Не можем да се разберем с приятеля ми по темата за войната

  • 4 803
  • 145
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 4 074
Аспиринът няма общо в буквалния смисъл.
Какво иска авторката от живота обаче има значение.
И ако наистина знаеше, то нямаше да се пеняви така, понеже половинката имал друго мнение.

# 91
  • Мнения: 9 397
Авторката, ставаш неприятна, повтаряйки едно и също. Разбрахме те от първия път. А в началото ти съчувствах, че си неразбрана.

# 92
  • Мнения: 141
Добре. За последно казвам, че не искам да напускам приятеля си, а да разбера как да го приема и да живея с него.

# 93
  • Мнения: 22 588
Всякакви начини има. Ако изкараш 6 месеца, ще свикнеш.

# 94
  • София
  • Мнения: 8 355
Освен с транквиланти, с друго не виждам как би могло да ти се помогне.

# 95
  • Мнения: 141
Ох...
Хора, хайде да не се обиждаме, а?
Всички носим различна чувствителност, макар в същината си всички да сме чувствителни.
Поболях се и съм на антидепресанти.

# 96
  • София
  • Мнения: 36 021
Добре. За последно казвам, че не искам да напускам приятеля си, а да разбера как да го приема и да живея с него.
Уважение и емоционална зрялост не могат да се налеят с фуния във форум.

Другият вариант е, както споменаха – успокоителни и бих добавила спорт.

# 97
  • Мнения: 4 074
Приеми, че на Путин не му пука за теб, на Украйна не й пука за теб, на украинците не им пука за теб, на руснаците не им пука за теб. Не те знаят и не искат да те знаят.
На приятелят ти му пука за теб. Все още.
Но с това ти поведение не се знае.

От какво се поболя, че стигна до АД?
И дали не беше редно да го споменеш в началото?

# 98
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 518
Авторке, що просто не спрете да коментирате темата?
Кой от двамата я започва?

# 99
  • Мнения: 3 737
Добре. За последно казвам, че не искам да напускам приятеля си, а да разбера как да го приема и да живея с него.

Приключвате с темата, за да не се дразните взаимно.

# 100
  • Мнения: 141
Вече никой не я започва.
Трябва да спра да следя какво пише той на стената си във Фейсбук, защото ме побърква. Буквално съм на ръба на лудостта.

# 101
  • Мнения: 18 573
Ох, милата, на хапчета била. Поредната, на която другите са ù виновни.
Никой не те кара да си с мъж. Живей сама. И не забравяй кокера, той поне ще те боготвори.

# 102
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 518
Ами ето ти решение, блокираш го във фейса, премахваш го от приятели или поне го скриваш, да не го четеш.

# 103
  • Мнения: 141
Добре, обявете ме за луда.
Луда съм. Боли ме, не мога да спя.
Айде, наритайте ме.

# 104
  • София
  • Мнения: 19 828
Аз не разбирам грубите подигравки. Тоест, разбирам ги, те са стандарт в този форум.
И понеже съм в ситуацията на авторката, само че с майка ми, напълно, ама напълно разбирам всичко, което пише. И мен ме боли като слушам какви ми ги говори жената, с която винаги сме били толкова близки. И ми е криво, че сме намалили общуването си на 30%, за да не се караме.
Много е гадно и грам не е за подигравка. Ама бг-мама ако не ритне оплакващия се, защо изобщо е станала от леглото.

Общи условия

Активация на акаунт