На мен не ми допада, не виждам фантазия и въображение, а слабо познаване на описвания предмет, съчетано с разтягане на локуми с цел запълване на необходимия брой думички/редчета.
- Публикувана: 14 ноем. 2006, 16:28 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2006, 15:44 ч.
За въображението на децата ни
4акай , 4акай...ти как би описала крава използвайки въображението си ? Говорим за дете . Никой не о4аква да цъкаШ с език , ама недей така сурово...ПиШи му 2ка и го изпрати в кЪЩи . Малко се пие в тая държава (права се оказа как^Сийка)
лиз, че то така се развива въображение
Мне, така се развива бюрократщина - малкото, което трябва, се раздухва до огромни размери, върти се и се суче само и само да се запълни нормата от квадратчета, разноцветни бланки, разписки, копия от удостоверения, сведения, декларации и накрая не си свършил нищо полезно, а си изписал три химикалки.
Креми, кефи разказчето. 
Сега и аз се сещам какви си ги представях като бях малка, чак ми е мъчно за това време.
Всяка вечер чаках в кухнята на тъмно Аладин да се приземи с вълшебното си килимче на седмия етаж, ама нейсе...пропусна ме, неговата кожа.
Друг пък път като видях първия португалец по телевизията /португалския посланик /- бях много разочарована. Мислех си, че пт-галците са хора с глави портокали и тела на хора и живеят в портокалова държава.
Детски му работи!
Сега и аз се сещам какви си ги представях като бях малка, чак ми е мъчно за това време.
Всяка вечер чаках в кухнята на тъмно Аладин да се приземи с вълшебното си килимче на седмия етаж, ама нейсе...пропусна ме, неговата кожа.
Друг пък път като видях първия португалец по телевизията /португалския посланик /- бях много разочарована. Мислех си, че пт-галците са хора с глави портокали и тела на хора и живеят в портокалова държава.
Детски му работи!
Като опък човек, в тази забавна тема ще бъда сериозна. 
За съжаление, децата с въображение не се радват на особена почит. Много често възрастните класифицират всяка измишльотина като лъжа и правят всичко възможно, за да задушат въображението на детето си.
Затова, с течение на времето то закърнява. Кофти.
За съжаление, децата с въображение не се радват на особена почит. Много често възрастните класифицират всяка измишльотина като лъжа и правят всичко възможно, за да задушат въображението на детето си.
Затова, с течение на времето то закърнява. Кофти.
абсолютно си права! за това неотдавна използвах цялото си останало въображение на възрастен да намеря начин без да използвам обидни думи за оценяващия, да уверя дъщеря си, че написаното от нея съчинение на предполагаемо свободна тема(тя си беше избрала "животът на един диамант") е уникално, много духовито и изобщо незаслужаващо двойка...
лиз, че то така се развива въображение
Мне, така се развива бюрократщина - малкото, което трябва, се раздухва до огромни размери, върти се и се суче само и само да се запълни нормата от квадратчета, разноцветни бланки, разписки, копия от удостоверения, сведения, декларации и накрая не си свършил нищо полезно, а си изписал три химикалки.
а не зависи ли от това какво се цели с работата? щото може да се каже и че например толстой не е свършил никаква полезна работа като е изписал поне 28 химикалки докато сътвори "война и мир". определено е можел да я сведе до неповече от педесетина страници...
Де да беше толкова просто 
, Лизбет не е съвсем неправа, истината е някъде по средата. Разказчето е много свежо според мен , но изпаднали в умиление родители понякога изпускат момента да забележат че подобни проблясъци са по-скоро редки на фона на безкрайното плещене на отрочетата, които от своя страна решават че всеки път като отворят уста и падат бисери, доста досадно за страничен наблюдател 
и вредно за детето . Родителите в другата крайност, с нерви обтегнати от плещенето 
, не обръщат внимание на бисерите. След известна доза шъткане детето спира да говори с родителите за нещата които минават през главата му. Ще си намери публика по-късно, а родителите ще се питат как се отчуждихме така 
...
, Лизбет не е съвсем неправа, истината е някъде по средата. Разказчето е много свежо според мен , но изпаднали в умиление родители понякога изпускат момента да забележат че подобни проблясъци са по-скоро редки на фона на безкрайното плещене на отрочетата, които от своя страна решават че всеки път като отворят уста и падат бисери, доста досадно за страничен наблюдател и вредно за детето . Родителите в другата крайност, с нерви обтегнати от плещенето , не обръщат внимание на бисерите. След известна доза шъткане детето спира да говори с родителите за нещата които минават през главата му. Ще си намери публика по-късно, а родителите ще се питат как се отчуждихме така ...
Ето отговора на моята Естел на въпрос:За какво служи майката?Който госпожата в Д.Г. е записала много стриктно и ми го връчи вчера.
Майката е правеща повече неща от спайдърмен.Но като ,че ли не е по-силна от него ,но е по-умна,и хитра.Тя служи на хората за да ги краси.Понякога успокоява децата когато плачат и им разказва измислици.
И аз цяла вечер ей така бях
,за да разгадавам посланието и.
Майката е правеща повече неща от спайдърмен.Но като ,че ли не е по-силна от него ,но е по-умна,и хитра.Тя служи на хората за да ги краси.Понякога успокоява децата когато плачат и им разказва измислици.
И аз цяла вечер ей така бях
,за да разгадавам посланието и. Нали трябва да му се обясняват нещата както са?
А трябва ли? Ако иска обяснение и търси истински отговор - ок. Ако само е решило да намери същия или просто да се позабавлява, мисля не трябва да се спира ентусиазма им.
А без въображение няма творчество. Да не забравяме Жул Верн.