Инсулинова резистентност и отслабване с НВ-ВМХ, кето - Тема 47

Какво значи "чисти меса"- постни, филета без мазнините? Или от ферма и т. н.?

Долче, не знам дали е местен продукт, по принцип на доста меса и млечни пише Бритиш, ама колко са бритиш, не знам. Тук й казват double cream. Има extra thick и само дабъл. Май имаше и half ама е по-рядко срещана. Заквасените са отделно и там има няколко по-масови вида. А бе въобще от сметана не мога да се оплача

darkmoon_m, лакома си или защото имаш нужда от хранителни вещества, или защото ядеш храни, които провокират апетита - вдигат инсулина, подтискат хормоните отговорни за изпитването на ситост и мозъкът ти не регистрира намвреме, че стомахът ти е пълен и т.н. или защото не си адаптирана към горене на мазнини и тялото ти все още се настройва. Може и психологически проблем да е. Всичко това може да се реши с правилно хранене.

А неее dolce miele,никога не съм обичала такива сухи меса.Имам предвид,че не ям никакви колбаси,панирани меса и т.н.Основно хапваме вкъщи по-мазно свинско,врат,джолан и т.н. От време на време и пилешки пържоли с кожа или бутчета.Правя и домашни мезета и от тях също ям.
Миоки мисля че е от неправилното хранене,защото до сега си ядях много въглехидрати,питки,баници,картофи,сладко,всичко...

Миоки, няма тук такива дабъл сметани...

darkmoon_m, прочети първия пост.
Даже в началото съм сложила задължителен клип за гледане, който е само 20 минути.
Синтезира много нещата и обяснява как да се храним.
Сега тя лекарката е малко крайна, но като цяло информира как да се храним и обясняв ир и диабет отлично.

С Ир и хаши съм. Свалени 45 кила и задържани.
На стриктно кето никога не съм била.
В началото имах ограничения.
Но като съм била стриктна не се чувствам добре. Явно щитовидната мрънка.
Режимът ти ще е до живот, ако искаш да си добре.
Така става като се залита към въглехидратните неща. Все избива нанякъде.

Сега ще го изгледам,благодаря Елора.Много е голяма темата и инфото на първа страница и ми е убегнало,защото е клип.Все някога ще се науча,явно ще ми е до живот и съм ня ясно,че ще се случва да греша,да нарушавам от време на време,но ще е важно да успявам да се връщам бързо в релси.
Яд ме е,че не съм си обърнала внимание по-рано,но поне вече знам какъв е пробема и ще дам всичко от себе си да го оправя до колкото може.Преди 5 г. инсулинът ми беше 5 на гладно,сега е 12...ходя редовно на ендо и не при един,а при няколко,но никога не сме обръщали внимание на това.Коментираме само Хашимотото.След раждането TSH беше над 9 и оправяхме него,но на инсулина не обърнахме никакво внимание.
Започнах да съм постоянно гладна,да не се насищам и след хранене,да огладнявам посреднощ и сутрин да ми прималява от глад - светна ми лампата и веднага попитах.Яд ме е,че личната като ми даде бележките за изследванията е пропуснала да ми напише и 3-кратно изследване на инсулина,след пиене на глюкозата,но нищо,то и на гладно се вижда,че е зле.
Все още много неща не са ми ясни,но като ви чета ще ми се избистрят нещата с времето.

начииииии...нямаше ме само няколко часа.....хахаххаха.....чувствам се като в библиотеката.........


/шегувам се/Темата е много интензивна...и това ми харесва

Елора, бързо възстановяване....щом пишеш значи си екстра
Даркмун- аз прясното мляко НЕ го спрях.....но го замених с козе....има на Олимпус...в Кауфланд, и в Била.....4.50 лв е литъра....аз също слагам по 100 мл в кафето/демек пия мляко с кафе/......засичала съм много пъти-не ми създава проблем...но аз съм "различна" от вас....т.е инсулина ми е на минимума.....и не знам дали при ИР е ок........"шефките" да кажат

