Носталгия по миналото.

  • 4 219
  • 39
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
Аз не изпитвам никаква носталгия. Дори, ако се сетя за някой бивш, се успокоявам, че сега съм с мъжа ми, защото той е на светлинни години от тях. Grinning

Ако ти изпитваш някаква тръпка, може наистина да не си го превъзмогнала. А може и да си изстинала към сегашния си приятел и оттам да ти е трепнало, когато си видяла бившия си. Аз смятам, че когато срещнеш "твоя" човек, нищо не би трябвало да те връща към миналото с някой друг. Т.е. ще пазиш спомени, разбира се, но няма да ти е мъчно.

# 16
  • София
  • Мнения: 12 910
На мен също ми се случи това скоро и ми стана адски неприятно.  Имам само лоши спомени с бившия си. Разделихме се преди 4 години с много проблеми и разправии. Беше си голям манипулатор. Не пожелавам на никого такава гадна и унижаваща връзка. Той веднага след раздялата си намери нова и дори си имат дете, а уш много ме бил обичал. Искаше да се събираме докато момичето беше бременно и аз го отсвирих... Пълен простак. На какъв акъл се бях хванала с него не знам.
Лошото е, че скоро като го видях, бяхме в автомобила с мъжа ми и оня започна да ни преследва с неговата си кола, за да разбере къде отиваме или къде живеем /не знам и аз защо ни проследи/ направо ми стана лошо. Добре, че не се прибирахме тогава и не се познават с моя,  че само проблеми на главата ще си имам.

Мале, какви ненормалници има на този свят. Жалко за жена му, ти си се спасила, а тя цял живот ще е свързана с него заради детето.

# 17
  • Мнения: 3 021
Разбира се, че е нормално, особено ако с момчето сте имали дълга връзка и голяма любов. Ще си влезеш в ритъм, като отмине първоначалното вълнение.

# 18
  • Мнения: X
Да, за съжаление се сещам за бившия ми и някой път ми става тегаво.
Отдавам го на това,защото чувствам вина и съжаление към него,защото виждам,че страда и все още не ме е забравил.Бяхме заедно две години,като през това време преживяхме доста неща.Беше доста емоционална и динамична връзка.Имахме много хубави,забавни,но също така много тъжни моменти,безизходици.
Накрая ми писна от проблеми и реших да го оставя и се омъжих за друг.Години наред ме търсеше да се върна, и търсеше начини да комуникираме,но  аз въобще не му обръщах внимание.Бях направила избор за,който не съжалявам.Наистина това беше най-правилното нещо,което съм правила някога,макар че беше егоистично.
Но както казах чувствам се виновна,защото все още говорил,че не може да ме забрави и бил много наранен.Разделихме се преди 11 години.

# 19
  • Мнения: 3 021
Според мен няма защо да се чувствате виновна.

# 20
  • Мнения: 6 241
Честно казано си спомням онова време с хубаво. Не заради бившата, а защото просто времената бяха други, не бях толкова натоварен и направо смазан от работа като сега, нямах толкова грижи и отговорности покрай семейство и деца, бях на 23-4 и купона не спираше. Иначе скоро съм засичал бившата, не ми става неприятно, въпреки че имаше такъв период преди години, някак си като мине време човек забравя кофти моментите. А и в крайна сметка не и останах длъжен, квото сме имали сме си го разплатили. За тва не храня лоши чувства към нея, въпреки някои неприятни моменти и кофти нейни изпълнения по време на връзката ни.
Понякога наистина ме хваща носталгия за онези времена, но може би е нормално предвид всичко случващо се към момента. Може би щото бяхме много по-млади, светът беше по-сигурен някак или поне на нас всичко ни изглеждаше по-лесно (говоря за тези от моето поколение)...

# 21
  • София
  • Мнения: 3 510
Нито ми трепва нещо, нито изпитвам носталгия. Имам страхотен мъж до себе си, с който гледаме в една посока и градим бъдещето заедно. Да, и двамата имаме трески за дялане, детето ни пили нервите 24/7 и си имаме трудни моменти, но винаги другият ни е опора. С никой друг не съм се чувствала така, както с него и виждам защо.
Единствено бих искала един уикенд през някой друг месец да не ставам рано, да не готвя, да не чистя, да съм сама, да си изпия кафето топло и да лежа цял ден. През останалото време си искам този човек, нашето дете и целият ни хаос. Бившите са бивши с причина.

