Мъжете и бракът

С Жребчето сякаш една майка ви е родила. Толкова сте еднакви, че ме побиват тръпки. Той е минал 40 - те години и е още ерген и живее с майка си.
Ти на колко години си, за да те отпишем съвсем? Живееш ли с майка си, за да довършим ужасната картинка?

Ми в хола ще я води бъдещата...

Джерами, ти си теоретик. Като ти дойде до главата, живот и здраве, ще се ориентираш набързо, на собствен гръб, дали всичко, което хвърчи, се яде и дали всичко, което си представяме, ни се случва точно по поръчка.
Като ги видиш в реалността тези неща, за които пишеш, да се случват с жената, която обичаш, ето тогава ще усетиш и разликата между теория и практика.

Давам лйубов и искам лйубов, толкова ли е сложно, битовизмите дали надделяват зависи единствено от хората и от нищо друго
Да де така е, много е трудно да натискаш едни копчета, че и да го правиш сама признавам, че след като го прочетох това, коолко е сложно да натискаш копчетата на пералнята или малко кълцане и прихнах да се смея не ми се сърди ти си прекрасно момиче за съжаление оплетено в брутални комплекси в страх да не се мине, че ще натисне няколко копчета повече , докато мъжа като се прибере от работа ще философства вместо той да натиска копчетата ама ха не го е срам (какво ли са правили нашите майки и баби без перални, че и без еднократни пелени). Но не ми отговори на въпроса, а пак почнаха атаките, въпроса е, че мен няма как някой да ме обиди защото се научих как да съм щастлив човек единствено ми става леко тъжно за такива момичета, на мен ми се ще всички жени да са щастливи, защото са най-прекрасното нещо на тоя свят, дано да намериш свестен мъж, ама трудна работа, защото няма да иска да натиска копчетата . Примера който бях дал беше в отговор на друг конкретен пример, това една жена дали ще се върне на работа след майчинство или кога ще се върне или на друго място ли ще отиде е единствено въпрос на лични взаимоотношения. и изобщо не е свързано с някакви майчински, които изобщо не знам какви са, битовизмите със сигурност са важни за хора, които ги е страх да натиснат няколко копчета повече, за да не се минат ама за щастие аз не съм от тях.
Емче как но като си знам късмета нейния хол ще се окаже по-голям
О със сигурност е така, но въпреки това човек никога не трябва да позволява да бъде повлечен от сивата река на ежедневието и битовизма, напълно убеден съм в това, но за целта трябва и двамата в една връзка да го искат

Може ли дефиниция на тая любов, дето даваш, и тая, дето очакваш да получиш?

сложна е любовта в хола на мама, да...

Ще и предложа аз да натискам копчетата на пералнията и да простирам (айде спирам, принцесо пращам ти виртуални целувки в знак на помирение )
Ама айде ще ти отговоря сериозно, винаги съм мислел, че най-доброто ми качество е многото говорене (или как се беше изразила една съфорумка обстоятелственост, абе приятелите ми му викат философстване), почти не е съществувало жена с която да не мога да завържа разговор независимо дали е художничка, арт галеристка, банкерка, адвокатка, полицайка, учителка, мед. сестра, готвачка, продавачка, касиерка, сервитьорка, барманка, управителка, певица, и т.н. (за тея професии се сещам на прима виста), но четейки тук оплакванията на жените ми се струва че май най-доброто ми качество е честността, не бих обещал нещо, което не бих изпълнил, а ако обещая нещо трябва да настъпи катаклизъм за да не го изпълня, и другото е че просто съм добър човек, с мен жената винаги се е чувствала жена и винаги ще се чувства жена и това няма нищо общо с парите, както разправят тука разочарованите моми и съпруги, или къде живее човек или на колко години е и т.н., защото са важни жестовете и всяка жена обича такива и харесва мъже, които правят такива стига да идват от сърце особено пък ако са спонтанни, което винаги се усеща, примерно сега се сещам много отдавна една бивша колежка ме покани на рождения си ден, гаджето и (не знам кво гадже и е бил, щот нямам спомен да съм видял никаква интимност между тях), си тръгна рано, щот трябвало да става рано (май щеше да става доктор пък аз тогава бях обикновен барман), от което може би и стана кофти не знам и след като и всички останали си тръгнаха ме помоли да отидем да си купи дюнер, ходейки по улиците там видях някаква дискотека и без да му мисля много много и казах да влезем, отидох при диджея и го помолих да я поздрави за р.д.-то и той го направи, от което най-вероятно и е станало приятно, защото като я изпращах към тях пред входа и, тя ме придърпа към себе си прегърна ме и получих страстна целувка, само един от десетките примери, за които ако помисля ще се сетя. Мен една жена може да ме спечели единствено с отношение, ако е добра, мила и нежна, грубите жени ме отблъскват. Една жена ако не обича и уважава себе си как да очаква някой мъж да я обича и уважава, а грозните квалификации кви били мъжете, показват именно това липса на самообичане и себеуважение, спомням си веднъж се запознах с едно момиче, което ми даде телефона си, когато следващия път когато отивах на парти и звъннах дали иска да дойде и тя ме попита имаш ли кола, и като казах, че дори нямам книжка ми отговори, че трябвало да я возят в скъпи коли или нещо от сорта и ми затвори, на мен ми стана полутъпо полусмешно, и кво да почна ли да говоря как жените били златотърсачки, ми не, не са, има всякакви жени търсещи всякакви неща.
Твоя мъж не живее с мама, но не виждам да си особено щастлива, ще ти задам риторичния въпрос така, кое предпочиташ мъжа ти да живее с мама или на квартира (защото местоживеенето винаги може да се промени, при отношенията е по-трудно), но ти да бъдеш оставена да бъдеш жена, да бъдеш нежна, да проявиш и малко слабост, малко да се полигавиш, да пококетничиш... да бъдеш нежна, слаба и обгрижвана жена,
или повече ти харесва сегашното ти състояние мъжа ти да живее в собствено жилище, а ти да бъдеш силната, отговорната, и на работа, и вкъщи, да вземаш решенията, да мъкнеш камъни наравно с мъжа, че понякога и повече, да бъдеш впрегнат кон (всичко това са твои цитати). Но каквото и да отговориш отговора е ясен затова написах отгоре риторичен, такива жени срещам прекалено често в реалността и ми е тъжно за тях, но в крайна сметка те сами са го направили под някакъв обществен натиск или и аз не знам какво.

Абе едно е човек да е разговорлив, съвсем друго да страда от логорея, само това ще ти кажа, жребчо-рано или късно всеки се издава по начина на писане.
И да не е спам- мъжът щом ще ме третира като другарка многомашинничка-адиос! Аз сама си взех къщичка, сама се оправях с ремонти и майстори, сама си гледам детето и работя и ще дойде някакъв смешник да ми се надува, че трябва дружно да опъваме каиша! И то при условие, че няма базови неща хахахахаха! Ами сори, ама аз това го правя и сама! С мъжът трябва да ми хубаво и весело, лошо мога и сама.

Явно поставянето на точки не му е сред силните качества

Иначе наистина много философия, ама малко безпредметна. Отношението вярвам е санитарният минимум във всяка една връзка, в която човекът уважава себе си. Разбира се, всеки го разбира по неговия си начин, защото различните хора показват любовта си различно, и съответно очакват по различен начин тя да им бъде засвидетелствана. И понеже живеем в бит, понеже сме физиологично различно утроени, и съответно поемаме различни тежести, грижата и засвидетелстването на любов, за мен включват и отношението към тежестите на другия, готовността те да бъдат зачетени, подпомогнати, оценени, подкрепени. Липсата на квалификации какви са мъжете, трябва да бъде посрещната с липса на квалификации какви са жените. Тегленето на каруцата заедно трябва да включва осъзнаване на приноса на другия за това действие. За съжаление, напомнянето за него често е в контекста на опит да се финтира изискването за собствен такъв, а реална оценка на чуждия липсва. Напротив, има умишлени опити той да бъде омаловажен.

Относно темата за брака. Нямам против него, и хората, които го търсят по една или друга причина. На мен в момента ми е по-скоро излишен, но ако си променя виждането, ще си го поискам.

И след всичко това, ако живеехме и с майка му, ми остава да си намеря по-здраво дърво и да мятам въжето...
Живели сме и с неговите родители, живели сме и дълги години по квартири. За това, че той има жилище, имам огромни заслуги и аз.
Така че последното, което някога ме е интересувало, колко пари и имоти има един мъж.

Впрочем най-хубавите ни години бяха, когато бяхме по квартири. С по-високото финансово състояние май дойдоха и по-големите проблеми.

Бъркаш ме с някой, който явно много ви е влязъл някъде, а такива самотни жени, които са избрали неподходящия човек, на когото да родят дете, също познавам и по форумите може да говорят как можели и без мъж, ама в реалността нещата са различни и си мечтаят мноого за такъв, който да е сериозен и да ги обича и уважава, и тук пак опираме до отношение към мъжете като цяло . На мен обаче по ми е тъжно за децата, защото ще израсте поредното поколение, за което тук жените се оплакват, че нито се уважава, нито се жени, нито поема отговорности, защото на няколко пъти го писах вече колко е важно присъствието на бащата.
Ами аз жените никога не съм квалифицирал, винаги съм казвал, че са прекрасни същества и че света би бил скучен без тях включително и тези, които леекичко захапват за точки , но и в реалността никога не съм и не бих имал какъвто и да бил контакт с жени, които квалифицират мъжете. Не смятам, че философията ми е безпредметна, щом хората се впечатляват от нея включително и тук    , а и аз обичам да контактувам с интелигентни жени, с които ми е интересно да си говорим, но диалог се води и от двете страни.
Ти сама го каза и кво излиза, че като е позамогнал май е спрял да се старае, защото едва ли още от началото на връзката ви, те е впрегнал като кон и те е натоварил с камъни, и другото, че сте живели и с неговите родители, но иначе обясняваш как мъжа не трябва да живее с мама.

Това им е пробвлемът на повечето мъже. Започнаха всички да се женят по-късно, - и мъжете, и жените. Едно е брак на 24-25, когато точно са завършили и търсят първа работа с първа заплата и първи заеми, за да започват заедно с опъването на каишите, друго е да срещнат жена, която вече си е направила дома, печели добре и иска да се спука от пътуване, СПА и да се храни всякакви там модерни и скъпи еко-био-органик продукти и риби, на които трудно запомняш имената им.
А него го мързи да гледа. Мързи го да помисли даже къде да я покани. "Ти измисли, аз съм лесен!" (Мога и с бира и чипс пред телевизора да си изкарам добре.)

Тъй де, точно от опита си твърдя, че не е добре да се живее с мама... Коментирам само това, през което самата съм преминала или минавам. Практика имам богата, докато твоите разсъждения са чисто теоретични и леко безпредметни.

каква философия?!..това прилича на участие в конкурс за най-дълго изречение..

каква е таз пристрастеност за живот у мамини, не я разбирам..колкото щеш хубави жестове да правиш, липсата на самостоятелност показва липсата на отговорност у жените, и съответно трудно някоя с акъла си ще ти приеме предложение за брак у мамини, в хола ...

Няма какво друго да предложи просто... Сал една гола любоффф.