Колко е живота на страстта без любов?

Баничка, извинявай, но ми стана много интересно.
В подобна ситуация съм.
Въпросчета:
- кога се виждаш с него?
- колко често?
- а ти колко често би искала да е?
- а защо не е по-често? нямаш физическа възможност да си намираш алиби или не искаш да му "досаждаш"
- как комуникирате - говорите ли си по кю например или само кратки уговорки по телефона?
- той ли ти се обажда /сигурно не, защото е неудобно/ или ти му се обаждаш? кога решаваш, че можеш да му се обадиш /в смисъл се престрашаваш/ да му звъннеш?
Ей такива неща ме вълнуват. После може и аз да "споделя" мислите си влюбена ли съм или не съм, той влюбен или не и т.н.

Eееех, Тутманик.....сега чакам и киселото мляко да се появи отнякъде
Жалко, че сме все анонимни. Иначе мислих да ти отговоря на ЛС, че да не занимаваме широката аудитория с толкова подробности...
Та на въпросите:
- виждаме се повече през деня, в работно време. Понякога се случва и вечер, понякога и нощем. В зависимост от възможностите;
- виждаме се около 2 пъти месечно. понякога и по-рядко.Аз искам всяка седмица, ако може и по 2 пъти. Не го правим, защото той не иска, обикновено казва, че има много работа;) ;
- по кю-то си говорехме в началото - вече не. сега, когато той е на кеф си пишем мейли с кратки съобщения. понякога еротични смс-си вечер. в повечето случаи е достатъчен един смс "искаш ли?" 
- бих му звъняла много по-често, но наистина не искам да досаждам, това би прекратило връзката ни веднага. и чакам...да минат поне 2-3 дена . А когато той иска, праща мейл или ако е спешно смс. Рядко имаме смелостта направо да си звъним.
Хайде сега, да чуем твоята история 

Първото и най-важното нещо в любовта е да не показваш, че си влюбен! Ето защо се научи, Баничка, никога - ама наистина никога - да не се унижаваш да Го търсиш по телефона, да не пишеш мейли със спрял дъх и разтреперани пръсти, а само тайничко да препрочиташ хисторито на кю-то и смс-ите в телефона, да превърташ като на филмова лента мигове от страстта, откраднати при това, думи, разтълкувани по хиляди начини, погледи, неразгадани и не на последно място да се пържиш в собствения си сос час след час, ден след ден, месец след месец.
Така стоят нещата, за съжаление.
И при мен е така - имам връзка /ако изобщо мога да използвам тази дума/ с мъж от близо година, той е свободен, аз  - не. От самото начало знаем, че е само секс. Само дето ми е много странно защо за мен май не е, при положение, че знам, че не бих живяла с него нито ден. Не го познавам, не знам какво мисли какво преживява в ежедневието си. В едно съм сигурна - желая го много, тук и сега, ВЕДНАГА.
На въпроса дали е "железен" - не вярвам - изпускал се е. Естествено никога не е ставало въпрос за "влюбване" /ужасна мръсна дума, абсурд е да я произнесем/, но съм сигурна, че и на него му омекват колената /разбирай - втвърдява пакета/, когато получи смс с "искаш ли?" В началото му "досаждах" повече, унижавах се един вид, естествено той не отговаряше на 90% от обажданията/събщения. Затова и реших аз да се правя на "желязната", дори го отрязах два пъти, единия доста жестоко. Имаше страхотен ефект.
Виждаме се максимум веднъж на месец, нощем по дискотеките. Награбваме се като полудели, но рядко стигаме до секс и то в някое дворче или градинка. Веднъж в дома му. Нищо повече. Иначе и той е много "зает" през деня. За "текучество" не знам - не съм се интересувала.
Истината е, че три дни след като сме се видяли съм като в безтегловност, не съм на този свят, но нито летя, нито ходя по земята. После уж ми минава. До следващия път.
Не искам да се отказвам. Тръпката ми е като наркотик - дава ми криле, но може да ми вземе небето. Тези кратки полети, са ми скъпи, искам си ги, мои са си!

Ето ме и мен при закуските.
Положението ми е подобно,с тази разлика,че той и аз живеем в различни градове,на около 300км разстояние,което още повече затруднява нещата.При мен продължава година и половина...И аз като Тутманик,в началото бях толкова влюбена,надявах се на взаимност,"досаждах му" със смс-и,с обаждания,постоянно търсех сигнали,които да потвърдят,че и той има чувства...Е,намирах си ги,но какво от това...Сега се опитвам да изглеждам така,като че ли само се забавлявам и наистина това подсилва интереса на мъжа...но пък на мен носи повече болка...

Ами да се включа и аз към тестените. И аз съм на същия хал, но в много по-напреднал стадий. Всъщност съм омотана като пате в кълчища и чакам някаква светлинка в тунела. На 150 км сме един от друг. Виждахме се от време на време и се влюбихме. Толкова лудо, че решихме да имаме дете. И ето ме сега - омъжена с дете, и с дете от любовника, с който продължаваме да се виждаме два три пъти в месеца - ходя при него с детето, като си измислям разни семинари в къщи. Искам развод, мъжа ми не ми дава (знае , че детето не е негово, прие го и казва, че ако искам развод ще ми вземе и двете като ме изкара морално пропаднала, по този начин ме държи при себе си). И чакам ... или той да размисли или любовницата му да настоява да живеят заедно и да ме пусне да отида при любимия. Защото все още се обичаме и искаме да се съберем.
Знам че звучи като сапунена опера и много хора ще се усъмнят, но за съжаление всичко това е истина.