По принцип си казвам в прав текст какво ме дразни. Ако все пак се случи да го "накажа", го правя чрез мълчание и 
- Публикувана: 7 ноем. 2006, 12:05 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2006, 22:54 ч.
Давате ли наказателни точки на половинката си?
дразни ме , омръзва ми едно и също да повтарям и в такива случаи пиша огромни черни точки на кроки/разбирай свекърва ми/, защото за елементарни неща е пропуснала да го светне, и аз сега тепърва да го уча. ама правя го няма как , не му се сърдя , защо към него негативни мисли , то си има към кого да пращам негативна енергия.
Ами пиша си му ги. Помня всичко, което малко или много ме е нарянявало. Но не изпитвам нужда да отмъщавам, просто си помня...
Като ме дразни нещо, си го казвам - понякога води до скарване, но пък минава - не се занимавам с "черни точки" 
кажа на място.... Естествено, че и на мен ми става гадно. Не тая лоши чувства в себе си - казвам му директно. Обикновено дава резултат, но самия факт, че трябва да подканяш дразни 
И при нас така.. какво да ги правиш.. мъже...
Имала съм такива периоди,особено след сватбата доста дълго се чуствах един вид неразбрана,ставало ми е мъчно,че не ми помага,виждайки колко съм уморена,че не се сеща да ми направи чай като съм болна,че понякога гледа не мен,а през мен...И аз не обичам да тая в себе си,но ми се струваше обидно да му напомням,някак си се губеше ефекта или поне така съм си мислела тогава.И да,пишех си някакви пасиви,по-скоро те сами си се пишеха,без да ги искам.С раждането на дъщеря ми романтичните ми представи и надежди за връзката се изпариха на момента и започнах да изисквам,да казвам кога имам нужда от помощ,да разпределям задачи и се оказа,че мъжът ми няма нищо против да върши доста неща,просто не се е сещал.Сега за битовизми не се дразним вече,така да се каже са разпределени териториите,но някак и обичта се е променила-по-дълбока и по-силна,но и по-ежедневна и обикновена и темата ти ме накара да се замисля-дали ония премълчани обиди не са допринесли мъничко за това?
Не давам наказателни точки. Като ме подразни нещо или не съм доволна му го казвам. Не обичам да тая негативи и да остана в крайна сметка неразбрана.
И аз така обичам да правя, обаче невинаги ми се удава... Просто понякога страшно ми писва да правя забележки ЗА ЕДНИ И СЪЩИ НЕЩА... и той все да не разбира... ааааа
А да таиш негативи - еми наистина е много гадно! 
И аз не обичам да тая в себе си, но ми се струваше обидно да му напомням, някакси се губеше ефекта или поне така съм си мислела тогава. И да,пишех си някакви пасиви, по-скоро те сами си се пишеха, без да ги искам. ... след раждането започнах да изисквам, да казвам кога имам нужда от помощ, да разпределям задачи и се оказа, че мъжът ми няма нищо против да върши доста неща, просто не се е сещал. Сега за битовизми не се дразним вече, така да се каже са разпределени териториите, но някак и обичта се е променила - по-дълбока и по-силна, но и по-ежедневна и обикновена...
Абсолютно по същия начин чувствам нещата и аз...
Мъчно ми е, че пиша черни точки понякога...
Мечтая за страстта на първите дни, седмици и месеци, която като че ли отваряше очите му за всичко, от което се нуждаех, и не бяха нужни молби, мрънкания, увещания, повтаряния... ех... но всяко зло за добро... а за премълчаните обиди - нещо не те разбрах, извини ме - каква казваш е тяхната роля обичта да стане по-дълбока и силна, но и по-обикновена и ежедневна?
Мерси на всички, които пишат по темата ми!
