В момента чета ... 76

  • 38 298
  • 755
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 10 798
Dez как да намеря филма на нетфликс, не съм го видяла до сега. Аз гледам на немски, но ако може на български да си го пусна ще се радвам. Не съм много на ти с нетфликса и как фукционира всичко там .
Аз чета Черната кутия  на Алек Попов и не съм впечатлена изобщо, но ще я довърша. По се чете от Чайката Ливингстън

# 466
  • Мнения: 10 572
Dez, не знаех, че има филм. Много се радвам. На теб хареса ли ти? Как ти се видя спрямо книгата?

Мисля, че беше мини-сериал. Не помня точно. Много добър беше, но не мога да сравня с книгата, не съм я чела.
https://www.imdb.com/title/tt10834220/

Bella, сериалът се казва The Chestnut man. Ще го намериш с търсачката с буквите. Гледам с английски субтитри.

# 467
  • Мнения: 10 798
Мерси ще потърся. Аз попадам на интересни, например прочетох единствената в читанката книга на български на Червеният вълк на Лиза Марклунд и после гледах филма на АРД Медиатек Liza Marklund Ein Fall für Annika Bengtzon - Der Rote Wolf 
Ами филма е поюти само една трета от книгата , книгата ми хареса и после на медиатеката изгледах другите филми, които бяха далч по-добри или аз не съм чела книгите за да сравня. На читанката ги няма и на друго място не ги намирам на български. Май в крайна сметка ще ги търся на немски, но имам все още толкова много книги за прочитане на четеца, че не мога да насмогна да търся нови специално.
Forest rain Идеята за библиотеката е супер, особено ако е добре заредена. Ние сме редовно в библиотеката.

# 468
  • Мнения: 2 147
bella-ciao, би трябвало да е много добре заредена. Става сума за Народна библиотека "Иван Вазов" в гр. Пловдив. Освен това ми е доста близо, точно до парка, където редовно водя децата.
Аз от дете съм влюбена в библиотеките. Мама ме водеше с нея, когато си повишаваше квалификацията (тя е учител по БЕЛ). Прекарвали съм часове наред там. Някой ден искам да си имам цяла отделна огромна стая, която да е с безброй рафтове, пълни с книги.
Така искам да възпитам у децата си любов към четенето, но синът ми, изобщо не проявява интерес. Кара ме да му чета само когато е болен, и то не всеки път. Дъщеря ми е много малка още, обича да разглежда книжки. Казва кое какво е. Дано поне тя заобича четенето.

# 469
  • Мнения: 10 798
Аз имам доста, но събират много прах. При нас на всякъде има улични библиотеки и аз започвам лека-полека да разтоварвам книги от моята натам . Задържам само някои . Останалите допускам, че при наличието на толкова много книги едва ли ще ми остане време , а и желание да препрочета. Ако обиколя някоя от 5 те улични библиотеки около нас се връщам в къщи с по-голямо количество интересни книги и списания, отколкото съм си мислила да взема и пак се затрупвам. Когато има непрестанно наличие на нещо ново за изследване за мен трупането става излишно. Ще разтоварвам скоро и детските. Голямото ми момче чете едни книги, малкото е повече по комикси други ... скоро ще махам. Също пътеводители, които ми се повтарят ... Ще махна и малко прах с тях. Голяма стая с книги става излишна, ако имаш достъп до наистина хубава библиотека, както и басеин в двора, ако на 5 мин. пеша от вас има достъпен хубав басеин и плаж. Мое мнение.

# 470
  • Мнения: 41 711
Скрит текст:
Аз мразя басейните от малка (така и не разбрах защо ме водеха - според мен е гнусно да се седи в толкова малко пространство с други хора, колкото и да е голям басейна и общо взето нищо в обстановката не ми харесва), а плажовете харесвам най-вече заради природата. Става ми изключително досадно, ако трябва да седя повече от два часа (затова вече внимавам с кого ходя на море - мои познати се оказаха изненадващо неприятни и се опитаха да ме накарат да вися по цял ден на плажа).
Две години подред си правехме голям надуваем басейн в двора на село, но почти не го ползвах - просто не ме интересува да се кисна дълго във вода.
Уличните библиотеки, които съм виждала в Плевен, са изключително мизерни. Сега се сетих, че има една в парка, където вероятно ще ходя днес - имам една-две книги, които изобщо не харесвам и може да изоставя там. Но по-приличните книги (които не искам да препрочитам, но и не мразя), не бих оставила там. Може да се появи някоя по-добра кампания, подходяща за тях.

# 471
  • Мнения: 2 147
На мен ми създава усещане за уют, затова искам собствена домашна библиотека. Иначе аз вкъщи съм си отделила един двуетажен шкаф, в който си подреждам книгите. Там не се събира прах. Извън него съм изкарала няколко, които са по- скоро като част от интериора.

# 472
  • Мнения: 11 784
“ Една и съща книга може да бъде много различна, в зависимост от това кой я чете.”- цитат от книгата на Даниел Вълчев.
Споделям го по повод книгата на Бакман “Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”. Харесах я много също, моят прочит беше на два езика и с различни илюстрации към книгата, които носеха различно настроение. Почувствах се по-уютно в английската ѝ версия с илюстрации на Ела Лайтъм, да , пак ме натъжи на места, но усещането за близост с  хората, които не са сред нас вече беше по-различно, някак носталгично-сгряващо, а не усилващо болката по липсата им.