# 22
  • Мнения: 513
И при мен е по-скоро носталгия по младото ми аз... Спомням си с умиление за някои хубави ситуации, за чувства и т.н., но по мъже носталгия не изпитвам. С тях всичко е приключило, нямаме общ път.
Изпитвам носталгия само по бившия ми партньор, който почина. С него не съм се разделила, просто смъртта ми го отне...Понякога си мисля за него... И ми липсва... И се почувствам виновна спрямо сегашния ми партньор, който е чудесен човек и много обичам.

# 23
  • Мнения: 12 875
Здравейте. Blush Пускам темата, провокирана от бивше гадже, с което наскоро случайно се видяхме (просто се разминахме на улицата, иначе не сме се виждали от 6-7 години), след което ме налегна някаква носталгия към спомените с него. Искам да уточня, че към момента нямам никакви чувства към него и по-скоро се сетих за емоциите, тръпката от запознанството ни, първоначалното вълнение, за хубавите спомени и т.н. Проблемът е, че след това се почувствах виновна, тъй като съм в щастлива връзка от 4 години и не знам, много объркано стана Grinning Въпросът ми е пазите ли хубави спомени с бившите си гаджета, мислите ли за тях и смятате ли, че е нормално при условие, че във връзката, в която сте всичко е окей и сте щастливи?
Спомнила си си началото, но не и края на връзката, затова ти е станало мило. Ако това беше перфектна връзка, нямаше да се разделите, нали така. Simple Smile
Какво пък, това са си твои спомени, и защо пък да не си спомниш нещо хубаво! Била си щастлива с този човек, сега си щастлива с друг - всичко е нормално, не го мисли толкова.

# 24
  • Мнения: 29 846
Нашето минало, срещите и връзките с другите са ни направили хората, които сме днес. Спомените са мило нещо, особено хубавите....(лошите е по-добре да бъдат забравени), но, за да се разделиш с дадения човек, значи е имало причина.

# 25
  • Мнения: 5 841
Да имам хубави спомени с някои от бившите ли? Нямам такива. Първият ми бивш приятел живее в моя град и го срещам често. Изглежда толкова зле по външност и толкова се състарил, че си казвам, че по-добре този индивид не ми е съпруг. Когато го срещна, само неприязън и омраза чувствам. Толкова ме лъжеше и манипулираше. Дори ме заплашваше. Работи в един от големите вериги магазини като общ работник и затова изобщо избягвам да влизам в точно този магазин. Един път майка ми ме принуди да вляза в този магазин, а аз настоях да я изчакам навън. И нямаше накъде и  влезнах с нея. И пак го срещнах. Имаше наглостта да ме поздрави пред майка ми и да се чудя какво да й обясня. Естествено, че не му отвърнах на поздрава. Дори не го и погледнах.

    Като някой ми е бивш, си е бивш. Такива индивиди престават да съществуват изобщо. Понякога се ядосвам на себе си, като срещна някой бивш, колко наивна и глупава бях. Също тях, че загубих толкова години с такива индивиди. Колко ниски самочувствие и самооценка имах за себе си тогава. Яд ме е за пропиляната ми младост и изхабените ми нерви.

# 26
  • Мнения: 58
Разбира се, че е нормално, особено ако с момчето сте имали дълга връзка и голяма любов. Ще си влезеш в ритъм, като отмине първоначалното вълнение.

Винаги съм си мислила, че когато нещо е приключило, значи не е било любов. Rolling Eyes

# 27
  • Варна
  • Мнения: 1 472
Имам бивши, с които сме приятели, но не съм ги обичала толкова силно, нито те мен. С първото ми гадже сме от един град, често го виждам, когато си ходя там и дори здрасти не си казваме, желанието е негово. Аз лоши чувства нямам, все пак беше тийн любов, бяхме на по 14-15 години и е минало толкова време. Имам само един бивш, който не желая да виждам, даже и на снимка.

# 28
  • София
  • Мнения: 4 360
Разбира се, че е нормално, особено ако с момчето сте имали дълга връзка и голяма любов. Ще си влезеш в ритъм, като отмине първоначалното вълнение.

Винаги съм си мислила, че когато нещо е приключило, значи не е било любов. Rolling Eyes





Сериозно? В такива връзки, в които не желаят и да се видят даже, сигурно не е било. Или е имало насилие и негативни емоции. Даже си е било чиста загуба на време. При мен и в 2те ми връзки си имаше прекрасни моменти, няма как да кажа, че не е имало любов. Пак казвам, и последният мъж на земята да е, бъдеще с него нямам (важи и за двамата). Но как да зачеркна емоцията от сватбата ми, от екскурзията до морето, планините, детето. Невъзможно!

# 29
  • Мнения: 3 021
За съжаление понякога любовта свършва, което не значи, че не я е имало.

Общи условия

Активация на акаунт