А за кафето я дъвкахме тая тема....ама сте забравили Нали още в началото като мрънках, че ми липсва "сладкото" кафе...Невена ми предложи да изпия едно преди да отида в залата....и аз пробвах..отпих точно 2 глътки .....наистина беше отврат......то е ясно, че няма да слагам захар.../ужасТ/....ама и няма свикване....горчи си ми...и това е. Все се каня да пробвам това бронираното.......ама утре май наистина ще го пробвам.....мляко мога ли да  добавя или няма нужда?....абе ще експериментирам.....НО както го пия така кафето с мляко определено ме засища.....и само така изкарвам на глад....иначе голямо стъргане тез черва.......
Аз имам от тая сметана...ама така си стои в шкафа......не съм я ползвала....


Сега съвсем ме е яд, че не си снимах порцията от днес......още не съм гладна.......мушнах няколко парчета чедър/за вечеря/.....ще си направя едно чайче.....няма да ям....а току що се усетих, че днес в лудницата съм забравила да си пия метформина, а още по-интересното е, че следобяд се тествах с 1 портокал.........КЗ 5.6....като 2 часа преди това беше 5.4 след обилния обяд........Дали не ми сее повишил инсулина? Или много си мечтая....

Елора, дано да ти минава бързо и леко, тая последната "версия" като гледам повечето леко я изкарват, дано и ти да си от тях.

darkmoon_m, подкрепям и другите дето ти казват да не си орязваш калориите отначало. Нататък като се адаптираш, апетитът ти ще се регулира и като количество, и като честота на хранения, но отначало не ти е това целта. За начало яж. Яж така че да не огладнееш поне няколко часа. Целта ти е да свикнеш с типа храни, който явно се различава от досегашното ти хранене. Дали от раз ще махаш всичко или постепенно ще изчистваш - ти си знаеш кое е по-лесно за теб. Постепенно разширяваш и интервалите между отделните хранения, ако си била свикнала да ядеш често и по много пъти. Докато свикнеш и с това, вече ще си се адаптирала достатъчно и ще установиш че изобщо не ти се ядат такива големи количества храна вече. А и периоди без храна няма да те притесняват, защото го няма това приритване от глад дето май всички тук сме го изпитвали.
Че аз преди можех и по 2-3 пъти да вечерям, ако не си слагах сама юздите (което пък означаваше да си легна както съм огладняла). Особено ако бях правила за вечеря нещо от сорта на картофи, ориз и подобни. Ям, ям, накрая пак гладна, то ми идваше да седна с тавата пред мен вместо да си сипвам по малко. Нощно време не съм ставала да ям, ама то аз съм такава нощна птица че... когато другите го правят това, аз още не съм си лягала И все гладна и все дебела си ходех, не си е работа това.
Сега като ми се оплаче някой от такова нещо му казвам да се наяде с кюфтета или с пържоли и да не се занимава с глупости Изхранвам се приоритетно от мазнини за енергия, нося си от тях достатъчно на трътката, значи баш без гориво няма да остана, няма какво да се тръшкам дори и да не мога да ям скоро. Другите по два пъти са ходили за вафли и подобни, яли са и пак са увяхнали и търсят да добавят и кафе, аз продължавам. Пък те нека си ме гледат съжалително че съм им отказала бисквитите по здравословни причини, на мен повече ми е жал за тях.

darkmoon_m , написала съм го с големи червени букви - Задължителен клип за гледане
Явно са малки. Неслучайно и в началото съм го сложила. Ще взема да сменя цвета значи...
И мен ме е яд. Не че не си обръщах внимание, аз не знаех как да се храня, невежа си бях и то много + с промит мозък, че месото и яйцата са вредни.

Азара, добре се чувствам. Горе долу.
Миналата седмица има страшно нощно изпотяване. Явно температура. Като станах пих хапче фервекс и упсарин. А вечерта сребърна вода както обикновено. На другия ден бях кукуряк и така 3-4 дни. Докато оня ден не си загубих вкус и мирис. Иначе само леко хремата ми е увеличена. Аз съм чувствителна към студа и съм си все леко сополява, ама се увеличи. Малко и гърлото. Смуча трахизан и имам някакъв спрей. Много леко ми е отпаднало.
Абе имала съм и по-лоши грипове през годините. Това е някаква слаба ракия. Иначе днес ми е третия ден на тъпчене с чесънче, а преди да си легна сребърна вода си джуря. Така до финала, ич не ми дреме.
Лекарката утре може да иска да ми изпише антибиотици, ама нещо нямам желание. Може би ако се влоша, ама дано да не става.

