Коя специалност да запиша?

Ей затова сме на това дередже. Типичен Бай Ганьо.
Само като ти прочетох първото изречение ми стана ясно, че нямаш никаква здравна и обща култура.
Ами като са едни обикновени продавачи, защо не пуснеш едно CV да видим дали ще те вземат. А не знаеш колко изисквания има да се работи в аптеката. И зад този “продавач” седят 6 години от първи курс до получаването на дипломата.
Коя продавачка учи 6 години да ми припомниш, че нещо съм забравила???
За продавачка искат диплома за средно и дават 1250 бруто заплата.
В аптеката знаеш какви са заплатите предполагам. 2660 бруто е по веригите за 8 ч. В клиничните проучвания е около 5500-6000 бруто.
Медицинските професии не могат да се работят онлайн, не знам защо изобщо го споменаваш.
Хоум офис с фармация може да се работи към някой кол център или във фирмите за клинични проучвания ако си назначена към администрацията.

Форумката имаше предвид, че фармацевтите се гърчат години да учат, а накрая де факто работят продавачи. На лекарства, ама продавачи.

С образование  магистър фармацефт се работи продавач в аптека само ако искаш да работиш като продавач в аптека (да не повтарям отново гореизброените варианти за работа с такова образование  и съответното заплащане). Но кандидатстудентските изпити по химия и биология са страшни и често непреодолими. Прави се с цел да не влизат случайно решили да видят какво е това тип "я да се  пробвам" и да ги изпокъсат на всички изпити когато започне същинската част. А по начина по който авторката е написала че нямала пропуски по биология, разбирам че представа си няма за какво става въпрос (форматът на изпитите няма много общо с изучавания в училище материал, даже и в профилираната подготовка)
Съветите ви да следвала мечтите и сърцето си няма да ги квалифицирам, само ще кажа че с едни голи мечти става само по филмите, в реалния живот ще трябва да яде и да плаща сметки.
С правно образование и без никого зад гърба си, най-много да разнася кафетата в някоя кантора, а ако и се вдигне рейтинга, може да и гласуват доверие да разнася документи между съда и кантората. Може да работи и в кантората на някой нотариус - офис сътрудник с правно образование. Тези неща при условие ако има късмет. Не знам обаче как стои вариант с полицейска школа - полицай - следовател - юрист -  точно в този ред и дали не може да започне като служебен защитник към полицията?
Варианта за помощник фармацефт не знам защо ви се вижда толкова злее -това е вариант да работи в културна среда, а не да я избират по възраст и физически данни за продавачка в някой мол или серветьорка в кафе/кръчма. Бих препоръчала по-малко  романтики, мечти и сърце ли беше и повече разум. Помисли какво можеш да работиш и  запишеш да учиш без да имаш специализирана предварителна подготовка. В съвременния свят се оправят практичните и приспособими хора!

Два примера се сещам на секундата за добре платен юрисконсулт на ТД и адвокатка със собствена практика, и двамата без никакви юристи в рода.
От всяка специалност масата са посредствени, те затова са и маса, но това не значи, че няма изключителни, амбициозни, практични и приспособими хора.
Пак е добре, че примерът беше с кафета, а не с кавали.

Това за кавалите не го разбрах. Имах предвид кафета и точно това съм написала.
Изключения винаги може да има във всички сфери, но това само потвърждава факта  че щом говорим за изключения, те са се случили по някакво чудо. А общата картинка за реализация на дипломираните с право е доста мрачна. И с амбиции и с воля и мечти, факт че рядко се случва да се реализират ако нямат подкрепа. Твоята позната адвокатка която се справяла сама кой я е вкарал в адвокатска колегия? Само не ми казвай че сама е влязла там, че такова нещо няма как да се случи! Надявам се знаете че един млад човек просто с диплома по право все още не е адвокат. Авторката на темата навярно това имаше предвид като спомена връзки и цитирам нейния израз "елитни семейства". Още е много млада и не е добре запозната с по-подходящата за случая терминология, но в общи линии е схванала правилно нещата за нравите в адвокатските среди.
Иначе всеки има някакви познати -  аз  познавам и таксиметрови шофьори завършили право, имам приятелка с творческа проэесия и непостоянни доходи която реши да учи право... Изучи го и се дипломира, но след 2 години лутане  се завърна към професията с непостоянни доходи. За другото каза просто че нямало смисъл. Децата на няколко колеги , които завършиха право и психология, но все така продължават да работят в кол центрове и молове... Едно от момичетата с диплома по психолжгия, записа Банково дело в ИУ, казало на майка си че е по-добре да работи като банков служител, отколкото да е безработен психолог. Щерката на приятелка  поработва почасово и безплатно в някакъв център за психологическа помощ, колкото да трупа опит по специалността. Имаме и близко момиче което наистина стана адвокат, но не е истина през какво е минала докато сбъдне мечтата си, а по едно време мислела да се откаже. Започна работа в кантора още като студентка. Разнасяла кафета и документи  не само докато учи, но и години след университета. Възрастния и шеф я ползвал и за личен шофьор. Тя  стоварвала трудноподвижния си шеф пред съда а после ходела да търси място за паркиране на луксозната му кола, че не можело да я остави къде да е. После на бегом обратно до съда да крепи шефа и да носи чантата с документите, които самата тя била подготвяла. После като минело
делото айде  пак на бегом за колата че да прибере шефа и така всеки път. Същото и с жена му. Когато шефът и съвсем рухнал, чак тогава я вписали в колегията и започнала да ходи по някакви дела и да се среща с клиенти на кантората. Докато стигне до тук, какво ли не и се наложило да прави - писала даже и дипломни рабати на синовете на шефавете си.
Та примери има всякакви. Важното е човек да не се хвърля сляпо в нещо, защото било детската му мечта или по някакви други сантименти. Нещата трябва добре да се обмислят, да се търси мнение от хора минали по този път, за да не отидат ей така няколко години, а после да няма реализация.

