- Публикувана: 9 ноем. 2006, 10:36 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2007, 00:09 ч.
Как се омъжих?
Ехххх, ми как?Със мерак. 
Моят ме излъга,не че съжалявам де,че се оженихме,ама ми беше малко рано,едва на 17 год.
Запознахме се през юли в далечната 1998 год.То беше любов то беше чудо.
В края на годинта ноември месец решихме,че в студените зимни вечери ,вместо да спим сами ще е хубаво да сме двамката и направихме годеж.Чак на следващата година на 19 юни напарвихме и сватба.
От тогава до сега нищо не се е променило.Естественно увеличихме семейството със нови два члена.
Моят ме излъга,не че съжалявам де,че се оженихме,ама ми беше малко рано,едва на 17 год.
Запознахме се през юли в далечната 1998 год.То беше любов то беше чудо.
В края на годинта ноември месец решихме,че в студените зимни вечери ,вместо да спим сами ще е хубаво да сме двамката и направихме годеж.Чак на следващата година на 19 юни напарвихме и сватба.
От тогава до сега нищо не се е променило.Естественно увеличихме семейството със нови два члена.
Двамата го бяхме планирали
Или поне горе-долу
Как беше - 3 месеца гаджета след година и нещо сваляне от страна на мъжа към моя милост. После 3 години съвместно съжителство.
После предложение за брак от него - аз отказах /нямахме финанси, време и т.н./
След 6 месеца аз му предложих и той прие
И така се омъжих
Или поне горе-долу
Как беше - 3 месеца гаджета след година и нещо сваляне от страна на мъжа към моя милост. После 3 години съвместно съжителство.
После предложение за брак от него - аз отказах /нямахме финанси, време и т.н./
След 6 месеца аз му предложих и той прие
И така се омъжих
Живеехме си заедно и си ни беше хубаво и така. Обаче един ден разбрахме, че ще имаме бебе. После стана много сложно, защото не бях се развела с предишния си съпруг. Той го протака до последно, че ужким все нямаше време. И накрая решението за развод ми излезе на 1 ноември, а се оженихме на 9ти. Понеже и съм рускиня, то ми беше още по-сложно, че да вадя бележки от посолството. Беше голям екшн при положение че бях бременна в 9ти месец (термина ми беше на 13ти номеври), но слава богу малкия изчака и се роди на 25ти. Всичко това беше заради него, за да носи името на баща си, иначе, ако не бяхме успели да се оженим преди да се роди, щяха до го запишат на името на първия ми съпруг - луда работа и закон, ама това е положението в БГ. )))))
Та и сутринта на 9ти ходих да си взема документа от посолството, и чак тогава се обадихме на родителите на мъжа ми, че ще се подписваме следобяда
, кумувете дойдоха от работа, и брат му - това беше. Много на бързо и супер нестандартно!!!
Та и сутринта на 9ти ходих да си взема документа от посолството, и чак тогава се обадихме на родителите на мъжа ми, че ще се подписваме следобяда
, кумувете дойдоха от работа, и брат му - това беше. Много на бързо и супер нестандартно!!! 
Че бяхме млади и зелени, бяхме, всичко беше розово, 
след дългогодишна връзка и бебето беше напът. Принципно родителите ми бяха против тази връзка 
, но като разбраха за бебето, настояха да се оженим и фактически всички тези неща на куп ме склониха, макар че не исках да се омъжвам бременна . Въпреки всичко бях красива булка, сватбата беше невероятна, но... след сватбата, приземяването беше болезнено! 
Резултатът е на лице - щастливо разведена с едно красиво малко слънчице на годинка и три месеца! 
след дългогодишна връзка и бебето беше напът. Принципно родителите ми бяха против тази връзка , но като разбраха за бебето, настояха да се оженим и фактически всички тези неща на куп ме склониха, макар че не исках да се омъжвам бременна . Въпреки всичко бях красива булка, сватбата беше невероятна, но... след сватбата, приземяването беше болезнено! Резултатът е на лице - щастливо разведена с едно красиво малко слънчице на годинка и три месеца! 
....Всичко това беше заради него, за да носи името на баща си, иначе, ако не бяхме успели да се оженим преди да се роди, щяха до го запишат на името на първия ми съпруг - луда работа и закон, ама това е положението в БГ. )))))
.....
.....
Имаме подобна случка с един близък, който беше женен за чужденка и дете имаха, тя живееше вече с друг, той се върна в бг, но той все не искаше да се развежда, докато тя не му даде детето, тя разбира се не щеше и да чуе за това
и накрая тя забременя от новия, и направо го побърка нашия човек за развод, обаче балканджии Йово като каза Не, без дете няма развод , тя се шашкаше тотално, че и следващото й дете ще носи Онази бг фамилия 
и предполагам грозни сцени е имало, но накрая се разведоха, и на него му дадоха детето - по споразумение на двамата 
А тя бързо бързо се ожени отново... Сори за спама, просто много ми припомни случката на Лена
представям си какъв ужас е било за нея още повече дни преди раждането 
Хаха как..бяхме гаджета около 3 месеца.. пишехме си СМСи и една вечер дойде Смс със съдържанието " и докъде би стигнала с мене?Би ли се омъжила zа мене например?" И аz се шашнах , и му викам не zнам, но ако толкова искаш да zнаеш ще си помисля няколко дни и 6те т и кажа, той вика "искам"..
Минаха се тия няколко дни аz все не каzвах нищо и един ден като си гледахме снимки у майка му и аz му викам"Бе, zнаеш ли, някой ден с тебе като си имаме детенце... " и се усетих какво съм каzала.. така ми стана ясно чЕ подсъzнателно аz също си представям тоя човек до мене до края на живота ми.. И в крайна сметка стана така че на следващия му въпрос "ще се омъжиш ли zа мен каzах просто "ДА".Той"аz те питах сериоzно"И аz "Иа z каzах сериоzно да"
Няколко след това ми се обади той и ми вика..."какви планове имаш zа 7 Август(беше юли 2004)
Аz викам "ми никакви"
Той"добре, zа6тото тогава ще се женим.. в момента съм в с.вета и уреждам час zа
нас. Става ли на 7 ми.. " И аz "ДААААААААААА"
Бях много щастлива..И така и стана, сватбичка на бърzо в градината на брат му ,със домашна скара в големия пек и много zакачки.. щуротия, но много хубав спомен ни остана..
И не съжалявам нищо...
А иначе, отговора ми съвпада към "той ми предложи и аzу се подадох.."
Хем с кеф..
Минаха се тия няколко дни аz все не каzвах нищо и един ден като си гледахме снимки у майка му и аz му викам"Бе, zнаеш ли, някой ден с тебе като си имаме детенце... " и се усетих какво съм каzала.. така ми стана ясно чЕ подсъzнателно аz също си представям тоя човек до мене до края на живота ми.. И в крайна сметка стана така че на следващия му въпрос "ще се омъжиш ли zа мен каzах просто "ДА".Той"аz те питах сериоzно"И аz "Иа z каzах сериоzно да"
Няколко след това ми се обади той и ми вика..."какви планове имаш zа 7 Август(беше юли 2004)
Аz викам "ми никакви"
Той"добре, zа6тото тогава ще се женим.. в момента съм в с.вета и уреждам час zа
нас. Става ли на 7 ми.. " И аz "ДААААААААААА"
Бях много щастлива..И така и стана, сватбичка на бърzо в градината на брат му ,със домашна скара в големия пек и много zакачки.. щуротия, но много хубав спомен ни остана..
И не съжалявам нищо...
А иначе, отговора ми съвпада към "той ми предложи и аzу се подадох.."
Хем с кеф..
Препоръчани теми