Всички ни е яд. При мен индикациите за проблемен инсулин са още от първия ми припадък в първи клас, което няма да казвам преди колко 35+ години беше.

Аз не съм приритвала от глад. Но обикновено ми се събираха по 4-5 хранения (2 междинни хапвания). А и си хапвах междинните закуски и по навик, и без да съм особено гладна, т.е. следвах съвета да не чакам да огладнея, за да ям (нали уж така се ядяло по-малко- ако не чакаш да прегладнееш, а и метаболизма уж се засилвал като ядеш през 3-4 часа, иначе се "забавял")... 😆 Иначе се стараех да се храня доста здравословно (по тогавашните ми разбирания, а и спрямо това, което масово се води за "здравословно и балансирано"...ами, така си беше, уж почти напълно домашна храна, не бях фен на боклуци, пакетирани и газирано, захар не добавях по много). Но явно за моя организъм въглехидратите пак са били твърде много, а белтъчините и мазнините- недостатъчни...Най-много съжалявам, че докато детето беше малко, изобщо не помислих за себе си- притеснявах се на нея да не и' липсва някой витамин, а изобщо не ми хрумна, че междувременно аз развивам дефицити (даже се успокоявах с мисълта, че ако детето има нужда от нещо, то си го "дърпа" от кърмата, т.е. от майката🤪; едва ли не си живеех със заблудата, че си доставям всичко необходимо от храната, нали се хранех толкова разнообразно). Отделно бях склонна да отдавам неприятните симптоми на непрекъснатото недоспиване, на умора или стрес...

Много ви благодаря момичета,радвам се,че се озовах при вас...Съвсем друго е когато някой те разбира и е минал от там,защото на когото и да кажа ме гледат едва ли не с насмешка,че това никво заболяване не е и едва ли не да си ям и да си пия лекарствата,щом имало такива.
П.П Елора,явно и със зрението имам проблем 😂😂😂

Шегата настрани, но аз все още понякога чета първия пост или части от него...🙂

Да бе да, със зрението имаш проблем...така ще кажеш

Долче, аз много не съм го чела. Ама това щото съм го правила. Понякога като редактирам намирам някакви неща за лека поправка.
Ето наскоро нещо пак се пръкна, нещо двусмислено съм писала.
Ще го търся тия дни, то и без това съм затворник.
Тамън и темата за хашимото ще прочета първия пост, че е срамота да не съм го чела.

Ами то стриктно погледнато май не е точно заболяване, но си е метаболитно нарушение. Изобщо не винаги са задължителни лекарствата, иска се промяна в начина на живот. Но тя се иска и със, и без лекарствата, ако човек иска да се подобри наистина, а не там просто да замазва положението колкото изследванията да излизат малко по-добри, а пък след време да си казва че те годинките напредват и много ясно че ще е по-зле вече.
За едно си права де, точно тук ако не те разберем, няма къде. Нали това същото ни е събрало.
Кой с каквато ще насмешка да ме гледа, аз свалих 20-тина кила и на 40 години се чувствам по-здрава и жизнена от на 30, а тия с насмешката дето не бивало да се лишават да не им стане нещо, се успокояват че то тъй ще е заради ЕГНто и прочие.
Аз пък отказвам да се чувствам лишена, много добре си се храня даже. В интерес на истината, сега оценявам храната повече от преди. И си угаждам повече, гледам да си приготвям неща дето ги обичам, няма ги вече съмненията и гузните моменти когато човек хапне бекон, сметана, масло и прочие, в нормални количества разбира се. Не както някои си мислят че ядем филии сланина за закуска.
Преди ми беше важно да се наям, не винаги ми беше важно с какво. С каквото имаше, щото аз съм вече прегладняла, кой ще ти придиря...