Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

УВЕЛИЧАВАНЕ НА ИНТЕРВАЛИТЕ В РАЗПИСАНИЕТО ПО ВОДЕНЕ В ТОАЛЕТНАТА
Ако детето се напишква да кажем не по-често от един път на ден, а в останалите интервали по разписание се справя със стискане и изпишкване в тоалетната, то това означава, че може полека лека да увеличавате интервалите в разписанието. Ние предлагаме да добавяте всеки път не повече от 15 -30 минути. Целта на това удължаване е детето в един момент да започне да ходи в тоалетната самостоятелно, което е естествен резултат от горната процедурата.

ФОРМИРАНЕ НА НАВИЦИ ЗА САМОСТОЯТЕЛНО ПОСЕЩЕНИЕ НА ТОАЛЕТНАТА
Когато детето започне успешно да се справя с използване на разписание ( родителят го води по разписание за малка нужда, детето пишка в тоалетната,  а междинно успява да се стиска) , можете да преминете към обучение за самостоятелно посещение на санитарния възел.
Методиката е много проста. Изчакайте, когато идва времето за водене в тоалетната по разписание. Когато това се случи просто сложете детето да седне на столче до тоалетната чиния . По- добре детето да е въобще без дрехи. Продължавайте му давате някакви стимули всеки 3 минути за това , че седи послушно на стола и се стиска. Всъщност вие чакате детето да стане и САМО  да се премести на тоалетната чиния! Ако това се случи, викайте „Браво!“, хвалете, наградете подобаващо. Ако това не се случи и има напикаване, сдържайте емоциите си! Използвайте процедурата за корекция с почистването, минимум натякване. Минимум внимание на това което се е случило. Следващият път по разписание отново го сложете на столчето ДО тоалетната.
В НИКОЙ СЛУЧАЙ НЕ ПРЕМЕСТВАЙТЕ ВИЕ ДЕТЕТО НА ТОАЛЕТНАТА ЧИНИЯ! ТО ТРЯБВА ДА СЕ СЕТИ САМО! Дори ако то не успява да седи спокойно на столчето до тоалетната чиния и по всякакъв начин демонстрира, че му се ходи, не му подсказвайте какво да направи, задължително се сдържайте! Причина за това е , че е възможно ако започнете да му подсказвате, детето може да развие зависимост от вашата подсказка и това ще препятства установяването на неговата самостоятелност. Бъдете търпеливи! Помнете че „неприятностите“ са част от процеса.
Още една грешка, която не бива да допускате е, че дори детето да започне да пикае седейки на стола- не трябва да му подсказвайте да  седне на тоалетната чиния! Както казахме това може да формира зависимост от насоки от възрастен! Освен това, в случай, ако сте го насочили да се премести на тоалетната чиния  след лекото пишкване - няма да има почистване на „неприятното“ нещо, в което активно да участва детето и то може да не разбере, че е свършило нещо нередно. Затова, като пикае на стола -  нека пикае до край – не охкайте не ахкайте, не правете тъжно лице. Затова казахме детето може да е голо. По принцип, под стола, можете да сложите леген, хавлия, парцал. Тъй като детето се е изпикало и ви е помогнало в почистването като корекционна процедура, следващият път, след 90 минути по разписание, отново го сложете на стола до тоалетната чиния.
Ако се случи така, че детето в един момент самО става от стола и се премества на чинията -  закрепете го още няколко пъти (използвайте и похвали и стимули). Едва когато почти постоянно детето става от стола и се мести на тоалетната чиния, където пикае,  започнете да отдалечавате стола от тоалетната чиния. Сложете на детето и един кат дрехи- само слипчета или боксерки. От тук нататък в опитите си по разписание последователно отдалечавайте стола от тоалетната чиния и постепенно обличайте още катове с дрехи ( като при всички опити детето трябва да се справя само – по разписание сложено на столчето да става от него и да отива в WC-то, да събува и сяда на чинията и да върши малката работа). Когато столчето на детето в крайна сметка се окаже извън помещението на тоалетната и то е напълно облечено – може да се смята че сте завършили успешно дадения етап. Крайният вариант е седене да кажем на диван или на стол в детската  стая, после отиване в тоалетната по разписание, което максимално се приближава до естествената обстановка.
АКО МЕЖДИННО СЕ СЛУЧИ „НЕПРИЯТНОСТ“ (почти със сигурност ще има такива!) СЕ ВРЪЩАЙТЕ НА ПРЕДХОДЕН ЕТАП!


ПРОВЕРКА ДАЛИ ГАЩИТЕ СА СУХИ
При този, завършващ етап вече не ВИЕ водите детето в тоалетната. То трябва да ходи самостоятелно там да пишка, като междинно се стиска. Много важен негов стимул е ЧЕ  междинно то Е СУХО, а не е напикано. За да може това, че не се напикало, да бъде за него подкрепа или стимул с голяма ценност (одобрение на родителя!), редовно проверявайте дали се е напикало. Питайте го дали му е сухо бельото, научете го как да се самопроверява. В началото интервалът между проверките може да е 15 минути. Ако детето е сухо, много искрено го похвалете! Дори можете да му дадете неголям материален стимул, но запомнете, че този стимул трябва да е с по-малка ценност от стимула, който детето ще получи за това че отива в тоалетната по собствена самоинициатива и успешно ходи там, а не на гащите.
Ако се случи „неприятност“ следвайте методиката за корекция описана горе ( връщате се на предходен етап и отново го закрепвате) . Постепенно можете да увеличавате времето за самопроверка на бельото за сухост ( 30 минути, един час, 3 часа и т.н.). По същото време интензивността на подкрепата/стимулите трябва да бъде понижавана, първо - чрез премахване на материалния стимул, после  - чрез понижаване на интензивността и накрая – чрез  премахване на устната  похвала, както е на естествено ниво.
ИНТЕНЗИВНО ОБУЧЕНИЕ ЗА САМОСТОЯТЕЛНО ПОЛЗВАНЕ НА ТОАЛЕТНА
 Родителите често предпочитат да започват веднага от интензивно обучение за самостоятелно ползване на тоалетна. Както казахме детето към този момент трябва да физически готово и да е достигнало психологическа зрялост. То трябва да е усвоило и редица задължителни навици като – да умее да седи на тоалетната чиния, да се стиска и да бъде сухо за около 60-90 минути, да може да покаже, съобщи със знаци, че му се ходи в тоалетната, да умее само да намери къде е тоалетната. Разликите между интензивния подход и този описан в предходната част е именно в интензивността на обучението. Ако всички фактори са налице може да постигнете целите за кратък  период от време - обикновено родителите се справят в рамките на три дена ( включват почивните дни с някой празник преди и след тях).
Препоръчваме седмицата преди началото на интензивното обучение да давате по-малко за пиене на детето и да престанете да използвате любимите му  стимули. Така, детето ще прояви желание по време на обучението да пие повече и именно от тези любими напитки. Съответно, ще му пишка по-бързо, ще има повече възможности да се стиска или да се напикава. Както и липсата на любимите стимули седмицата преди това и предоставянето им точно по време на обучение -  ще го направи много по-изпълнително.
Интензивното обучение може да бъде разделено условно на два етапа:

Етап 1
Целта е да постигнете разбиране от страна на детето, че за пикаене трябва да се ходи в тоалетната и че там човек върши нуждата ( голяма и малката). Сложете го на чинията направо без дрехи. Давайте му някакви напитки или го хвалете всеки 3 минути, за това че не става и много послушно седи. Ако се изпикае, шумно го похвалете, ръкопляскайте, викайте браво! След това дайте на детето възможност да излезе и да поиграе 10 минути, след което отново го заведете в тоалетната.
Няма да имате напикавания, защото детето седи на тоалетната буквално всеки 10 минути.  Обикновено отнема до 2 часа детето да разбере, че е добре когато пишка в тоалетната чиния. Показател, че успешно сте завършили Етап 1 , че детето седи на тоалетната чиния и чака кога ще му се припикае. Освен това , когато пишка го прави на правилното място - съответно упражнява контрол върху това събитие. Детето очаква и трябва да получи и похвала и малък стимул.

Етап 2
Целта е да се развие самостоятелност. Приложете методиката „ Формиране на навици за самостоятелен посещение на тоалетна“ . Сложете детето на стол до чинията без дрехи и търпеливо чакайте. НЕ ПОДСКАЗВАЙТЕ, НЕ НАСОЧВАЙТЕ! Следвайте методиките на подкрепа и стимулиране, и коригиращата методика в случай че има „неприятности“. Помнете, че те са важна част от обучителния процес! Без съмнение ще имате успехи, но ще имате и напикавания! Етап 2 се смята за завършен, ако вашето напълно облечено дете, което седи някъде далеч от тоалетната, стане и отиде там за да се изпишка, когато му се пикае.
 
Етап 3
Целта е да бъдат обобщени усвоените навици! Въведете проверката за сухост, като постепенно увеличавате периоди в които питате детето дали е сухо.

