Успешни и позитивни истории след посещаване на психолог

  • 781
  • 5
  •   1
Отговори
  • Мнения: 107
Здравейте! Създавам тази тема с надеждата да споделите малко положителни истории как посещаването на психолог ви е помогнало, за да намеря мотивация, да предпирема тази стъпка и аз. Не се надявам на коментари от типа "Това промени живота ми и вече всичко е прекрасно" (макар че ще се радвам на такива). Някакви малки победи биха били от голяма полза или няколко надъхващи коментара.

С радост забелязвам, че хората все повече се отвориха към търсене на помощ за душевното си здраве и вече тази тема не е съвсем табу. Това, което обаче ме притеснява е, че сред приятелите ми никой не се е похвалил, че се чувства по-добре. По-скоро ми се струва, че хората отиват да споделят проблемите си и нещата спират до там.  

Имам нужда да чуя малко позитивни истории, защото знам, че имам нужда да посещавам психолог, но все още не ми достига мотивация. Спират ме 3 причини:
- Не съм съм убедена в ефективността.
- Притеснявам се и изпитвам тревожност само при мисълта, че ще трябва да говоря лични неща пред непознат човек.
- Финансови причини. Струва ли си?

Благодаря предварително и се надявам темата да се напълни с надъхващи коментари, но ще приема и отрицателните с отворено съзнание. Heart

# 1
  • Мнения: 5 228
Не съм имала лична среща с терапевт, но се възползвах от онлайн консултация с Людмил Стефанов тук във форума. Помогна ми да опозная по-добре себе си, да осъзная истинските причини за проблемите си. Даде ми и някои насоки. Благодарение на него имам напредък.
Не бива да ви притеснява, че ще споделяте с непознат. Нали обикновено точно това се случва, когато отиваме на лекар за физически проблем. На тези хора това им е работата, да чуят нашите оплаквания и да ни посъветват как бихме могли да се почувстваме по-добре.

# 2
  • Мнения: 315
При мен става дума за тревожно разстройство. При първите срещи, бях много ядосана на терапевтката ми, защото още на втората среща ме прати на психиатър, а на мен така ми се искаше да мина без хапчета...
Както и да е, наложи се да ги пия, но успоредно с тях, продължавам среща с психотерапевт вече четвърти месец.
На първо място, ми помогна да осъзная какво е довело до този burn out. Оказа се, че неща, които уж не ми бяха оказали влияние, всъщност са ме тревожили.
Освен това, започнах да променям някои неща в поведение и мислене. Психотерапевтката само ме насочваше сама да стигна до изводите какво да променя, но ако не ходех при нея, сама нямаше да успея. Показа ми и доста техники за дишане, отпускане и други. Към момента, съм почти добре, и продължавам да се виждам с нея, но вече малко по-рядко. Моят съвет е, ако имате нужда от помощ, потърсете я. Успех!

# 3
  • Мнения: 193
Здравейте,бихте ли споделила имената на психотерапевката и как може да се свържа с нея,може и на лично съобщение.

# 4
  • Мнения: 1 274
През 2019г неусетно влезнах в депресия ,заради лични проблеми касаещи финансовото ми положение и миналото,което не можех да преодолея.Стигнах до такова положение,че не можех да си върша ежедневните задължения и да си гледам детето.Бях в дупка..Постоянно ми се плачеше и мислих за самоубийство даже.Спрях да общувам със съпруга ми.Просто се отдръпнах от него.Не,че той беше виновен.Отдръпнах се,защото виждах,че го наранявам с поведението си.Един ден след много рев и премисляне си казах "Край" Исках това да се промени.Как можех да мисля за самоубийство и да лиша детето си от това да порастне с майка?! Как можех да наранявам мъжа си при положение,че не е виновен с нищо,което съм преживяла?! Реших да потърся психолог.Доста време отлагах поради същите причини,които сега спират теб.
Не знаех как да си помогна и да се съвзема аз,камо ли някой друг!
Мислих си,като разкажа за всичко,което ме тревожи и ме доведе до тук "Какво ще си каже психолога"?? Беше ме срам да призная някои неща пред себе си,камо ли пред непознат!
Без това бяхме зле финансово и не ми се даваха пари за психолог.
Но прежалих 40лв..При всяка следваща консултация е 30лв.За щастие психолога ми каза,че не се налага втора(само,ако нещо ме притесни).Какво да кажа?!! Този човек ми отговори на всички въпроси..Обясни ми,защо се чувствам така..Каза ми да си изживея всичко,да се нарева,да викам,да пищя,за да осъзная...
Всичко ми се е случило,защото дълго време съм подтискала чувства,мисли,емоции и просто съм получила психически срив.За историята,която му разказах и той остана шокиран.Каза ми.. "Някои неща не се забравят" дори и аз не мога да ти помогна! Важното е да се справиш с това сама и като си спомняш да не те наранява!! Трябва да мислиш много и ще откриеш другите отговори! Не знам дали разбираше,но точно с тези думи ми помогна..След три дена нон стоп рев и премисляне по цял ден..Ми светна..разбрах,осъзнах...И повече не се повтори..
Според мен си заслужава...!

Последна редакция: пт, 22 апр 2022, 12:33 от *ĤĚŇĂ*

# 5
  • Мнения: X
Здравейте!
Не знам дали нещо съм сбъркала с предния си пост и са го изтрили или не съм го споделила, но ще опитам отново 😄
На мен също ми се случи да попадна на психотерапевт, който да вникне в проблема веднага и ме накара да осъзная нещата по-дълбоко. В случаят с психоанализата при мен действа много добре. Разбира се специалистите имат различни интерпретации и някои не ми действат добре... Но е важното, че от четирима специалиста с един си паснахме. От тогава разбирам, че постоянното ми чувство за вина е абсолютно в главата ми, невнушено от никого и не е нужно да се самонаказвам.
При мен обаче нещата няма да с работят само за една консултация- за съжаление освен от депресия и от тревожно разтройство, страдам и от много натрапчиви мисли... Ще бъде нужно дълго търсене на човекът, който би могъл да ми помогне изцяло и в кратък срок (а не години)

Общи условия

Активация на акаунт