Границите на грижовното родителство

Ужас.
Отчаяни съпруги не случайно не се случват в гъсто населен и напрегнат район.
Там, зад привидното спокойствие на белите оградки и цветенца се събират странни персонажи.

За съжаление мисля, че сигурно сте прави.

mcdirock, мерси за пояснението.

По темата - мъчно ми е, че детството на дъщеря ми няма да е толкова свободно като моето, но времената са се променили и ща не ща трябва да приема това. Много от приятелите ми в България ми се оплакват, че и там не е същото като едно време, особено в по-големите градове.
Засега не се терзая дали да я оставя сама в къщи или пък да я пусна да върви сама до училище  защото избор нямам (освен ако не искам да ме арестуват ). А като порасне.... тогава ще му мисля.

Тревожат ме такива теми, разбира се! Златната среда е трудно постижимо нещо във всяко отношение, какво ли остава във възпитанието на децата 
Мога само да се надявам да осигуря една добра семейна среда и после децата да ми попаднат сред добри приятели  Но че част от мислите ми ще бъдат винаги свързани с грижите с децата, е неизбежно. Не е лесно да си майка, но пък е и чудесно 

Въх, много труден въпрос 
Синът ми вече се бори за самостоятелност, но на мен сърцето ми се свива. Често с баща му сме пред дилемата дали да го оставим сам да направи нещо или да му забраним да го прави Много е трудно.
Например, вече не иска да излиза с нас по магазините, предпочита сам в къщи да седи. Иска да ходи сам да пазарува от магазинчетата до нас. Сам да ходи на площадката за игра. Там само дребосъците са придружени от родител, тези като него или не ходят въобще или са сами. За сега се измъквам, като казвам, че и ние с Ели искаме на площадката и се мъкна подире му, но до кога... 
Част от съучениците му вече сами се прибират от училище. Добре, че ние живеем по-далеч и без кола е трудно, иначе и той щеше да настоява да не го посрещам.
Ако ви кажа какво ми е като забегне да играе в квартала и се забави. Сърцето ми се свива. Дала съм му мобилен, за да мога да го намирам лесно. Но реално този мобилен не би могъл да му помогне, ако изпадне в беда.
Господ да ги пази

И аз понякога се запитвам за тези неща. Това лято в България ми направи впечатление, че каквото и да е, на децата се дава по-голяма свобода. Дори моя приятелка, която според мене изповядва привързано родителство, си позволява лукса да остави дъщеричката си за определено време в заведение или на детска площадка без нон-стоп надзор. (Покрай нея и аз като че ли малко се поотпуснах, приятно чувство беше, макар и да не го смятах за много редно. )
Аз не мога да си го позволя тук, порядките на средата са такива. Дори на детските площадки не виждам четящи хора, всеки си наблюдава детето. Веднъж аз бях четящата, едното дете, на 5г. и нещо, падна от люлка, долу опезопасено, височина до средата на прасеца му, никаква опасност, но все пак присъстващите се огледаха къде е майката и дали си отваря очите. И май вече не смея много да чета по детски площадки.
В предното жилище си говорихме с едно горе-долу близко семейство американци на тема как децата ще натрупат т.нар. "улична култура". И отговорът на бащата беше "точно защото аз съм придобивал такава култура и знам какви опасности има в придобиването й, не искам това да става с децата ми".
Като си помисля за моето собствено детство - уж в прословуто безопасни времена, уж волно, на село, но е имало събития, които не бих искала да се случват на децата ми, и е трябвало да има възрастен наоколо. Съпругът ми пък например е летял със скейтборд срещу засилена срещу него кола, по чудо се е отклонил, и разни други неща, които родителите, сегашни баби и дядовци, едва ли знаят. Просто изискванията на времето към родителството според мене са вече доста по-високи, и не можем да си затваряме очите за неща, за които нашите родители са можели.
Що се отнася до самостоятелност - като гледам, тя си върви някак по реда. Виждам например, че в училището им дават разни отговорности, които все пак изискват някакво ниво на самостоятелност, даже на моменти приятно се изненадвам.
Засега не смея още да оставям децата сами у дома, да не говорим навън, дори законово не бива, но и този момент ще дойде. Нямам намерение да се юркам. За всичко си има време.  

Тук има закон, който забранява оставянето на деца сами вкъЩи, ако са под 12 години. А при приси4ането на улица-трябва да са хванати за ръка 
Рядко има деца, които да играят сами навън и то над 10-годишни.
При нас все още това не е на дневен ред, все сме заедно 

В Италия аз лично не съм виждала сами деца да си играят на улицата, което първоначално ми се стори много странно.В парковете съм виждала деца но винаги с  възрастен. Май имаше и забрана да се оставят деца сами в къщи до 12 или 14 год. възраст?Незнам , може и да бъркам мамите италианки да ме поправят ...

много,много често си мисля и коментирам това.
невероятна носталгия по нашето си детство,нещата,които е вметнала Лени.знам че синът ми,уви ,няма да има тази свобода на улицата.
  Има дни в който си казвам,е не е чак пък толкова страшно,докато не включа тв и ме уверят в обратното.
 После започвам умувания,ако го отгледам в БГ ще бъде по-различно,но разговаряйки с приятелките ми  установявам ,че и там вече,не е така както преди години...

Много сложна, сериозна и донякъде тъжна тема. Радвам се, че синът ми е малък и не е време за решаването на този проблем.
Едно е сигурно, че той няма да има късмета да изживее толкова свободно детство като моето. Аз ще бъда пречката за тове, а причини да го направя има бол - главната - СТРАХ

Добре де, и ние сме били на площадки, като малки
и майките ни са били наблизо на пейка с други майки.
Падали сме, наранявали сме се и не сме били наблюдавани нон стоп.
Аз и брат ми имаме легендарни изцепки в градинката Мадара,
като влизане във фонтанче, падане от високо, внезапно отцепване, з
а да отидем на гости на някаква леля и тн.
Нямало е чак такива препазливости. Все бяхме пострадали от
някакви злополуки, по време на игра.

според мен хората са много наплашени.
и не съм сигурна, че всички мерки са правилни.

Понякога се питам дали не прекаляваме с грижите... Ще ви дам пример , от яслите на синьт ми организират посещение на куклен театьр в близкия град (на 30 км(, децата ще се придружават от 2 у4ителки, 2 жени от персонала и 2 майки/ председатели на групите/. У4удих се много, 4е толкова родители  отказаха ходенето, а останалите се гласят с коли да следват автобуса, който ще закара децата до театьра.

незная..., много ги мислиме, това е ясно и неминуемо. Не могат децата ни да имат свободата да се Юрнат като бесни коне както сме били ние.

и ние и времената са били други...като 4е ли дори сме се излагали на по/големи опасности от колкото днешните деца, които например имат наколенки и каски карайки колелетата. А ти си падал и вла4ил колена по асфалта, падал си от 4ерницата, падал си превземайки стената на лятното кино и на стадиона, плЮл си семки от покрива на 8 етажния си блок...И после как стана тая метаморфоза това храброто хлапе след 20, 25 години така се *втелясва* виждайкии малко крьв от одрасканата рька на наследника си...
фокуси, фокуси...
мое мнение е, но днес ние много се паникьосваме за щяло и нещяло, най/ве4е за нещяло

Изобщо не ми е тъжно, и нямам нищо против да е така. Харесва ми. Достатъчно големи са, за да ги слушам какво си говорят, и имам самочувствие, че детството им е щастливо. Имат свободата да кажат какво мислят, какво чувстват, какво искат, какво не искат, да правят избор, да играят на въображаеми игри, да се "лигавят", да бъдат себе си, да се хвърлят в купите събрани листа, да рисуват с тебешир на асфалта и да ми показват какво са нарисували. Вярно, ние сме имали друг тип свобода. Но пък по слободиите на собственото си детство нямам носталгия, по великия социален опит например да гледаш как момчета тъпчат котета в казан вода до издъхване, и няма един възрастен да се завърти и да ги спре. Мерси от тази романтика.
Не създавайте на децата си комплекс, че нямат нормално детство. Не го заслужават.

Свободата обаче да ме остави майка ми сама през деня ,лятната ваканция  с един ключ на шията,и да отидем цялата махала на кино и да гледаме  Винету ...без да се притеснява,че ще бъда отвлечена...
аз си имам носталгия.
 времената са други излишно е да омаскаряваме темата.няма база за сравнения,толкова се е променил светът от тогава,.
едва ли има тук(и навсякъде) родител,който цели да създаде комлекс на детето си,че няма нормално детство.