В момента чета ... 76

Разгърнах “Неделният продавач на книги” и започнах да я чета с идеята само да придобия като за начало представа за книгата, а тя така ме увлече, че неусетно се озовах на 20 стр. и две прочетени глави. Откровено казано не подозирах, че Даниел Вълчев толкова умело разказва, много ми хареса стила му на писане, признавам си, че имаше места, на които трябваше да се спирам и да осмисля текста по-задълбочено, заради интересните философски идеи , но бързах да напредна още малко с книгата. Мисля, че открих за тази година фаворита си за нова българска книга.

След мнението на Райна13 за пореден път се сещам защо толкова харесвам темата- заради различията ни във възприемането на която и да е книга!
Въпросната творба аз бих определила с 2 думи- книжна помия. За други е злато. Затова е интересно тук.

Чудесно мога да разбера и тази гледна точка за "Майките" - имаше един кратък момент в началото, когато си казах "не, това ли трябва да чета", обаче успях да се настроя на нейната вълна и да вляза в историята. Тогава вече не можах да оставя книгата.

Привет!
След двуседмични мъки прочетох "Да обичаш Наполеон" .
Вече последните 150-200стр. си наложих всеки ден да чета по минимум 20 страници на ден, за да я приключа, което абсолютно убива удоволствието от четенето.
Честно казано много уважавам труда на авторката за проучванията, направени по написването на книгата. Но! Толкова бавно действие! Толкова малко емоция! Не съпреживях изобщо съдбата на нито един от героите, не ме развълнува нито един образ.
Описват последните години в изгнание на Наполеон на острова Света Елена, заедно с малка група от приближените му, към тях и Шарл Монтолон и съпругата му Албин. За съжаление обаче авторката беше приела, че читателят познава твърде добре животът на императора преди изгнаническите му години и доста от събитията, споменати в книгата, бяха само споменати, без никакво изясняване за какво точно става въпрос. Също - никаква времева рамка - през цялото време нямах представа кое кога се случва и колко време е минало от предишната глава например.
Книга в книгата - откъси от уж написаната от Наполеон книга- по принцип харесвам този похват, но тук... Беше като че ли вмъкната в нищото, без особена връзка с основния текст.
Освен това заглавието на книгата на български - "да обичаш..." - не съм сигурна доколко изобщо е подходящо - доколко изобщо някой го заобича Наполеон или по-скоро всеки за нещо го използва за своите си изгоди. Главната героиня Албин дьо Монтолон за мен беше нищо повече от жена със съмнително минало, леконравна и пресметлива, със залязваща красота, никъде не прочетох отношенията й с императора да се превърнат в любов. В този ред на мисли английското "Finding Napoleon" ми се струва малко по-подходящо.
Оценката ми е нещо около 2,5*, но в ГР ще сложа 2, на досна по-добри книги от тази съм давала 3*.

Proчетoh Джонатан Ливингстън чайката и изобщо не ми хареса тази книга. Толкова лесно изразима и проста мисъл и толкова сложни и толкова глупави описания около нея. Просто за мен е тъпа книга.
Сега ще хващам пак една на слуки ...
Интересно е как попада човек на мног оинтересни , на развлекателни, на мног отъпички и т.н. всякакви.

Мен ме отказа още първото описание, което ми излезе в гугъл -"Основната тема на книгата е себеусъвършенстването". Най-много обичам някой да ми натрапва как да се усъвършенствам по неговите критерии. Изобщо разни мотивиращи, поучаващи и нравоучителни ги заобикалям отдалече.
Иначе прочетох "Лабиринтът на духовете". Прекрасен завършек на историите за Гробището на забравените книги. Ще ми липсват мъдростите на Фермин. Жалко, че Сафон не е вече сред живите. Сигурно би ни зарадвал с още хубави книги. Започвам "Понеделник започва в събота" и засега не знам какво да очаквам.

"Чайката" ми беше любопитна като за първа среща с автора, после четох "Мост през вечността" - доста странна книга и накрая с "Едно" вече бях убедена, че книгите му са писани под въздействие на лсд или нещо друго, дето може да те накара да се загубиш в някоя паралелна реалност и да обикаляш в кръг.

