Бяхте ли готови за детенце?

За готови, не сме готови съвсем. Имаме добри работи, ама може и по-добри. Живеем самостоятелно, ама щеше да е хубаво да имаме собствена къща и то с 3 стаи. Проблемът е, че май ще сме напълно готови (по нашите си стандарти) като станем на около 45, ама тогава пък бебето трудно ще дойде 

Не, не съм се страхувала, пък и мъжът ми беше толкова уверен и толкова искаше да имаме дете, че някак ми подейства заразително, дори да съм имала някакви колебания и опасения...

Аз пък се страхувах,въпреки огромното си желание да имам дете,а сега,когато чудото се случи,продължавам да се страхувам.
Обвинявам се,че не съм като останалите майки-така сигурна в собствените си сили и така способна да пренебрегна всичко останало.Може би защото на мен не ми се наложи да чакам дълго и бебчо стана от първия опит...Не знам.
Но съмненията продължават да ме глождят-дали ще бъда добър родител,дали ще успея да се справя смело с трудностите,без да се превръщам в хленчеща тежест за околните,дали в семейството ни ще има равновесие и емоционален уют след тази главоломна промяна,която ни предстои.
А относно финансовата страна на въпроса,момичетата са прави,че ако чакаме всичко да е подредено по нашите сметки,ще трябва да правим деца на 45:)
Иначе искам да те уверя,като жена,която е бременна за първи път,че няма нищо по-приятно,мило и истинско от онова трепване отвътре,когато започваш да усещаш първите движения на малкото същество.Мисля,че това ще ми помогне да преодолея повечето страхове в името на новия живот,който очакваме с огромно нетърпение.
И за да не ставам досадно многословна,ще завърша с това,че бременността те прави по-силна:))Поне при мен беше така.Затова-смело напред,нещата ще се наредят по най-добрия начин,ако вярваш в това.

Viktoria_26, според мен няма такова нещо като най-добра майка. Всяка жена дава това, на което е способна. Възможно е едни да дават повече, други по-малко. Имам предвид всякакво даване - и емоционално, и като грижи и пр. Така че, миличка не се сравнявай с другите. Сигурна съм, че ще дадеш цялата си любов на малкото човече. И стискам палци всичко да е наред И много ти благодаря за милите думи, които си написала.

Juturna, права си че на около 45, може и да сме готови )))))))))))))

Никога не съм била по-сугурна и готова за това да  имаме детенце. Искам го ужасно много, На моменти ми се струва, че това не нормално и ще полудея от всичкото това напрежение покрай чакането и надяването най-после да е станало. СТРАХУВАМ се най много от това дали ще забременея. Но не преставам да вярвам, че чудото ще се случи.

Жената най-сигурно знае кога е дошъл момента.Тя ще носи детето в себе си и затова мисля,че тя самата трябва да го иска силно,да е подготвена психически.Макар че често бебчето не пита,а след това е много обичано от всички.

Честно казано,бих пуснала същата тема,защото и мен ме занимава този въпрос!

Този месец гостите ми не идват,ходих на преглед в сряда и лекарката нищо не видя.В петък вече с моят любим не издържахме и направихме тест.И познайте:    И оттогава прилив на всякакви емоции и най-вече хиляди въпроси минават като безкрайна филмова лента през главите ни.И аз се питам ,дали сам готова за това.Той-имам чувството че повече от мен е стреснат ,като същевременно пък и много се радва.Не беше планувано за сега,въпреки че искахме да имаме деца,но по-късно!

Вчера направих втори тест,пак положителен.И вече приемаме факта за 99 % истина...Колкото повече мислим,толкова повече започваме да се радваме .Въпреки ,че финансово в момента не сме в цветущо положение,студенти сме и двамата,имаме поне още година и половина - две,...в чужбина сме...,но пък смятаме, че ще се справим ...Решихме,че въпреки  не малкото трудности ,които стоят пред нас,сме готови да се борим с тях в името на едно прекрасно малко същество!

 Утре пак съм на преглед и очаквам официално мнение на лекарката ми и ако потвърди резултатите от тестовете,смятам че ще можем вече да се отпуснем и да се зарадваме на хубавата новина.Сега още един вид не мога да приема положението ми като реално и истиснко.Според вас след 2 положителни теста има ли вероятност да се окаже фалшива тревога?Мисля че вече свикнахме с мисълта че ще имаме  бебче  и май ще има разочарование ако не се окаже истина.

И като извод ,мога да потвърдя ,че една жена винаги е готова за такова нещо!Колкото и да ни се струва,че не е дошъл момента,трябва да знаем ,че идеалният момент така или иначе може да дойде твърде късно или пък никога.Затова,щом вътрешно го искаш,не се плаши и не отлагай,не  отдавай толкова голямо значение на финансовите проблеми.Мисля че едно дете може да ви накара да постигнете непостижимото,то ще те мотивира така,че ще се изумиш от самата себе си Мамите които са минали през това  може би ще го потвърдят,на мен за съжаление всичко още ми предстои ,да видим дали ще се окажа права

eli_dm, надявам се да ни кажеш добра новина. 

Това, че ще се разочаровате, ако е фалшива тревога го разбирам.

Извинявам се, че се намесвам в темата - ели_дм изчисти си пощата!

Много хубаво казано 
Лали беше пуснала един линк преди време за страховете на жената, които съпътстват целия и живот - много верни неща имаше 

Ели, честито, лека и безпроблемна бременност    

Винаги съм искала да имам дете. Единственото което ме плашеше бе, когато бях студентка - страхувах се че няма да завърша висшето си образование. След това( след завършването имам предвид) го чаках с нетърпение 

благодаря за честитките!Оказа се наистина, че има защо да ми честитите...юли месец ,да сме живи и здрави ,ще дойде третия член в нашата банда Малко ме е шубе още да си призная ,малко ме избива и на рев дори ,но това може би е нормално?
Както и да е,пожелавам на всички ,които така желаят втората чертичка, да им се сбъдне желанието възможно най- скоро...идва и хубаво и романтично време/Коледа/,отдайте се на любов ,насладете се на зимния пейзаж ...а и помолете дядото за подарака който най- много искате

Преди да се появи малкото мишле и мен ме беше страх. Деня в които се роди е най- щастливия в живота ми. Определено не бях подготвена за огромната любов която ще изпитам , но си спомням как точно в този момент реших че искам още деца  . Сега 6 месеца по късно продължавам да твърдя че съм готова за още деца. Живота ми е в пъти по щастлив 

Въобще не бях готова, въпреки, че мъжа ми искаше отдавна. Като започнахме с опитите се чувствах много странно, а като разбрах , че чудото се е случило бях с хиляди питанки в главата, но в силно еуфорично настроение. Смятах, че не съм готова да дам необходимото на детенцето си, но като се появи сякаш всичко идва на мястото си. Радвам се , че все повече майки и бащи се замислят какви родители са, а не оставят развитието на децата си на произвола...
Пожелавам на всички, които бебеправят УСПЕХ  и скоро 
А това направо ме просълзи, като си спомних миналата ми Коледа!
Вече се чувствам абсолютно сигурна, че искам да имам още деца!