Да можем да чакаме като комисаря...
Пък ние искаме новини, снимки...
- Публикувана: 21 фев. 2022, 12:39 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2022, 09:56 ч.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 418
Момичета, честит празник.
И нека да го почетем с интервюто на Туба за списание Instyle - превод Burkina. С благодарност.
- По време на снимките Вие за кратко време сътворихте великолепна скулптура. Беше като някакъв момент на медитация. Как изкуството Ви изцелява?
- Изкуството лекува всички. Не мисля, че точно за мен това е нещо особено. Защото това, което ние наричаме изкуство, е характерно за човешкото съществуване по принцип. Не е нещо, което идва после, допълнително. В човешката природа е заложено да издаваме звуци, да творим музика, да рисуваме, да подражаваме, изобщо да създаваме нещо. Например, вие никога не учите бебето на това, което то прави естествено, по природа. Може би ние наричаме изкуство тези средства, чрез които човек изразява самия себе си. А когато правим неща, които са ни естествени, присъщи на нашето съществуване, то тези неща, разбира се, ни и лекуват.
- С малката рекламна роля, видяна от Томрис Гиритлиоглу, като че ли случайно започва вашето актьорско приключение. Според Вас, образованието Ви в областта на изобразителното изкуство повлия ли на Вашата актьорска игра?
- Аз съм възпитаничка на Катедрата по сценичен дизайн и костюми. Учила съм драматургия, световен дизайн, архитектура, костюми, режисура. Това образование идеално подхожда на сегашната ми професия. В определена степен може да се каже, че аз съм учила и познавам задкулисните елементи на моята професия. Разбира се, това добре ме устройва. Важно е да се познава драматургията, да се обединява драматургията с декорите и костюмите. Облеклото, което носи даден персонаж, обграждащата го обстановка, домът му, офисът, даже столът му – всичко това го поддържа и му помага.
- Имате зад гърба си вече 8 години сътрудничество с УНИЦЕФ. Не е известно много за този аспект от Вашата работа. С каква цел започнахте това сътрудничество, постигнахте ли тези цели, какво планирате за по-нататък?
- Познавайки себе си, мога да кажа, че за мен децата са особено чувствителна тема. Когато започнах да работя с УНИЦЕФ, моята най-голяма цел беше да помагам на нуждаещите се деца. Нашето сътрудничество започна, когато в Сирия трета година се водеше война. Посетих лагери за бежанци както в Турция, така и в Йордания. Имах възможността да видя с очите си с какви трудности се сблъскват децата. Разбира се, точно в този период, потребностите и, съответно, провежданите мероприятия бяха свързани с удовлетворяване на жизнено важни неща като изхранване, осигуряване на покрив над главата, спешна медицинска помощ. Но войната продължаваше, а на децата бяха необходими и други неща като образование, защита, безопасни игрови и образователни територии. Помислете само – тези деца бяха откъснати от родните им места, принудени да живеят в съвършено чуждата страна, в която са попаднали... Разбира се, нашата работа не се ограничава само с децата на бежанците.Всяко дете по света трябва да живее в безопасност, да получи образование, да има достъп до медицинско обслужване, чиста питейна вода, да има право да изразява мнението си, да бъде изслушвано, да има добро обкръжение, за да порасне нормално.
- Проблемите с климата също са сериозни. Вие работите и в това направление, нали?
- За съжаление, кризата с климата е световен проблем. ЮНИЦЕФ също провежда изследвания по този въпрос, защото в известна степен проблемите на климата са кризисни проблеми, засягащи правата и бъдещето на децата. Скоро човечеството ще се лиши от правото да живее в свят, който е пригоден за живеене на деца.
- В нашите специални издания за жените-иноваторки ние показваме жени, които са насочили вниманието си към полезното и стойностното, а не просто към успеха. В каква степен Вашите планове за бъдещето включват полезното?
- Първо, нека не наричаме това „планове“, аз не съм от хората, които живеят по план. Действам според усещанията си. Това, което правя, трябва да е нещо, което ме кара да се чувствам добре, както и да бъда тясно свързана с него, за да го правя правилно. Стремежът към създаването на нещо стойностно е присъщ на всеки от нас. Искам да кажа, че за това обаче е необходимо състояние на баланс. Намирайки се в състояние на хармония и баланс, човек е в състояние да взема решения за себе си, за да може да направи съответна крачка. Познавам много хора, които искат да направят нещо, мислят всеки ден за това, но не могат да направят решителна стъпка. Те просто не знаят какво да направят, не намират пътя. Да, ние живеем в сложни географски условия, всеки ден се оплакваме от много неща, сблъскваме се със стени, с прегради и именно затова е особено важно да можем да правим решителни крачки, да изберем посоката на тези стъпки, да намерим начина да се доберем до целта. Затова аз не планирам какво полезно да направя, а то идва като част от мен, то е нещо, което правя по естествен начин. Много ми провървя, че това, което върша, има отклик в широка обществена среда. Това е едно от предимствата на моята работа.
- Според Вас, кои са трите основни проблема на жените в Турция и как те могат да бъдат разрешени?
- Мога да изброя, за съжаление, много повече от три. Насилие, неравенство пред лицето на правосъдието, икономическо неравенство, недостатъчно образование, неравенство в придоставяните възможности в социалния живот. Не разбирам защо, в тези уж матриархални земи, до такава степен гласът на жените не се чува, защо няма дори желание той да бъде чут. Непрекъснато призивът е да се спре насилието в отношението към жените, при все това думите „жена“ и „насилие“ продължават да вървят ръка за ръка. Може би е време да започнем да говорим за „любов и уважение“ към „жената“.
- Изиграхте много и запомнящи се роли, героините ви са различни. Имате ли си любима роля?
- Не! Всяка една е специална, всяка една ми даде много и също така ми отне много. Всички са ценни за мен, пазя ги в сърцето си.
- Как се отнасяте към това, че сте модел за подражание? Да живееш, знаейки, че си толкова известна, толкова обичана – какво Ви дава това?
- Това ми позволява по-добре да опозная себе си. Например, мои поклонници ми подариха две книги. Тези книги включваха писма, написани до мен. Хора, говорещи на различни езици, идващи от различни страни, а изпитвахме общи емоциии. Това много ме впечатли. Независимо от религия, раса, език, култура, географско положение, съществуват общи чувства, което ние даряваме на другите хора. „Когато ми се случи нещо лошо, когато не мога да се справя с нещо, се замислям ако беше Туба на моето място, как тя би постъпила. Търся отговор в теб, в изиграните от теб героини.“ – така ми бяха написали много хора. Като актриса, като жена, като човек, не мога да опиша с думи това, което чувствам в такива моменти.
- Промени ли се това, което търсите в отношенията между мъжа и жената, в любовта? Мечтаете ли за идеални взаимоотношения?
- Вече не зная. (смее се) През годините с мен станаха съществени промени. Но разбрах, че във всяка връка, във всички човешки взаимоотношения умението да се говори е много важно. Много е важно да можеш да разговаряш с човека срещу теб. При това, съществено важно е отношенията да се градят без взаимни обвинения, без осъждане.
- Какво правите, за да си проветрите главата?
- Вие видяхте това с очите си по време на снимките (смее се). Изпитвам нужда да правя нещо с ръцете си. Да рисувам или да си играя с нещо. Лист и молив, или глина ми помагат много да разпусна.
- За какво най-много съжалявате в живота?
- Съжалявам за всичко, с което съм се захващала, без да го почувствам истински, без да си кажа, че на 100% го искам. Всеки път, когато съм правила нещо без чувства, това ми е носило разочарование и неуспех.
- Понякога наричате актьорството „осиновяване“. Преди нашите снимки за списанието като че ли беше същото – искахте да разберете историята, която ще разкажат снимките, да я приемете, да се „гмурнете“ в нея. Винаги ли по този начин избирате проектите, в които ще вземете участие? Какво правите, ако след приемане на някой проект, не се почувствате достатъчно уверена?