# 473
  • Мнения: 41 711
Оставих 5 книги в Кайлъка, в библиотечката срещу Летния театър. Предполагам, че още не са взети, ако някой иска. Не са опърпани, оставих ги, защото на мен не са ми особено интересни и няма да ги чета пак.

# 474
  • София
  • Мнения: 7 840
На мен ми създава усещане за уют, затова искам собствена домашна библиотека. Иначе аз вкъщи съм си отделила един двуетажен шкаф, в който си подреждам книгите. Там не се събира прах. Извън него съм изкарала няколко, които са по- скоро като част от интериора.
Не е в отговор на мнението на потребителката - просто размисли по темата.
Наследих библиотека от хиляди книги, събирани и грижливо пазени от закупилите ги мои близки, вече покойници - за жалост. В момента шкафовете с тях заемат цяла стена в хола, отделно има кашони с книги в мазето и на тавана. Купувани са по времето, когато това е било единственият начин да прочетеш някоя книга, защото електронни книги нямаше, а библиотеките предлагаха събраните съчинения на другаря Живков. Прочела съм от тях тези, които ме интересуват, останалите няма да прочета никога - наследила съм книгите, но не и всички интереси на тези, които са ги купували някога.
Та си имам домашна библиотека, но ... чудя се какво да я правя. Нито мога да я изхвърля, нито мога да подаря книгите - повечето даже не са на български, а на руски, нито пък ще чета това, което не ме интересува.
Та откакто имам електронен четец - книги на хартия не купувам, а с електронните книги всичко е просто и ясно. С удоволствие ще си купувам такива, когато нашенското книгоиздаване узрее за това как да ги продава нормално. Дотогава пиратствам, основно от руските сайтове - нямам проблеми с езика.
А домашната ми библиотека от книги на хартия ми навява най-вече тъжни мисли...

# 475
  • Пловдив
  • Мнения: 15 974
И при майка цялата стена в хола и спалнята са книги. Някои са направо за боклука /книги, които не са актуални и т.н./, но има и класики, които със сигурност ще запазя, има и панорамни детски книжки по-възрастни от мен, но с чудесни илюстрации.
Отделила съм един кът живот и здраве при мъжа ми, който ще се превърне в нашата домашна библиотека.

# 476
  • Мнения: 41 711
Панорамните книги са редки и се намират трудно в днешно време. За мен е нормално да има много книги, затова и съм избрала този тип мебели (с рафтове). Не харесвам разни съвременни комплекти за дневна, които приличат на нещо като пейка с две шкафчета отстрани.

# 477
  • Мнения: 188
В последно време съм в много особено настроение, като че ли изведнъж ми се промени вкуса за книги, а трилърите ми се струват еднообразни и скучни, чета ги без интерес и ще си дам почивка от тях. Проблясък в мрака не е лоша, но я довърших с досада и не бих й дала повече от 2*.
А днес, за няколко часа, успях да прочета Песен за Ахил на Маделин Милър… много лошо решение, не помня кога за последно съм плакала толкова много на книга. Четох я на английски, не знам как е превода, но е поетична, трогателна и наситена емоционално. 4/5*
edit: Книгата е преразказ на Троянската война от гледна точка на Патрокъл, в голяма степен фокусиран върху отношенията му с Ахил, и ако не ви се чете за любовта между двама мъже, по-добре пропуснете.
Споделям няколко цитата:
Скрит текст:
He is half of my soul, as the poets say.Sob

We reached for each other, and I thought of how many nights I had lain awake loving him in silence.

As I ran, I promised myself that if I ever saw him again, I would keep my thoughts behind my eyes. I had learned, now, what it would cost me if I did not.

When I am dead, I charge you to mingle our ashes and bury us together.
Следваща в списъка ми е Безмълвието на момичетата на Пат Баркър, заради различната гледна точка Relieved

Последна редакция: нд, 15 май 2022, 21:28 от Nabia

# 478
  • Мнения: 990
Преди година купихме стара къща в близко село.
В едната стая имаше 4 огромни кашона с книги. Старите собственици си решиха проблема.
Една седмица ги групирах и каквото можах продадох на символични цени. Други дарих.

Останалите предадох на вторични суровини. Човекът дойде с бусчето на място и ги взе за няколко лева.
За мен това е компромисен вариант, но е по-добре, отколкото да отидат за отпадъци или пък да ги ползват за подпалки. Няма нищо вечно.

Продължавам с гробът на сестра ми.

# 479
  • Мнения: 608
Горните постове ме накараха да се сетя за моята страст към книгите и купуването им. В годините рядко препрочитам нещо, защото имам поне десетина чакащи. За съжаление и двете ми деца нямат голямо желании да четат книги. Сещам се за един разказ, който ми беше попаднал, за един баща - пенсионер, който като бил млад не е бил до сина си, когато е растял, защото много е работил. Сега синът му много работи и той решава да му пише разни размисли на първата страница на книгите, които чете и си представя как синът му ще чете всичко, което е искал да му каже през годините. Но всъщност, когато почина, синът му продаде цялата библиотека и дори се ядосваше, че книгите били надписани и не искаха да ги купят, като дори не се сети да прочете, че това са послания за него. Просто ги изхвърли в боклука. Тъжно, но вероятно това е съдбата на доста книги. Както каза горе някой, не наследяваш интересите на роднините си, заедно с книгите.
В момента чета “Дневник на едно поклонничество” на Джером Джером. Харесва ми.

Общи условия

Активация на акаунт