Към каква професия да се насоча

Зависи какво те влече.
Няма да е лошо да е от нещата, които вече си учила. Гледам тук какво учат в публична администрация: икономика, счетоводство, право, маркетинг, управление на проекти...

Аз лично бих направила справка какво се изисква, за да мога да работя като счетоводител, просто защото харесвам счетоводството и ми се отдава.
Има фирми, които се занимават с разработване на евро проекти - ти си учила това.
В съда секретар заради правото - мисля, че ще взимаш доста малка заплата, там наистина трябват връзки, а за да се развиваш, ще трябва да учиш право, едва ли ще се наемеш.
Секретарка или т. нар. офис мениджър? Това влече ли те?

Помисли си наистина какво ти се отдава, по какви предмети беше силна в училище и ще го измислиш.

Това със средната възраст ми се видя забавно. Колко е според теб средната възраст?

Гоня 40
Иначе секретарската работа не е за мен. Работих и това. Счетоводството също не е моето. Лошото на публичната администрация е, че се учи от всичко по малко. И след това трябват връзки за да се намърдаш някъде. Аз го нямам. Всички, които се хвалят от моите познати със заплати над 1500лв, са без висше и език. Аз нямам този техен късмет. Срам ме е да фи питам за услуга да ме препоръчат, но и те не помагат. Нещо с компютри ми се занимава като че ли, но осъзнавам, че вече не съм на 20 и докато напредна....
А и с малко дете никой работодател не се наема да те вземе. Чувствам се половин човек.
И с тези въпроси каква заплата очаквате? Онзи ден има интервю. Уж ме харесали, явно сумата Кото казах не ги е удоволетворила и айде, получих мейл за отказ. Изобщо не споменаха те някаква сума, ако имаше разлика 100-200 лв спрямо моите очаквания можеше да приема, не са фатални. Говорим си половин час, харесваме се и после айде, щом не нацелиш техните възможности те режат.
Искам някаква промяна за себе си, но нещо се лутам.

За съпорт в повечето случаи ти трябва само език, те имат вътрешни обучения на системите, които съпортваш. Със средно ниво английски няма да стане, ми се струва. Според мен подобри английския и може да започнеш още някакъв. Преди имаше съпорт центрове, в които като видят, че знаеш някакво ниско ниво холандски, например, ти плащат и те обучават, докато стигнеш B2 и можеш да работиш с него. Сега не знам дали вече има подобни места, но се огледай за такъв вариант.

Супер, няма проблем да запиша още един език. Като гледам най- много с немски търсят. Немския хич не ми е приятен, нито френския. Английски е ясно, ще го подобря. Въпроса е на още един език или на нещо с компютри да се запиша. И ако е език какъв да е той.
И пак се чудя. Имаме познат, работи съпорт без никакъв език и компютърни умения. Взима около 2000 лв, работи си хоум офис, само дневни смени. Еее ама е с яко връзки. Уж беше споменал, че ще ме препоръча и това беше. Повече на тема работа не говорим. Как ги взимат такива хора, не знам.

Някак във всичките - 2-3 отговора се споменават големи заплати, връзки и късмет. Явно имат някакви умения хората щом някой им дава тези пари или умеят добре да се продадат на интервюто, което също е умение всъщност. Щом ти харесват тези заплати, говори с тях какво се иска, как са намерили тази работа и придобий тези умения. Каквато и работа да започнеш, все нещо ще куца, но пък други ще компенсират, няма идеална работа, особено ако е високо платена - повечето искат яко учене, практика, проекта е скучен или трябва да си търпелива и мила с кофти клиенти.

Най-добронамерено го казвам, ама със скучно ми е, това не го мога, онова не му покривам изискванията, третото е висока летва, четвъртото намквоси хубава и добре платена работа няма да си намериш. Тези, дето според тебе са некомпетентни връзкари, явно имат някакви компетенции и не им е скучно.
Харесай си някаква сфера, прегледай обявите в нея, виж какво изискват, и почвай преквалификация.

Как още преди интервю знаят, че си с малко дете? В СВ-то ли го пишеш?

Да, в СВ- то съм си го написала.
Нарцис, аз затова съм написала в темата, че искам да повиша квалификацията. За моите познати, няма как да коментираш, тъй като не ги познаваш лично. Иначе да, приемам, че така няма да стане. Заглавието на темата говори, че искам да подобря уменията си, но обмислям към какво да се насоча.

Не го пиши в СВ.
Ако стане въпрос на интервюто, ще го кажеш. Макар че не би следвало изобщо да се коментират тези неща.

Честно казано не знам какъв съвет да ти дам. Аз съм от тези със съпорта, дето си работят от вкъщи, с добра заплата и без много стрес. Като почнах им заявих още на интервюто, че имам малко дете ( синът ми беше на година и 10 месеца). Не съм с връзки, нито с късмет. Просто знам рядък език на добро ниво и английски на ниво С1. Ама със средно ниво на английски няма как да си намериш такава работа. Колегите в моя екип само с английски взимат към 1500, но техният е на високо ниво. Иначе наистина фирмата те обучава на всичко необходимо. За начало повиши английския и изкарай сертификат за него. За нов език изобщо не знам дали имаш време и пари да инвестираш. За да стигнеш ниво, с което да можеш да работиш, ще ти трябват поне 2 години и доста пари за курсове.

