Пиша тук, но ще изтрия темата, защото се притеснявам да не бъде видяна от някой от персонала.
Детето ми, на 11 месеца е в болница. Доказан Ковид, първоначално диагностициран с Ларингит. Имам няколко въпроса, чийто отговор не знам къде са намеря.
1. На колко време се сменя абокат? Вече 7ми ден не го сменят, ръката ми се струва подута, но казват, че и 10 дни може да стои, ако течността влиза.
2. Разрешено ли е да се транспортират повече болни в една линейка? Бяхме 5 човека, сред които 2 деца, без маски, едното с повръщане.
3. Детето ми започна да повръща и да има диария на 5тия ден от престоя. Не лекуват диарията, казват, че пробиотика, който дават за антибиотика е достатъчен. Имам чувството, че нарочно удължават престоя ни. Детето е подсечено и се мъчи. Възможно ли е тук да ни заразят с подобен чревен вирус? Казват, че е в следствие на многото лекарства Вероятно.
4. Мога ли да помоля да продължа лечението у дома? Или нямам право. Не ме разбирайте погрешно, ще стоя колкото трябва за да се оправи детето, но съм сигурна, че у дома ще е по добре. Най малкото вкъщи има топла вода, за разлика от тук.
5. Всеки ден й слагат банки, заради диарията, по 6 часа сме стояли, докато изтече. Никой не идва, никой не помага, никой не разделя поне на 2 това време, съобразявайки се че това е малко дете, което трудно може да стои легнало толкова часове...
6. Мога ли да откажа да ми направят ПСР тест на тръгване? Не съм пациент, а само придружител.
7. Мога ли да изисквам да присъствам на процедури като взимане на кръв? В момента ме карат да излизам.
8. Мога ли да помоля антибиотиците да не са венозно, а през устата?
И още хиляди въпроси, но засега, ако някой има търпение и ми отговори на тези ще съм много благодарна. Чувствам се смазана психочески, не мога да помогна на детето, не срещам помощ и съпричастност в никого. Тези хора страдат от емпатия, държат се изключително грубо...