Публикувана: 22 ноем. 2006, 14:50 ч.
Последно мнение: 23 ноем. 2006, 14:53 ч.

До къде...

1 636
42
1

# 15 22 ноем. 2006, 17:05 ч.

Мнения: X

Цитат на: secretgarden в ср, 22 ное 2006, 16:25

Аз съм като ластик- мога да се разтягам, разтягам , разтягам, и тъкмо преди да се скъсам, се сепвам и плясвам здраво....оня дето ме тормози

абсолютно същото щях даз напиша и аз.......толкова време съм в тоя форум, обаче така едно към едно мнение с моето не бях виждала Shocked

Та....по темата...и аз съм от ластиците...

# 16 22 ноем. 2006, 17:16 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Цитат на: pandora в ср, 22 ное 2006, 17:05

Цитат на: secretgarden в ср, 22 ное 2006, 16:25

Та....по темата...и аз съм от ластиците...

Ха-ха...много готино....щастие Grinning

# 17 22 ноем. 2006, 17:30 ч.

Мнения: 412

до къде.....
до предела, но къде е той....?
има ей такива малоумни,бездушни същества,като мен,които търпят без особена причина ...........
търпя обиди,търпя лишения,търпя хиляди настроения,както добри,така и лоши всеки ден........причина няма......не,не има причина-бездушие,безсилие,неспособност да се изправяш срещу проблемите и дразнителите и да им показваш кой кой е в крайна сметка.......
сега се разболях малко(но нелечимо все пак) и се оказа,че стресът който понасям (шамари няма,но не винаги те са най-лошото,защото ако в моя случай ги имаше може би отдавна бих си решила проблема) ежедневно е причина болестта да се прояви и обостри.........в моя случай стресът е равен на компромисите,които съм направила.не винаги е така,но за съжаление има и такива ситуации.
да правиш компромиси и да си готов на всичко за семейство-ДА,но само когато има смисъл...,нали?всеки има свой праг на болка(душевен и физически).Ей,казвам ви аз праг нямам. Grinning

та отговора ми трябваше да е кратък-докъдето си струва,ни крачка повече,ни компромисче повече..........така мисля.....защото иначе се превръща в порочен цикъл мъчения

# 18 22 ноем. 2006, 17:34 ч.

Мнения: 293

точно ефектът на ластика е опасен, при търпеливите.

В момент на афект... ми афектирам се, разбира се. Но гледам да го излея на мига. Често, естествено, се оказва, че изобщо не съм права, въобразила съм, преляла ми е чашата и го отнася последния и т.н. Оня ден ми беше крива Анда, ако говорим за форума. В такива случаи - се извинявам и точка (умея да се извинявам Mr. Green

)

И младежът доста ми помогна в това отношение - по-искрен от него не съм срещала, без майтап, не се лигавя - не го кефи нещо, аз го убеждавам, че всъщност го кефи Mr. Green

(шегичка, просто го оставям на мира. И след време е на моя акъл Laughing

)

Обяснявам се - не знам доколко съм ясна, ма темата ми е интересна Simple Smile

Пиша май във всяка подобна тема (за много мъдра се имам,бе! Grinning

)

Номерът май е, да оставиш другите да живеят, и те те оставят да си живееш, а често става така, че ако никого не юркаш - той прави точно, каквото ти искаш. Дет се вика - душата му с памук вадя Joy

)

Mixture, мн аванта даваш, мисля. Hug

# 19 22 ноем. 2006, 17:37 ч.

Мнения: 412

Чесънче,защо смени снимката в аватара
днес по нея те открих в друг някакъв форум
аванта,аванта,ама някой ден ще отида в Рая Grinning

# 20 22 ноем. 2006, 17:39 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Цитат на: pandora в ср, 22 ное 2006, 17:05

Цитат на: secretgarden в ср, 22 ное 2006, 16:25

Та....по темата...и аз съм от ластиците...

