Здравейте, попаднах в един капан и не знам как да се измъкна без да има сърдити и обидени. Ситуацията е следната- с мъжа ми очакваме бебе през пролетта, всичко е цветя и рози освен това,че майка му живее с нас... Всичко започна,когато преди една година трябваше набързо да напуснем квартирата ми, той предложи да се преместим в апартамента, където е майка му, понеже бил негов и аз тъпата патка се съгласих, защото условието беше,че тя ще се премести да живее с баба му(нейната майка) в друг апартамент на другия край на града. Те двете обаче не се понасят и до колкото чувам само скандали има винаги,когато се видят. Няколко месеца след като се настанихме, става ясно,че тя ще се премести там след като баба му почине. Стана ми много криво,защото имах планове за бебе, а не исках да живеем с друг човек,още повече с нея, тя е много странен характер, вечно е недоволна,мрънка за всичко, негативна е и му се кара за щяло и не щяло, с мен се държи добре, винаги се старае да е усмихната, но в следващия момент с него е отвратителна! Как да кажа на мъжа ми,че искам или да се преместим при майка ми,където ще има повече място или да си купим наш собствен апартамент? Той се е хванал за това,че апартамента,в който живеем е негов, със скоро направен ремонт, бая пари хвърлени и т.н. Аз не искам да се карам или да обидя никого, но не издържам повече майка му! Как да му кажа,без да се засегне, той се държи прекрасно с моите родители, не искам да си мисли,че не уважавам неговата майка, на него бързо му минава тя като му се озъби или нещо се спречкат, за него няма проблем,че тя " временно" живее с нас...
- Публикувана: 28 дек. 2021, 01:22 ч.
- Последно мнение: 17 фев. 2022, 18:58 ч.
Как да кажа на мъжа ми?
-обясняваш на мъжа си, че не е била тази уговорката
-настояваш да излезете на квартира
-казваш на свекървата, че няма да толерираш такова отношение към мъжът си, не е бебе вече
-започваш да доминираш повече в това жилище, или ще е твоят дом, или си хващаш багажа на някъде другаде.
-настояваш да излезете на квартира
-казваш на свекървата, че няма да толерираш такова отношение към мъжът си, не е бебе вече
-започваш да доминираш повече в това жилище, или ще е твоят дом, или си хващаш багажа на някъде другаде.
Здравейте, попаднах в един капан и не знам как да се измъкна без да има сърдити и обидени. Ситуацията е следната- с мъжа ми очакваме бебе през пролетта, всичко е цветя и рози освен това,че майка му живее с нас... Всичко започна,когато преди една година трябваше набързо да напуснем квартирата ми, той предложи да се преместим в апартамента, където е майка му, понеже бил негов и аз тъпата патка се съгласих, защото условието беше,че тя ще се премести да живее с баба му(нейната майка) в друг апартамент на другия край на града. Те двете обаче не се понасят и до колкото чувам само скандали има винаги,когато се видят. Няколко месеца след като се настанихме, става ясно,че тя ще се премести там след като баба му почине. Стана ми много криво,защото имах планове за бебе, а не исках да живеем с друг човек,още повече с нея, тя е много странен характер, вечно е недоволна,мрънка за всичко, негативна е и му се кара за щяло и не щяло, с мен се държи добре, винаги се старае да е усмихната, но в следващия момент с него е отвратителна! Как да кажа на мъжа ми,че искам или да се преместим при майка ми,където ще има повече място или да си купим наш собствен апартамент? Той се е хванал за това,че апартамента,в който живеем е негов, със скоро направен ремонт, бая пари хвърлени и т.н. Аз не искам да се карам или да обидя никого, но не издържам повече майка му! Как да му кажа,без да се засегне, той се държи прекрасно с моите родители, не искам да си мисли,че не уважавам неговата майка, на него бързо му минава тя като му се озъби или нещо се спречкат, за него няма проблем,че тя " временно" живее с нас...
Още веднъж, на кого е апартамента в който живеете?
Сигурно е приписан на сина срещу гледане. Той е подскочил от радост и направил ремонт и се е закопал за вечни времена. Нито свекървата, нито синът ще напуснат апартамента доброволно.
Аз полезен ход не виждам. Лично аз никога не бих се сугласила да живея с други хора, а да забременявам при тези обстоятелства - пълен абсурд. Насадила си се на пачи яйца, сега освен да мълчиш и да търпиш, не виждам какво друго можеш да направиш.
Аз полезен ход не виждам. Лично аз никога не бих се сугласила да живея с други хора, а да забременявам при тези обстоятелства - пълен абсурд. Насадила си се на пачи яйца, сега освен да мълчиш и да търпиш, не виждам какво друго можеш да направиш.
Стискаш зъби, приемаш вътрешно, че без караница няма да мине и поставяш директно въпроса. Не навлизаш в конкретика, че искаш майка му да се махне от картинката, а ползваш фрази като "искам да сме си само тримата с детето, да сме отделно като истинско семейство" и т.н. Той ще схване, разбира се, че не искаш да сте заедно с майка му, но ако успееш да го изразиш по-меко, може и да ти се размине големия скандал. За живеене при вашите даже и не гъквай, защото тогава ще последва логическия въпрос защо трябва да се махнете от едната майка за да отидете при другата. Евентуално, с много късмет може и да го навиеш за квартира пак. Не вярвам, че ще се съгласи да купувате жилище щом "вече си има".
Това виждам аз като вариант. Кофти ситуация, но по-добре хващай била за рогата отсега. Явно си си навила на пръста да промениш ситуацията, настоящата те нервира, с бебе ще е още по-зле. Май по-малкото зло ще е да се разберете сега, макар и с цената на разправии, отколкото да седиш и търпиш...
Това виждам аз като вариант. Кофти ситуация, но по-добре хващай била за рогата отсега. Явно си си навила на пръста да промениш ситуацията, настоящата те нервира, с бебе ще е още по-зле. Май по-малкото зло ще е да се разберете сега, макар и с цената на разправии, отколкото да седиш и търпиш...
Аз бих му казала, че аз нямам жилище, че неговото ще е негово, когато майка му почине и как не го е срам да прави сметка на чужд имот, ами не се хване и с жена си да купи като голям човек, и че аз майка също си имам и с нея ми е по-спокойно. С приготвен сак и след като си кажа приказката, отивам у мамини. Ама аз по принцип като ми прекипи, ставам чума. И не хващам дикиш на приказки за компромиси, особено като виждам, че са само от моя страна компромисите. И имам гръб, подплатен с оборудван етаж да живея.
Както го каза на нас, така и на него.
Като не искаш да живееш с майка му сядате и премисляте наем или ипотека, после се организирате преди да родиш и така.
Местене в твоите родители не е решение.
Като не искаш да живееш с майка му сядате и премисляте наем или ипотека, после се организирате преди да родиш и така.
Местене в твоите родители не е решение.
Горките свека и баба - младото семейство ги чака да пукнат, че да си е само. То и сега могат да са сами, но пари не им се дават.
До раждането няма как да се купи и обзаведе нов апартамент.
А и след като свека се държи нормално и възпитано с авторката - какъв е проблема? Карала се със сина си - това са техни отношения. Колкото и да се карат - те са си най-близки.
А мъжа да не би да е под запрещение, че авторката да негодува?
Миличкия, от гнета на мама директно поставен под чехъла на жена си. Че и е готова да го заведе при тъщичката. А последната дали ги иска....
До раждането няма как да се купи и обзаведе нов апартамент.
А и след като свека се държи нормално и възпитано с авторката - какъв е проблема? Карала се със сина си - това са техни отношения. Колкото и да се карат - те са си най-близки.
А мъжа да не би да е под запрещение, че авторката да негодува?
Миличкия, от гнета на мама директно поставен под чехъла на жена си. Че и е готова да го заведе при тъщичката. А последната дали ги иска....
Това с живеенето при майка ти не е решение. При неговата не може, защо при твоята е ок?
Кажи му, че уговорката не е била такава, че предлагаш квартира. Тук вече зависи и какъв е бюджета. Ако финансово не сте стабилни и сте с бебе, не знам каква квартира…
Апартаментът негов ли е, или е преписан с доглеждане и ще е негов, след кончината на свеки? Има разлика, защото ако е второто… грам не е негов.
Кажи му, че уговорката не е била такава, че предлагаш квартира. Тук вече зависи и какъв е бюджета. Ако финансово не сте стабилни и сте с бебе, не знам каква квартира…
Апартаментът негов ли е, или е преписан с доглеждане и ще е негов, след кончината на свеки? Има разлика, защото ако е второто… грам не е негов.
Не понасям някой до мен да се кара. Щом има навика да се кара с Х, е въпрос на време да се кара и с мен.
Пък апартамент си се купува и още как, но трябва желание. Като чуя, че двама работещи души нямали възможност да си купят жилище, затова са у мамини, ми иде да взема гьостерицата.
