Частни училища - информативно-дискусионна тема 51

Не знам дали сте се информирали, но съвременните детски психолози отричат някои от известните приказки до определена възраст, след това препоръчват някои като подготовка на децата с теми като смърт, самота и т.н. В тази връзка считам, че и доста от бг стихотворения не са подходящи за малки деца, но както знаем България не се слави с особено ефективна или съобразена с децата образователна система, така че няма какво да се изненадваме от всевъзможните безумици в програмата за градините и началните училища. Това е реалността, в която живеем. Като имате предвид, че кой знае каква реформа не е правена освен преименуването на робството в присъствие, а манталитетът на много от учителите е един и същ от години, защото всички излизат от системата на висшето образование (което също от години върви надолу, да не забравяме, че педагогика се влизаше с най- нисък бал в СУ) няма какво да се възмущаваме. Единствено мисля, че има млади учители, които правят специализации, имат амбиции, също познавам учители завършили в Швейцария, Германия, Щатите, върнали се в България да препродават. В тях ми е надеждата.

Аз съм водила децата на уроци преди първи клас (може и преди да съм споменавала). Веднъж седмично с една много приятна възрастна дама. Явно подходът ми беше грешен, а аз бързо се изнервям, детето не вдява, аз броя до 10, до 20, на ум, за да не изпуша... Няколко години почивах на мисълта, че явно не му е сега времето на детето за този материал, ще дойде, но уви. Голямата дъщеря на 5 все още бъркаше основните цветове и с месеци водехме един и същ разговор, всеки ден: "Какъв цвят е тревата? Зелена. А небето? Зелено. Един и същи цвят ли са тревата и небето? Не. Как тогава и небето е зелено, явно е друг цвят? Да. И какъв цвят е небето тогава? Зелено." Започнахме срещи с дамата всяка седмица и тя намери пътя към децата (и двамата ходиха по една година, един след друг) и си спестихме нервите. Научи ги да сричкуват главно, другите задачки бяха тип Азбука на мисленето, с които се занимавахме и вкъщи - там нямахме затруднения. Но за сричките (и цветовете при дъщерята) имах нужда от помощ, от различен подход, нямахме баба, която да опита другояче, и срам не срам - решихме си проблема с уроци, вместо да си блъскаме главите. Бих го направила отново.

Знам за щадящите детската психика практики. За съжаление смъртта не е нещо, което можеш да избираш кога да се случи и понякога детето е наясно. За приказките, тя вече знае, че са измислени. Преди ги възприемаше за истина. Така Пинокио живее в Италия, Рапунцел в Гърция ( заради една висока самотна кула на брега на морето, коят реши, че е Кулата на Рапунцел), Красавицата Бел във Франция и т.н.
Децата имат нужда от приказки, не само захаросани.
Но съм длъжна са призная, че любимата приказка на дъщеря ми е Лешникотрошачката.

Как сме оцеляли ние с тези "неподходящи" детски приказки?! Че и видими увреждания нямаме.

Ти Михаел Шумахер ли си, или Ники Лауда...по описания маршрут може да се стигне за 10-15 минути само с хеликоптер, или ако няма никакви, ама никакви коли по пътя.


Именно, че приказките са си приказки, а и аз поне не съм ги чел в бруталните варианти, май че бяха смекчени някакви. Моето дете изобщо не е чело повечето от тези приказки, да не кажа всичките, защото беше в немска градина и после немски малък ПУК и сега май съм благодарен за това. При тях нямаше такива неща.

Но и както правилно каза някой, децата все пак знаят, че приказките са измислени. Докато това за обесването на Левски и за Хаджи Димитър е истина. И те знаят, че е истина, и точно това ме травмира много, поне мен. Да не говорим, че естествено на тази възраст нямах никаква представа от турско робство, от революционери и борба за свобода и т.н. и въобще не можех да разбера за какво иде реч.

Балканджи Йово го учихме мисля в 6 клас. Има огромна разлика между дете 6 клас и дете в детската градина! Това първо. А и в 6 клас беше потресаващо да се чете, това второ.

