Кой е най-трудният период?

  • 6 331
  • 117
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 245
В случая не е до децата това. Аз съм много спокойна майка. Wink
Оооо, не е вярно това.
Аз съм много припряна и изобщо не съм спокойна. Второто ни дете е чудесно, е, не че е кортко, но е спящо, ядящо, немрънкащо.

А първото??

Все се чудя как се излъгват за второ хората с трудно първо дете. Аз не знам дали бих се вкарала в тоя филм отново.

# 76
  • София
  • Мнения: 18 670
Само дето моите 4 (дотук) са били различни бебета. И спокойни, и ревливи, но аз съм била еднакво спокойна с всички. Надявам се и с номер 5 да съм същата

# 77
  • Мнения: 6 519
Първото не е било кой знае колко тежък случай, но след сравнението с второто беше по - мрънкащо. Ама то и сега, вече на почти 10 г. си е същото мрънкало 🤣🤣. Но не, не бих казала, че е било толкова тежък случай, че да ме откаже. По скоро раждането ме караше да отлагам момента за второ докато се престраша.

# 78
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 4 258
Аз най-голям зор видях със захранването или по-точно злоядото дете ми разказа играта Smiling Imp От началото беше на АМ ХИП ,пи го до 2,4г и май то ни изигра много лоша шега ,затова сега съм напрегната с второто бебе как ще тръгне храненето..

Иначе беше разкошно бебе синът ми-без колики,ревове,мрънкане,спеше си в кошарата от самото начало,не съм разбрала нищо от зъби ,запек,подсичане ,отказа нощното мляко след 3 м -изобщо бебе мечта Innocent

Когато яде всичко или поне 50 % от кухнята е супер голямо улеснение и се гледа лесно,в противен случай е адски изнервящо да гледаш другите деца как въртят супи и пюрета,а твоето иска само АМ и е на 3 бисквити за деня No Mouth

# 79
  • Мнения: 824
До към 5 месец беше някакъв кошмар - ревеше денонощно, нищо не я успокояваше - нито слинг, нито гушкане, нито разходки навън. Нищо не харесваше и ревеше от ВСИЧКО! С ММ нямахме време да спим, да ядем, какво остава да се изкъпем! Той нямаше и толкова работа, денонощно се занимавахме с бебето. А кърменето - най-естественото нещо на света уж, направо ми разказа играта. То не бяха болки, запушвания, блистери, консултанти... кошмар!
Чудихме се как хората се навиват на второ!? И разбира се - за великата конспирация на всички родители и как си траят всъщност колко е трудно, за да се не минат само те Grinning.
Светлината в тунела започна леко да се прокрадва точно около 5 месец. Е, започнахна зъбите тогава, но нищо общо с първите месеци. Сега е на 7+ месеца, не знам какво ни чака, но в момента ние се чувстваме адски щастливи, защото си имаме нормално бебе - да, реве. Да, не си доспиваме. Да, изнервя ни. Да, трудно е. Но.. няма нищо общо с началото...

# 80
  • Мнения: 245
До към 5 месец беше някакъв кошмар - ревеше денонощно, нищо не я успокояваше - нито слинг, нито гушкане, нито разходки навън. Нищо не харесваше и ревеше от ВСИЧКО! С ММ нямахме време да спим, да ядем, какво остава да се изкъпем! Той нямаше и толкова работа, денонощно се занимавахме с бебето. А кърменето - най-естественото нещо на света уж, направо ми разказа играта. То не бяха болки, запушвания, блистери, консултанти... кошмар!
Чудихме се как хората се навиват на второ!? И разбира се - за великата конспирация на всички родители и как си траят всъщност колко е трудно, за да се не минат само те Grinning.
Светлината в тунела започна леко да се прокрадва точно около 5 месец. Е, започнахна зъбите тогава, но нищо общо с първите месеци. Сега е на 7+ месеца, не знам какво ни чака, но в момента ние се чувстваме адски щастливи, защото си имаме нормално бебе - да, реве. Да, не си доспиваме. Да, изнервя ни. Да, трудно е. Но.. няма нищо общо с началото...

Много от написаното звучи точно като моята бебка. Постоянно получаваме съвети да я държим повече, че в нас ще е по-спокойна - а то Хич не е така. И в нас реве и мрънка 80% от времето докато е будна! Твърдо решена е да е кисела, и това е.

Точно и аз за това се чудя напоследък за конспирацията на родителите да не си казват открито какъв зор е да имаш бебок.

Ама Ей ти на - някои хора имат и спокойни бебета явно просто.

# 81
  • Мнения: 29 079

Точно и аз за това се чудя напоследък за конспирацията на родителите да не си казват открито какъв зор е да имаш бебок.


Сигурна ли си, че не че никой не ви казва, а просто вие не чувате? Simple Smile
Няма начин да не са ти казали поне сто човека по време на бременността: „Спи сега, че после няма да можеш“. Но обикновено бременните се дразнят на такива реплики. Както и на другите, от рода на „Сега е лесно, зорът става, когато родиш“, когато бременната се оплаква от някакво неразположение. Пак дразнят. Мен най-много ме дразнеше репликата: „Когато бебето спи, спи и ти“. Е, да, ама в моя случай не ставаше. И то главно аз не исках, защото предпочитах това време да използвам лично за себе си, тип „и аз съм човек“. Да пия кафе със съседка или приятелка, да почета книга, да изгледам спокойно някой филм...
Не сте чували майки – било то приятелки, било роднини или колежки – да се оплакват от децата си? Чували сте, ама ви е минавало покрай ушите, защото първо, не ви засяга, второ, вярвали сте, че няма да сте от майките, които постоянно реват и се оплакват от децата си, трето, много ясно, че вашите деца ще са като по филмите и книгите – кротки, усмихнати ангелчета, които се отглеждат самички някъде встрани, докато майката продължава да води предишния си начин на живот.
Не се сърдете на другите родители, а на авторите на сапунени мехури, които са ви напълнили главите с бонбоненорозова мъгла.
Аз лично поне сто пъти съм предупреждавала по разни теми, че между „искам бебче“ (сега и веднага!) и „имам и отглеждам дете“ има огро-о-о-мна разлика. То самият израз „искам бебе/бебче“ говори достатъчно, че авторката му не е готова още да стане родител и не осъзнава колко трудно и отговорно е това. И че бебето не е кукла, с която да си поиграеш и като ти омръзне, да я метнеш в ъгъла. И че е бебе 2 години, а после цял живот ти е дете, за което носиш отговорност. И че си родител, докато си жива. И че както и да се развие житейският му път, за всяка неудача ти ще си виновна. Даже и да не си, първо теб ще посочат с пръст. (Бащата няма нищо общо и винаги е невинен.) И това съм го писала сто пъти.
Като че ли някой ме е чул... Simple Smile

Последна редакция: пн, 30 май 2022, 13:07 от Как' Сийка

# 82
  • Мнения: 2 053
Освен всичко друго като си кажеш колко ти е трудно с бебето веднага се започва, че се лигавиш, оплакваш, какво толкова има да му се гледа на едно бебе, какво правиш по цял ден, че си изморена от седене на пейки, "майка лесно не се става" и т.н. То на човек му се отщява да си признае, че му е трудно и да се оплаче.
Аз затова и рано спрях да го правя щото получавах погледи и фрази в стил "а ти какво си очаквала, че ще е много лесно ли" или "чакай да видиш като порасне, малки деца малки проблеми" и подобни.  
Пример: майка ми звъни и пита какво правим, аз казвам, че бебето е криво, цял ден реве, иска само на ръце, нямам време да отида до тоалетна и вместо малко съчувствие получавам отговор "ами бебе е, ти какво искаш да прави?" Ами след втория път започнах да й отговарям с по една дума, че сме добре и да затварям.

Затова си мълчах и хич не споделях, че ми е трудно. Някак си обществото очаква от майката да е супер хепи, че е станала такава, да загърби с лека ръка предишния си живот, съня си, времето за себе си и майчинството се представя в едни захаросани розови краски...