То може пише самоусъвършенстване, но не е затова книгата. Според мен е за различни с мании за величие. Т.е. може да има много видове различни, но да се мислят непрестанно за нещо повече и да мислят различието си за манна небесна в която който не участва е смотаняк ... е, имаше интересно, че може да е интересно да си живееш както си решил и както ти се иска  и както смяташ за добре и не е нужно да се плашиш от това и че другите дори да те отлъчат , то не е ясно дали сред тях няма такива, които го правят просто от групова динамика ... Но за мен е написана идята грубо  и обидно.

Това изказване ми напомня на един случай:


Та тъй де, не е тъпа книгата...

Щом останахме посред нощ само сексуалните маниаци да си коментираме наволя ... да кажа наздраве с червено сицилианско винце.

Много благодаря и за автора, и за книгата!  Само като прочетох резюмето ти и разбрах, че ще ми хареса. Изтеглих си и двете части, както и другия роман на Яна Вагнер - "Който не се е скрил. Историята на една компания". Според анотацията става въпрос за компания от стари приятели, вече успели в живота, които се събират на един ски-курорт. Неочаквано вследствие на буря хотелът им е откъснат от цивилизацията. И в момента, в който се подготвят да прекарат времето си пред камината в приятни разговори и с чаша "вътресъгревающо" в ръка, откриват един от тях пред хижата със забита скиорска щека в гърдите... Ще прочета и трите с голямо удоволствие, след като свърша "Тайните убежища", която до момента съм преполовил и намирам за изключително приятна.

Не мога да отговоря на наздравицата, тъй като съм 6-ти ден само на вода. Но, да ти е сладко!

Откраднаха ни. Историята на едно престъпление от Людмила Петрушевска.
Много шум за нищо.
Книгата започва измамно увлекателно и до там.
Имаме около 4-5 главни действащи лица и следва родословното дърво на всеки.
От какви семейства произхождат бабата и дядото на всеки от тях, как са се запознали, бракували и какъв е резултата от бракосъчетанието. Следва историята на майката и бащата. Детството им ......и няма да изреждам. Вече сами се досещате.
След като преспах с тази информация, на сутринта си дадох сметка, че забравих и малкото , което запомних.
Кой на кого какъв беше?
Преразказ по картинка в 3ти клас.
Изреченията са прости , https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0% … D0%BD%D0%B8%D0%B5, но и простовати.
Книгата издишаше отвсякъде.
Има замисъл, но липсваше изпълнение.
Подразни ме това, че се споменава психиатрия , която се  намира на улица "Героите на Шипка". След като си толкова награждаван автор и ползваш дадени наименования, поне провери за какво става дума. Или е целенасочено? Няма значение дали е художествена измислица или реално съществуваща улица с психиатрия, но  ми се догади от тези писания.
Ето откъс:
-Там, на " Героите на Шипка", не приемат салам-успя да каже Нина Ивановна
- Самата ти си за " Героите на Шипка"-засмя се сестрата.-Три пъти си лягала на " Героите на Шипка". А аз нито веднъж. В лудницата -да.
Оставам с усещането, че книгата е писана поне от две ,напълно противоположни личности.
И с този финал-голям майтап.
Възстановявам се след това приключение с Гробът на сестра ми.
В началото съм, но мога да кажа , че е на светлинни години от жалкото подобие на книга, което едва избутах преди нея.

Мерси.

Завърших "Карай плуга си през костите на мъртвите" на Олга Токарчук. Първа среща с авторката ми е. Не знам защо в началото ми напомни на Тери Пратчет, въпреки че съм чела само една негова книга и то преди много години. Бих я определила като нетипична. Беше ми интересна като стил на писане и мирогледа на главната героиня - за лова и убиването на други живи същества, презумпцията на човека, че е над другите същества и може да отнема живота им, но и не само това (в мирогледа) .
На моменти малко ми напомня на приказка, въпреки че ми е трудно да определя откъде идва това усещане, защото си е в немалка степен реалистична.
Днес дарих книги в Читалнята, сдобих се с карта и си взех "Бегуни".
Но започнах първо "Свекървата", защото съм я взела от месец от библиотеката и нещо се замотах с нея. Съвсем в началото съм. Още не ме е впечатлила или отблъснала с нещо. Четивна е дотук.

Олга Токарчук харесах с “Чудати разкази”, после си взех и “Гардеробът”- малка книжка, за която съм писала, съдържа три разказа, но много интересни, особено - като идеи последният от тях, “Deus Ex“.
Планирала съм да прочета “Правек и други времена”, а за “Бегуни” ще следя за коментари в темата, защото за тази книга срещах досега разнопосочни отзиви.