Ами явно съм Щумахер. Браво, че помниш какви емоции са предизвиквали стихотворенията в теб. Аз не помня да е имало драма за мен. Гледам и малката не се разстрои никак.

Новите приказки трябва да  са нестресиращи и безполови. На български ще заместим половете с 3л.ед.ч. и  червеното шапче няма да го яде вълкът, а само ще изкаже чувствата си на глас и ще помоли учтиво за малко здравословна баница с броколи.

А ловецът само ще му направи градивна забележка и той засрамено, осъзнал грешката си, ще обещае повече да не прави така.

Вие сте новите Братя Грим.

Ами мен вариантът на Дъждец и Санака ме ужасява повече.

Не се казва "градивна забележка", а конструктивна обратна връзка. И няма да мине с обещания, ще съставят план за индивидуално развитие със SMART цели и план за проследяване.
Аз нямам спомен нещо да ме е травмирало от всички приказки, които изчетох като дете, включително Братя Грим и Андерсен. Единствено "Приказки от 1001 нощ" ми оставиха неприятно усещане.

хахахаха не че нещо, ама в една книжка за Червената шапчица, закупена от Джъмбо (да, знам вече ) пишеше, че  вълкът е сключил споразумение с ловеца да не прави повече така и заедно отпразнували събитието.
Ааа а в началото на приказката пишеше, че момичето отивало при баба си да й занесе не топла питка с масло, а козунак и лекарства

И аз така, в началото обзета от разни идеи да спестявам на детето страшни приказки, започнах да му разказвам, че на вълка в Червената шапчица, като му напълнили корема с камъни, той не паднал в кладенеца, ами заспал под едно дърво и камъните до пролетта се стопили !?!????  След това си имах проблеми в детската градина, където моят хубостник упорито твърдял, че на мама версията е вярната и госпожата  го беше обвинила, че има много развинтено въображение и си измислял. Та така, спрях да смекчавам приказките и минахме на оригиналните книги.

За Левски не са учили стихотворение, но миналата година (бяха 2-ра група тогава) им бяха разказвали в детската как са го обесили и това дете сигурно 6 месеца ходеше по мен и само питаше "ама мамо, Левски защо е умрял? Защо са го бесили? Боляло ли го е? А защо играе футбол?". И това всеки път когато по телевизията чуеше нещо за "Левски" (отбора).  Така и не схвана, че му говоря за две коренно различни неща.

Ааа, що? И аз ги харесвах. Но на мен и индианските романи ми бяха любими, та вероятно съм имала някаква криза на половата идентичност. Добре, че тогава не ни водиха по психолози.

Здравейте, ще си позволя да питам това при вас, защото виждам че си говорите много повече от само по темата и много имам нужда от мнение.
Имам първокласник, който има големи проблеми с дисциплината. Ходихме вече с баща му няколко пъти при педагогичския съветник, самия него са го водили при психолога няколко пъти, а вчера като не влязъл в един час за да си рови нещо на двора - и при директора. Какво прави - става по време на час, разхождал се, говори без да са го попитали, отказва да пише - блее или рисува, разхвърля си нещата по и около чина, заиграва се навън и закъснява за час, не иска да участва в общите игри по физическо, тича по коридорите и тн
Закача се с другите деца - например да вземе молива на някое или да го стресне в коридора - родителите се оплакват постоянно на класната - тя на мен. Другите деца също много го закачат, но той е ок, не ми се оплаква, освен ако не подразбера от някъде и да го попитам конкретно за случая.
Многократно, ама безброй часове вече сме прекарали вкъщи в разговори за правилата в училище, за това колко е важно да се спазват. Наказвала съм, отнемала съм, стимулирала съм с подаръци - нищо не работи за повече от ден… максимум.
Водих го при психолог - да оцени дали имаме клиничен проблем - но тя каза, че няма. Просто има много енергия и невъздържим импулс.
В голяма безизходица се чувствам и имам нужда от съвет как бих могла да постъпя.
Ако не ми е подходящ поста, нека админ сигнализира и ще изтрия.
Благодаря.
ПП: ако има значение - пише красиво, чете гладко, смята бързо и вярно, носи похвали за материала.