ДА СЕ ПОДСКАЗВА ИЛИ НЕ!
Разбира се че не трябва да подсказвате на детето, че трябва да отиде в тоалетната за да не развие зависимост от вашето подсказване. Но животът не е само черно и бяло, от време на време вероятно детето има нужда от вашите подсказки. Винаги има изключения. Ако на детето не му се получава да се научи по тази методика, колкото и стриктно да я спазвате, можете да опитате да давате подсказка с минимално ниво на намеса ( жестове, поглед, леко насочване) . По този начин ще ускорите обучението,  щом детето не се справя толкова бързо.
ВАЖНО Е ПРИ УСПЕХИ КОЛКОТО СЕ  МОЖЕ ПО-БЪРЗО ДА СЕ ПРЕМАХНАТ ВСИЧКИ ПОДСКАЗКИ, ЗАЩОТО В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ДЕТЕТО ЩЕ ПРИДОБИЕ ЗАВИСИМОСТ И НЯМА ДА СЕ НАУЧИ НА САМОСТОЯТЕЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТОАЛЕТНАТА.

ТРУДНОСТИ ПРИ ОБУЧАВАНЕ НА ДЕЦАТА НА ДЕФЕКАЦИЯ
Трябва да отбележим, че обучението с малката нужда изглежда като значително по-лесно за усвояване от ходенето по голяма нужда. Тук присъстват доста повече фактори като: диета, честота, съпътстващи болки и дискомфорт Или много често -  просто борба за контрол над ситуацията. Ако нещата се проточват и нямате успех с този процес, обезателно трябва да бъде проведено медицинско обследване за да бъдат отхвърлени някакви медицински причини.
За да може борбата с дефекацията да е по-успешна е добре да се запасите  с много специални стимули. Ако успеете да привлечете детето да участва в подбор на тези стимули , да направите търсенето и покупката/получаването изключително вълнуващо събитие и за детето включително, това може да подпомогне ефективността на процеса.
Разположете стимула на видно място. Тук вече говорим за „подкуп“ стратегия. Съобщете на детето, че ако то свърши голямата нужда на предвиденото място ще получи този желан стимул. Предвидете най-силните си стимули за първия път, когато ще има успешно изхождане и още няколко също толкова силни стимула , които да подкрепят всичко случващо се още няколко последователни пъти. Трябва да отбележим, че добре опакованите и превързани с красива панделка стимули впечатляват децата много повече.
Ако се случи „неприятност“, дръжте се максимално неутрално и следвайте коригиращата методика за „неприятности“. Напомняйте на детето, че ако опита може да получи желаният стимул. На всяка цена сдържайте емоции, не показвайте раздразнение или злоба ако нещата не се случват според очакванията ви. В противен случай или ще предизвикате борбата за контрол на ситуацията или ще ескалирате нивото й, ако вече такава е на дневен ред.

ПАМПЕРСНИ РИТУАЛИ
Децата често измислят ритуали свързани с дефекацията. Обикновено това се проявява във вършене на голямата работа основно ВЪВ памперса или на гащите, криейки се от възрастните. Ако това се случва на вашето дете,  не се притеснявайте- повечето деца правят именно така! За да премахнете този ритуал ви трябва време и търпение. Началната стъпка е, когато детето иска да му дадете памперс/гащи, защото му се ходи по голяма нужда, да му давате такива единствено и само ако сте заедно ВЪВ тоалетното помещение и така то да върши работата на памперса/гащите намирайки се в тоалетното помещение. Така ще можете да го научите после да изхвърля изпражненията си от памперса във тоалетната чиния.
След като усвои тази стъпка, следващата е да му сложите памперс , а то да седне както с него на тоалетната чинията. Предварително отрежете отдолу дупка така, че през памперса детето да върши работата направо ВЪВ тоалетната чиния. Постепенно увеличавайте размера на дупката и така до момента до който нуждата от памперс ще отпадне.

