НОЕМВРИйчета 2❤2❤ Тема 7

  • 18 834
  • 747
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 534
На мен този тип монтесори легла много ми допадат визуално, но първо, че синът ми заспива сам в кошарата докато се мята, не ми се иска да рискувам да почне да влиза и излиза на игра от този тип легло и да се промени нещо със заспиването и второ ни имаме в наследство хубаво дървено креватче. Фен съм на минимализма в покупките, щом имаме нещо, което ни върши работа, няма да купя друго, освен ако не е с някаква ясно дефинирана цел.

# 46
  • Варна
  • Мнения: 1 479
Още преди няколко месеца питах моята консултантка по сън за този въпрос и тя беше категорична да го държим в кошарата колкото е възможно по-дълго, дори до 3-4г. Причината е точно това, което пише Дух. Много от децата излизат и почват да обикалят безцелно и да играят. Иначе ние планирахме на 2г да му купим такова легло, но се отказахме и ще чакаме да израсте кошарата. Grin

# 47
  • Мнения: 4 843
Jinx, а какво става, когато детето започне да прескача? Пак ще обикаля, но има шанс и да се пребие 😆
Моят вече успя да се прехвърли от спалнята в кошарата, та предполагам, че не след дълго ще може и наобратно. Тогава вече става опасно и е по-добре да има свободен достъп да излиза, дали ще се махнат няколко решетки, или ще се мине на нормално легло с преграда, за да не се претърколи, някои знам, че само на матрак на земята спят даже, но четох, че не е препоръчително.
Особено пък 3-4 годишно, не виждам как ще си остане в кошарата, честно казано.

# 48
  • Мнения: 3 032
Моето момче на 2 г. и 2 м. започна да прескача сам оградката и колкото и да исках вече нямаше как да го задържа вътре. До този момент действително беше супер да го сложа в кошарката и да си върша рабатата, но след като го видях да се мята няколко пъти...
По случайност този период съвпадна с раждането на сестра му. Ако нямаше друго дете, сигурно щяхме да махнем оградката..
Да, Пистачио, на 3-4 г. дете в кошарката няма да стои като дете на годинка.

# 49
  • Варна
  • Мнения: 1 479
Идеята е да се държи в кошарата, доколкото е възможно. Доста родители решават, че искат да сменят леглото просто заради интериора (включително аз и мм). Не съм писала, че е задължително до 3-4г, а според детето - при някой се постига до тази възраст, при други - не.

# 50
  • Мнения: 4 843
Ясно 🙂 Да, аз не бих бързала също, ако си спеше в кошарата. Но понеже спи на спалнята, не знам като реша да го отделя в другата стая, дали ще може да си заспива в кошарата.
Ако не може, то тогава ще е вариант да лягам при него на голямо легло и да се измъквам като заспи. Не, че така искам да стане, но знам ли.  Всичко зависи от обстоятелствата.
Знам, че не каза, че е задължително до 3-4г, но аз си представям, че тогава всички, или поне по-голямата част от децата ще могат да прескачат така или иначе и да си обикалят пак, та тогава по-безопасно ще е легло без решетка.

# 51
  • Мнения: 606
Калоян вече няколко пъти успя да прескочи кошарата. Мислех да го вдигам пак на нашето ниво, но се отказах за сега. Планираме да правим детска стая тази година и да го местим в "нормално" легло. Харесала съм с преграда, която се сваля после, ако не върши работа ще сложа такава за спалня. Най вероятно ще е по поръчка (имаме и други неща да правим с нашия дърводелец).