Отделно, то се забравя колко е трудно. Дъщеря ми е на 6.5 години вече не ми се вижда толкова трудно гледането на бебе Joy т.е знам, че бях пред нервна криза (а много пъти и в такава), знам, че ми беше страшно трудно ама не помня какво точно. От сегашната ми гледна точка колики, рев, мрънкане, зъби не ми се виждат толкова страшни колкото когато ми бяха на главата.  Надявам се да си припомня скоро...

# 83
  • Мнения: 3 397
Бебето спи през повечето време и е по-лесно отколкото с по-голямо , което те изнервя . То се и забравя . Зависи и как го научиш , според мен свиква да го разнасят и да е в на някой ръцете . Второто дете нямах време да го държа и люлея много .

# 84
  • Мнения: 245
Освен всичко друго като си кажеш колко ти е трудно с бебето веднага се започва, че се лигавиш, оплакваш, какво толкова има да му се гледа на едно бебе, какво правиш по цял ден, че си изморена от седене на пейки, "майка лесно не се става" и т.н. То на човек му се отщява да си признае, че му е трудно и да се оплаче.

Аз затова и рано спрях да го правя щото получавах погледи и фрази в стил "а ти какво си очаквала, че ще е много лесно ли" или "чакай да видиш като порасне, малки деца малки проблеми" и подобни.  

Пример: майка ми звъни и пита какво правим, аз казвам, че бебето е криво, цял ден реве, иска само на ръце, нямам време да отида до тоалетна и вместо малко съчувствие получавам отговор "ами бебе е, ти какво искаш да прави?" Ами след втория път започнах да й отговарям с по една дума, че сме добре и да затварям.

Не знаех, че имам сестра 😏

Шегата на страна - при мен е абсолютно същото с майка ми и баба ми. Питат как сме, отговарям откровено, и се започва със заучените фрази .. представям ли си на тях какво им е било на времето, да не съм се оплаквала от това прекрасно бебе, тя бебка била толкова добричка и т.н и т.н. После викат - ти не ми споделяш 🤪🤪

# 85
  • Мнения: 824
Да, и аз бях чувала, че бебета само спели първите месеци - ДА БЕ ДА! Някои може би.. моята сега спи много повече отколкото в началото.

# 86
  • Мнения: 3 397
Друго си е да се пооплачеш малко , все обичаме да го правим . Добре , че са децата , че ще ни е много спокойно и скучно без тях .Свиква се .

# 87
  • София
  • Мнения: 18 670
Добре , че са децата , че ще ни е много спокойно и скучно без тях.

Всъщност е точно така. Ние затова се решихме да имаме 5-то. Защото двете големи заминаха на 1500 км., третото почти вече няма нужда от нас и изведнъж се оказахме реално само с 1 (малко) дете и наистина стана тихо и скучно у дома. Simple Smile

# 88
  • Мнения: 122
И аз да се разпиша по темата с периодите. Мисля, че няма лесен период, особено когато си с първо дете. Всичко ти е ново, нямаш представа какво да правиш и поне аз се уча на всичко в движение. Имам близнаци и докато бях бременна не прочетох нито една книга или форум или какъвто и да било източник на информация, който поне малко да ме подготви за реалността Joy Все си казвах, че има време и така като се замисля съм живяла в някакво блажено незнание. А иначе, дежурните приказки на околните и аз ги слушах - "спи сега, че после няма да можеш", "не знаеш какво е умора, докато не станеш майка" и т.н. За всяка една от нас периодите са различни и трудни по своему. За моите почти 8 месечни близнаци мога да кажа, че ми е било най-трудно през първите 3 месеца и то не толкова заради колики или някакви други бебешки не разположения, а по-скоро да успея да се наглася психически, че вече ежедневието ми е друго и че вече нямам лукса да разполагам с времето си както намеря за добре. Горното да не се приема егоистично,мисля че всяка майка е преминавала през такава фаза.

# 89
  • Мнения: 10 469
Четох темата по диагонал.
Никакво недоспиване, колики и други трудности със здрави бебета и деца, за мен, не могат да се сравнят с упорит предпубертет и пубертет, на когото му говориш, говориш, опитваш се да му помогнеш, накрая си прави, каквото си знае и обвинява теб, че не го разбираш и всички са в заговор да му провалят живота.

Общи условия

Активация на акаунт