ОБУЧЕНИЕ НА НОЩНО ХОДЕНЕ В ТОАЛЕТНАТА
Задължителни пристъпвайте към тази програма само ако детето е усвоило ходенето до тоалетната през деня. Докато усвоявате дневните нужди, през нощта и по време на следобедния сън , можете да слагате на детето памперс. Нощното посещение на тоалетната  е много по-различно от дневното! Дневното посещение е обвързано с нашата воля, докато нощното ходене в свързано с нашите рефлекси. Когато децата стават да пишкат нощем, това е защото им се пишка толкова много, че се будят, защото имат чувство че ще се напикаят. Има деца обаче, при които това не се случва и те си се напикават, защото не успяват да се събудят, дори да им се пикае.
За да си помогнете купете Mower Bell and Pad device ( Аларма срещу напикаване- вид будилник). Устройството подава сигнал, когато на чаршафа капват няколко капки урина. Будилникът буди детето и по този начин у него се формира асоциацията да се буди, когато пикочният му мехур е препълнен. Вероятно ще трябва да му помогнете да стигне до тоалетната, да  смени гащите и да почисти след „алармата“ . След завършване на всички дейности , детето се връща в кревата.
Понякога алармата не е достатъчно силна за да събуди детето. Ако то не се събуди значи все още няма изработен рефлекс. Затова увеличете силата на звука.
Тази методика работи успешно във всички случаи. Възможни са обаче и неуспехи, като анализът показва че те може би се дължат на недостатъчна мотивация. Показател за това е, ако детето се напикава рано сутрин, а не през нощта, вероятно защото не му се става и ходи в тоалетната а силно му се пикае. Тук можете да повдигнете мотивацията използвайте стимули както в раздела за дефекацията.

СЛЕДОБЕДНА ПОЧИВКА И СЪН
Ако детето все още не се научило да контролира нощното напикаване, то няма как да очаквате че то ще се справи с напишкването и по време на следобедния сън. Затова, трябва да махнете памперса за следобедния сън, когато махнете и нощния памперс. Ако стабилизирате нощното ходене в тоалета, то вече ще можете да премахнете и памперса за следобедния сън.

ОБОРУДВАНЕ
Съветваме ви да НЕ купувате столче-гърне или гърне/цукало. Целта ви е да научите детето да ходи в която и да е стандартна тоалетна , т.е. всякакви приспособления може само да затрудняват или препятстват този процес. По-добре купете специален адаптор , който се слага върху тоалетната дъска на възрастните. Така ще направите условията много по-комфортни и ще подпомогнете  детските успехи. Купете и специално ниско столче, степенка, което да подпомага достигането до тоалетната чиния и комфортното седене , без висене на крачетата. Помагайте  по-специално на момченцата да се научат в началото да пикаят седешката и освен това в този вариант да не опикават себе си или пода. Можете да закупите и специално приспособление, което препятства пръскането наоколо (deflector shield) .
По принцип, всички деца трябва да започнат обучението за малка нужда седейки. Това ще опрости и двата процеса - дефекация и пикане, които често протичат паралелно. Едва след като усвоят умението да пикаят седешката, момченцата лесно се научават да пикаят стоешката – наблюдавайки мъжете в семейството. Трябва в този случай да бъдат обучени да не свалят гащетата си до пода, което ще ги подпомогне при използване на обществени тоалетни.

