229 пролетни надежди - Немската тема

Не разбрах що се хванахте баш за обгрижването, но както каза Бибит, за всеки явно смисъла е различен. Мисля, че тя и Джей Джей ме разбраха най добре, какво влагам в тази дума, в понататъшен обяснителен режим няма да влизам. За мен, децата са най добрият барометър, за това как се справяме, като родители и както казах, смятам, че с мъжа ми, за момента, се сравяме доста добре.

Moni в книгата която споменах се казва, ме детето е aktiv. То не само се влияе от околната среда ами и повлиява околната среда с поведението си. Тоест да определяш според детето как сте се справили с възпитанието е или черно или бяло. Много по-сложно е.
Малко извън темата. Когато се оплоди женската яйцеклетка имало 35 милиярда възможности за комбинация , тоест да родиш две идентични деца в едно семейство е малко възможно. Само еднояйчни близнаци си приличали дори израстнали в различни семейства.
Всеки който има поне две деца вижда, че се различават. Моите например по-различни не могат да бъдат, съответно и отношението ми към тях е различно.

За мен приятелката на asyalein просто има сговорчиво и ученолюбиво дете. Аз едно такова си имам. До 7 клас беше шивачка-многостановничка. После канализира заниманията. Други, колкото и да ги ръчкаш, искат да спортуват, рисуването и музика са им последна грижа и въпреки изчетените в ранно детство книги, сега не искат.

Дени, приятелката ми има дете с Аспергер.
Определено е ученолюбив, но не винаги сговорчив, като всяко друго дете.

Ти си оставила дъщеря ти да си канализира интересите, моята приятелка използва интересите му да ги/го моделира.  Това е тънката разлика.
Той чете много книги, не е ли негова работа как ще запомни героите и сюжета? 
.

Попитах, защото ми се стори, че се влага много негативен смисъл.
Всички ми звучите като много грижовни родители. Всеки по неговия си начин, разбира се. Според собствените си възгледи, според това, какво е получил или не е получил като грижа в детските/юношеските си години и т.н. Аз лично не мога да заклеймя нечие поведение като правилно или грешно. И родителите, и децата имат различни потребности. Интересно ми е да чета различни гледни точки, дават ми повод за размисъл.

С някои неща не съм съгласна. Аз лично не бих оставила детето сáмо от личен опит да се учи. Не искам например да стане жертва на физическо насилие, за да научи, че не всички хора са бели и добри. Също така няма да му пусна новини/филми на такава тематика, за да го наплаша и да е информирано за всяка гадост, която се случва по света. Около нас се случват достатъчно такива неща.
След един случай с негови съученици миналата година (някакъв непознат ходил известно време след тях и нещо ги разпитвал) вече не смее да се прибира сам от спирката. Не бих го принудила да го прави, само за да се води самостоятелен, ходя да го взимам. И ще го правя докато той има нужда. Сигурно отстрани изглеждам като някаква супер протективна майка. Миналата седмица имало въоръжен грабеж в един дискаунтър при нас, брат на негова съученичка бил на опашка на касата. Аз нямаше и да разбера, детето ми каза. Та трябваше да си поговорим за удачно поведение и в такива случаи... Усещам, че няма да иска да отиде сам до магазин скоро.

#Reina, винаги съм се чудила как обаче гените за външен вид се случва да се повторят, защото съм виждала деца от едно семейсто извадени като от калъп. Чак невероятно изглежда толкова да си приличат. За характерите е ясно, че са различни.

asyalein,
не знам, как се гледа дете с Аспергер. Вероятно майка му така се опитва да му помогне за в бъдеще. Аз може много да се ядосвам със сина ни, но той е здрав физически и психически и може да се впише в обществото.


Bleu,

Моят син го е страх от пияници и бездомници. Ако някой такъв се качи в автобуса и синът ми е сам без нас или приятели, слиза на следващата спирка и чака следващия. За съжаление няма кой на обяд да го прибира от училище.

Рейна, абсолютно съгласна съм, че децата са различни и подхода не винаги може да е еднакъв. Моите момчета са огън и вода, например. На мен мерилото ми е резултата, не подхода.

Аз съм израстнала с майка хеликоптер. Като малка (дори до студентска възраст) споделях с нея всичко. Като възрастен човек вече абсолптно нищо. Дори си мисля, че точно тогава човек има още по-голяма нужда от това, но то не става насила. Синът ми не споделя с мене. Или поне не всичко. Въпрос на усещане е. Сложна е темата за възпитанието и общуването с децата и като цяло за човешките взаимоотношения. Нюансите наистина са безброй и всеки случай е сам за себе си.
Успешен ден! 🤗

