Здравейте, бихте ли ме посъветвали кога е най-подходящата възраст за отделяне на детето в самостоятелна стая-пред себе си имам пример на дете, отделено на 3 год. и на такова отделено на 6 месеца. Чудно ми е кой е по-благоприятния за детето вариант? 
- Публикувана: 17 ноем. 2006, 08:44 ч.
- Последно мнение: 19 ноем. 2006, 14:13 ч.
Отделянето в самостоятелна стая
този въпрос е толкова индивидуален, няма според мен най-подходяща възраст. най-вече зависи от желанието на родителите и това доколко съвместното спане ги улеснява (защото детето е по-близо до тях) или им пречи (защото пазят тишина, например).
ние отделихме симона на 1.2 години без никакъв проблем, харесва и да спи сама, харесва си леглото, въобще чувства се чудесно и дори против волята й я взех 1 нощ да спи при нас, защото беше болна.
павел все още спи при нас, защото става много рано и ще буди сестра си, иначе с удоволствие бих го пратила и него в нейната стая.
ние отделихме симона на 1.2 години без никакъв проблем, харесва и да спи сама, харесва си леглото, въобще чувства се чудесно и дори против волята й я взех 1 нощ да спи при нас, защото беше болна.
павел все още спи при нас, защото става много рано и ще буди сестра си, иначе с удоволствие бих го пратила и него в нейната стая.
Първото ми дете спа с нас, докато стана на 4 години. Много трудно я отделихме, постоянно ревеше и идваше при нас и в крайна сметка нито тя, нито ние спяхме нормално. Малкото от 3-ия си месец спи само в стаята и въпреки, че ставах често да я кърмя нощем, пак ми беше по-удобно, отколкото да не смея да мръдна в леглото от страх да не я събудя. Сега децата си имат самостоятелни стаи и спят цялата нощ непробудно. Смятам, че е по-добре детето да се отдели рано. Не виждам какъв контакт се установява с мама нощем, като трябва да се спи.
Големия го отделих към 4-5годишен. Не съжалявам, че не съм го направила по-рано. Не беше трудно - дори беше горд, че си има собствена стая. Малката ще я отделя, когато видя, че е готова за това. А кога ще е - не знам, ще чакам детето само да си покаже.
Ето защо не мога да кажа определена възраст. Изчаквам просто удобен момент, но определено не преди двегодишна възраст.
Ето защо не мога да кажа определена възраст. Изчаквам просто удобен момент, но определено не преди двегодишна възраст.
Отделихме я точно на 2г. един вид подарък за рождения ден беше стаята 
. Но нямахме и възможност за по-ранно отделяне, иначе мисля, че към1г. е най-добре. От както се разделихме си спим спокойно. Тя не протестира, спи си в нейното легло и това е. Но тя и никога не е спала на нашата спалня, дори когато е била болна съм я оставяла в нейното си легло. Мисля, че това е много добър навик.
. Но нямахме и възможност за по-ранно отделяне, иначе мисля, че към1г. е най-добре. От както се разделихме си спим спокойно. Тя не протестира, спи си в нейното легло и това е. Но тя и никога не е спала на нашата спалня, дори когато е била болна съм я оставяла в нейното си легло. Мисля, че това е много добър навик. 
Аз пък съм привърженичка на тезата "От родилният дом в самостоятелна стая".
Това за мен е правилния начин на действие. Като не съм прилагала насилие от никакъв вид, нито е плачела по нощите...
Отделих ги когато станаха на 3 г. ,просто преди това нямахме възможност,но бяха доволни защото си харесаха стаята и нямахме проблеми с отделянето,но може би и защото са двама.
