Съпругът ми прекалява с хобитата си и мен не ме зачита за нищо

Не разбирам жените, които се примиряват с такова отношение, а дори защитават такива мъже. Няма значение, дали му е иззела функциите, кой гледа повече децата, и кой повече работи. И как съветвате авторката, че едва ли не, да се примири с това че не я забелязват.  Абе, как се живее така,бе ? Как?
Жените искаме внимание и отношение. Това е.

Разбира се, че има значение. Тя иска внимание, но си е постлала за друго. Може да продължи по този начин и да чака някой, който видно има нулева мотивция да си мръдне пръста за нея, да й го дава, или да промени начина, по когото си организира отношенията, и да приоритизира себе си пред кухненската мивка.

Щом веднъж е свикнал така няма да е готов да промени нищо. И защо да променя нещо, той си е много добре! В момента тя е в патова ситуация, да не кажа в губеща роля.

Осигурила си му твърде много свободно време и никакви задължения в семейството. Сам или следвайки удобни съвети, той е запълнил това време с хобита. Точно както сега ти биваш съветвана да намалиш темпото и да си намериш твои.
С две малки деца не знам как ще се получи това. Мисля, че ще ти е трудно да намериш сама удачен подход, който да проработи.

Защото ще я загуби, рано или късно.

За мен пък са ок подобни отношения. При мои познати виждам това сърдене, ама ММ не ми обръща внимание. Вкъщи пък е обратното, той ми се сърди, че не му обръщам. Това са детинщини.
Няма как от нз си колко години заедно и да искаш постоянно да гушкаш, да държиш за ръчичка, инфантилно ми е.. Аз не съм любвеобилна. Не виждам лошо в това, да играе шах, да има някакви хобита, да излизаме отделно. Това си е глътка свеж въздух, иначе е досадно да сме залепени като гербови марки. Скоро ММ ще ходи за 1 вечер в др град да празнува с приятели, аз се радвам, ще си лежа и гледам филми на спокойствие, лично пространство му се вика.

А може и това да цели.
Мъжете са нерешителни и в повечето случаи жената прави първата крачка към раздялата. Така хем той непричом, хем после следва натякването "ми то ти така поиска, сега се оправяй сама".

Имаме няколко такива семейни двойки от дълги години заедно. Мъжете винаги липсват и са много заети .Всеки си прави това, което му хареса, никой не държи сметка на другия и си живеят, като добри приятели съквартиранти.
Аз така, нито мога, нито бих се чувствала добре.
Дори и секс не правят. Ма, какво е това семейство, и за чий са заедно?

Е, те и ако секс не правят, авторката да си намери любовник. 🤣

Никъде авторката не е писала, че иска нон стоп милувки и целувки и държене на ръката.
Тя въобще не получава.

Ако изобщо му дреме загубването извън удобството, което тя му създава. Ползването й за инструмент. Емоционално може той вече да е като да не му е важна. Ние не знаем какво точно се случва и какво му е в главата.

Важна му е защото му е удобна. Чистачка, готвачка и перачка и децата му гледа, а той и с тях със сигурност не се занимава грам, освен някакви общи приказки.
Когато го е зарязала преди, той се е променил и обещавал, но не защото я обича, а защото губи сгодната домакиня.
Като се е върнала пак е почнал отначало.
Ама това авторката не го стопля.
Има мъже не им пука, но ако почнат приказки за раздяла правят мили очи. Какво ще кажат хората, изведнъж се сещат, че има деца и що да се разделя с тях. Кой ще прави мусаката? Въобще пиявици са такива мъже.
Една позната имах с подобни отношения. За щастие беше финансово независима. С три деца.
Децата били възпитани, не създавали проблеми. Научила ги да си чистят след себе си и да помагат в къщната работа. Иначе се оплакваше, че мъжът и е като малко дете и трябва след него да върви, което е изтощително.
Един ден той заминал в командировка и тя установила, че този месец без него бил прекрасен. Най-сетне свободна, щастлива, спокойна и с повечко свободно време за нея си. Като се върнал му казала точно това. Иска развод, защото нито се обичат, а на всичкото отгоре я натоварва и да живее като на хотел за нея не е ок. Тогава той се завайкал, че и приказвал как много я обичал. Тя се учудила и попитала как ме обичаш, като от 5 години секс не сме правили, че и любовници си въртиш. Иначе знаела, че си имал забежки, но отдавна и минало и не се дразнела, нито му е казала, че знае. Логично, като е спряла и тя да го обича, няма за какво да ревнува. И му била шута.
2 години правил жалки опити за сдобряване, ама не минал номера.

А може и да не я загуби. Някои хора не си тръгват никак лесно, дори когато са третирани като фикус. А тези, които имат навика да третират така другите се сещат, че може да ги загубят, чак когато вече се е случило. Какъв човек полага грижи за друг само когато усети опасност да го загуби? За какво отношение говори това? На него не изглежда да му пука за цялата работа, която тя върши, и която тя поставя над себе си, пък се очаква нещо да му пука за нея. Затова и казвам - сбъркани приоритети и лоши навици, които тя самата е култивирала у него, и тя трябва да изкорени, първо от себе си.

Самият му отговор при молбата да и погледна снимка за минута е изключително показателен. Било му скучно или досадно, нещо такова. И след такъв отговор тя още драпа за милувки.

Чета ви. Благодаря за коментарите.

Странното е че имахме дълга почивка надалече сами, на която не се сети да отвори компютъра. Като в паралелна реалност, която свърши.

Секс не правим само като се скараме, иначе там проблеми няма.

Всички ме нападнахте, но аз наистина не виждам лошо вечер да свърша каквото има за вършене, той да си поседи на компютъра и после да правим нещо заедно. Не би ли трябвало да е щастлив?

Хобита, работа и ангажименти си имам. В София не усещам кой знае колко някаква липса, но като отидем някъде на почивка с друга двойка и ги видя да се държат мило един с друг, а аз съм като детегледачка, която той е наел за почивката и ми става криво.