Историята е следната.Свекървата вдигна онзи ден 38.5 Т. Втресе я, лежа цял следобед.За уточнение от 1 год. сме при тях.Като човек и казах детето да не контактува с нея ден, два.Да видим това вирус ли е или временно неразположение.И без това малката е сряда , петък болна.Онази ми ти жена като се нацупи, а уж отначало няма проблем!Цял ден не ми говори , аз я питам нешо , тя с половин уста ми отговаря.И понеже кухнята е нейна територия, не ми е приятно да седна да се храня , а тя да ми се цупи, цял ден не хапнах нищо(е не заслабнах де ) , но тя нито да ме попита няма ли да седнеш да хапнеш, абе въобще нищо ,.!Аз у тях се чувствам като на гости , там не е моя дом, а и след 3 месеца се изнасяме , но от описаната ситуация се почувствах ужасно , направо като някакъв навлек в тяхната къша.Та думата ми е за друго ,. Аз също спрях да и говоря , въобще не контактувах с нея тия 1-2 дни.Днес на селото и има панаир.Тя е там от снощи.Преди гореописаната истотия бяхме говорили да идем и ние с детето , но след случилото се , аз категорично заявих на мъжа ми , че няма да отидем.Той сега се опитва да ме разубеди .Да казва ти си права , но направи компромис и т.н, .....Аз си отстоявам решението, но познайте на кого сега цялата къша му е сърдита .И ми е едно .......Така , че търся съчувствие и подкрепа.Нали все пак съм права...???????????