Аз съм ги вземала при мен в леглото когато са били болни,Мартин от 3 м.до 9 си месец спеше при мен всяка вечер,тъй като баща им ги нямаше.Опасявах се ,че после няма да се научи да спи сам,но се научи и то без проблем.Но всичко е индивидуално,както за детето ,така и за родителите
Аз съм ги вземала при мен в леглото когато са били болни,Мартин от 3 м.до 9 си месец спеше при мен всяка вечер,тъй като баща им ги нямаше.Опасявах се ,че после няма да се научи да спи сам,но се научи и то без проблем.Но всичко е индивидуално,както за детето ,така и за родителите
Големият ми син от раждането си е спал в самостоятелна стая - не съм имала никакви проблеми. Малчо до към годинка и 4 месеца спа при нас /стаята му не беше готова/, но вече и той е самостоятелен. Е, буди се през нощта и се налага да лягам до него, докато заспи, но никога не е проявявал желание да спи при нас в спалнята. Всеки знае, че си има стая и си защитава личното пространство. Но....деца различни, родители - също...
Здравейте и от мен, това е доста голям проблем при нас ,дъщеря ми е вече на шест и не иска да спи сама ,всяка вечер с уговорки стигаме до споразумение че ще спи сама и непосредствено преди лягане решава че пак няма да спи сама . И мен нали ме е жал и става пак на нейното, незная кога е успея дя натделея над нея, но да се надяваме че ще е скоро.Така ще май е по добре докато са по малки , и по не се усещат , но пък тя като малка много се будеше и това щеше да значи че както не спях по половин нощ, щеше да не спя по цяла нощ.Така че моя начин на действие не беше един от най разумните ,успех на вас поне
За мен е безсмислено от родилния дом да го отделям в самостоятелна стая.Какво разбира едномесечно бебе?А тримесечно?
Това щеше да е само мъка за мен да обикалям по къщата по нощите.Дъщеря ни си е още при нас и ще я отделим когато е готова за това.Буди се често нощем и плаче.Какъв е смисъла да е сама като пак ще отида при нея.
Зависи от детето.Според мен няма точен отговор кога да се отдели детето.
Това щеше да е само мъка за мен да обикалям по къщата по нощите.Дъщеря ни си е още при нас и ще я отделим когато е готова за това.Буди се често нощем и плаче.Какъв е смисъла да е сама като пак ще отида при нея.
Зависи от детето.Според мен няма точен отговор кога да се отдели детето.
аз съм привърженичка на по-късното отделяне, знам, че децата на по голяма възраст трудно се отделят, но пък е много важен контакта с мама първите години. Дет де вика няма дете, което вечно да спи при мама и тате 
За мен е безсмислено от родилния дом да го отделям в самостоятелна стая.Какво разбира едномесечно бебе?А тримесечно?
Това щеше да е само мъка за мен да обикалям по къщата по нощите.
Това щеше да е само мъка за мен да обикалям по къщата по нощите.
Хъм... а ти пробва ли? Защото ако не си няма как да знаеш.
Аз "пробвах" да я оставя да спи сама в нейната си стая и ако не ставаше щях да я преместя, но ...нито се будеше, нито плачеше, нито съм обикаляла.
А вашите деца спят ли на нощна лампа?
От скоро спи на намалена светлина. Казва, че така иска и за мен е ОК. Понякога се буди, понякога иска да дойде при мен - всичко приемам.
Дъщеря ми я отделихме като стана на 2 месеца, синът ми отскоро и той отиде в стаята при сестра си - на малко повече от 3 месеца. За мен това е по-добрият вариант.
Няма лампи. По едно време купихме една за дъщеря ми защото вечер като си легне обича да разглежда книжки преди да заспи и реших, че все пак е по-добре на лампа. Обаче след няколко вечери реши, че не я иска и разглежда книжките в тъмното! Не ми е ясно какво вижда ама щом така е решила...
Няма лампи. По едно време купихме една за дъщеря ми защото вечер като си легне обича да разглежда книжки преди да заспи и реших, че все пак е по-добре на лампа. Обаче след няколко вечери реши, че не я иска и разглежда книжките в тъмното! Не ми е ясно какво вижда ама щом така е решила...
За нас беше лесно, защото са двама и са си напълно достатъчни. Големия беше на 6, а малкия на 4,5год. първоначално се налагаше по няколко пъти да влизам при тях, за да ги приканвам да заспиват. По някога се събираха на едно легло. Приспособявахме сме различни лампички, за да не им е пълна тъмнина, но сега вече си заспиват и на тъмно без проблем.
на англйски казват ASAP 
- колкото може по-рано.
Най-късно на 6, но месеца!
Ние така направихме /но по обективни апартаментно-ангажиментни причини иначе щеше да е от първия ден в къщи/.
Проблем не е плача или отвиването - има бебефони /или отворени врати/ и чувалчета.
Нагласата на майката е важна, и ако иска независимо дете /и независимост и за себе си/ трябва да стисне зъби ако се налага в началото
- колкото може по-рано.Най-късно на 6, но месеца!
Ние така направихме /но по обективни апартаментно-ангажиментни причини иначе щеше да е от първия ден в къщи/.
Проблем не е плача или отвиването - има бебефони /или отворени врати/ и чувалчета.
Нагласата на майката е важна, и ако иска независимо дете /и независимост и за себе си/ трябва да стисне зъби ако се налага в началото
Според мен най-късно до годинка трябва да се отдели.Големият ми син спи от първия ден в къЩи в собственото си легло ,в стаята си.Да,бях направила "пътечка" до неговата стая,zаЩото ставах по сто пъти,но това никога не ми е пречило.Вzимала съм го да спи при нас само когато е болен.
Малкия мисля вече да го местим при баткото.Не съм го направила до сега,zаЩото го бях научила да го приспивам (греШка от моя страна) и трябваШе да го отуча.
Проблем не е плача или отвиването - има бебефони /или отворени врати/ и чувалчета.
Нагласата на майката е важна, и ако иска независимо дете /и независимост и за себе си/ трябва да стисне зъби ако се налага в началото
Малкия мисля вече да го местим при баткото.Не съм го направила до сега,zаЩото го бях научила да го приспивам (греШка от моя страна) и трябваШе да го отуча.
Проблем не е плача или отвиването - има бебефони /или отворени врати/ и чувалчета.
Нагласата на майката е важна, и ако иска независимо дете /и независимост и за себе си/ трябва да стисне зъби ако се налага в началото
Здравей!
Аз също съм за ро-ранното отделяне на детето / може би около 6-ия месец/.
Аз отделих сина ми на 1 год и съм доволна. Свикна бързо, по-скоро не усети промяната. Той спи доста неспокойно от бебе, ставам и обикалям от стая в стая по 6-10 пъти на вечер. Но ми се налагаше да ставам по толкова и докато спеше при мен в спалнята.
Имам бебефон, спи в спален чувал, така че не ми се налага да влизам да го проверявам.
Когато плаче се отзовавам, 2-3 пъти съм го вземала посред нощ и при мен, ако е много неспокоен. Мисля, че по този начин е сигурен в мен и го има контакта помежду ни.
Присъствитето на децата в спалнята определено оказва отрицателно въздействие върху интимния живот- така че всеки да си знае територията!
Аз също съм за ро-ранното отделяне на детето / може би около 6-ия месец/.
Аз отделих сина ми на 1 год и съм доволна. Свикна бързо, по-скоро не усети промяната. Той спи доста неспокойно от бебе, ставам и обикалям от стая в стая по 6-10 пъти на вечер. Но ми се налагаше да ставам по толкова и докато спеше при мен в спалнята.
Имам бебефон, спи в спален чувал, така че не ми се налага да влизам да го проверявам.
Когато плаче се отзовавам, 2-3 пъти съм го вземала посред нощ и при мен, ако е много неспокоен. Мисля, че по този начин е сигурен в мен и го има контакта помежду ни.
Присъствитето на децата в спалнята определено оказва отрицателно въздействие върху интимния живот- така че всеки да си знае територията!
Аз пък съм привърженичка на тезата "От родилният дом в самостоятелна стая".
С второто си дете постъпихме по този начин.Съжалявам,че и с голямата си дъщеря не практикувах по този начин.
С второто си дете постъпихме по този начин.Съжалявам,че и с голямата си дъщеря не практикувах по този начин.
, това е и моето мнение (и практика ). Приложихме го и към двете ни деца и не съм имала повод да съжалявам.