Възможно ли е да съм ти чела някъде мнението и да съм го написала същото без да се усетя....че вече и такива неща ми се случват

# 21 22 ноем. 2006, 17:40 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Не са ти тъпи въпросите. Приеми, макар и за миг, Laughing

че има семейства, в които не се налага да се търпи нещо и да се правят компромиси. За мен и мъжа ми фактът, че сме се намерили и имаме това дете, е толкова голямо щастие, че някакви си дреболии от типа на сутрешното ранно ставане в неделя някак се губят. Laughing

По принцип аз не бих търпяла някой да се държи с мен без уважение. Да се държи зле, да ме подценява, унижава, да ме малтретира психически или физически.
Но човек сам си постила на какво да легне. Wink

# 22 22 ноем. 2006, 17:47 ч.

Мнения: 412

Василиса,стана ми много миличко на душата,когато те прочетох(не теб,де,постинга ти) Wink

# 23 22 ноем. 2006, 17:57 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Цитат на: mixture в ср, 22 ное 2006, 17:47

Василиса,стана ми много миличко на душата,когато те прочетох(не теб,де,постинга ти) Wink

# 24 22 ноем. 2006, 17:59 ч.

Мнения: 4 806

...обикалям около темата, като магаре на паша. Въпросите не са тъпи, тежки са. Всъщност, на въпросите нищо им няма, отговорите са зор.

Живеем в непрекъснато тъкане между представите ни за нещо съвършено и реалността, която често е доста далеч от него. Няма човек на този свят, който да изтъче цялото житейско платно - все нещо от многообразието на живота няма да се наложи да преживее. Все някои нишки "стимул - реакция" ще останат само потенциални... Ние нямаме реална представа за своите физически възможности, а какво остава за душевните.
Нивото на компросмиса? Зависи от това, в името на какво се прави (като ценност). Преди да имам дете, изобщо не съм знаела, какво мога да понеса в името на нейния живот и здраве. Това е само пример, че, ако едно нещо заеме високо ценностно място в живота, то компросите могат да станат огромни (погледнато отстрани).
Мислите ли, че един наркоман, който краде от семейството си, винаги е вярвал и изповядвал, че кражбата е начинът да се живее? Едва ли, не го вярвам...
Мислите ли, че човек, който убива, за да се защити, е роден, за да убива? Едва ли, не го вярвам...

Не защитавам по никакъв начин позицията на жените, които търпят домашен тормоз, защото приемат, че това е допустимо ниво на компромис. Но често тяхното "платно" има за основа някаква ценност, която е с по - висок приоритет. Просто това е тяхното "платно"...

... спирам, май се отдалечих от темата

# 25 22 ноем. 2006, 18:01 ч.

Мнения: 68

Нито искам, нито мога да търпя лошо (във всякакъв аспект) отношение към мен. Такъв ми е характера, такива са ми разбиранията. По принцип компромиси не правя, все искам с мен да се съобразяват, аз да се налагам, да става по моето. Затова си намерих човек, който общо взето ме слуша. Sunglasses

Не мога да си представя причина, която ще ме задържи при човек, който ме обижда, тормози физически или психически, който не ме зачита като човек.

# 26 23 ноем. 2006, 10:01 ч.

Мнения: 412

Цитат на: българка в ср, 22 ное 2006, 18:01

Семейна ли си?

# 27 23 ноем. 2006, 10:32 ч.

Мнения: 68

Цитат на: mixture в чт, 23 ное 2006, 10:01

Цитат на: българка в ср, 22 ное 2006, 18:01

Семейна ли си?

Да, семейна съм. Бях на 19 когато забременях и се омъжих за човек, който отказваше да се съобразява с мене по какъвто и да е начин....Слабо казано е, че не ме е уважавал...тормозеше ме, караше ме да се чувствам нищожество. Живях с него 7 месеца и се разведох. Никога не съм съжалявала за това мое решение, не бих могла да живея така. Naughty

Със сегашния ми съпруг не ми се налага да правя големи компромиси. Просто е много разбран човек. Поживях и видях, че не всички мъже са лоши, както и , че не е несправедливо да искаш ти да се налагаш, а не обратното!

# 28 23 ноем. 2006, 10:39 ч.

Мнения: 412

Страхотно! Simple Smile

# 29 23 ноем. 2006, 10:43 ч.

Мнения: 15 619

Българка, радвам се, че има решителни жени като теб.
bouquet

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Криминални досиета

Климатичните промени или какво се случва със Земята?

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Причина:

Причина: