Здравейте!
Студен човек съм, затворен, пасивен, трудно се разкривам и допускам нови хора до себе си, което от отсрещната страна се приема като липса на интерес и апатия.
Наскоро приключих отношения и не спира да ме измъчва чувство за вина, че съм саботирала връзката си. Често бях мълчалива, тревожна, загубих съня си, имах съмнения относно развитието на отношенията ни и не го търсех, все чаках той да инициира контакт, за да се уверя че все още има интерес. Нито веднъж не поех инициатива да отидем някъде, нито веднъж не му приготвих вечеря, ей така да го зарадвам. Дори две яйца не пожелах да изпържа от страх да не се изложа пред него, че хич ме няма в кухнята.
Появи се негова бивша тръпка, с която нещата не са се получили преди, но момичето е изявило голям интерес към него и ето че сега са заедно, а аз съм натирена и си скубя косите. Той самия ми беше споменал за нея, явно е била в мислите му докато сме заедно. Вероятно се е виждал паралелно и с двете ни.
Минах през всички възможни емоции докато накрая не си дадох сметка, че не мога да го виня, че с друга жена се чувства по-щастлив. Уважавам решението му и не бих се намесила в новата му връзка, но тайно се надявам, че ако между тях не се получи, ще намерим отново път един към друг, може би в по-подходящо време. Все повече забравям разногласията, които сме имали, помня само хубавите моменти... мъчно ми е че когато най- накрая в живота ми се появи човек със сериозни намерения към мен, аз го отбъснах с поведението си. Не бях достатъчно отдадена. Не зная какъв съвет точно търся, но би ми било интересно да прочета вашите коментари, имам нужда от утеха.
Студен човек съм, затворен, пасивен, трудно се разкривам и допускам нови хора до себе си, което от отсрещната страна се приема като липса на интерес и апатия.
Наскоро приключих отношения и не спира да ме измъчва чувство за вина, че съм саботирала връзката си. Често бях мълчалива, тревожна, загубих съня си, имах съмнения относно развитието на отношенията ни и не го търсех, все чаках той да инициира контакт, за да се уверя че все още има интерес. Нито веднъж не поех инициатива да отидем някъде, нито веднъж не му приготвих вечеря, ей така да го зарадвам. Дори две яйца не пожелах да изпържа от страх да не се изложа пред него, че хич ме няма в кухнята.
Появи се негова бивша тръпка, с която нещата не са се получили преди, но момичето е изявило голям интерес към него и ето че сега са заедно, а аз съм натирена и си скубя косите. Той самия ми беше споменал за нея, явно е била в мислите му докато сме заедно. Вероятно се е виждал паралелно и с двете ни.
Минах през всички възможни емоции докато накрая не си дадох сметка, че не мога да го виня, че с друга жена се чувства по-щастлив. Уважавам решението му и не бих се намесила в новата му връзка, но тайно се надявам, че ако между тях не се получи, ще намерим отново път един към друг, може би в по-подходящо време. Все повече забравям разногласията, които сме имали, помня само хубавите моменти... мъчно ми е че когато най- накрая в живота ми се появи човек със сериозни намерения към мен, аз го отбъснах с поведението си. Не бях достатъчно отдадена. Не зная какъв съвет точно търся, но би ми било интересно да прочета вашите коментари, имам нужда от утеха.
Гледай Sex education за повече конкретика 
