Хубаво цитирате Евангелието и аз съм опитала всичко това, но след седем опита ин витро и без рационално обяснение за неуспехите човек е готов на всичко. Трудно е да се влезе в чужди обувки, само това ще кажа. За мен лично, страданието извисява духа, има причинно- следствена връзка на всичко, което ни се случва, няма случайни неща. Сигурна съм, че когато човек осъзнава нещо защо е така, то се приема по-леко и дори може да се отработи по - добре. Иначе е възможно да повтаря един и същ грешен модел и да не постигне тикун олам.
Ние, простосмъртните можем евентуално да съчувстваме, да се натъжим, да се опитаме да окуражим...
Обикновено силите ни едва ни стигат за нашите си тегоби.
След като си минала през толкова процедури, със сигурност знаеш за много и различни случаи. Всеки случай е индивидуален; някои се сдобиват с дете след като си осиновят друго; други- след гореща молитва , покаяние и помощ от духовно лице или от светия; трети чрез търпение и вяра, примерите са много ...
Предполагам си чела за библейската история на Йоаким и Анна...и дълбокия смисъл от нея.
Пожелавам ти по молитвите на Св. Анна, покровителка на майките, да бъдеш дарена и ти с рожба!
