Зависи от ситуацията. Едва ли има еднозначно тълкувание слабост ли е или не.
На мен ми се е случвало. Тръшкането на вратата е по-скоро символично, но излизам някъде навън и дълго се разхождам. Понякога и поплаквам в тези разходки. Като усетя, че съм разходила гнева си, се прибирам. Не е толкова страшно
Вярно е, че това никога не решава проблема, но в известна степен охлажда нагорещаната обстановка.
На мен ми се е случвало. Тръшкането на вратата е по-скоро символично, но излизам някъде навън и дълго се разхождам. Понякога и поплаквам в тези разходки. Като усетя, че съм разходила гнева си, се прибирам. Не е толкова страшно
Вярно е, че това никога не решава проблема, но в известна степен охлажда нагорещаната обстановка. 
Случвало ми се е, но рядко и то, както някой вече каза, символично - просто умишлено малко по-силно затварям вратата, но не съм излизала навън досега, просто отивам в кухнята да пуша. И, да, манипулация си е и то съвсем съзнателна, защото знам, че той ще ме последва и в повечето случаи ще ми се извини 
. Но пък се старая да не го правя, защото е страшно обидно/ на мен поне така ми действа в редките случаи, когато той го е правил/. И определено е безсилие-когато вече думите не помагат, всеки си знае неговото и нещата отиват към безсмислено заяждане и обвинения, от безсилие човек напуска "бойното поле". Но си мисля, че можеш да "напуснеш" и по-цивилизовано, без да тръшнеш вратата 
и пак да се успокоиш? А и доста лошо впечатление ми прави, когато идва от съседите/доста често/, та това също ме спира-никой не е длъжен да ни слуша разправиите! 