ПОЛЗВАНЕ НА ГРАФИК ЗА ВОДЕНЕ В ТОАЛЕТНАТА
ГРЕШКИ И ПОДХОДИ
А) Обучението да се ползва тоалетната става много по-лесно, ако детето се води там по разписание. Това е от една страна помощ, а от друга - първа стъпка към самостоятелност. В началото, отговорността за това, кога детето ще отиде в тоалетната, пада на рамената на възрастния. Вече на по-нататъшен етап, воденето по разписание в тоалетната подпомага детето да стане самостоятелно и да я посещава по собствено желание.
Целта на разписанието е детето да бъде научено да върши малката и голямата работа, когато го водят в тоалетната и слагат да седи на тоалетната чиния, а при всички други обстоятелства - да се стиска. В началото препоръчваме то да бъде водено в тоалетната на всеки 90 минути. Ако обаче детето не се изпишка по разписание, след 90 минути, то нека бъде заведено в тоалетната следващия път само след 60 минути. При успех обаче ( изпишкване)  - следващото посещение пак ще е след 90 минути.
Б) Честа грешка, която допускат родителите, е да водят детето в тоалетната на 30 минути ( прекалено често!) Макар, в този случай детето да не се напикава, този период е прекалено кратък и детето просто няма да се научи да се стиска. Помнете, че именно това е важната задача, детето да се въздържа докато не попадне в тоалетната. По време на обучителния процес, то се научава да се стиска и за голямата и за малката нужда, а това е базата на самостоятелното използване на тоалетната. Разбира се, ако детето самО изяви желание да отиде там, вие веднага изпълнявате и много бурно подкрепяте и награждавате. А ако и свърши работата, изпадате в бурен възторг , хвалите го и още повече награждавате ( стимулът трябва да е с по-голяма ценност от стимула само за посещение!) .
В) Още една грешка е детето да бъде водено в тоалетната единствено и само, когато показва, че има нужда, но се стиска. Това формира зависимост от решението на възрастния и пречи на бъдещата самостоятелност. В този случай често ще се случват и разни „мокри неприятности“.
Г) Трябва да бъдете много последователни ! Детето разчита, че вие ще го водите в тоалетната по разписание  и ако вие не сте стриктен и не спазвате разписанието, или както казахме се ориентирате основно по знаци че детето се стиска, няма бързо да постигнете напредък.
Д) когато по разписание дойде времето за посещение на тоалетната, сложете детето да седне на адаптора, поставен върху тоалетната чиния. Всеки три минути му давайте някакъв стимул, защото седи послушно и не става. Може заедно да пеете, да разлиствате книжки, да дадете някаква играчка. Но е важно и детето да не се увлича в играта, иначе целта на ходенето в тоалетната се изкривява. Ако детето свърши нещо, то нека бъде много бурно подкрепено и с похвали и със стимули. Подборът на някакви специални стимули само за тази цел ще бъде от голяма полза, това ще подчертае значимостта на събитието. Внимавайте обаче да не уплашите детето с бурните си реакции. След като се случи изпикаването, изведете детето и го оставете да се занимава с каквото се е занимавали преди това и изчакайте да минат 90 минути. Като изтече този период трябва отново да заведете детето в тоалетната. Ако този път то поседи 15-тина минути на тоалетната чиния, но не свърши работата, го вдигнете и пак го изпратете да се занимава със свои си неща, като ще го върнете в тоалетната вече след 60 минути, а не след 90.
Е) ако междинно се е случила някаква неприятност и детето се е напикало се налага следната корекция :
ПРОЦЕДУРА НА КОРЕКЦИЯ при напикаване : трябва детето ви помогне да оправите нещата след случката , НО НЕ ГО ПРЕВРЪЩАЙТЕ В НАКАЗАНИЕ! Нека детето участва активно, като вижда и усеща естествените последствия от случилото се.  Някои деца приемат това като стимул ( искат да се занимават с помагане и за да има за какво да помагат вършат работата не там където трябва). Ако е така, то се откажете от помагането. Като приключите с почистването трябва да заведете детето няколко пъти от мястото , където то е свършило неправилно работата, до тоалетната. Бъдете емоционално неутрални, не натяквайте, не обвинявайте – детето се учи и от грешките си.
Ж) ако се окаже, че прекалено често се случват написаквания, съкратете срока за водене в тоалетната по разписание ( да е за по-кратко от 90 минути) и така докато, не стигнете до времето при което тези междинни напикавания по време на периода, когато детето трябва да упражнява някакво стискане, не се случват. В последствие, когато вече определите времето на периода за водене до WC (разписанието) и почнете да постигате чести успехи в стискане и после изпикаване в тоалетната,  започнете полека да увеличавате продължителността интервала.
З) когато започнете това обучение , ПРЕСТАНЕТЕ ДА СЛАГАТЕ НА ДЕТЕТО ПАМПЕРСИ, ОСВЕН ПО ВРЕМЕ НА СЪН (нощен и следобеден).
И) Даже да излизате навън не слагайте на детето памперс. В противен случай вие го обърквате и по този начин проваляте възможността за успех. Ясно е,  че на никого не е приятно да сменя изцапани дрехи, но много често провалът в опитите се дължи именно на това, че на детето по този начин биват изпращани напълно непоследователни сигнали – един път може да пикае на гащите заради памперса, а друг път не.

УВЕЛИЧАВАНЕ НА ИНТЕРВАЛИТЕ В РАЗПИСАНИЕТО ПО ВОДЕНЕ В ТОАЛЕТНАТА
Ако детето се напишква да кажем не по-често от един път на ден, а в останалите интервали по разписание се справя със стискане и изпишкване в тоалетната, то това означава, че може полека лека да увеличавате интервалите в разписанието. Ние предлагаме да добавяте всеки път не повече от 15 -30 минути. Целта на това удължаване е детето в един момент да започне да ходи в тоалетната самостоятелно, което е естествен резултат от горната процедурата.