Ако ще си правим изводи по един човек, който по някаква причина не е искал да пробва другаде, няма смисъл от дискусия.
Хора, които ги е шубе и предпочитат по-малкото и познато зло, и аз познавам. Даже аз самата съм такава. Това не значи, че някой с моето образование не е пробил, докато аз съм човек-оркестър в Гошо и ортаци ЕООД.

Изобщо не става въпрос за обичайно преместване и че целия гърч и мачкане ще започнат отново, а дали изобщо ще си намери ново място и да види дали и другаде е така. Това, когато е наясно че просто могат да вземат поредната студентка и да и плащат 2 пъти по-малко докато я лъжат че ще я предложат на колегията. Самата тя беше започнала почасово като студентка. Стигнала донякъде, повече от други стажанти, можело е да няма такъв шанс на друго място. Много неща е виждала, естествено и комуникацията и с колегите от университета също е фактор, не всеки от тях е успял да си намери работа в адвокатска кантора. Действащите адвокати не магат да поемат хилядите дипломирани прависти, които бълват ВУЗ-овете всяка година. Успяват малка част от тях и то в по големите кантори.
Не отговори на питането ми как познатата ти успя да влезе в адвокатска колегия без да има гръб. Това е най-големия препъни камък за дипломираните юристи. Ако не могат да влязат в адвокатска колегия стигаме пак до началото на тази дискусия - кафета, документи, търчане насам-натам където ги пратят.. 
 нНакратко секретарка с юридическо образование, при условие че намерят такява рябата.

Не знам как е влязла и няма как да я питам, жената почина. Но беше завършила това хилядолетие и нямаше роднини адвокати.
Другият е нахален юрисконсулт, което също е реализация за човек, завършил право. Той също няма роднини адвокати и изобщо роднини юристи - знам със сигурност, защото става дума за брат ми.

Ясно, разбрах , завършила е преди въвеждането на тази система и вероятно навреме е изградила необходимите връзки за кариерното си развитие, а системата  влезе в сила в годините след 2000-та. Въведе я адвокатското лоби с цел университетите безпрепятствено да могат да бълват полуграмотни юристи, но действащите адвокати да могат да контролират броя действащи адвокати. Получи се като игра на думи но не е... Така се стигна и до парадокса, хора с дипломи от СУ да не могат да работят това за което са учили, или развитието им в тази посока изкуствено да бъде възпрепятствано или значително забавено, а прависти с дипломи от забутани университети с оценки които не стават за гледане да получават стажове и вписване в адвокатска колегия, съюз на адвокати и т.н. заради това че родителите им са адвокати и им осигуряват гърба (явно за тези "елитни семейства" говореше авторката на темата). Затова и такъв ни е хала на съд, законотворство и прочие свързано с това лоби. Да, има и такива, които въпреки спънките по пътя, успяват да се реализират, но на фона на броя дипломирани с право, бройката реализирани адвокати е малка.

Аз познавам две испанки, които са завършили право и работят съвсем друго. Много деца се палят идеалистично по сериали като Али МкБийл, реалността е друга.

Отново ще повторя, че завършилите право не стават само адвокати. А това, че не са адвокати, не означава, че не могат да натрупат опит и знания.
И да, Али Макбийл и общата некомпетентност на хора извън сферата създават погрешна представа какво е това нещо , специалността Право.

Не мисля, че някой от съвременните млади хора се пали по живота на Али Макбийл. Та това беше толкова отдавна, те даже не са чували за този филм.
Но като сме взели да даваме примери, познавам млада жена, която започна да се готви за икономика под давление на родителите си, в един момент рязко си смени мнението и започна да се готви и кандидатства за специалност, която бълва безработни или санитари ежегодно - не е от изброените от авторката. Завърши, надгради с много сериозна специализация и сега получава много добра и сигурна заплата.

Друга млада жена завърши същото, търси си работа, но нямаше никъде, седя си на издръжка на майка си, която е самотен родител на ниска заплата и след това започна да работи нещо съвсем различно, в съвсем друга сфера и с убеждението, че висшето образование е само загуба на време.

Така че примери всякакви, хора различни и от примери не можеш да кажеш как ще се реализира един човек, защото зависи от него в много голяма степен, а в по-малка степен е и късмет.

Не знам защо се хванахте за примера за Али МкБийл, аз не гледам телевизия и просто това ми хрумна. Но филмите за адвокати са солидна бройка.

Ако си човек, който не е решил твърдо какво да избере за професия, е добре да не се набутваш където хем трудно се учи, завършва и е полезно да имаш гръб. Защото мотивацията и самочувствието че точно това, и нищо друго е твоето поприще, ще ти помогне в трудните моменти.

Знам и за трима лекари, които на семейни начала са си избрали професията, и са в други области, основно политика. Момичето ми изглежда от още колебаещите се, така че хубаво да мисли.