Пух, написах го защото ми омръзна да се разкарвам из цяла София и накрая като стане въпрос, че съм с малко дете нещата пропадат. Започват въпроси, ама има ли кой да го гледа, ама боледува ли често. Така ще знаят още в самото начало и няма да си губим времето напразно.
 Отгледах голямото ми дете с баби и детегледачки. Не ми даваха да взимам болнични, все нямаше кой да работи. Съжалявам страшно много затова. Всяко дете има нужда от майка си особено ако е болно. Все се сменях с колежки или си взимах почивен ден, но за болничен дума не можеше да става. Работила съм и в големи компании и пак положението беше същото.
Vondito така си мисля и аз. Значи само с английски не става. За втори нямам време, а за да стигна високо ниво ще минат поне още 2-3 години, както си писала и ти.

Търси работа в държавната администрация или се преквалифицирай като учител. С изискванията ти да можеш да отсъстваш без проблем и да излизаш в болнични, мисля че трудно ще се получат нещата в съпорта. Там е много стрес и голямо текучество. Ще те изтискват като лимон и няма да имаш сили да си видиш детето. Какво остава за отпуска. Плътно на работа и никаква гъвкавост, защото си на кюто и си съпорт, очаква се по всяко едно време в което си на работа да получаваш тикети. Тоест и трудно ще ти бъде да си тръгваш по-рано, да идваш по-късно и.тн. Не разполагаш с времето си и не можеш да си разпределиш работата, натиска е отвън.  На повечето места се налага да работиш по празници. По-добре HR, ТРЗ , счетовдство, офис мениджър и т.н. Дори дентален асистент е по-гъвкаво. На повечето места нямат изисквания за образование, обучават те на място.

По онази програма "Заедно в час" май се казваше, работиш и придобиваш учителска правоспособност.
Няколко мои познати с висше образование, високо ниво на език и работещи в големи компании/общинска администрация се преквалифицираха и сега работят като учителки в детска градина/начален етап.
Прилични заплати, големи отпуски, без проблем за болнични...

Щом те влекат компютрите, можеш да изкараш разни курсове в Софт Уни. Инвестицията не е голяма.
Но с тази нужда от много и чести отпуски... не се сещам за друго, освен за държавна работа. Там пък парите са малко.
Някак си хем искаш повече пари и по-висока квалификация, хем само обясняваш какво не можеш. А какво можеш, не разбрах?

Жената има предвид, че да си специалист в някаква сфера и да работиш в нея е едно, а да си нает на просто някаква работа, от която и редовно отсъстваш, е съвсем друго.

Аааа никъде не съм написала, че редовно отсъствам. Или, че изоскването ми е да мога да го правя. Отгледах първото си дете с има няма 5 болнични листа за по 3-4 дни.
Въпроса е, че сега имам второ на 2 години и  искам да работя във фирма, която спазва КТ. Масово в България не се спазва.

Ам нали всички пеем, че КТ се спазва само в държавните учреждения. Даже и КТД си имаме, с който договаряме по-големи отпуски и др. придобивки.

Където и да отидете, докато Ви изтече изпитателният срок е добре да не отсъствате много. Има ли кой да Ви помага с детето през първите 6 месеца?
Навсякъде се спазва КТ, като занесете болничен, няма как да не Ви го признаят. Въпросът е дали ще Ви изкарват душичката заради болничния или не. Докато детето навърши три години не могат да Ви уволнят (освен ако не сте в изпитателен срок).
Може да започнете нещо по-леко сега, дори и да не е толкова добре платено, колокото Ви се иска, и да изчакате детето да поотрасне. Междувременно може да си мислите по въпроса с преквалификацията и да си действате.

Виолет, какво си работила преди? Какъв опит имаш?

Аз не бих си написала дали имам деца в СВ-то. Това е лична информация, не слагам дата на раждане, години, дори снимка.

От думите ти излиза, че имало там някакви хора, които си седят вкъщи и пари взимат даже, а са с връзки. Не ти знам приятелите и познатите, но подобна работа за мен лесно се намира, защото да си съпорт не е най-престижното нещо. Тип кол център е най-често стартова позиция, на която студенти започват лесно и след няколко месеца вече се ориентират да се профилират в нещо по-ценно и търсено.

Както сама каза трябва да си подобриш нивото на английския. Да си направиш хубаво СВ и да си определиш някакъв път на развитие. Винаги можеш да запишеш и магистратура, ако искаш примерно счетоводител. Можеш да пробваш за офис мениджър и като поработиш малко да прецениш с какво ти се занимава.

"Нещо с компютри" не знам какво точно означава. Да поддържаш сървъри или да пишеш код? Или нещо трето?

Винаги съм работила в големи корпорации и самата аз съм взимала доста болнични по едно време и не са ми вадили душата. Имало е много майки и не са били проблем децата им. Пример: колежка самотна майка с дете в детската градина. Сама го гледаше, понякога се налагаше да праща детегледачка да го взима. С времето (доста преди пандемията) ни пускаха по 2 дни хоум офис на седмица. На нея винаги ѝ даваха повече, защото се доказа като изключително читав колега и работеше доста усърдно. Всички знаехме, че гледа сама детето и не ѝ е лесно, имало е случаи по цели седмици не идва в офиса, но нямаше къде да я бутнеш тая жена, никога не е оставала нещо несвършено. Никога не сме имали проблем, че тя получава тази "привилегия" да си седи в тях.

Някой преди мен спомена "заедно в час". Това е добра идея - плащат ти педагогическата правоспособност към университета. След това работиш за тях и моя позната я пратиха в едно затънтено циганско село да пореподава английски. Ако не искаш да се обвързваш с тях, просто провери как да се запишеш за педагогическа правоспособност. Не изискват кой знае какво ниво на английски, но ще можеш след това да го преподаваш.

За Заедно в час шанс има при тези предмети, чиито учители могат да се реализират много по-доходоносно другаде - чужди езици, компютърни науки. Бях кандидатствала за учител по БЕЛ и ми отговориха любезно, че хора с диплома като моята с лопата ги ринат и няма къде да ме сместят.

Само дето вече с QA е толкова залято като предлагане, че няма накъде - точно от разните му куросве и курсчета, които обещават бляскар рестарт на кариера
Ама дори и да те вземат с нула опит и "нещо си там с компютри" повече от 800-1000 лв в началото няма кой да да ти даде. Даже и в София
Иска се малко от малко отпит, за да стигеш до нива над 1500.
Та ако започне сега и има голям късмет за старт след курс/пбучение или каквото, мин. след 2 години ще може да изплува над 1500. Което е ок ако си на 25, ама на 40 не баш

Защо не пробваш в Лидъл - в другите теми останах с впечетлението, че си работила като продавачка. Там дават прилични заплати и са коректни.

Каквото и ново направление да избереш сега ще ти трябва време, за да го развиеш и да получиш добра оценка в парично изражение.

Аз ако искам да работя в Лидъл нямаше да пускам темата. В такъв тип магазини не съм работила. В един единствен магазин съм работила и не беше за хранителни стоки или супермаркет. След което бях мениджър на два. Ако искам работа по магазини, работа бол.
Ненужно се заяждате. Има много хора, преориентиращи се професионално и на 50.
Във всяка сфера ги има. Казвам нещо с компютри, защото освен споменатото QA, за друго подобно направление не знам. За него си трябва английски, но не и писане на код ( поне за мануал).
Не ме разбирайте погрешно. Не искам да взимам големите пари веднага, нито условията са ми да отсъствам често. Просото искам да науча нещо ново и да работя нещо, което ще ми носи удоволетворение, след време добри доходи. Имам време в момента както написах. Съвети от типа започни в Лидъл бих взела под внимание ако спешно търся работа и никъде не намирам примерно 3-4 месеца.

На мен ми трябват пари и Лидл предлагат непълен работен ден, но не бих отишла да си донаждам точно там, поне докато имам избор. Това е тежка физическа работа, работа на студено, работа с клиенти - точно нещата, от които бягам.

Само минавам да кажа, че ако си мислите, че в ИТ няма работа с клиенти - лъжете се В съпорта е само с клиенти. В софтуера са едни безкрайни нанизи от безумно тъпи и досадни срещи къде с клиента, къде с екипа, в които уж трябва да слушаш/презентираш, обаче ако не презентираш - работиш, защото от тъпи срещи няма време да кодиш. Много съм им набрала напоследък на идиотските срещи...

Вчера ми излезе статия, че началната заплата за учител става 1400 лв. Държавна работа, отпуски, ваканции. Но ще ви е необходима преквалификация и здрави нерви. Аз примерно не бих могла да се справя с цяла стая с деца.

Аз точно такава преквалификация пробвах преди 10 години
Ваканциите не ги гледай, те са за учениците.

Какво правят учителите през ваканциите?

До около 15 юли са заети след края на учебната година, поправителни, документации, записвания за следващата учебна година. После от 1ви септември започват, май пак има поправителни, правят се училищните програми, планове разни.

Пак остава месец и нещо - празен.

Още средата на август почват. Също и често работят събота и неделя, подготвят уроци, проверяват домашни, класни; звънят им родители вечер, сутрин, по почивни дни и празници. Та не, не им остава точно месец и нещо празен, изработват си го през годината. Нервите не ги коментираме.

Щуротии пишете. Нали са в училище по 4 часа макс. Останалите 4 ч. си ги запълват с разговори с родители, административна работа, подготовка на уроци и т.н. Освен това някои учители имат по 1-2 часа в някои от дните, а  други имат цял ден без часове. Не познавам друг работещ на пълен работен ден, който в рамките на един работен ден  може да съвмести ходене на работа и вършене на лични задачи през деня, дори пътуване до друг съседен град, без да отсъства от работа и ако работи в рамките на нормален работен ден 9  до 17/18 .  По кодекс учителите имат 56 дни отпуск. Опищяха света, че след болничен за ковид им орязаха допълнителни 10 дни отпуск.

Имат повече отпуск, ама халал да им е! Леля ми е учителка на 1-4 клас и не знам как има сили да продължава, но явно е призвание.

С всичките там допълнителни квалификации, за които плащат някакви пари, клас прослужено време и не знам си какво, заплатата пак е жалка. А тя даже взима добри пари сравнени с колегите й, работи в добро училище в София.

Не им завиждам нито на половината работен ден, нито на отпуската.

Работата с деца е трудна, при учителската професия има висок процент на прегаряне.

Заради ниското заплащане, професията не е популярна сред младите и ще има по-голям глад за учители.

Като се заимаш с деца, ще ти се иска и ти да станеш учителка. Просто защото ще имаш много свободно време за децата си. И 1400 лв. бруто са, но не плащат всички данъци като останалите и  за 4 часов работен ден не са малко. Обикновен работещ има 20 дни отпуск, които я му дадат я не, на фона на двойно повече отпуска. Като се сметне реално отработеното време и заплащането, може да видиш, че хич не са ниско платени.

Хаха, съжалявам, за мен това е призвание, а не просто работа, в която да си разполагам със свободното време.

За мен 1400 и чисто да са, малко е. Обичам да работя на читави заплати. А учителската общност е предимно женска - е, това не бих издържала и за милиони. 😁

Била съм учител до преди 5г и нищо такова нямаше. Майка ми също е учител, имаше по 4 часа на ден преди 15г. Мисля, че тази информация е много, много стара, към днешна дата не познавам нито един учител, който да може да се идентифицира с това описание. А познавам много учители.

Sherilyan, млада си още и нямаш деца затова. Като започнеш да плащаш по 50 кинта на ден за частна занималня през лятото ще си промениш мнението много бързо.

Говоря за 4 астрономически часа, а не 4 учебни часа. Учебният час е по 40 минути. Не е стара информацията, защото имам деца в училищна възраст и съм съвсем наясно в колко часа започва работа и си тръгва една начална учителка и в колко часа една гимназиална.

Тина, не знам колегите ми как имат деца масово? Справят се. Не може всеки да е учител и не е и редно. Нямам грам амбиция за развитие в тази област. Работата на учителите е сериозна и подценявана.

Аз се имам за добър професионалист в това, което правя, харесва ми и се надявам с времето да ставам все по-добре платен и търсен специалист.

Не знам как другите хора, освен учителите имат деца, гледат ги и се справят даже. 😁

Не питай старило, а патило. Без баби са загубени. Или сериозен финансов ресурс за детегледачки/занимални. Аз също съм на пълен работен ден и си харесвам това, което правя, но определно покрай децата имам нужда от повече свободно време и завършване на работния ден в 13-14 ч. вместо в 18, звучи доста примамливо.

Някои са и без баби (не са от София и бабите не са тук), други даже самотни майки без помощ от бащата. И някак успяват. Щом толкова те кефи, изкарай педагогическа правоспособност и давай!

Тина, никой не те е спрял да станеш даскалица и да си клатиш краката по два астрономически часа в делник, да имаш два и половина месеца отпуска, да взимаш средната заплата за страната и друг да ти плаща данъците и осигуровките.

Стига де, и аз имам 2 деца, баби и гледачки никога не съм ползвала. Работя от 8:30 до 17, баща им 7:30-16:30.
Кое налага да си тръгвам на обяд когато имам деца, при положение, че те са на градина или на училище?
Всички останали професии как ли оцеляват...


Когато не можеш да си харесаш професия и ти е трудно да се преквалифицираш и да работиш за някой е тегаво инедооценено - започни собствен бизнес, например Там е далавера до далаверата, щото нали

Цитирам малко по-старо мнение, но не мога да не коментирам.
Не са ок такива въпроси на интервю за работа - има ли кой да го гледа и т.н. Даже и въпроси от сорта - имате ли собствен апартамент ( и такива има).
На такива въпроси - аз бих отговорила, че не са свързани с проф умения и компетенции и не желая да отговоря. А и детето няма да е все под 3 год.

Violet, в София ли си?

Факт е,че не са ок такива въпроси,но масово се задават. И мен са ме рязали за позиции,само защото съм честна и отговарям,не крия детето си,нито това,че сами с баща й го гледаме.
За учителите-живеем срещу училище,имам познати учителки. Следобед на занималнята са в училище от 11 до 17. Първата смяна са до 13-14. Сега са ваканция. Но истината е,че си трябва да ти идва от вътре. Не е за всеки. Друга позната започна и не се получиха нещата,но тя си е темерут. 😆
Иначе и аз съм в сходна позиция,като авторката. Ще записвам скоро курсове и ще продължа да се развивам. Не мисля,че на 38 съм за изхвърляне,има още хляб в мен.

Никога не са ме питали дали имам деца, жилище, кредит или друго лично нещо. Такива въпроси биха ме накарали аз да не искам да бъда служител в такава компания. Моя работа е какво имам и какво нямам, ако искам и 10 деца ще гледам.

И аз съм в подобна на твоята позиция в момента, само дето още имам работа с тендеция да я напускам. Работя цял живот на едно място - 24 години. Сега съм на 43 г. и няма къде да ходя буквално, защото в професията извън сегашното ми работно място, просто друго за мен няма. За два месеца кандидатствах на 20 места и ме поканиха само на едно интервю за работа плюс още едно за държавна. Не ме одобриха на нито едното. Най-хубавото на настоящата ми работа е, че вземам толкова малко пари, че на друго място не могат да ми предложат по-малко.
Ако не успея да намеря нещо до 3-4 месеца, ще мъча магистратура по педагогика. Разбирам неудовлетворението и разочарованието ти. Имай търпение и не бързай с решенията за обучение, преквалификация. Мисля, че като се успокоиш малко , ще ти дойдат правилните за теб решения.

Аз пък не мисля, че на нейната възраст "не бързай" е добър съвет. За тия 3 - 4 месеца може да си завърши цял семестър.

Ще го завърши , ама 99% ще е платено. Демек, нещо между 800 и 1500 лв на семестър.

Квалификацията се повишава с пари, да.

Какъв семестър ще изкара в края на академичната година? Може да започне да учи най-рано идния септември-октомври. Има следдипломни квалификации, които започват от втори семестър, но и за тях срокът е минал.
Деси, и аз съм била в твоята ситуация - да не ме викат на интервюта. Даже питах приятелка, ейчар, да ми погледне сивито къде бъркам. Тя ми каза, че на застояването на едно място не се гледало с добро око, било нормално да сменяш работата или поне позицията на 3-5 години. От една компания ми върнаха обратна връзка, че съм прекалено квалифицирана за позицията, но повечето дори не си направиха труда дори да дадат знак, че ка ми получили сивито.

Вайълет,

Съвсем добронамерено пиша.
Големите заплати, почти навсякъде, са съпроводени с много стрес, висока квалификация и умения, които не много хора имат. Много отдавна връзките не играят (говоря за София, за провинцията нямам идея как е, но съм склонна да мисля, че там може би имат някаква тежест), а това, което се гледа е знания, умения, мотивация.

Когато човек се преквалифицира в по-напреднала възраст, трябва да е наясно, че това върви със съответните компромиси. Човек веднага след преквалификация за новото нещо е младши специалист, нищо, че има 24 години трудов стаж в друга сфера. Младшите специалисти по цял свят са недобре платени.