Примери за прекалено и вредно родителско обгрижване за мен са:
- да приготвяш всяка вечер раница и дрехи за училище на дете гимназист ( 10+)
- да се прибереш от работа за да стоплиш супа на същото дете и после да се върнеш обратно
- да му почистваш стаята 2 пъти седмично, защото той/тя обичал реда
- да довършиш проекта по био, изкуство, география, защото детето ти е твърде заето да играе на компа
- да освободиш детето си от училище представяйки го за болно, защото от мързел не се е подготвило за класна или тест
- да вдигнеш скандал на треньор след мач, защото детето ти е играло само 12 минути в него
И т.н. Реални примери са това, от реални семейства с деца без диагнози.
Разбира се, хората сме различни, семействата са различни, динамиката е различна, различни неща са ни важни.
Например за войната в момента. Първородният се информира сам и идва при мен с готови и ясни позиции. Средният държи да гледа всякакви новини, сутринта ми даде задача да гледам Зеленски пред Бундестага и да му разкажа подробно. Следобед ще дискутираме поне половин час позициите на двете страни в конфликта. Малката е тъжна заради децата бягащи от войната и предпочита да говори само за това. Намирам за вредно за тях да филтрирам информацията или да я омекотявам или изкривявам.

Дени, разбира се, че се опитва да му помогне.
Повечето родители го правим с тази нагласа.

Аз също не квалифицирам кой какво и как прави. Всеки си има причини и аргументи, никой не е 100% в обувките на другия.

Споделих, че като ми каже мимоходом такива неща и аз дълбоко се замислям, защото никога не ми е хрумнало художествена книга да се разглежда като научен текст.
Макар в училище години наред по литература да ни занимаваха с въпроса: Какво е искал да каже поета? Как го е казал? 🤪
Може би затова сега имам такова позиция, просто ми беше писнало, исках усетя стихотворението, вместо да го анализирам.

Аз напр. съм работила с детето да се упражнява в текст да се ориентира, да намира ключовите изречения, да рефлектира и да може да се самооцени - дали е постигнал целта си, която сам е дефинирал.
Учителката мисля с 3кл ги учеше как да skimmen текст и да се ориентират в него кое е важно: имена, събития.

Ася моите във всякакви училища правиха майндмепс. Особено мног ов монтесорито. На всякакви книжки и друга информация. После ползваха подхода в гимназията за подготовка за презентации, доклади и пр.
Може да го учи да селектира и представя информацията .
Като гледам какво пишете , май ние сме най-големи егоисти. Защото при всичко , което правим за децата непрестанно си казвам - колко много интересни неяа правим покрай тях и колко много неща научихме, които не знаехме и колко много нови интереси и познати имаме ... и колкото и да ми тежи понякога логистиката , организацията , реализацията ... всеки път си броя ползите и си казвам СУПЕР деца  ! Дори много често намирам децата за много по-умни от нас. Не говоря за всички възрастни, защо всеки си има мнение за себе си.

Когато съм с трамвай това правя и аз.
Сега ми е ужас защото детето ще пътува с трамвай по отсечка с такива индивиди.
За добро или лошо получи отказ в гимназията до нас и в същото време се обадиха от гезамтшулето, че му дават място. Отсечката ме притеснява, но това е живота. Не мога да му спестявам всичко.
Ася твоята приятелка най-вероятно го прави с цел фьордерн предвид диагнозата. Ако има дете без такава диагноза пак ли така ще процедира?

Също не се знае кой какво и е казал да прави терапевтично.
Според мен всички сме супер
Само аз от никакъв трамвай не слизам . Не ми се чака друг защото някакъв човек в трамвая  не ми харесал .

Бела, аз също казвам, че децата са най-големите ми учители.
Mind map също правиха, но има и по-ефективни методи.

Рейна, според мен и тя няма как да отговори на въпроса какво би направила, ако детето беше без диагноза 🤷♀
Никой не може да отговори на този въпрос, защото ти сама написа: детето също влияе активно върху средата.

Честито за училището, нали там искаше да го запишеш?

Сещам се преди години как смених вагона на метрото, беше след някакви атентати по метра, в Лондон май. Бях седнала срещу един млад брадясал мюсюлманин, който държеше куфарче в скута и в един момент внезапно затвори очи и почна да се моли. Хвана ме страх и на следващата спирка се преместих в 2 вагона по-напред за всеки случай (бързах за работа, нямаше как да чакам следващото метро).

Рейна, детето сигурно ще намери компания от свои съученици и да не пътува само.
Честито място в Гезамтшулето! Вие него предпочитахте, нали?
Малкият Бибитко получи място в гимназията на брат си и е щастлив.
Най-важното е да се чувстват добре там, където всеки ден им се налага да ходят, както е с училището.

Големият ми син(на 12 е) ми разказа как миналата седмица, прибирайки се в неделя от игра със съученици, шофьорът на автобуса не го е пуснал да мине през него, преди да му каже Hallo! Той невинаги поздравява, някой път трудно си отваря устата пред непознати, но това пък ми се струва прекалено...Автобусите ни са доста празни през уикенда.