ФОРМИРАНЕ НА НАВИЦИ ЗА САМОСТОЯТЕЛНО ПОСЕЩЕНИЕ НА ТОАЛЕТНАТА
Когато детето започне успешно да се справя с използване на разписание ( родителят го води по разписание за малка нужда, детето пишка в тоалетната,  а междинно успява да се стиска) , можете да преминете към обучение за самостоятелно посещение на санитарния възел.
Методиката е много проста. Изчакайте, когато идва времето за водене в тоалетната по разписание. Когато това се случи просто сложете детето да седне на столче до тоалетната чиния . По- добре детето да е въобще без дрехи. Продължавайте му давате някакви стимули всеки 3 минути за това , че седи послушно на стола и се стиска. Всъщност вие чакате детето да стане и САМО  да се премести на тоалетната чиния! Ако това се случи, викайте „Браво!“, хвалете, наградете подобаващо. Ако това не се случи и има напикаване, сдържайте емоциите си! Използвайте процедурата за корекция с почистването, минимум натякване. Минимум внимание на това което се е случило. Следващият път по разписание отново го сложете на столчето ДО тоалетната.
В НИКОЙ СЛУЧАЙ НЕ ПРЕМЕСТВАЙТЕ ВИЕ ДЕТЕТО НА ТОАЛЕТНАТА ЧИНИЯ! ТО ТРЯБВА ДА СЕ СЕТИ САМО! Дори ако то не успява да седи спокойно на столчето до тоалетната чиния и по всякакъв начин демонстрира, че му се ходи, не му подсказвайте какво да направи, задължително се сдържайте! Причина за това е , че е възможно ако започнете да му подсказвате, детето може да развие зависимост от вашата подсказка и това ще препятства установяването на неговата самостоятелност. Бъдете търпеливи! Помнете че „неприятностите“ са част от процеса.
Още една грешка, която не бива да допускате е, че дори детето да започне да пикае седейки на стола- не трябва да му подсказвайте да  седне на тоалетната чиния! Както казахме това може да формира зависимост от насоки от възрастен! Освен това, в случай, ако сте го насочили да се премести на тоалетната чиния  след лекото пишкване - няма да има почистване на „неприятното“ нещо, в което активно да участва детето и то може да не разбере, че е свършило нещо нередно. Затова, като пикае на стола -  нека пикае до край – не охкайте не ахкайте, не правете тъжно лице. Затова казахме детето може да е голо. По принцип, под стола, можете да сложите леген, хавлия, парцал. Тъй като детето се е изпикало и ви е помогнало в почистването като корекционна процедура, следващият път, след 90 минути по разписание, отново го сложете на стола до тоалетната чиния.
Ако се случи така, че детето в един момент самО става от стола и се премества на чинията -  закрепете го още няколко пъти (използвайте и похвали и стимули). Едва когато почти постоянно детето става от стола и се мести на тоалетната чиния, където пикае,  започнете да отдалечавате стола от тоалетната чиния. Сложете на детето и един кат дрехи- само слипчета или боксерки. От тук нататък в опитите си по разписание последователно отдалечавайте стола от тоалетната чиния и постепенно обличайте още катове с дрехи ( като при всички опити детето трябва да се справя само – по разписание сложено на столчето да става от него и да отива в WC-то, да събува и сяда на чинията и да върши малката работа). Когато столчето на детето в крайна сметка се окаже извън помещението на тоалетната и то е напълно облечено – може да се смята че сте завършили успешно дадения етап. Крайният вариант е седене да кажем на диван или на стол в детската  стая, после отиване в тоалетната по разписание, което максимално се приближава до естествената обстановка.
АКО МЕЖДИННО СЕ СЛУЧИ „НЕПРИЯТНОСТ“ (почти със сигурност ще има такива!) СЕ ВРЪЩАЙТЕ НА ПРЕДХОДЕН ЕТАП!


ПРОВЕРКА ДАЛИ ГАЩИТЕ СА СУХИ
При този, завършващ етап вече не ВИЕ водите детето в тоалетната. То трябва да ходи самостоятелно там да пишка, като междинно се стиска. Много важен негов стимул е ЧЕ  междинно то Е СУХО, а не е напикано. За да може това, че не се напикало, да бъде за него подкрепа или стимул с голяма ценност (одобрение на родителя!), редовно проверявайте дали се е напикало. Питайте го дали му е сухо бельото, научете го как да се самопроверява. В началото интервалът между проверките може да е 15 минути. Ако детето е сухо, много искрено го похвалете! Дори можете да му дадете неголям материален стимул, но запомнете, че този стимул трябва да е с по-малка ценност от стимула, който детето ще получи за това че отива в тоалетната по собствена самоинициатива и успешно ходи там, а не на гащите.
Ако се случи „неприятност“ следвайте методиката за корекция описана горе ( връщате се на предходен етап и отново го закрепвате) . Постепенно можете да увеличавате времето за самопроверка на бельото за сухост ( 30 минути, един час, 3 часа и т.н.). По същото време интензивността на подкрепата/стимулите трябва да бъде понижавана, първо - чрез премахване на материалния стимул, после  - чрез понижаване на интензивността и накрая – чрез  премахване на устната  похвала, както е на естествено ниво.
ИНТЕНЗИВНО ОБУЧЕНИЕ ЗА САМОСТОЯТЕЛНО ПОЛЗВАНЕ НА ТОАЛЕТНА
 Родителите често предпочитат да започват веднага от интензивно обучение за самостоятелно ползване на тоалетна. Както казахме детето към този момент трябва да физически готово и да е достигнало психологическа зрялост. То трябва да е усвоило и редица задължителни навици като – да умее да седи на тоалетната чиния, да се стиска и да бъде сухо за около 60-90 минути, да може да покаже, съобщи със знаци, че му се ходи в тоалетната, да умее само да намери къде е тоалетната. Разликите между интензивния подход и този описан в предходната част е именно в интензивността на обучението. Ако всички фактори са налице може да постигнете целите за кратък  период от време - обикновено родителите се справят в рамките на три дена ( включват почивните дни с някой празник преди и след тях).
Препоръчваме седмицата преди началото на интензивното обучение да давате по-малко за пиене на детето и да престанете да използвате любимите му  стимули. Така, детето ще прояви желание по време на обучението да пие повече и именно от тези любими напитки. Съответно, ще му пишка по-бързо, ще има повече възможности да се стиска или да се напикава. Както и липсата на любимите стимули седмицата преди това и предоставянето им точно по време на обучение -  ще го направи много по-изпълнително.
Интензивното обучение може да бъде разделено условно на два етапа:

