Публикувана: 20 ноем. 2006, 11:48 ч.
Последно мнение: 20 ноем. 2006, 20:55 ч.

Как да постъпя в тази ситуация ... ?

1 829
26
1

# 15 20 ноем. 2006, 14:11 ч.

София
Мнения: 1 819

подкрепям мненията, които момичетата са ти дали.

Само искам да допълня нещо: в този момент съпругът ти има нужда от цялата ти любов и подкрепа.

И не му се сърди, ако започне да се държи сопнато с теб, че не се е грижил за кучето. По-късно ще оцени факта, че си била до него в този труден момент.

Аз трябва да взема в най-скоро време решение да приспя кучето си. Вярвай ми, осъзнавам го много добре, но да пристъпиш към действие е много трудно. Имаш чувството, че ще убиеш част от себе си. Аз също опитвам най-невероятни неща. Лятото го оперирахме, даваме безумни пари за лекарства и въпреки, че знам, че няма надежда - продължавам. Остави го сам да осъзнае ситуацията и САМ да вземе решението да приспи кучето.

Успех!!

# 16 20 ноем. 2006, 14:33 ч.

Мнения: 1 877

Моятя любима Хелта(под чието име се подвизавам тук) също е на 12 г. и за сега е здрава,но само аз си знам как съм я гледала като малко дете и срашно много я обичам,не мога да си представя деня,в който трябва да взема някое крайно решение за нея,но все пак си мисля,че ако няма изход,ще е по-добре да не се мъчи милата.Според мен любовта към скъпото куче включва и това да го отървеш от мъките.Съпругът ти е отговорен човек,за което му правя "евала".Дано и към вас със детето да се отнася по същия начин!

# 17 20 ноем. 2006, 14:38 ч.

Мнения: 745

Взела си правилното решение да мълчиш. Е може да бъдеш малко съпричастна поне Wink

А действията на мъжа ти показват колко грижовен е той.

# 18 20 ноем. 2006, 14:45 ч.

София
Мнения: 1 951

Ostavi go da se pogriji ya kusheto.Swekitata prispaha minaloto lqto kusheto na supruga miMiliqt go iyjiwq ,kato stres.

# 19 20 ноем. 2006, 15:32 ч.

Мнения: 3 268

Само който е гледал и гледа куче,може да разбере какво изпитва мъжът ти .Достатъчно се е съобразил с теб и се е разделил с кучето,остави го сега да се погрижи за него.Това е негова отговорност и дълг.

# 20 20 ноем. 2006, 15:51 ч.

София
Мнения: 18 679

Е как така как да постъпиш? Че от тебе какво се иска...Има си човека куче, обича го, то е болно, той иска да се погрижи за него. Нищо по-нормално от това...Не виждам изобщо какво има да се коментира Naughty

И откъде знаеш, че е безсмислено? Може пък да се оправи животинката. Дано!

# 21 20 ноем. 2006, 19:00 ч.

Мнения: 2 197

Първо не мисля, че могат да се правят констатации от рода на "кучето си отива". Още повече като се има предвид, че е болнаво както всяко породисто куче. В почти всяка една ситуация може да се излекува с достатъчно грижи. Когато моето куче беше почти умряло и в никакво време събрахме екип хирурзи, които го оперираха буквално в последния момент и му извадиха киста и всичките яйчници изобщо не съм мислила да го спасявам от мъките, а как да го излекувам. А то е на 16 години. Така че нека мъжът ти се погрижи за собственото си куче така както намери за добре. Това е негов дълг, както би трябвало да се грижи и за вас. Даже в по-голяма степен, защото кучето е било по-дълго с него. А това, че се обвинява е неизбежно. Опитай се да бъдеш по-толерантна.

# 22 20 ноем. 2006, 19:49 ч.

Мнения: 4 668

Днес разбрахме , че кучето има тумор и е въпрос на време ...
Аз също не се чувствам добре от новината , но не знам как да го подкрепя ... Мисля , че знае че съм с него , оттам нататък ...

Цитат на: belinda в пн, 20 ное 2006, 15:51

И откъде знаеш, че е безсмислено? Може пък да се оправи животинката. Дано!

От мен се иска да постъпя правилно в този момент ... не знам да говоря ли , да си мълча ли ... Каквото и да кажа май е безмислено ...

Цитат на: stefani66 в пн, 20 ное 2006, 15:32

Съобразил се е защото той така е решил , не му е поставян ултиматум ...

Както и да е ... Благодаря на всички , които разбраха какво имам предвид и ми дадоха съвет !

# 23 20 ноем. 2006, 20:29 ч.

Мнения: 3 647

Цитат на: Юка в пн, 20 ное 2006, 12:00

според мен трябва да си замълчиш и да се опиташ да го разбереш. ако си нямала никога куче, не можеш да разбереш колко може да се обича. особено ако е на 12г. и наистина може би си отива вече. нека мъжът ти се погрижи за кучето и е до него. ако му забраниш, после все ще ти го натяква, а и ще се почувства много зле, ще се самообвинява.

подкрепям
когато си бил толкова дълго време с едно животинче се привързваш много

Цитат на: Pipinka в пн, 20 ное 2006, 19:49

бъди до него
дори мълчаливата подкрепа ще му е достатъчна

# 24 20 ноем. 2006, 20:35 ч.

Мнения: 3 453

Цитат на: vivita в пн, 20 ное 2006, 11:54

остави човека да се погрижи zа кучето, което явно обича . Няма да обеднеете от това, а мсжа ти няма да се чувства zле, както ако му zабраниш да действа спрямо раzбиранията си и спрямо емоциите си.

Привързан е човека и си го обича ..ще го изживее..дай му време.За него това наистина е важно.

# 25 20 ноем. 2006, 20:46 ч.

Мнения: 22 867

Връзката човек- куче е нещо невероятно и само който е гледал животинка вкъщи може да го разбере. Мъжът ти наистина се съобразил достатъчно много с тебе, като е оставил кучето при родителите си. Аз не можах да го направя и вкъщи растяха заедно куче и бебе, по-малко от кучето с 5 месеца. Нищо не се случи, всички са живи и здрави, проблеми нямаше и няма и сега. Само дето порасналото вече момченце тормози кучо, а той търпи всички издевателства. Така че, опитай се да го разбереш и подкрепиш в тоя момент. Преживяла съм вече загубата на две кучета - страшно тежко е и много боли. Както когато загубиш скъп и близък приятел. И наистина, когато направиш всичко възможно за своя приятел, после това е някакво успокоение. Защото представяш ли си да се упреква, че го е изоставил? Ако не можеш да го разбереш, просто го изтърпи. Аз във всеки случай, го разбирам много добре, както и това, че е добър и чувствителен човек. Радвай се, че имаш такъв човек до себе си!

# 26 20 ноем. 2006, 20:55 ч.

Мнения: 2 677

Когато обичаш истински животното, в един момент то става като пълноправен член на семейството ти. Казвам го от личен опит. И всяка една негова тревога става и твоя.
Мисля, че реакцията на мъжа ти е напълно нормална, явно той наистина обича кучето. А и особено щом толкова дълго се е грижил за него, няма как иначе да е.
Едва ли ще можеш да му съчувстваш, ако никога не си се привързвала силно към животно, но моето мнение е, че трябва да проявиш толерантност. Трудничко е, но като всяко друго нещо с времето се забравя. Peace

Препоръчани теми

Не знам как да продължа и какво е редно

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Сексуално несъвместими в семейството

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Причина:

Причина: