Dare, благодаря ти за обстойното мнение. Въпреки че не съм разкрила всички подробности, си усетила много точно каква е ситуацията. Наистина едва ли не ми се поставят ултиматуми ("Отидеш ли в София, си разбиваш семейството!") и се опитват да ме притиснат до стената. Наистина не знам докъде ще я докарам, но принципно моята позиция по темата е ясна. И си много права, че не става въпрос само за пари.
- Публикувана: 17 ноем. 2006, 16:26 ч.
- Последно мнение: 22 ноем. 2006, 22:32 ч.
Имам семеен проблем
Dare, благодаря ти за обстойното мнение. Въпреки че не съм разкрила всички подробности, си усетила много точно каква е ситуацията. Наистина едва ли не ми се поставят ултиматуми ("Отидеш ли в София, си разбиваш семейството!") и се опитват да ме притиснат до стената. Наистина не знам докъде ще я докарам, но принципно моята позиция по темата е ясна. И си много права, че не става въпрос само за пари.
Специално към Pipence – не си права. Едно е да потърсиш безпристрастно мнение, друго е да създаваш лагери в собственото ти семейство. В случая е точно така. И резултатът е точно обратния, както е споменала една мама. Личен опит... Съпругът на МериДжей е допуснал голяма грешка с това си поведение.
може и да не съм права - за теб; за себе си см права.
Не го разбирам аз това безпристрастно мнение, когато става въпрос за семейството. За мен форумът не е безпристрастно мнение; имало е случаи, когато потребители са пускали тема с цел да открият това, което искат да чуят, което ще им се хареса, а не това, което е правилното;
И защо веднага се приема, че се създават лагери в семейството.
Аз ще споделя нещо друго:
Имах сериозна връзка, 7-8 годишна, нещата бяха опрели до сватба.
Да, но приятелят ми (тогавашният) живееше в Пловдив, а аз бачках в София. Да, разбирахме се, любов голяма, пътуване нон стоп... Лека-полека аз си намерих моята среда в София, той неговата в Пловдив. И неусетно някак си се разделихме.... А уж всичко беше толкова прекрасно...
да, тук е малко по-разлчино, защото има и дете (доколкото разбрах), но това не е пречка да се получи този вариант.
Не бих съдила от разстояние кой каква грешка е допуснал, защото е ясно, че и авторката на темата не казва цялата истина.
Та така.. Желая благоприятна развръзка на този случай.
Имаше някакъв начин за решаване на проблеми: вземаш един лист, разделяш го на две и пишеш + и - и който преобладава печели, като разбира се се отчете тежестта. Решението обаче за мен е в разговори, разговри и още разговори със съпруга...въпроса е не какво ти искаш - ти явно знаеш/останах с такова впечатление и добре се обосноваваш/, а защо той не те подкрепя - само от инат 
аз няма да отида в Сф - що бе мили????
аз няма да отида в Сф - що бе мили???? 
Това, което най-много ми направи впечатление, беше, че самият той казва, че обратното (да му предложат на НЕГО работа, и да замине семейството) не би създало пречки и би било съвсем нормално. Значи проблема е единствено, че ЖЕНА му е тази, на която са предложили! И видиш ли, срамна работа е да последва жена си в друг град за доброто на семейството си. 
Това, което най-много ми направи впечатление, беше, че самият той казва, че обратното (да му предложат на НЕГО работа, и да замине семейството) не би създало пречки и би било съвсем нормално. Значи проблема е единствено, че ЖЕНА му е тази, на която са предложили! И видиш ли, срамна работа е да последва жена си в друг град за доброто на семейството си.
.И не би било проблем, дори ако вследствие на това предложение жената загуби досегашната си професия и реализация
.И тук изниква другият въпрос - кога този човек е променил възгледите си за ролите в семейството (ако изобщо) или става дума за тотално разминаване още от самото начало
.Ужасна дилема, дано не ми се налага да се изправям пред такава
. Специално към Pipence – не си права. Едно е да потърсиш безпристрастно мнение, друго е да създаваш лагери в собственото ти семейство. В случая е точно така. И резултатът е точно обратния, както е споменала една мама. Личен опит... Съпругът на МериДжей е допуснал голяма грешка с това си поведение.
може и да не съм права - за теб; за себе си см права.
Не го разбирам аз това безпристрастно мнение, когато става въпрос за семейството. За мен форумът не е безпристрастно мнение; имало е случаи, когато потребители са пускали тема с цел да открият това, което искат да чуят, което ще им се хареса, а не това, което е правилното;
И защо веднага се приема, че се създават лагери в семейството.
Аз ще споделя нещо друго:
Имах сериозна връзка, 7-8 годишна, нещата бяха опрели до сватба.
Да, но приятелят ми (тогавашният) живееше в Пловдив, а аз бачках в София. Да, разбирахме се, любов голяма, пътуване нон стоп... Лека-полека аз си намерих моята среда в София, той неговата в Пловдив. И неусетно някак си се разделихме.... А уж всичко беше толкова прекрасно...
да, тук е малко по-разлчино, защото има и дете (доколкото разбрах), но това не е пречка да се получи този вариант.
Не бих съдила от разстояние кой каква грешка е допуснал, защото е ясно, че и авторката на темата не казва цялата истина.
Та така.. Желая благоприятна развръзка на този случай.
Да, разбира се, така е - не си права за мен, а за себе си обратното. Нормално е, не оспорвам.
Оспорвам, ако това е думата, правилността на действията да привлечеш някого за дадена кауза. Защото, извинявай, но от майка си безпристрастно мнение няма да получиш. И наистина е грешка, ако искаш да решиш проблема. Ако искаш да изкараш другия виновен, постъпката е правилна. И коства семейството...
Споменах, че съм го преживявала, а за теб не знам. Разликата е голяма между теория и практика, повярвай ми. И се опитвам наистина да помогна на МериДжей с мнение и споделен опит, а не със съвет.
Прави ми впечатление негативното ти отношение към търсене на мнения във форума по лични въпроси. Отчасти съм склонна да се съглася с теб за някои неща, но именно на такива места можеш да получиш доста добро и многостранно отражение в огледалото, ако си искрен, разбира се.
Аз също желая благоприятно разрешение...
И затова се включих...
Да споделя и аз какво мисля!Не знам кой крив и кой прав,но според мен съпругът ти не може да преглътне профеионалната ти реализация.Фактът,че казва,че друго щяло да бъде ако на на него /мъжа/ му се наложи такава промяна...нямало да има проблем тогава,говори за една по-друга нагласа от негова страна.Значи,ако е за него може,ако е за теб не може...!
Желая ти късмет и успех при избора,какъвто и да е той!
Желая ти късмет и успех при избора,какъвто и да е той!
аз току - що попитах моя мъж (който постоянно ме упреква, че се чудя как да избягам от вкъщи, за да отида на работа, и през седмица сме пред развод, и се караме постоянно) та питах го ако на мен ми предложат работа за $$$$ лева (2.5 пъти колкото сега изкарвам) във Варна, а той остане да си търси там работа, дали би дошъл с мен и бебето. Позамисли се ,после каза... ама във Варна е студено.... после пак се замисли.... "Ми да... що не...." и излезе от стаята.
След 2 минути се върна и каза: Да, бих дошъл ДА ДА ДА. и излезе, че му било студено, а и май не му се слушаше за мойте форумски дилеми (той е и анти-форумски настроен, защото съм си губела тук времето) ....
След 2 минути се върна и каза: Да, бих дошъл ДА ДА ДА. и излезе, че му било студено, а и май не му се слушаше за мойте форумски дилеми (той е и анти-форумски настроен, защото съм си губела тук времето) ....
И аз до колкото разбирам, проблемът е, че точно ТИ ще изкарваш парите и , че ТОЙ ще трябва да те последва, а не обратното.НО/може и да греша/, от това, което си написала си правя изводите, че ти и сега изкарваш повече от него /той- преподавател , ти- чуждестранна фирма/, т. е. главната причина нещо ми се губи . Не си ли го питала какъв точно му е проблема , щом той може, а ти-не?