Етап 1
Целта е да постигнете разбиране от страна на детето, че за пикаене трябва да се ходи в тоалетната и че там човек върши нуждата ( голяма и малката). Сложете го на чинията направо без дрехи. Давайте му някакви напитки или го хвалете всеки 3 минути, за това че не става и много послушно седи. Ако се изпикае, шумно го похвалете, ръкопляскайте, викайте браво! След това дайте на детето възможност да излезе и да поиграе 10 минути, след което отново го заведете в тоалетната.
Няма да имате напикавания, защото детето седи на тоалетната буквално всеки 10 минути.  Обикновено отнема до 2 часа детето да разбере, че е добре когато пишка в тоалетната чиния. Показател, че успешно сте завършили Етап 1 , че детето седи на тоалетната чиния и чака кога ще му се припикае. Освен това , когато пишка го прави на правилното място - съответно упражнява контрол върху това събитие. Детето очаква и трябва да получи и похвала и малък стимул.

Етап 2
Целта е да се развие самостоятелност. Приложете методиката „ Формиране на навици за самостоятелен посещение на тоалетна“ . Сложете детето на стол до чинията без дрехи и търпеливо чакайте. НЕ ПОДСКАЗВАЙТЕ, НЕ НАСОЧВАЙТЕ! Следвайте методиките на подкрепа и стимулиране, и коригиращата методика в случай че има „неприятности“. Помнете, че те са важна част от обучителния процес! Без съмнение ще имате успехи, но ще имате и напикавания! Етап 2 се смята за завършен, ако вашето напълно облечено дете, което седи някъде далеч от тоалетната, стане и отиде там за да се изпишка, когато му се пикае.
 
Етап 3
Целта е да бъдат обобщени усвоените навици! Въведете проверката за сухост, като постепенно увеличавате периоди в които питате детето дали е сухо.

ДА СЕ ПОДСКАЗВА ИЛИ НЕ!
Разбира се че не трябва да подсказвате на детето, че трябва да отиде в тоалетната за да не развие зависимост от вашето подсказване. Но животът не е само черно и бяло, от време на време вероятно детето има нужда от вашите подсказки. Винаги има изключения. Ако на детето не му се получава да се научи по тази методика, колкото и стриктно да я спазвате, можете да опитате да давате подсказка с минимално ниво на намеса ( жестове, поглед, леко насочване) . По този начин ще ускорите обучението,  щом детето не се справя толкова бързо.
ВАЖНО Е ПРИ УСПЕХИ КОЛКОТО СЕ  МОЖЕ ПО-БЪРЗО ДА СЕ ПРЕМАХНАТ ВСИЧКИ ПОДСКАЗКИ, ЗАЩОТО В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ДЕТЕТО ЩЕ ПРИДОБИЕ ЗАВИСИМОСТ И НЯМА ДА СЕ НАУЧИ НА САМОСТОЯТЕЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТОАЛЕТНАТА.

