Мъжа ми не помага вкъщи дори и за детето!!!!!

Именно, като не си на зор - грижовен си, но опре ли до кокала, изведнъж си търсиш виновни.
Той е на 29, нито е тийн, нито безработен, нито гледа детето, нито дава пари за него. Последно авторката писа, че и тя, и детето имат някакви здравословни перипетии,но той не иска да дава пари за тях, а за колата. Това също ли е грижа?
Блъскал го бил животът.... Ми добре дошъл. На тате носи, мама меси и аз мога.

Нищо не го е натиснало. Просто родителите му го обработват солидно и той после си го изкарва на жена си. Бас ловя, че цитираните от нея реплики и обвинения са излезли от техните усти, той само ги е препредал.
Имам подобен опит, та знам какво пиша. При мен беше само свекъра, но много ни вгорчи живота това човече. Винаги познавах кога мъжа ми е говорил с него. Ставаше друг човек направо, а даже не го съзнаваше. Докато след поредната порция простотии, не взех решението, което отдавна зрееше в главата ми. Мъжът ми беше втрещен, че искам развод. Седнах и за пореден път му обясних в прав текст къде е проблемът и че след като толкова време той не желае да го реши, то аз нямам друг избор. Все едно го ударих с мокър парцал. Към днешна дата, вече 6 години не комуникирам със свекър ми, с мъжа ми останахме заедно, но той повече не позволи баща му да му влияе. Същественият момент при нас, обаче, е че за мъжът ми семейството и детето ни са на първо място. Беше позволил да пренебрегне това, под влиянието на отровния си баща, но в крайна сметка се опомни и направи нужното.
При мен това сработи. Нито съм го приласкавала /абсурд е това за мен, та той ме отвращаваше в онзи момент/, нито съм се молила, нито съм прилагала женски хитрини. Той е зрял човек, не е малоумен, че да действам с него като с 3 годишно дете. Право куме в очи бяха нещата. И ударих там, където знам, че ще заболи - егото. Грам не ми пукаше какъв ще е резултатът, защото за мен нещата бяха приключили. Не съветвам някой да си оправя отношенията със заплаха за развод. При мен не беше заплаха, а взето решение. И не очаквах, че ще има такъв ефект.

Много мъчно ми става като чета през какво минаваш, и то в най-трудния момент когато имате малко дете. Вариант ли е да си купите собствено жилище, като заложите неговия етаж? Така вместо наем ще наливате в нещо свое. Опитай някак да го накараш да те подкрепи, той трябва да постави майка си и баща си на място. А баща му - отвратителна простотия. А ако отказва да те подкрепя - нещата са ясни.

Собствеността върху този златен етаж чия е?

Ами слаб е, по това две мнения няма. Нали "в добро и зло, в богатство и бедност" - той това го е подминал по тъч линията. Даже за един брак не е поел отговорност, та да не нарича "аристократичната" му рода жената - курва.
Не се живее лесно с човек, който не търси начин, а причини и ръфа околните. Не е най-милият характер. Ама авторката се е събрала с него, сега да види как да се оправи с най-малко щети. Отново препоръчвам: со кротце, со благо и с мисъл за интересите на нея и на детето, за да си вземе парите, които е вложила и да не се дърлят за издръжката. Може да стане мирно.

Това не е криза. Това е фундаментален сблъсък на несъвместими ценности. Какво да обясняваш на мъж, за когото приоритет е трошляка (най-вероятно БМВ на старо, ама много старо), не здравето на детето му. Той ще ме кара да плащам изследванията на детето с мижавото майчинство, защото трябвало да налее пари в трошката си, аз ще се старая любовта да победи. Мдада, ей сега.

Явно не му стигат парите на човека, затова е или или. Ама да трябва да избираш между колата и изследвания на детето. И аз съм мерси. Кво собствено жилище, та той елементарни разходи като колата и здравето не може да покрие.. пък претенции за почистено и наготвено... Айде у лево и да си ходи на етажа да си иска от майка си.

Много благодаря на всички които се включиха в темата ми. Помогнахте ми, определно вече не смятам, че вината е изцяло моя и да седнем да се разберем.
Благодаря!

Разбира се, че не е твоя.
Твоята е, че се мъчиш да проявяваш разбиране, а вместо благодарност ти се качват на главата.

Ключ по молба на автора.