Пък апартамент си се купува и още как, но трябва желание. Като чуя, че двама работещи души нямали възможност да си купят жилище, затова са у мамини, ми иде да взема гьостерицата.
От разказа разбрах ледното:
1. Апартаментът е на мъжа ти
2. Свекървата се държи добре с теб и между вас няма напрежение - само между нея и сина й
3. Уговорката е била тя да отиде да живее при майка си, но те двете не се разбират
4. Искаш да направиш така, че да се изнесе.
Според мен е добре първо да поговориш с мъжа ти, който най-вероятно също не се чувства ОК от ситуацията и да му предлажиш да й наемете квартира. Ако се съгласи, след това двамата сядате и говорите с нея по този въпрос. Като под квартира нямам предвит някаква мизерна таванска стаичка или мазе, а прилично обзаведен, малък апартамент, където жената да се чувства добре - не, като натирена. Пък после, когато бабата се спомине, тя ще се премести в нейния апартамент.
Между другото имам две приятелки, които направиха така - едната със свекървата, другата с майка си. Родителите в началото приеха малко крайно нещата, но после всичко си беше ОК. Апартаментите, в които ги преместиха бяха хубави, уютни и жените си се чувстваха много добре. А и бяха наблизо, та помагаха с внуците и не се чувстваха съвсем сами.
1. Апартаментът е на мъжа ти
2. Свекървата се държи добре с теб и между вас няма напрежение - само между нея и сина й
3. Уговорката е била тя да отиде да живее при майка си, но те двете не се разбират
4. Искаш да направиш така, че да се изнесе.
Според мен е добре първо да поговориш с мъжа ти, който най-вероятно също не се чувства ОК от ситуацията и да му предлажиш да й наемете квартира. Ако се съгласи, след това двамата сядате и говорите с нея по този въпрос. Като под квартира нямам предвит някаква мизерна таванска стаичка или мазе, а прилично обзаведен, малък апартамент, където жената да се чувства добре - не, като натирена. Пък после, когато бабата се спомине, тя ще се премести в нейния апартамент.
Между другото имам две приятелки, които направиха така - едната със свекървата, другата с майка си. Родителите в началото приеха малко крайно нещата, но после всичко си беше ОК. Апартаментите, в които ги преместиха бяха хубави, уютни и жените си се чувстваха много добре. А и бяха наблизо, та помагаха с внуците и не се чувстваха съвсем сами.
Отново старата истина, че двамата млади трябва да са отделно сами, а пък да създават дете преди това...
Ами сядаш и му казваш, че уговорката ви е била да сте временно трима и след като това не става да си намерите квартира. След това намираш квартира и се изнасяш. Той може и да те последва.
Другата опция е да седиш там и да търпиш. Ти решаваш - нерви или пари.
П.С. Дума не казвай за твоите родители! И аз да съм и аз ще те насмета - да напусна майка си, за да ходя при другия чифт родители.
Е, аз изначално не бих се завряла с родители - дори и сама с бебе на ръце си останах отделно.
Свекърва ти чака майка си да почине за да отиде да живее в нейния апартамент? Грозна работа. Това не говори добре са тези хора.
А твоята грешка е била, че когато е станало ясно, че свекърва ти няма да се изнесе, не си повдигнала веднага въпроса да се преместите вие. Имало е уговорка и най-нормалното нещо е когато стане ясно, че условията няма да бъдат изпълнени, да се уточните какво ще правите оттам насетне. А ти си чакала досега и вероятно мъжът ти е помислил, че настоящото положение те устройва. Още повече, забременяла си без да се уточните дали ще живеете на друго място, т.е. подразбира се, че оставате. Пролетта наближава и най-нормалното нещо е вече да сте уточнили къде ще посрещате бебето. Каква е причината чак сега да мислиш за преместване? На мен ми се струва, че просто искаш да си при твоята майка за да ти помага тя, а не свекърва ти и обмисляш как да убедиш мъжа ти да отидете там. А вариантът с покупка на жилище ти е ясно, че ще отпадне на този етап, защото жилище не се купува от днес за утре. Ако сте имали такова намерение, сте щели да действате по въпроса още дори преди забременяването при положение, че тогава вече явно си знаела, че свекървата няма да се изнесе.
А твоята грешка е била, че когато е станало ясно, че свекърва ти няма да се изнесе, не си повдигнала веднага въпроса да се преместите вие. Имало е уговорка и най-нормалното нещо е когато стане ясно, че условията няма да бъдат изпълнени, да се уточните какво ще правите оттам насетне. А ти си чакала досега и вероятно мъжът ти е помислил, че настоящото положение те устройва. Още повече, забременяла си без да се уточните дали ще живеете на друго място, т.е. подразбира се, че оставате. Пролетта наближава и най-нормалното нещо е вече да сте уточнили къде ще посрещате бебето. Каква е причината чак сега да мислиш за преместване? На мен ми се струва, че просто искаш да си при твоята майка за да ти помага тя, а не свекърва ти и обмисляш как да убедиш мъжа ти да отидете там. А вариантът с покупка на жилище ти е ясно, че ще отпадне на този етап, защото жилище не се купува от днес за утре. Ако сте имали такова намерение, сте щели да действате по въпроса още дори преди забременяването при положение, че тогава вече явно си знаела, че свекървата няма да се изнесе.
Свекърва ти чака майка си да почине за да отиде да живее в нейния апартамент? Грозна работа. Това не говори добре са тези хора.
А твоята грешка е била, че когато е станало ясно, че свекърва ти няма да се изнесе, не си повдигнала веднага въпроса да се преместите вие. Имало е уговорка и най-нормалното нещо е когато стане ясно, че условията няма да бъдат изпълнени, да се уточните какво ще правите оттам насетне. А ти си чакала досега и вероятно мъжът ти е помислил, че настоящото положение те устройва. Още повече, забременяла си без да се уточните дали ще живеете на друго място, т.е. подразбира се, че оставате. Пролетта наближава и най-нормалното нещо е вече да сте уточнили къде ще посрещате бебето. Каква е причината чак сега да мислиш за преместване? На мен ми се струва, че просто искаш да си при твоята майка за да ти помага тя, а не свекърва ти и обмисляш как да убедиш мъжа ти да отидете там. А вариантът с покупка на жилище ти е ясно, че ще отпадне на този етап, защото жилище не се купува от днес за утре. Ако сте имали такова намерение, сте щели да действате по въпроса още дори преди забременяването при положение, че тогава вече явно си знаела, че свекървата няма да се изнесе.
А твоята грешка е била, че когато е станало ясно, че свекърва ти няма да се изнесе, не си повдигнала веднага въпроса да се преместите вие. Имало е уговорка и най-нормалното нещо е когато стане ясно, че условията няма да бъдат изпълнени, да се уточните какво ще правите оттам насетне. А ти си чакала досега и вероятно мъжът ти е помислил, че настоящото положение те устройва. Още повече, забременяла си без да се уточните дали ще живеете на друго място, т.е. подразбира се, че оставате. Пролетта наближава и най-нормалното нещо е вече да сте уточнили къде ще посрещате бебето. Каква е причината чак сега да мислиш за преместване? На мен ми се струва, че просто искаш да си при твоята майка за да ти помага тя, а не свекърва ти и обмисляш как да убедиш мъжа ти да отидете там. А вариантът с покупка на жилище ти е ясно, че ще отпадне на този етап, защото жилище не се купува от днес за утре. Ако сте имали такова намерение, сте щели да действате по въпроса още дори преди забременяването при положение, че тогава вече явно си знаела, че свекървата няма да се изнесе.
Ако говорите, настоявай за собствен дом. Най добре квартира ако искате веднага да се изнесете или може да закупите апартамент и да се изнесете след година, като ремонтирате и обзаведете. А свекървата какво мисли за раждането на бебето - иска ли да помага въобще или пък може да и пречите, нея никой не я е питал като сте правили бебе. Като си видяла, че свека няма да се мести, защо не си повдигнала въпроса преди забременяването си.
Говорете с мъжа де, кажи му какво искаш. Или ползвай свекървата да помага с бебето като порасне. Гледай да не се засичате много.
Авторката няма да се върне сигурно, но аз пак да питам. Чий е този апартамент по документи. Ако съпругът си го е купил и обзавел сам, да го продаде и да си купят нов по далеч от майката с която така или иначе се карат. Бабет щом не е в собствения си дом да ходи да чака кончината на бабата до леглото и...
Мале, мале какви отношения и чудо...
Вие как лесно разрешавате чужди проблеми. Бременна жена - не става така ултимативно с приготвените куфари. Младите хора трябва да са по-възпитани, по-съобразяващи се един с друг. Щом ни пита, очевидно разговорът "или аз, или майка ти" няма да е лесен.
