Сама в нов град?

  • 4 192
  • 19
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 49
Неизвестното винаги плаши. Като се слееш с обстановката и начина на живот там ще забравиш за притесненията, които си имала сега. И там, както и на мястото, на което живееш в момента ще има приятни, добри хора, но ще има и такива, с които няма да ти харесва да общуваш. В някои дни,  ще си по-самотна, но дали това ще продължи дълго е твой личен избор. А и не забравяй, че си там по свое желание, защото искаш да се развиваш и да вървиш напред, никой не те задължава. Simple Smile

# 16
  • Paris, France
  • Мнения: 14 023
Едно време хората се молеха да ги приемат веднага след гимназията в университет на другия край на страната или в друга държава, че да заживеят най-накрая без опеката на мама и тате, сега чуденки за магистратура в близък град Simple Smile
Стъпвай малко по-смело, и без мама, тате и приятелката от първи клас ще оцелееш. Ще срещнеш нови хора, ще преживееш нови емоции...
Живота е да се живее.

Точно. Днешното поколение има много свобода и лично пространство у родителите и няма хъс да се изнася. Аз чаках с нетърпение да хуквам по широкия свят, а децата ми си търсеха университети според местоположението, идеално да е в квартала ни. Не искат и за година да идат някъде на студентски обмен. Медицинското обслужване не било на ниво, не познавали никого, страх ги било сам сами в жилище, нямало хубав градски транспорт. Родителите ни, които са сменяли континенти на тяхната възраст, преди 60 години, звучат по-свежо и бодро.

Авторке, грабваш 2 куфара с парцали и книги и заминаваш. Какво толкова има да го мислиш. Ако не ти хареса там, завършваш, събираш партакешите и отиваш другаде, идеално още по-далеч 🥳. Живей и пътувай докато си млада! Става и на по-късна възраст, но с деца не си е работа.

# 17
  • Мнения: 1 725

Точно. Днешното поколение има много свобода и лично пространство у родителите и няма хъс да се изнася. Аз чаках с нетърпение да хуквам по широкия свят, а децата ми си търсеха университети според местоположението, идеално да е в квартала ни. Не искат и за година да идат някъде на студентски обмен. Медицинското обслужване не било на ниво, не познавали никого, страх ги било сам сами в жилище, нямало хубав градски транспорт. Родителите ни, които са сменяли континенти на тяхната възраст, преди 60 години, звучат по-свежо и бодро.

Авторке, грабваш 2 куфара с парцали и книги и заминаваш. Какво толкова има да го мислиш. Ако не ти хареса там, завършваш, събираш партакешите и отиваш другаде, идеално още по-далеч 🥳. Живей и пътувай докато си млада! Става и на по-късна възраст, но с деца не си е работа.

Тази година и аз шоково преминах през същото. Синът ми кандидатства за обмен, навивах го за САЩ или Хонг Конг, не, предварително избра Холандия, по близко и удобно било. Накрая и от там се отказа - не му било точно съвпадало с необходимите модули. И приятелите му не мърдат( единият половин канадец, другият в четвърт италианец, австралиец и ирландец - т. е и те като него с родители от тук и там). Трудно било с квартирата, нямало да работи (изкарва си пари в момента момчето и си е в най-престижния университет при нас, но определено не лети към опознаване на нови територии.

Даже започвам да мисля, че това е нормално. Може и да е хубаво, че не искат да тротват глобуса, ами са си самодостатъчни, и че по-скоро нашето е ненормално. Аз толкова приятелства създадох и загубих, защото като бях по-млада все попадах на типа, дори семейства с деца, които са за малко тук, после там, а после незнам.

# 18
  • Paris, France
  • Мнения: 14 023
Тяхното поколение е друго и не е с потребителска насоченост. Имат прекалено много готова информация, напътували са се като деца, нищо не ги впечатлява, защото са пренаситени.

Всеки млад човек минава през отхвърляне на някои от ценностите на родителите с цел да наложи своите. Оттам и смените на политически системи, революциите. Те се правят от млади хора. Оттам и предаването през поколение.

Аз не бих отказала семестър в САЩ заради това, че ще живея без котлон 6 месеца, но бивши съученици на децата ми изказаха това като причина да не идат. Трябвало да живеят с една, гола микровълнова. И през ум не би ми минало да проверявам къде точно ще живея и колко е голяма стаята. На тяхната възраст и без микровълнова живях, а котлоните ми приличаха на космически кораб. Фурна - това вече си беше като ядрена физика за мене.

Аз гледах да съм далече от родители и баби, наоколо да има купон, дискотеки, а на тях и да им платиш дискотека, не щат да идат. Ставали сбивания, можело да ги окрадат, било далече, нямало чест транспорт нощем.

Имах доста познати, които се бяха записали да учат фармация за да дойдат в София, защото ако бяха избрали медицина, трябваше да учат в Стара Загора или Варна, примерно. Сега гледат модули, интереси. НЕмат си друга работа 🌞.

# 19
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 382
Щом е близо до родния ти град, какъв е проблема?
На 22г, отидох от Варна в София напълно сама, намерих си работа, квартира и тази една година и половина е една от най щастливите ми периоди в живота. Освен че придобих себеуважението си, че мога да се справям със всичко сама, пораснах!
Хората отиват в други държави и континенти сам самички, за да учат и работят. Нито е толкова трудно, стига да имаш воля и желание, нито невъзможно.

Общи условия

Активация на акаунт