За да не ми е голословен поста:
1. Седни насаме със себе си, бъди изключително честна със себе си и реши какво искаш.
2. След решението - начертай си план как би могла да го постигнеш. Имай предвид, че план от типа - сега ставам професия X и след 18 месеца вече съм старши специалист и вземам 5 хиляди заплата е абсолютно неизпълним.
3. Подготви си Си Ви. Старателно, изпипано, адаптирано за всяка обява, по която кандидатсватш. 
4. Напиши си мотивационно писмо, защо ти си техния човек. Избягвай оригиналности от типа - празен лист за си ви, защото се приемат доста зле.
5. Огледай академиите, които компаниите предлагат. Виж какви са изискваията за там, повечето при завършване предлагат договор на позиция младши специалист.
6. Предвид, че на 38 (ако правилно си спомням) започваш от начало, по-полека с условията. Ти искаш шанс да влезеш в дадена сфера, а не правиш на компанията лична услуга с подаването на Си Ви. Ти определаш очаквания, по които фирмата решава ще ѝ свършиш ли работа или не, готова ли е да ти даде шанс или не. От другата тема - никой няма да ти казва какъв му е рейнджа на заплащане, за да може да се нагодиш и евентуално да не се минеш.

От цялото си сърце ти желая успех!

slanchezara, благодаря ти! Много добре казано. От много време не съм търсила работа. Някак мислех, че 2022г, заплати от по 1000 лв са ниски, независимо позицията. Как оцелява човек с такава заплата ако е на квартира например?  Само зимата тока ни беше 350 лв. Както и да е, явно са толкова. За повече се искат много повече умения, както ти казваш.
Благодаря за добре структурираното мнение, точно това ще направя

П.П
Вчера попаднах на обява за програмист- 1200 лв нето
И за стажант архитект- 1000 лв нето
Ми язък, че човека е учил, чертал, работил е какво ли не докато учи, завършил е успешно и накрая да работи за 800 лв, поне една- две години. Ясно е, че голямата заплата идва с опита, ама пък и да започваш на тея мизерни 800 си е гавра.

Аз се бях засилила към стаж в ТРЗ отдела на една чужда фирма - пишеше, че е за студенти със завършена първа година - но позната, която работи там, каза заплата 800 чисто в най, ама най-добрия случай. Това на мен ми стига точно да покрия наема, битовите сметки и телефона зимата.

И после защо има хора с по две висшета по дискотеки, магазини, че даже и чистачки.
Значи докато си студент- работиш каквото има, стига да може да съчетаваш с лекциите. После работиш, като стажант отново за мизерни пари. Млад си, нямаш опит. После ако през това време си създал семейство и родиш, става тегаво заради болнични и т.н, ако до този момент не си попаднала във фирма където не те гледат лошо, ако се наложи да отсъстваш. След това наближиш 40, отиваш в другата графа. Сега дори с опит, си одъртял за някои неща и трябва да започнеш отначало.
Страхотно е да знаеш какво те влече още от тийнеджърските години, да учиш и да се реализираш в тази сфера. За съжаление аз не съм от тези хора. Но реално и да знаеш, можеш да изпиташ нужда да смениш професията, да ти е станало скучно и да ти е омръзнало. Въпроса е, че за да можеш да си го позволиш трябва да вложиш време и пари и после да работиш и да получаваш заплата колкото да дишаш. А и на много места хората си работят с години., а заплата си стои непокътната. В провинцията знам, че е много трудно. Ама за София заплата 800-1000 лв си в чиста подигравка. Повечето хора са под наем или с ипотечен кредит, как да живеят с такава заплата?

Да не превръщаме темата в поредната за мрънкане и недоволство.

Ако вие сте собственик на фирма, колко бихте плащали на стажант, който трябва да обучите от азбуката? Помислете и честно отговорете.
Студентите, които имат визия за кариерата си, започват стажове още във втори курс и като завършат вече са с опит и работят за повече пари.
Тези, които 4 години са спали или са въртяли табли, няма как да очакват да са наравно с предните.
Отделно в някои случаи се налага да поработиш няколко години за името си и чак след това идват големите пари. В много сектори е така.

Ами той младшият програмист повече пречи, отколкото работа да върши
Сериозно - за младшите специалисти заплатите са от този порядък. Не е много релевантно образованието от университетите, а колкото до академиите, аз за там имам силно особено мнение.

Един специалист се изгражда за около 3 години, имам предвид човек, който може да решава проблеми с ниска до умерена сложност, да работи самостоятелно без надзор и да върши качествена работа. Тогава вече, заплатата се променя.
Аз самата също започнах на много ниска заплата, доста труд и усилия вложих, за да се науча, за да успея да се докажа. Винаги съм била съвестна, но опитът си е опит. Един джуниор не се е сблъскал с толкова проблеми през живота си буквално, колкото един човек, работейки, за 3 години е успял да реши.

Вайълет, аз теб много добре те разбирам, не си мисли, че се правя на интересна. Като и всеки човек, искаш нормален доход, добри условия на труд, възможности за развитие. Но има една голяма грешка в изказването ти - имам опит не е същото като имам релевантен опит. В новата сфера, в която искаш да започнеш, нямаш никакъв опит и си просто на ниво младши или стажант. Ако сега аз реша, че искам да ставам строителен архитект, например, там съм тотален джуниор, даже и джуниор не съм, щот никога не съм проектирала сграда, но в моята позиция съм на ниво старши специалист/експерт. Сега се надявам да съм показала мислите си малко по-ясно.

И пак от цялото си сърце ти желая успех. Опитвам се някак си да ти спестя разочарования.

Аз имам малко по - различно мнение за преквалификацията и старта след нея, тъй като в крайна сметка нейната цел е да повиши стандарта и това е и причината човек да прибягва до нея.

Не съм съвсем съгласна, че трябва да започнеш отначало при професионална промяна. Тук визирам сфери, които са близки, припокриващи се, с преносими умения или случаи, в които имаш образование и някакъв опит. За мен има разлика между човек с образование и 20 години трудов стаж, без значение какъв и такъв, който е току-що завършил. При първия има натрупан житейски опит и изградени трудови навици. Всяка работа е свързана с решаване на проблеми, при по-ниските нива просто са по-лесни.

Например, ако си работил в обслужването на клиенти, това може да е база да минеш на В2В ниво, например като акаунт мениджър, защото вече имаш опит в бизнес комуникация, координиране на процеси и меки умения за продажби. А акунт мениджърските позиции са добре платени. И не смятам, че в този случай заплащането трябва да е като за начинаещ.

Вече ако говорим от учител да станеш ИТ или ветеринар, е друго, но пак си мисля, че има опции да се започне на малко по-висока заплата.

В страните с адекватен пазар на труда възрастта не е проблем за преориентация и кариера, дори и да си в 50-те си години. Не е проблем и да се върнеш на пазара на труда след дълга пауза и да получиш възможности за развитие.

В някои държави хората учат до около 30 годишна възраст - първо правят gap year/s след гимназия, бакалавър, малко поработване, магистратура и едва тогава започват да градят кариера. В България е проблем ранното издигане до мениджърски позиции, което създава грешно впечатление, че след 35-40 е късно вече за кариера.

Да уточня, че съм проспала в предния пост - работата за тези не-повече-от 800 лв е на половин работен ден. За мен примерно и по този параграф не е подходяща, защото аз вече имам друга работа на пълен работен ден.
Може би ако имах жилище и някой да ми поеме загубената част от дохода, щях да се гмурна, но при моята ситуация търся други варианти. Не че няма от кого да поискам пари, но просто ми се вижда нахално да чакам някой да ми дава половин-една година по 500 лв месечно. Та търся варианти сега.

Много вярно! Стажовете показват интереси, мотивация и желание за развитие и стоят много хубаво в СВ-то ако нямаш трудов стаж. Да не говорим колко трудно се намират релевантни стажове за някои специалности. Това си показва по един индиректен начин цяла палитра от много ценни умения.

Стажовете не са достъпни за всеки, тъй като не всички млади хора имат родители с възможности, които да ги подпомагат. Почти е невъзможно да съчетаеш работа с учене и стаж, ако ти се налага да се издържаш. Също така, не знам защо, но кандидатстването за стаж е като кандидатстването за работа - не всеки бива одобрен.

Нарциса, търси си директно стартови позиции на пълен работен ден. Реално ако 800 лв е заплатата за 4 часа за стаж, това е и нивото за хора без опит, което си е 1600 за пълен работен ден.

Със стажовете наистина е сложно. Аз като бях студентка съм карала и бяха неплатени, трудно ми беше финансово.

Сега виждам раздвижване и повече платени стажове. Дано е така наистина!

Аз под стаж имам предвид платен. Не познавам човек около мен, който да е стажувал за без пари в последните 10 години. Да, в началото се печели по-малко от сервитьорска заплата + бакшиш в дискотека, но ползите в дългосрочен план са несравними.

Преди години стажовете бяха малко и неплатени. Но дори и да е платен, ако е минимално, хората, които се издържат сами, не биха могли да се възползват.

Аз съм стажувала безплатно, но в държавни институции - в Министерство на околната среда и водите и в Природонаучния музей (там все пак намерих начин за финансиране, през проекта Студентски практики). За студент биолог беше наистина трудно намирането на стаж, камо ли платен. Сега наистина има все повече платени стажове, което е супер, възможностите са много повече.

Авторката на темата, аз и някои от другите потребители, които се интересуваме от преориентация, сме отпреди времето на "Студентски практики" и днешните възможности са доста различни от преди години. Въпросът е, когато са липсвали възможности в началото на професионалния ти път, как на по-късен етап да развиеш кариерата си.

И аз съм стажувала безплатно 2012-2013. Имахме задължителен стаж лятото, без него не можехме да продължим в следващата година. Никой не ни помагаше да намерим стаж, сами сме се оправяли.

Сега ми се струва, че има повече възможности.

Аз съм динозавър - стажувах в края на 90-те и началото на 21-ви век. Не помня колко е била минималната РЗ, но стажът ми се водеше добре платен - 150 лева/мес. Стигаха ми точно за нищо. Първата ми работа беше за заплата от 300 лева, без договор. Горе-долу се справях, помня, че за обяд хапвах парено геврече за 30 стотинки. Сега с ужас установявам, че близо 20 г. по-късно стартовата заплата за такава позиция е около МРЗ. Гевречето не знам колко е, но съдейки по разликите в цените, посоката е обезценяване на труда.

Съгласна съм напълно с написаното от Deya2. За хора, които се издържат сами е много трудно въпреки заплащането на стажовете. Стажа е по- скоро за практически опит още докато следваш, както по- горе е написано и пак не всеки може да се възползва.
Да попитам следното нещо: някой възползвал ли се е от услугите на агенция за търсене на работа? Тоест те да ти търсят срещу някаква такса. И освен Джобс има ли друг сайт за обяви за работа.?

Пак да кажа. Аз под стаж разбирам истинска работа, за която си кандидатствал по канален ред, с идеята да се развиваш в компанията и да останеш на постоянен трудов договор и по-висока заплата, след като те обучат.
А не ния тъпотии с европрограмата Студентски практики - 240 часа за 600 лв, където половината стажанти дори не знаят в коя фирма се водят.
И не задължителните студентски стажове за по месец, без които не можеш да се дипломираш.

За сайтове - Линкд ин.

Виолет, линкд ин. Много полезна мрежа, особено ако имаш правилните контакти.

 Също и сайтовете на агенциите за подбор на кадри. Вероятно ги има и в джобс, но можеш ти проактивно да им пратиш СВ и те да се свържат с теб ако има нещо подходящо.
Това е безплатно за кандидатите.

Благодаря, момичета. Линкд ин не е ли по- скоро за специалисти в дадена област? А иначе гледам сайтовете на агенциите. Гледам и къде да запиша курс по английски.

Агенциите не взимат такси от кандидатите от години - мисля, че даже е законова забраната. Linkedin е за всички.

От агенциите за работа таксуват само работодателя за това, че са му намерили служител. Вас няма да ви таксуват нищо.

Курс по английски- в британика- скъпи са , но си заслужават, нивото е много високо и системата е добра.

Включвам се с моя опит. Завърших лингвистика, два езика, магистратура администрация. Работих по офиси десет години.
Реших, че не ми се правят кафета повече и станах учител по АЕ.
5 уч часа всеки ден. Слагаш консултации, съвети, срещи с родители, разговори, дневници, бележки, картони, подготовка на урок, проверка домашни, контролни, класни, заместване в другата смяна на болен колега и си стават 40 работни часа на седмица. Децата са трудни, родителите още повече. Направих стаж 6 години и реших, че ми е време за ново приключение.
Записах в медицинския колеж, забременях, но продължих да уча благодарение на пандемията.
3 години са, скъпо е, но си излизаш с нова професия и познати във всяка столична болница.
Рентгенов лаборант, мед. лаборант, пом. фармацевт са търсени и добре платени.
Отделно към МУ има специалности като акушерство, медицинска сестра, фелдшер.
На мен ми беше много интерсно и съм доволна от избора си. Но на мен ми харесва болничната среда, работа с хора и т.н
На вас, към каквото и да имате малък интерес ви съветвам да действате. И на 45 години да завършите, пак си остават поне 20 години работа. Инвестицията си заслужава!

sandpaper, мотивиращо е да прочетем за вашия опит.
Аз обожавам биологията, но с химията съм скарана. От време на време ми се учи зъботехника или ветеринарна медицина. Не са ми проблем парите, а това, че се страхувам за затрия 6 годишно икономическо образование. И за ветеринарната медицина до колкото знам все още се предлага само в редовна форма в София и Стара Загора, а аз живея във Варна, на 29 съм и теоретично "утре" може деца да имам, няма как да се изместя в друг град за 5 години.

Абсолютно всички данъци има учителската заплата. Учителят не е държавен служител в пълния смисъл. Училищата обикновено са общински, т. е. пак към държавата, но учителят е просто служител.

Аз само едно не разбрах - защо се счита, че проверяването на домашни, подготвянето на уроци за следващия ден и разговорите с родители не се броят за работа? Хубаво, тръгваш си на обяд (евентуално), ама останалите неща не се вършат сами, нито  за нулево време. Та, не мога да си обясня как може да се твърди, че учителят работи 4 часа на ден, а останалото за хоби ли го прави, за какво...

Аз също съм завършила ПА и първата ми работа беше в една ИТ фирма като административен асистент. Това е много добър entry-level вариант (да вметна, че нашата работа не беше тип носим кафета и т.н., защото съпорта беше дистанционен). Не ми харесваше особено, скучно е, но е лесен начин да влезеш в компанията, а дава много широк поглед над цялата организация, лесно можеш да се ориентираш какво ти се прави и как да си вдигнеш квалификациите за да се преместиш на съответната позиция. А ако покажеш умения и инициатива мениджмънта сами ще налеят пари в теб за съответните курсове. В компанията в която работя в момента асистентите взимаха 1700+ стартово преди 2-3 години, сега не знам как е.

Мисля, че трябва да си промениш начина на мислене, за да си намериш добре платена работа. Може да започнеш работа, която да не ти е любимата, но въпроса е какви възможности ти отваря за по-напред.

Вайълет, сайтовете за работа в България ги има изброени в първия пост на темата "Работа, CV-та, HR-и".

На агенция за подбор на персонал не разчитай да ти намери нещо добро. Фирмите си плащат на такива агенции да им търсят хора за най-лошите възможни позиции. Просто не искат да губят времето на техните служители в интервюта с кандидати, които накрая няма да започнат.

Прочетох ти всичките мнения в различните теми и понеже заглавието на тази е конкретно "каква професия да избера", ето ти още едно предложение - брокер на недвижими имоти. Започва се след курс, в началото няма да имаш твърда заплата, а само процент от реализирани сделки, много вероятно ще бъдеш и на граждански договор. След време, ако се справяш, ще минеш на твърда заплата + процент и ще започнеш да предлагаш и топ имоти. Както виждаш и тук ключовото е "след време, след като се докажеш". При положение, че си решила да се преквалифицираш, това е неизбежно.

за кол център трябва само език, като или трябва да е добър английски или среден към слаб английски  придружен с втори добър или поне на средно ниво език.
Не знам как си представяш на 40 години да научиш на поне средно ниво втори език, ще ти трябва доста време и ресурси.
Ако подобриш английският няма да имаш кой знае какъв избор. За гол английски не дават много или искат и  други неща, опит и пр, които нямаш.

Ако е надъхана и постоянна, за 1 година спокойно може да научи втори език на средно ниво.

Никъде не съм написала, че ще започна втори език, нито пък мисля, че само начинът на мислене ще ми отвори врати в някоя ИТ компания.
Благодаря на всички за отговорите. Мисля, че темата се изчерпа. Изградих си план и ще работя по него.

Не исках да го казвам, но под промяна на начина на мислене имах предвид мрънкането, леко нереалистичните очаквания и прекаленото вглеждане в чуждата паничка, което видях в коментарите ти тук. Другото беше просто пример как се постигат добра позиция и висока заплата без връзки.

Прави ми впечатление, че се дадоха доста добри и добро намерени съвети, но авторката явно не иска това. А и като не й харесат мненията, се държи агресивно. Ми не е ок.
И аз ще дам съвет - не гледай в чуждата паничка, а в своята. Съревновавай се със себе си, не с другите. На 38 год все още не е късно да намериш нещо хубаво, стига да се фокусираш върху това и да действаш.

Аз питах и преди - в София ли си? Ако да, значи не е нужно да имаш връзки. Има остатъчно обявени позиции, можеш и в джобса да намериш подходяща длъжност, но трябва голямо желание и упорита работа, а и да се уточниш какво точно искаш да работиш.

Работила съм и в двата вида колцентрове, повече там не се връщам Но наистина в тези в които звъниш да досаждаш на хората е в пъти по-гадно от другият вид.

Моята работа си я намерих точно през джобса. В момента взимам над 2000лв. само заради английският (нямам сертификат, но е на много високо ниво) и уменията придобити по време на работа. Смених няколко позиции и сега съм административен съпорт към различни проекти, а междувременно фирмата ми плаща курсове по проджект мениджмънт, защото в това искам да се развивам.

Не знам някой от колегите ми да са го назначили с връзки, всеки си е заслужил мястото и повишенията. Всъщност при нас под връзки в повечето случаи се има предвид networking - т.е. професионалните контакти които си създал. Да имаш такива препоръки наистина отваря врати, но пак си трябва да имаш някакви качества.

Говоря два езика. Нямам сертификати за нито един от тях, но никога и не са ми искали. Като съм се явявала на интервю, правили са ми валидации или тестове и са ме наемали.

Не знам какви са тия връзки в големите компании особено. Винаги сама съм си намирала работа от джобс или ЛИ, с препоръка също (препоръка няма нищо общо с връзкарство).

Много е лесно просто да казваш “връзки трябват”, а да не правиш нищо за да намериш по-хубава работа. Неволята не помага.

Сертификат за език не е нужен, освен ако няма да се учи в чужбина. Ако дадена фирма иска да провери знанията на кандидат, прави тест и/или интервю на английски.

Аз бих посъветвала да не се отхвърлят кол центровете, дори и като временна опция. Има различни проекти, non-voice също, административни.

Относно намирането на работа с връзки, аз съм от тези, които смятат, че е голям процент. Към тях добавям и професионалната мрежа от контакти. Разбрахме, че в ИТ не се случва, но извън този сектор - да. Говоря от лични наблюдения и като човек без networking, разчитащ само на обяви.

Tessaria, би ли споделила какво правиш като административен съпорт? Нещо като координатор на вътрешната комуникация към различните отдели ли е?

Да, нещо такова. Също следя да се спазват различните процеси, върша административната работа, помагам с оперативната/репортинга. Единият от мениджърите с които работя ми е нещо като ментор, помага ми да навляза в проджект мениджмънта като ми подава по-сложни задачки, за да трупам опит.

А в съседната тема периодично се появява някой да пита защо работодателите не наемат хора, ако усетят, че само парите ги мотивират.

И на мен не са ми искали сертификати, но си ги имам и по двата езика. Благодарение на тях се регистрирах като заклет преводач, от което преди пандемията вадех някакви допълнителни доходи. Всяка фирма има и различни начини на валидация. Най-тежката ми беше като ми звъняха от САЩ от сертифициран изпитен център, изпитващия беше с майчин съответния език и ме въртяха 20 минути да бръщолевя на всякакви теми. Ама ей това се нарича изпит. А най-леката ми беше с един колега в настоящата фирма, който сричаше на езика и се очакваше да валидира мен. След първата минута почти се отказа, то беше смешно чак. Идеята е, че фирмата си поставя някакви стандарти, минеш ли ги, вътре си.

Характерът е като задника, нали... 😂 Мисля, че момичето е отчаяно. Имам близък безработен от половин година. Активен е, търси, ходи по интервюта, и... нищо. Знае 2 езика, но и в кол център не го искат - работил е като шеф на дирекция, гони 50-те, не се вписва. Често получава обратна връзка overqualified. Направо е озверял човекът...

Там не стигнахме ли до консенсус, че само парите мотивират само онези на по-обикновена работа и без специални умения?

Най-добронамерено към авторката: с този характер, начин на мислене в стил "Светът не ме обича, а аз съм супр пича" няма да ти се получи.

1. Ти не си готова да направиш никакъв компромис с нищо. На  38 нямаш опит в каквато и да е ИТ сфера, искаш да се занимаваш с това и да вземаш много пари. Емии аз искам. Аз  също се ореквалифицирах и влязох на 30 в сферата, от тогва не спирам да се боря.

2. Спри да гледаш кой какво прави и колко паи взема. Спри и да говориш за връзки. Тъпанари на високи позиции в ИТ няма, и всеки работи по 12-14 часа на ден за да ги взема тия пари. И понякога събота и неделя.

3. Хората добронамерено те посъветваха къде да се подобряваш, какво да направиш. Ако покажеш и 1/10 от това, което видяхме по време на интервю - нямаш шанс. Мениджърите и чр също са хора, също имат нервни системи и искат спокойствие.

4. За да не съм голословна - водя интервюта, всяка седмица се срещам с различн хора. Исках да видя какво мога да направя, за да ти дам някакъв шанс за развитие. Еми отказа ме.

Поради тази и други причини разчиствам и заключвам темата.