Логично, ако майка и син се карат и не се разбират, като страдащият от ситуацията е синът, предложението за изнасяне трябва да дойде от него. Той си мълчи и се прави, че ремонтът му е скъп и му харесва.
Много хора мълчат на родителите си и собственици, несобственици на апартамент, не могат да ги изгонят. Не се прави така в живота. А вие как лесно й разрешихте проблемите. Супер сте, ама ако майка ви трябва да живее с баба ви и да реве всяка вечер от нея, ще я пратите ли да се оправя някак?
Логично, ако майка и син се карат и не се разбират, като страдащият от ситуацията е синът, предложението за изнасяне трябва да дойде от него. Той си мълчи и се прави, че ремонтът му е скъп и му харесва.
Много хора мълчат на родителите си и собственици, несобственици на апартамент, не могат да ги изгонят. Не се прави така в живота. А вие как лесно й разрешихте проблемите. Супер сте, ама ако майка ви трябва да живее с баба ви и да реве всяка вечер от нея, ще я пратите ли да се оправя някак?
Тези, които писахме до момента такива проблеми не сме имали, няма и да имаме. Никога и на никого не му е хрумвало да ми предложи да отида да живея с майка му. Нито пък на мен би ми хрумнало да се натоваря бременна и да си отида у мамини.
Моят съвет беше да стои и да мълчи. Аз друг вариант не виждам. Ама тя май иска да отидат да живеят при майка й и търси валидация тука. И такъв съвет й беше даден. Няма много изходи от тази ситуация.
Моят съвет беше да стои и да мълчи. Аз друг вариант не виждам. Ама тя май иска да отидат да живеят при майка й и търси валидация тука. И такъв съвет й беше даден. Няма много изходи от тази ситуация.
Накрая да не се окаже, че апартаментът е бил на свеки и тя го е приписала на сина. И снахата се чуди как да я изгони.
От друга страна пък, щом и без това ще живеят с нечия майка, авторката е в правото си да иска поне да са при нейната, хем било по-широко, хем ще е по-спокойна като роди.
От друга страна пък, щом и без това ще живеят с нечия майка, авторката е в правото си да иска поне да са при нейната, хем било по-широко, хем ще е по-спокойна като роди.
Аз в интерес на истината не ги разбирам тези работи с преписвания на лични имоти и т.н. Младите да си купуват ново жилище. Старите да си живеят в тяхното. Като си заминат - да остане за младите. Като ги дават - да се изнасят и да оставят младите в тях. Какво е това - преписвам ти го синко, ти ще се нанесеш със снахата, ще чакате бебе, ама аз ще ви вися на главата щото няма къде да ходя. Ми, като няма къде - що го преписваш. Дръж си го, живей си в него и това е. Младите да си се оправят.
Понякога апартамент се придобива и по други начини.
Но това не е важното за историята с техните взаимоотношения.
Дори апартаментът да си е изцяло на сина, да си го е откупил, изплатил дял и т.н., ако майката живее в него, това как променя нещата? Знаете ли колко малко момчета ще кажат на родителите си "айде, вън!"
Но това не е важното за историята с техните взаимоотношения.
Дори апартаментът да си е изцяло на сина, да си го е откупил, изплатил дял и т.н., ако майката живее в него, това как променя нещата? Знаете ли колко малко момчета ще кажат на родителите си "айде, вън!"
Според мен, не е редно мъжът да гони майка си без значение чий е апартамента. Жената явно няма къде да отиде. По-скоро младото семейство трябва да търси начини да се изнесе - под наем или чрез покупка на жилище. Но тук случаят е, че просто авторката иска да са при нейната майка за да й е по-спокойно с помощ от нея. Само че с баба и новородено бебе под един покрив нещата може да загрубеят, без значение чия майка е. Аз лично не бих понесла някоя баба 24 часа да ми се бърка в отглеждането на децата ми. Хубаво е родителите да си поемат отглеждането на бебето още отначало в свои ръце, а бабите само да гостуват.
Тя майка му има къде да отиде, но не иска. Интересно е защо първо се уговаря едно, а при свършен факт - нанасяне в двдовата ръкавичка и забременяване - се оказва друго. Това си е съзнателна и целенасочена лъжа, и то такава, която е в ущърб на авторката. Изобщо не е просто въпросът кой ще се изнесе, кой ще бъде изгонен, кой ще прави напук.
Как да му кажа,без да се засегне, той се държи прекрасно с моите родители, не искам да си мисли,че не уважавам неговата майка, на него бързо му минава тя като му се озъби или нещо се спречкат, за него няма проблем,че тя " временно" живее с нас...
Тримата ли говорихте или мъжа ти сподели този сценарий с изнасянето? Аз си мисля, че този план си е негов и свекървата въобще не е наясно, че трябва да се изнася.
Не мисля, че има какво да направиш. Този негов апартамент е всъщност дома на родителите му, така ли е? Макар и документално да е негов, не мисля, че майка му ще се изнесе от жилището, в което е живяла винаги.
Грешно мислиш за вариант при вашите. Същата работа, пак набутани с други хора.
В прав текст му кажи, че искаш да живеете сами. Забележи, не че искаш майка му да се изнесе, а че искаш вие да сте самостоятелно семейство. В това няма нищо обидно, напълно нормално е едно семейство да има свой дом и домакинство.
Не мисля, че има какво да направиш. Този негов апартамент е всъщност дома на родителите му, така ли е? Макар и документално да е негов, не мисля, че майка му ще се изнесе от жилището, в което е живяла винаги.
Грешно мислиш за вариант при вашите. Същата работа, пак набутани с други хора.
В прав текст му кажи, че искаш да живеете сами. Забележи, не че искаш майка му да се изнесе, а че искаш вие да сте самостоятелно семейство. В това няма нищо обидно, напълно нормално е едно семейство да има свой дом и домакинство.
Ариел, мъжът ти няма да ти се обиди, ако си искрена и обясниш съвсем ясно какво имаш предвид: че искаш да се изнесете на квартира. Подготви си аргументи от рода на това, дали и как ще се справите с допълнителните разходи, които няма да са никак малки: наем и нов човек.
Ако пък няма да можете финансово да издържите, предложи и този резервен план да отидете при майка ти. Но повярвай, две домакини в една къща не са кой знае каква опция. Сега ти изглежда примамливо да живееш с мама, но няма да е цветя и рози, поне в общия случай обикновено не е. Но за теб определено това ще е по-приемливия вариант от този, да сте със свекървата и в по-малко жилище.
Ето на това наблегни: че с бебето ще имате нужда от още място за малкия човек.
Пробвай да го убедиш с аргументи, при мъжете обикновено това работи, не някакъв вулкан от емоции.
Ако пък няма да можете финансово да издържите, предложи и този резервен план да отидете при майка ти. Но повярвай, две домакини в една къща не са кой знае каква опция. Сега ти изглежда примамливо да живееш с мама, но няма да е цветя и рози, поне в общия случай обикновено не е. Но за теб определено това ще е по-приемливия вариант от този, да сте със свекървата и в по-малко жилище.
Ето на това наблегни: че с бебето ще имате нужда от още място за малкия човек.
Пробвай да го убедиш с аргументи, при мъжете обикновено това работи, не някакъв вулкан от емоции.
Винаги съм се изненадвала на темите с молби за съвети как да се комуникира със собствения съпруг. Наистина ми е много странно в какви отношения хората се женят и си раждат деца, без да могат да си говорят всичко е прав текст. Да, темата е чувствителна, понеже касае родител, но вече сте семейство, очаквате и дете - най-нормалното нещо е да поискате малко независимост. Сигурна съм, че ако всички в ситуацията са нормални, здравомислещи хора, може да се вземе някакво решение, устройващо всеки. Дали вие ще се изнесете на квартира, дали ще вземете нещо малко под наем за свекървата, дали ще купите собствено жилище - тук никой не е наясно с финансовото ви положение, да за прави сметки, това трябва да прецените вие. Да се местите при другите родители не ми се струва разумно, но пак е въпрос на преценка.
Винаги съм се изненадвала на темите с молби за съвети как да се комуникира със собствения съпруг. Наистина ми е много странно в какви отношения хората се женят и си раждат деца, без да могат да си говорят всичко е прав текст.
Къде ги намирате тези мъже нямам представа! Иначе му кажи точно така както си го написала. Проблемът е, че мъжът ти сам не се сеща и ще си имате разговори за в бъдеще по тази и други сходни теми, което е жалко. И все пак прояви деликатност щото това поведение за мен не е мъжко, да не говорим за съпруг. Нищо лично, но бъди внимателна
Аз живях със свекито 2г и мога да кажа,че е страхотен човек и вече когато не живее с нас разбирам,каква помощ ми е била. Щом всичко между вас е ОК,защо не направиш минуса на плюс ? Ще имаш помощ. След време ще оцениш. Сега искам да почна работа,но малката е вечно болна и няма кой да ми я гледа,така че премисли преди всякакви решения.