И да кажа, че мъжът ми също е от Пловдив, аз-от София. Но тогава аз още бях студентка,т.е. нямаше как да отида при него, той пък работеше , но това не ни попречи да създадем едно прекрасно семейство. Всяка събота и неделя някой от нас пътувше, лятото бяхме заедно и така 2 години, докато завърших.Живяхме 6 мес. в Пловдив, но преди да родя решихме, че за детето ще има повече условия в София/такива бяха обстоятелствата/ и той се съгласи, намери си работа и така, още сме си в София.Никога не ми е натяквал за това.Да, остави си средата, приятелите, работата, но всичко това вече го има тук и се чувства добре. Исках само да кажа, че когато 2-ма души са убедени, че трябва да са заедно, винаги ще намерят начин.Може да звучи клиширано, но мисля, че е истина. Друг е въпросът, че в ситуацията на авторката нещата не са съвсем такива и може би зад това се крие някакъв друг проблем? Мисля, че това трябва да се изясни, но без диалог надали ще стане.Желая успех, каквото и да реши!
. Не си ли го питала какъв точно му е проблема , щом той може, а ти-не?И да кажа, че мъжът ми също е от Пловдив, аз-от София. Но тогава аз още бях студентка,т.е. нямаше как да отида при него, той пък работеше , но това не ни попречи да създадем едно прекрасно семейство. Всяка събота и неделя някой от нас пътувше, лятото бяхме заедно и така 2 години, докато завърших.Живяхме 6 мес. в Пловдив, но преди да родя решихме, че за детето ще има повече условия в София/такива бяха обстоятелствата/ и той се съгласи, намери си работа и така, още сме си в София.Никога не ми е натяквал за това.Да, остави си средата, приятелите, работата, но всичко това вече го има тук и се чувства добре. Исках само да кажа, че когато 2-ма души са убедени, че трябва да са заедно, винаги ще намерят начин.Може да звучи клиширано, но мисля, че е истина. Друг е въпросът, че в ситуацията на авторката нещата не са съвсем такива и може би зад това се крие някакъв друг проблем? Мисля, че това трябва да се изясни, но без диалог надали ще стане.Желая успех, каквото и да реши!
Ако очакваш повишаване на жизнения стандарт със заплата 3 пъти по-голяма от сегашната,нямя да стане.Като си платиш квартирата транспорта в София и пътните до Пловдив,ще останат по-малко от колкото вземаш сега.Няма да си с детето и съпруга си и ще ти е много гадно.Прочетох цялата тема и забелязах,че с всеки следващ пост ти ставаш все по-ядосана на мъжа си.Помисли дали е толкова лесно да оставиш всички приятели и близки и да започнеш нов живот.Погледни и с очите на детето си,него никъде не си споменала какво мисли.
Каквито и съвети да получиш, ако си взела твърдо решение никой и нищо не може да те спре. Но помисли си хубаво дали работата е по-важна от семейството. Все пак тя е до време. Не намирам нищо хубаво в София и се радвам, че съпругът ми мисли така скоро ще се преместим и смятам, че е за добро. Повярвай ми тук съм родена и израснала, хората казват, че няма нищо по-хубаво от родното място 
Ужас адски задръствания, мръсотия. Въпреки всичко, като всяка жена се бори и не се отказвай. Само времето ще ти покаже дали си била права. Успех
Ужас адски задръствания, мръсотия. Въпреки всичко, като всяка жена се бори и не се отказвай. Само времето ще ти покаже дали си била права. Успех ако имаш шанс - възползвай се - ако те обичат достатъчно силно - ще са с теб и зад теб , дали сега или след време - живота ще покаже, вярно е че оплюваните накрая сме ние - но в крайна сметка ние сме по слабия пол и всяка възможност не трябва да се изпуска - сигурно на всички е ясно че в повечето случай една жена малко по трудно ще си намери добра работа без да е държанка ... или пък дащна / примерно/ затова ако има пролука - давай напред
Аз също така мисля - удаде ли ми се възможност, ще опитам, а не цял живот да си мисля: "Ама ако тогава бях приела, сега щях...ехее". Тя и майка ми навремето е отказала предложение за специализант-хирург в Пловдив, защото щяла да е далеч от баща ми (а живеят в малко градче на половин час път от Пловдив!) и сега, погледнато назад, съжалява, но вече няма как да поправи нещата.