# 52
  • Варна
  • Мнения: 1 479
Ами индивидуално е. Борко си спи сам в стаята и въобще не прави опити да прескача кошарата. Обаче той е страхлив. Дори на най-малкия праг вкъщи се спира и се оглежда къде да се хване, за да слезе или протяга ръка към мен да му помогна. Като слизаме по стълбите съвсем спокойно го оставям, докато заключвам и си взимам чантата, защото стои като закован и не мърда. Grinning Засега има чувство за самосъхранение, но ще видим докога. Може би се дължи на това, че още като пропълзя съм го оставяла да пада и да си учи сам уроците, без да скачам да го спасявам, а може и да си е такъв като характер - не знам.
Това се отнаса само за височини обаче Grinning От коли и кучета по улицата няма никакъв страх.

# 53
  • Мнения: 606
Абсолютно индивидуално е. Аз също си го оставих да се учи сам (не исках да пълзи) после и проходилка не ползвах (само малко Уокър), нито за ръка го държах. Сам си се научи, знае как да пада. Но в никакъв случай не мога да го оставя и да си мисля, че ще седи 😂😂 Той си се качва и слиза сам по стълбите, от дивана скача (вече няколко пъти се приземи по нос). Навън обаче си е хванат за ръка и не го пускам. Много често протестира, но няма избор. От кошарата се метна на спалнята, добре че са залепени. Аз на тяхната възраст също съм прескочила кошарата и съм си счупила ръката. Голям страх ми е, но явно ще е див като майка си

# 54
  • Варна
  • Мнения: 1 479
Цвети, как така не си искала да пълзи? Grinning Това ме озадачи малко.

Иначе, ако има легло до кошарата и Борко сигурно ще се наеме да скача там, ама той вижда, че ще тупне на твърдия под и не смее.

Другото нещо, което се сетих е, че ако има играчки в кошарата или по-твърд обиколник, сигурно се катерят по тях. То иначе рамката им стига да врата, не виждам как биха могли да го прескочат това нещо без някаква помощ Thinking

# 55
  • Мнения: 2 534
Божо прави опити, няма нищо в кошарата. Хваща се с две ръце за рамката, накланя тялото назад и почва с краката да се катери. За сега не успява, понеже се пързаля и от известно време преустанови опити, но е имало случаи, в които съм се стряскала, че ще успее.

# 56
  • Мнения: 1 912
Рамката на нашата кошара стига до мишниците на Марти. Вече не смея да го оставям в нея. Той си изкарва ръцете, хваща се са пръчките и се мъчи да се набере, като същевременно с краката прави опити да се катери.
В чудо съм се видяла.
Има ли деца, които се удрят по главата? От два дена го прави и колкото повече му се карам, толкова повече се удря.
Черох в по-стари теми, че не трябва да им се обръща внимание.
Но нещо това удряне ме притеснява.

# 57
# 58
  • Мнения: 193
И аз мисля, че не трябва да му се обръща внимание. Чела съм, че когато нещо предизвиква реакция от родителя,те продължават да го правят точно за да има реакция от родителя.
Скоро ми се случи нещо подобно - има едни контакти вкъщи, които са облечени с цитопласт лепенки. Стефания непрекъснато ходеше там да дърпа лепенките и аз й се карах. Гледа ме в очите и пипа и чака да й се скарам явно. В момента, в който започнах да се правя, че не я виждам, виждам как ме гледа, нищо не се случва и тя се маха от там, не й е интересно. И сега като се замисля отдавна изобщо не са ръчнали там

# 59
  • София
  • Мнения: 1 791
Ние вчера направихме прощъпулник най-после. Браво на яслата... само 3 дни там и се изправи и си проходи. Дори нямаше преходен период между пълзене и ходене, направо стана и тръгна. Изправя се сам от земята, взима завои, прескача прагове (оградата на кучето). К'во стана за 1 седмица, още не доумявам?! Но се радвам, че най-после стана.
И той е страхлив като цяло. Не го виждам да прескача кошарата, ма знам ли вече.
Ние на есен трябва да се изнасяваме към новия ап. и там той ще има голяма стая, където мисля да му сложа и детско легло и кошарата, и той да си избира в кое да спи.

Общи условия

Активация на акаунт