ТРУДНОСТИ ПРИ ОБУЧАВАНЕ НА ДЕЦАТА НА ДЕФЕКАЦИЯ
Трябва да отбележим, че обучението с малката нужда изглежда като значително по-лесно за усвояване от ходенето по голяма нужда. Тук присъстват доста повече фактори като: диета, честота, съпътстващи болки и дискомфорт Или много често -  просто борба за контрол над ситуацията. Ако нещата се проточват и нямате успех с този процес, обезателно трябва да бъде проведено медицинско обследване за да бъдат отхвърлени някакви медицински причини.
За да може борбата с дефекацията да е по-успешна е добре да се запасите  с много специални стимули. Ако успеете да привлечете детето да участва в подбор на тези стимули , да направите търсенето и покупката/получаването изключително вълнуващо събитие и за детето включително, това може да подпомогне ефективността на процеса.
Разположете стимула на видно място. Тук вече говорим за „подкуп“ стратегия. Съобщете на детето, че ако то свърши голямата нужда на предвиденото място ще получи този желан стимул. Предвидете най-силните си стимули за първия път, когато ще има успешно изхождане и още няколко също толкова силни стимула , които да подкрепят всичко случващо се още няколко последователни пъти. Трябва да отбележим, че добре опакованите и превързани с красива панделка стимули впечатляват децата много повече.
Ако се случи „неприятност“, дръжте се максимално неутрално и следвайте коригиращата методика за „неприятности“. Напомняйте на детето, че ако опита може да получи желаният стимул. На всяка цена сдържайте емоции, не показвайте раздразнение или злоба ако нещата не се случват според очакванията ви. В противен случай или ще предизвикате борбата за контрол на ситуацията или ще ескалирате нивото й, ако вече такава е на дневен ред.

ПАМПЕРСНИ РИТУАЛИ
Децата често измислят ритуали свързани с дефекацията. Обикновено това се проявява във вършене на голямата работа основно ВЪВ памперса или на гащите, криейки се от възрастните. Ако това се случва на вашето дете,  не се притеснявайте- повечето деца правят именно така! За да премахнете този ритуал ви трябва време и търпение. Началната стъпка е, когато детето иска да му дадете памперс/гащи, защото му се ходи по голяма нужда, да му давате такива единствено и само ако сте заедно ВЪВ тоалетното помещение и така то да върши работата на памперса/гащите намирайки се в тоалетното помещение. Така ще можете да го научите после да изхвърля изпражненията си от памперса във тоалетната чиния.
След като усвои тази стъпка, следващата е да му сложите памперс , а то да седне както с него на тоалетната чинията. Предварително отрежете отдолу дупка така, че през памперса детето да върши работата направо ВЪВ тоалетната чиния. Постепенно увеличавайте размера на дупката и така до момента до който нуждата от памперс ще отпадне.

ОБУЧЕНИЕ НА НОЩНО ХОДЕНЕ В ТОАЛЕТНАТА
Задължителни пристъпвайте към тази програма само ако детето е усвоило ходенето до тоалетната през деня. Докато усвоявате дневните нужди, през нощта и по време на следобедния сън , можете да слагате на детето памперс. Нощното посещение на тоалетната  е много по-различно от дневното! Дневното посещение е обвързано с нашата воля, докато нощното ходене в свързано с нашите рефлекси. Когато децата стават да пишкат нощем, това е защото им се пишка толкова много, че се будят, защото имат чувство че ще се напикаят. Има деца обаче, при които това не се случва и те си се напикават, защото не успяват да се събудят, дори да им се пикае.
За да си помогнете купете Mower Bell and Pad device ( Аларма срещу напикаване- вид будилник). Устройството подава сигнал, когато на чаршафа капват няколко капки урина. Будилникът буди детето и по този начин у него се формира асоциацията да се буди, когато пикочният му мехур е препълнен. Вероятно ще трябва да му помогнете да стигне до тоалетната, да  смени гащите и да почисти след „алармата“ . След завършване на всички дейности , детето се връща в кревата.
Понякога алармата не е достатъчно силна за да събуди детето. Ако то не се събуди значи все още няма изработен рефлекс. Затова увеличете силата на звука.
Тази методика работи успешно във всички случаи. Възможни са обаче и неуспехи, като анализът показва че те може би се дължат на недостатъчна мотивация. Показател за това е, ако детето се напикава рано сутрин, а не през нощта, вероятно защото не му се става и ходи в тоалетната а силно му се пикае. Тук можете да повдигнете мотивацията използвайте стимули както в раздела за дефекацията.

СЛЕДОБЕДНА ПОЧИВКА И СЪН
Ако детето все още не се научило да контролира нощното напикаване, то няма как да очаквате че то ще се справи с напишкването и по време на следобедния сън. Затова, трябва да махнете памперса за следобедния сън, когато махнете и нощния памперс. Ако стабилизирате нощното ходене в тоалета, то вече ще можете да премахнете и памперса за следобедния сън.