Якут, благодаря за фрагмана!
Не е много ясно какво е това, което виждаме, ще чакаме подробности.
Следващ клип за „Големия финал“ – остават 6 епизода.
Може би до финала всеки епизод ще бъде съпровождан от такъв клип, който ще има своя тема.
Сега темата е: обратно движение, връщане назад, към началото...
За първи път влакът се движи в обратна посока;
дори река Сейхан тече обратно;
Зюлейха и Хакан са в сцени от началото на сезон 4: тя в бялата рокля от вечерта на представянето на новия партньор, а той в белия костюм и със знаменитата си шапка от вечерта на сюнета.
Не си спомням Фикрет от кой момент е;
И тримата са в добро настроение, с усмивка на лицето.
Обръщащият се надпис и искрите са както в предишния клип – продължава темата за обрати и силни страсти;
Какво точно обаче ще представлява връщането назад, докъде назад и как изобщо да разбираме това обратно движение, ще видим.
https://twitter.com/i/status/1523679191006277634
Песента на Айтекин Аташ свързва Зюлейха, Йълмаз и Демир.
Най-напред я чухме във влака, в който пътуваха двамата влюбени, а Демир, се влюби в Зюлейха по време на това пътуване. В сцената, когато Зюлейха тръгва с Йълмаз и се разделя с Лейля и Демир, песента звучи отново за тримата, именно към тази сцена е направен и превода. Най-често тази песен звучеше за Демир: напр. когато Зюлейха замина за Кипър с децата, а той остана на пристанището; звучеше му всеки път, когато беше в затвора. Последно тази тъжна песен чухме вечерта преди бягството, с финалните стихове от нея на следващия ден е тръгнал първо да спаси Зюлейха и децата, а после към отвъдното.
https://www.youtube.com/watch?v=e8byeR4ghP4
Aytekin Ataş - O Yar Gelir
„Когато любовта ми дойде в равнините,
приличаше на дива роза.
Когато видя лицето и, губя речта си, онемявам.
Тези, които се влюбят,
скитат се безсмислено, полудяват.
Уморих се от обикаляне на дома и,
опитвайки се да я зърна.
Влюбих се в непозната.
И помислих, че може да е моя.
Прободе сърцето ми с кама,
мислех, че е роза.
Изкопайте ми дълбок гроб,
нека бъде тесен.
Искам шест лалета до краката си
И зюмбюл до главата си.
Дори и да умра, искам тази,
която обичам, да бъде здрава.“
Зюлейха преди да влезе за първи път в конака, на който след това ще стане стопанка; извикана за разговор от тогавашната стопанка Хюнкяр. Очевидно е символично Зюлейха да бъде видяна първо като роза, по-късно ще се усетят и бодлите.
Този храст беше на това място само за тази сцена, след това изчезна.
В сезон 4 песента вече не звучи.