- В интерес на истината, това е голяма беда. В дългосрочните проекти, в сериалите, които продължават години, това е голям риск. Знаете, че по турските телевизионни канали дори всяка отделна серия е много дълга, по няколко часа. Трудно е за сценаристите да продължат историята така, както тя е започнала, трудности изпитват и режисьорите. Така че, в определен момент всеки трябва да убеждава самия себе си. След прочитане на сценария, ти разговаряш с режисьора, с който понякога вижданията може да са много различни, понякога пък – съвсем близки. Да си актьор значи да вярваш в дадена ситуация, в даден текст, в дадена емоция. За да можеш да изиграеш нещо, ти задължително трябва да вярваш до самия край. Ако вие с режисьора сте на различни позиции, то задължително трябва да се убеждавате един друг. Актьорът трябва да убеждава. И режисьорът трябва да убеждава. След известно време това се превръща в някакъв танц, който танцувате заедно.
- Вие сте перфекционистка в работата. Това уморява ли? Казвате ли си: „Уморена съм, но това ме устройва, така е добре.“ ? Или пък: „Ех, да можех да си почина още малко.“ ?
- Случва ми се и едното, и другото. Такава съм, нищо не може да се промени. Да, уморявам се и понякога си казвам: „Щеше да е по-добре, ако не бях такава перфекционистка в работата си.“ Не случайно казват, че знанието е проклятие. Колкото повече знаеш, толкова повече се уморяваш. Но това е моя специфична черта, тя ме прави тази, която съм.
- Известно време не сме Ви виждали в проекти. Ще имаме ли възможност скоро да Ви видим в проект?
- Да, в следващите месеци на Нетфликс започва сериалът "Другото Аз". Мисля, че това е интересен проект. Засяга тема, която не е разглеждана досега. Много добре се сработихме с екипа и прекарахме приятно времето заедно. Мога да кажа, че сега с нетърпение очакваме да започне излъчването. Също на Нетфликс ще показват втория сезон на сериала "Възходът на Османската империя".
- Какви са „отношенията“ Ви със социалните мрежи? Каква силата дават милионите, които Ви следват?
- Аз не съм особено добра в социалните мрежи. Но, между другото, най-положителното, което на мен ми донесе световната пандемия, е това, че ме накара да отдавам по-голямо значение на социалните мрежи. В този период общуването ми с хората, които ме следват или които аз следвам, станаха по-интензивни. По-точно казано, започнах да градя взаимоотношения с тях. Силата от последователите ми аз възприемам като мощен обмен. Видях и разбрах, че при правилно използване на социалните мрежи, хора, които никога не са се виждали на живо, не се познават, имат различни гледни точки, могат да осъществяват пълноценен емоционален и мисловен обмен. Друга форма на общуване.
- Близначките Ви са вече на 10 години. Докато растяха, какво промениха те във Вас?
- Сложен въпрос (смее се). Точно какво те са променили в мен не знам, но ние всички заедно се променяме, трасформираме се. Всички заедно, в този живот...
- Струва ми се, че сте спокойна и „класна“ майка, права ли съм в предположението си?
- Не зная, децата трябва да попитате за това? (смее се). Винаги съм гледала на майчинството като на пътуване с приятели. В ситуации, в които не мога да се справя, винаги си припомням точно това. Това е партньорство между приятели. Още при самото раждане съм станала инструмент за появата на бял свят на две тела и две души. И най-доброто, което мога да правя за децата си, е да бъда винаги за тях това рамо, на което те да могат да се опират винаги, когато им е нужно. Да бъда редом до тях винаги, когато на тях им е необходимо и дотолкова, доколкото те имат нужда от това.
- В този месец страниците на нашето списание са посветени на жени-иноваторки. Според Вас, какво представлява жената-иноватор?
