Нямаше ме тук ден-два, че се разраждах вчера в 5 сутринта.
Така в последния ден на месец Февруари, 28.02.2022 в 8:20 вечера се роди Ерика - 3020 гр., 48 см. - напълно здраво бебе - голямо щастие Веднага като я изкараха ми я сложиха на гърдите и д-р Дикова направи доста снимки - страхотен спомен ще са!
Иначе с моите представи, че ще родя за час-два-три с два напъна, се прецаках, защото имах доста трудно раждане, но здраве да е! Важното е, че сме добре и двете - адаптираме се една към друга.
Иначе в скрит текст слагам как протекоха нещата при мен
Стана време за напъни - акушерките викат "Давай да тренираме, напъни няколко пъти" - почнах аз, то се оказа, че не е трениране, ами си е раждане. Зверски се пънах, обаче явно бях много изморена от цял ден мъки и не ми бяха ефективни напъните - 40 минути напъване, накрая докторите почнаха да говорят за вакуум - аз не исках, разбира се и дадоха срок, ако до и 8 и 20 не се е родила, ще се наложи вакуум. Та госпожицата явно чу и с доста помощ от тяхна страна излезе точно в 8:20 (но без вакуума). На мен цялото ми лице е в кръвонасядания - все едно съм яко луничава, но не от лунички, а от спукани капиляри. Имам някъде около 5 шева - вече частта със шиенето и прочее нищо не усетих, тогава имаше хубава упойка и бях изтръпнала - само си говорех с лекарите. Тук искам да кажа, че целия персонал бяха страхотни - д-р Диков и Дикова (то тя си ми води раждането, но и той беше там), бяха много загрижени и мили колкото и да не се справях, д-р Диков разведряваше атмосферата и се опитваше да ме надъхва или разсейва в зависимост от ситуацията. Акушерките на смяна бяха много подкрепящи и те, не помня имената на всички - спомням си само Ева, страхотна жена и тя, и главната акушерка, която водеше нещата, но на нея не помня името наистина, а ще съм й благодарна за надъхването доживот - ще попитам специално как се казва. Като цяло персоналът в родилното отделение беше много дружелюбен, отзивчив, всички постоянно те проверяват, питат как си, имаш ли нужда от нещо - хареса ми колко много млади лекари, сестри и акушерки има. Не са ме оставили за секунда, въпреки че имаха и много спешен случай по същото време и други раждащи. Яд ме е на себе си, че така и не успях да напъвам качествено и трябваше доста да ми помогнат. Вече като се прибрах в стаята си ме болеше цяла вечер всичко, та съм спала 2-3 часа - добре че си носех и обезболяващи свещички и някакъв парацетамол имах в мен, но не усетих много да ме облекчиха. Не знам, ако човек си ражда естествено, камо ли без упойка и не си носи нищо след това да пие за обезболяване, как оцелява...Иначе днес вече всичко е доста по-добре - щом и вчера успявах всичко сама да си обслужвам значи сме супер. Та така....на фона на всичките ми мъки, пак бих си родила естествено - казвам го, за да не обезкуражавам бъдещи майки, ако попаднат на този пост. Мисля, че си заслужава, а и като цяло нещата се забравят и болката също се забравя - доста жени имат много по-леки естествени раждания и много по-лесно правят разкритие, така че не съм никакъв критерий. Най-хубавият момент е като извадят бебенцето и директно го сложат да легне върху теб - голямо хлипане (от моя страна) и голяма радост - всичко си заслужава