Частни училища - информативно-дискусионна тема 51

Мецане,  Магнолия е. Объркал си се покрай големите постове с дълги цитати.

Стоилова не отиде ли учителка в БШ?

От утре Хайдути за 1 клас, ако обичате! После в 6-ти ще са напълно подготвени.

Мани ги Хайдутите. Да почват "Опълченците на Шипка" и "На прощаване". Много ще се улеснят за седми клас.

Аз съм го докарала до 6-ти. За седми още не искам да се сещам.

Леле разнищихте дамата все едно е извършила престъпление.
Мога да споделя, че моята баба (лека й пръст) от съвсем мъничка ме учеше на Хаджи Димитър на Христо Ботев. Тогава едва ли съм вниквала както в по-късни години, но не е било и необходимо. Факт е, че колкото и стихотворения след това да съм учила, това е останало единственото, което помня от първата до последната буква и освен това е единственото, при което ми трепва душичката като го чуя, може би от сантимент към баба. Тъй че какво лошо има, че е научила детето на стихотворението

Нищо лошо! Просто се възхищаваме!
Нали затова го и каза тя тук?!?!?

И на мен ни стана интересно?

Аз също считам за тормоз (и за себе си и за децата) пътуване повече от 30 -40 мин в Софийския трафик. Не си давах реална сметка за това докато второто дете не тръгна в училище на 7 минути от нас. Преди това имаше години на развозване.
Принципно е хубава идеята с апартамента под наем близо до училището, но зависи за кой квартал говорим, всеки е с различни предпочитания. Аз лично има доста квартали, в които не бих отишла никога заради едното училище.

Ама възхищавайте се, свободно
Идеята за стихотворението дойде от нея. В градината имат засилено обучение, ако така мога да се изразя по родолюбие. Учат много за българската история, дори ме учудва понякога. Вчера като се прибра от градина ми обяснява, че учили за Левски и че скоро се навършват не знам си колко години от обесването на Левски. И ми каза една строфа от стихотворението, което всички ви възмути, а именно първите два реда. Попитах я от къде го знае и каза, че учителката й го е казала. Попитах я иска ли цялото да го научи - искала. Еми научи го.
За възмутилите се да кажа, че аз също учех много стихове и във втори клас, докато децата рецитираха най-известната част от Хайдути на Ботев (от “Я надуй дядо Кавала…” до “нашата земя хубава”) , аз го знаех цялото.
Децата помнят лесно, стига да проявят интерес.

Някой беше питал как от център до Питагор за 10-15 минути. Ами Център е голямо понятие. Моята работа се намира в района на пл.Македония и Мин.на Земеделието. Оттам до Питагор ми е толкова.

Магнолия, нали знаеш, че Питагор вече е в Красна поляна, а не срещу МВР болница? С тапите на Мол София-Ал. Стамолийски или на К. Величков-Възкресение, пътят е поне 20 минути (с късмет). Освен ако и "час пик" не е обширно понятие...

Тази учителка от детската градина е за убиване, ако питате мен.
Не става дума да не се учат стихотворения. И моето дете учи. А в детската градина учеше на немски, стихове и песнички от по няколко куплета. Ама не такива.
И аз като бях малък, дядо ми ми чете веднъж Хаджи Димитър, ами месеци сънувах после кошмари как очи тъмнеят, глава се люшка и юнака с дълбока на гърди рана...има си възраст за всичко. Стиховете са гениални, но не са за деца в градина!
Иначе, доколкото знам, дори на Сорбоната е издълбано четиристишието от Хаджи Димитър - настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен...

За пътуването също - от МЗ до Питагор в Красна поляна за 10 мин. може да се стигне само с хеликоптер.

Oт ПЧМГ до Питагор разстоянието в час пик в около 10-15 минути. Минава се през квартала зад болницата и излизаш на светофара на Красна поляна. Изброените кръстовища не влизат изобщо в маршрута.

Липсва ми онзи емотикон хилещия се, и търкалящото се човече.
Извън темата. Просто спомени и носталгия за стария форум.

Беше ми любим едно време, не знам защо го махнаха.
До къде ще се стигне с тези уроци за влизане в ПУК? Мислех, че истерията е само за НУКК. Бизнесът върви ... народът плаща 

Много добре знам къде се намира, а от повече от 12 години минавам през Питагор (макар и преди това да го е нямало на това място) на път за работа и навръщане от работа. В час пик ми е 30-35 минути от работата, но да си призная - рядко пътувам в час пик.

До Питагор от работата ми пътуването ми е толкова, колкото казах - 10-15 минути. Минавам по пряк път - от Владайска по Опълченска, на светофара в ляво по Нишавски, после по Три уши и излизам на Гешов, оттам на светофара в ляво по Възкресение и съм там. Като тръгна 16.30 не е безумният час пик. Или маршрута на Hope for Two използвам.

Не знам какъв стрес може толкова да изпиташ от Обесването на Левски, при условие, че родителите на Хензел и Гретел ги изоставят сами в гората, на всички принцеси умират майките, бащите ги няма никакви (особено Пепеляшка), разрязват корема на вълка в Червената шапчица, после го пълнят с камъни и той се удавя, мащехата на Свежанка прави неколкократни опити да я убие, а бащата - пак го няма никакъв. Да не говорим за българските народни приказки - там е брутално - я си припамнете “Клан, клан недоклан”. Нещо много нежни и финни ги направихте децата. Никога не съм сънувала кошмари от стихотворение. Вие помните ли кога се учеше “Даваш ли даваш Балканджи Йово”? В началното училище беше.
Аз от стихотворение и приказка не съм се плашила, но филма “То” на Стивън Кинг ме беше изплашил, а го гледах малка. Но пък 7 клас четях Мизъри и въобще не ме е било страх. Сега не мога да чета този тип романи на С.Кинг, не ми издържат нервите, като ученичка го четях като невидяла.

А, и да допълня, ако поста на rainy е към мен за уроците за ПУК - не съм водила детето на уроци за ПУК. И през ум не ми е минало и никога не бих.