- От хиляди години хората са създали система от правила, догми за това какво трябва да се прави, какво не трябва да се прави... Светът ви казва какви трябва да бъдете. Налагат ви как да бъдете порядъчен човек. Тази съществуваща от векове система в особено голяма степен подлага на натиск жените – какво образование да получат, да се женят ли, да раждат ли деца, какви решения да вземат за собственото си тяло и за собствения си живот, да се влюбват ли или не, как да възприемат мъжете, работата си, как да гледат децата си, какво е позволено да обличат и какво не. Всичко това де факто е едно голямо осъждане и колкото и да казваме, че жените сега са свободни, всъщност в крайна сметка това осъждане на жените постоянно ги хвърля в бурни води. За мен жената иноватор е човек, който се е отървал от всички тези догми, от приемането на чужди решения и чужди разсъждения, тя се опитва да си изясни къде е нейният собствен баланс и съгласно това, да „рисува“ собствения си живот,собствените си решения и разсъждения. От този момент тя става лидер. Много малко хора са способни да живеят така. Жена, която има смелостта да действа така, както тя счита за правилно, независимо какво говорят другите, винаги ще бъде иноваторка! В своя малък кръг, в своето общество или в целия свят!
Добро утро момичета
Нека е честит днешният празник !
И нали има вярване, че денят /слънчев, дъждовен, мразовит или снежен/ "отразявал" личността и вътрешното Аз - ясно е защо днешният 8 март е такъв. В душите, сърцето и умът на милиони жени по света има тревога, има тъга, има сълзи... Мислите на милиони са отправени към съдбите на невинните страдащи, защото майките мислещи за децата /свои и чужди/ си приличат независимо цвета на кожата, религията, образованието, обществения статус...Майки... Ден на майката е днес и нека всички да имат здравето, вярата и надеждата за по-добро и мирно бъдеще!
Благодаря за превода на интервюто! Burkina.
Мариянка Има защо да уважавам Туба! Стойностен човек!
Усмивка за позитивно начало на деня.
https://twitter.com/Xochitl71467638/status/1500946476003995655
Допълвам - снимките в Газиантеп са продължили още 2 дни, вече пътуват за Адана.
На видеото пише: След много уморителни часове, обратно към Адана
Здравейте момичета!
ЧЕСТИТ 8-МИ МАРТ
Скъпи дами, поздравяваме ви с Международния ден на жената!
Пожелаваме си очите винаги да блестят от щастие, усмивката никога да не слиза от устните, чарът и красотата са постоянни спътници, а душата е изпълнена с хармония и спокойствие. Искам също да пожелая любов, уважение, вярност и повече положителни моменти в живота .Нека винаги по света да цари мирът, защото виждаме какво причинява войната на хората.
Благодаря на Марианка
и Burkina
за превода на интервюто на Туба,невероятна актриса и човек.
Лек ден момичета!
ЧЕСТИТ 8-МИ МАРТ
Скъпи дами, поздравяваме ви с Международния ден на жената!
Пожелаваме си очите винаги да блестят от щастие, усмивката никога да не слиза от устните, чарът и красотата са постоянни спътници, а душата е изпълнена с хармония и спокойствие. Искам също да пожелая любов, уважение, вярност и повече положителни моменти в живота .Нека винаги по света да цари мирът, защото виждаме какво причинява войната на хората.
Благодаря на Марианка
и Burkina за превода на интервюто на Туба,невероятна актриса и човек.Лек ден момичета!
Момичета
За днес достатъчно работа - време е за малко релакс и приятни часове. Дали ще са на кафе и среща с приятелки, дали ще са пред компа или ТВ с хубав филм - важното е времето да е само наше.
Това къщна работа, гозби и шетня... айде, утре също е ден...
Една хубава песен за поздрав.
За днес достатъчно работа - време е за малко релакс и приятни часове. Дали ще са на кафе и среща с приятелки, дали ще са пред компа или ТВ с хубав филм - важното е времето да е само наше.
Това къщна работа, гозби и шетня... айде, утре също е ден...
Една хубава песен за поздрав.
