Домакини 80/ Със силата и красотата на тигъра

А, тъкмо имаш време да наклониш везните към "желаното" решение.
Но всъщност абитуриентът/абитуриентката най-малко разбира от това събиране. Особено, ако е момиче. То са коси, прически, гримове, подготовка на тялото, професионални нсмики и то минал целия ден. Накрая я има час и половина, я няма.

Смърфи, ние затова решихме събирането да е след матурите, да сме сигурни ,че е завършила, /хахахаха/ , и за да може да присъства.То празникът си е нейн, най-вече.Тя не се облича с балната рокля, с друга рокличка беше.
   Вале, аз снощи правих пилешка пъстърма.Точно както свинската.Осолих с морска сол,хубаво и затиснах с тежест , зада излезе водата.После измих и овалях в подправки за пъстърма.Свинската я вися на една гледа в килера, таи я увих с фолио и я оставих в хладилника.Така си правим и сушена скумрия,когато намеря хубава и месеста.А свинската я правя от каре.
   Ще ви пусна за малко снимки и ще ги изтрия после

Здравейте, момичета!
Благодаря за новата тема!

Привет, момичета от близо и далеч!
МА КО, благодаря за новата тема! Пак си подсигурила мястото ни за срещи, за хубави разговори, за споделяне.
Ако имаме именяци, да са здрави и късметлии. И да почерпят!
Чета, че обсъждате балове и сватби. Всеки да ги организира така, както ги усеща. Важното е да останат хубави спомени.
Тези дни нали времето е слънчево, та реших да го използвам. Закачих си крачкомера и тръгнах без посока и без цел по кварталните улици. Вече имам постижения. Един ден извървях 5000 крачки, а на следващия ден - 6000. Ходенето определено не е моето. Досадно ми е, колкото и да е полезно. Сега съм си наложила сутрешна гимнастика по 15 - 20 минути. Старая се да е винаги в едно и също време, защото мозъкът свиква с това и му е "добре". Не знам вие дали си обещавате нещо да започнете с началото на годината, но аз си обещах да играя гимнастика. Пазете се гимнастички, че идвам.

Ох, Фло, и аз не мога да ходя дълго.Кръста много ме боли.Това е от обездвижване при мен, знам.
  Аз си изнамерих една йога за трудно мобилни хора,тамън като за мен и моите стотици кила.Но не съм постоянна,щото все гледам сутрин да дремна и още малко.

Аз мога да ходя с километри. Така се придвижвам по принцип. И торбата мъкна пеша и не ми е проблем. Само да не се изкачвам по стръмно или стъпала. Напрежението в глезените, коляното и кръста при ходене не ми е проблем, но при тези две обстоятелства, не мога. Обаче гимнастика ме мързи да правя.
Миналата седмица масажистката ми направи нов режим на хранене, с цел сваляне на килограми. За седмица има повече ефект, отколкото двата месеца съветите на предишния, всъщност от него нищо не проработи. Сега и тестено ям, изобщо забрани няма ям всичко, съобразявам се само кога го ям и 2-3 комбинации, които не трябва да правя. И се уча да закусвам + следобедна закуска, което ми е най-трудното. Всъщност сега ям за да отслабна, как звучи само Каза ми и обръч да си взема и да въртя, само дето още не съм намерила. Това няма да ми е проблем, защото не е по график, а когато можеш. Ще ходя, ще въртя обръч, ама гимнастика не Нямам кръст и гръб за тази цел

Преди две години се организираме с моите мацки от кокошкарника ни да ходим на уикенд.Запазваме един комплекс Глинените къщи в едно селце точно преди Белоградчик.Този,коъто го държи проучва пещера Магурата,скалните образувания , и има интересна теория за много древна цивилизация,по-древна от маите,живяла по тези места.Със свой календар,зодии, летоброене,вярвания.И всичко това подплатено с дълга разходка в района.Аз си представям,че отиваме на паркинг,оставяме колите и се разхождаме между скалите и той говори.Да , ама не. Отидохме до един паркинг,но пътеката беше мноооого стръмна,на места катерихме скали и огромни камъни.Води ни по разни места на поклонение, разказва супер интересни неща ,за Богинята - майка, за едни обредни кръгове.Обаче , намен ми е адски трудно това катерене,като кози буквално.Ама как да кажа,не мога ,спирам.Синът с мен, дъщерята с мен, на другите мацки мъжете и децата.Маршрутът не е обозначен, и няма връщане,върви напред , и излизаме по други пътеченца.Утрепах се от ходене,прескачане,провиране между скалит.Аз съм дебела и ме беше страх да не заседна между тия камъняци. Не си усещах краката добре,че щерката е шофьор , да седна тя да кара навръщане. Сега искат да ходим на Седемте престола,край Своге.Да нощуваме в чифлик Ненови/Ненкови , имало езда, пътеки,красота.Начиииии тоя път си вземам една книга , лягам на поляната и чакам преразкази с картинки от мацките.
    Лятото се събирахме в къщата на една от тях, в Чипровския Балкан, с. Мартиново.Тя ни опна да ходим за диви ягоди, докато мъжете се занимават със скарата.Ама Мартиново си е цивилизовано - път,пътеки,сянка,рекичка.....Те имат рибарник ,развъдник за пъстърви.Висоооко в планината,почти до сръбската граница.До там обаче с джипове,пеша никой не пожела.На връщане ММ и още две двойки се пуснаха пеша,ама надолу е лесно.
   Обаче ква съм приказлива днес, ама нямам никаква работа на работа.

Сетих се за едно изпълнение на шефа,като беше малък. На 4 беше и си спретнахме уикенд в Белоградчик, като обиколихме Баба Вида, Магурата и скалите. На другия ден си тръгваме и пътьом минаваме и през Враца и Леденика. Предния ден гледахме Магурата без екскурзовод (много ме ядосаха тогава, ама това е друг въпрос), мъжа ми я познава, осветена е, равна е, с два вход/изход, ръкава с рисунките беше затворен, абе няма къде да се изгубиш и е съвсем достъпна. Да, ама в Леденика само организирано, заради теснините, изкачвания и слизания се ходи по точно определен маршрут, че иначе няма разминаване с другата група, която излиза. Почти в края на обиколката, екскурзовода нещо показва и свършвайки с разказа, казва "сега от тук в дясно". Шефа, въпреки, че почти го измърмори, т.е. тихичко, вика "на мен пък ми омръзна да ми казваш на къде да ходя". Хвана някаква пауза на абсолютна тишина и всички го чуха. Хората паднаха да се хилят, а аз тъкмо да го смъмря.
За ходене май най-трудно ми е било да се добера до пещера Снежанка. Сигурно, защото бързахме, и там се влиза под час и имаше десетина минути, а пътеката стръмна, дълга 600 или 800м. не помня и беше мокра. Ама хванахме курса де, представете си как съм го взела. Стъпалата на шипка не ми бяха толкова трудни

Аз не обичам пещери, имам клаустрофобия.Обикновено седя навън и чакам с багажите на всички. Тоя Магуреца  е изучавал рисунките, които сега са затворени.И има свой прочит на нещата, доста интересен , не се наемам да кажа колко е вярно.Нямам познания в тази област.Но определено беше супер интересно.И трудно.Но накрая ни качи на едни камъни,виждаше се всичко , като на длан,много високо.Като каменно плато.
    Мако, ами Шефа и той със свои виждания по въпроса за движението.

Обожавам да вървя пеша и да си мъкна торбите. Идва ми като психо и физотерапия.

Вече е отворен ръкава с рисунките. И тях видяхме, но на следващо ходене. Тогава се гледаха само с екскурзовод (иначе в пещерата може да влезеш и без), че още ги реставрираха и предварителна уговорка с музея в Белоградчик. При уговорка трябва да изпратят допълнителен екскурзовод, за да може този, който е там за през деня да си влиза с групите. Всичко бях уговорила, ден, диапазон от 2 часа, в които да отидем, колко хора и всичко, което поискаха. Обаче като отидохме не бяха и чували, та тогава не можахме да ги видим. Затова ме ядосаха.
Мъжа ми вика, за какво ти е да ги гледаш, нали ти си ги рисувала, не помниш ли Ще го самоудоша някой ден
марулета, на язовира при вас как стоят нещата с палатки и риболов? Като на улова много много не държим, носим си Плащат само да къпят червеите

Че то аз по чужбината все с кракомобил се предвижвам. Ама точно като Ма ко - да няма изкачвания, че въздух не мога да си взема. На равното издържам дълго.

Бубка е с Ковид. Пак.

Гадост!Не ги затвориха тези училища-развъдници!
Вие как сте?
Дано леко премина при Бубка!

Ох, Вале, дано да го мине леко и вие да не се заразите.