В момента чета ... 77

Аз започнах "Кралството" на Несбьо и "Другата ръка" на Крис Клийв.
Засега много ми харесва стилът на писане на Клийв.

Това може би е най-най тежката за мен книга, която съм прочела евър. Помня, че не можех да спя, синът ми беше малък и преживях всичко почти физически. За мен това е най-силната книга на Хосейни. Мислила съм да я чето отново, но едва ли ще стане.

Започнах Силата на кучето, все още съм е началото, около 15%, но е увлекателна и бързо върви. Мисля, че развръзката/завръзката тъкмо се оформя.

Благодаря, че спомена Крис Картър и Сторител. Отдавна искам да прочета нещо негово но книгите се намират трудно,ще го преслушам щом изслушам Майките. Тези дни съм постоянно в движение и успешно слушам ,остава ми около 1ч .

Мишчица аз в началото си мислих, че е супер приятна книга ... но се измени. Аз толкова мног оискам да прочета една хубава книга , но без агресии, без недативни емоции и без разни лоши неща. Само хубави. Но не попадам на такава. Може пък да взема да препрочета приказки. Те поне имат хубав край.

Препоръчвам ти съвременна - "Вълшебният април", Елизабет Фон Арним. Или която и да е от Жоржи Амаду, може би "Дона Флор". Има и като описаните от теб съвременни, затова не се отказвам да ги чета, макар че, като теб, понякога се чудя дали не "вървят" към един вид апокалипсис актуалните автори с техните творби...

Ще потърся, мерси.

Ако искаш книги без насилие, убийства и извращения, избягвай тези за Афганистан, особено за периода на прясно завзелите властта джихадисти, каквато е и "1000 сияйни слънца". Няма как хем да избираш роман за размирно време и размирно място, белязано от постоянни войни и кръвопролития, хем да очакваш да няма агресия. "Ловецът на хвърчила" е най-силната на Халед Хосейни според мен и си заслужава да се прочете.
Джейн Остин винаги е подходящ избор за истории без агресия и насилие, от Андре Мороа също - Септемврийски рози е идеална, книгите на Ян-Филип Зендкер са особено подходящи за целите ти също.

Rayna13 мерси. Аз не знам предварително. Аз хващам една книга и я чета, Тази в началото започна толкова красиво. Ще я прочета разбира се докрай. Може да те послушам с Джейн Остин.

Добавям "Шато Лакрот" от Мария Касимова-Моасе, тя е много смешна и със сигурност не създава тъжно настроение.
Ако не ти се четат такива неща, не мъчи хвърчилата, а си вземи нещо, което ти съвпада с настроението.

Оставя ли я няма да я прочета . Ще я довърша и ще започна по препоръките.
Но наистина не ми се чете за проблеми при тази бомбандировка с проблеми от всякъде.

Под бадемовото дърво също е на тази тема, но няма бруталности в нея. Хареса ми книгата.
Това, което се случва е пречупено през погледа и спомените на дете , пътуващо във влак. Има места в книгата, които малко доскучават, но съществува и момент на изненада на финала.

И аз съм за Джейн Остин, когато става дума за книга без агресия.
От съвременните художествени май не се сещам за такава без тъмни неща (дори да няма истинска агресия). Но сигурно има романтични романи (каквито по принцип не чета - тези на Остин не ги броя, те са по-скоро исторически).

+1 за препоръката на "Вълшебният април" от Елизабет Фон Арним.  Позитивна и разтоварваща  книжка.  За търсенето на красотата и хармонията в нас и света около нас, поднесена по един забавен, лежерен и колоритен начин. Едно малко бижу за мен.

Много е хубаво че споделяте за такива книги. Темата като цяло е много хубава за мен и с обсъждането на български автори. Аз за съм голям фен на традиционните , но към новите имам все още предразсъдъци и не смея да се впускам. Особено писателките. Не знам защо очаквам или истерии или мъжкаранство.  Предразсъдъци както казах. Ще продължавам да чета отзивите тук и може да се престраша в един момент. Надявам се да не засегнах някого.

Приключих с "Невидимите фурии на сърцето" (Джон Бойн).
Не знам дали е част от стратегията "Прозорец на Овертон", може и да е, но е определено една от запомнящите се книги и една от най-въздействащите, които съм чела от доста време насам..

Ето и ревюто ми:

За изкушените от литературата фенове е известно, но нека все пак го кажа отново, за да е ясно от самото начало – „Невидимите фурии на сърцето“ е провокативна книга, разказваща от първо лице за живота на един хомосексуален мъж.

Ясно си спомням първата книга на тази тема , която прочетох преди много, много години - "Зверски нощи" на Сирил Колар. Една сурова и искрена изповед , която ме беше впечатлила и разтърсила, горчива, груба и жестока книга за цената на това да бъдеш различен.

Специално "Невидимите фурии на сърцето" е различна и ме завладя още от първите страници с финия си стил и усет към детайлите. Усетих я като много „моя“ книга и бързо успях да се потопя в историята, разказваща за живота на Сирил (да, главният герой е отново Сирил, съименник на автора на „Зверски нощи“).
Сирил е момчето, имало участта да се роди "незаконно" в Ирландия, страната на строгия католицизъм, а майка му да бъде прокудена бременна и сама от родното си село , да бъде изоставен след раждането си и осиновен, дори не точно "осиновен", а "взет под наем" до 18-тата си годишнина от странното заможно семейство на финансов мошеник и ексцентричната му съпруга - писателка, считаща успехите и продажбите на книгите си за снобизъм, а известността си за „вулгарност“.

Раснал от първия си миг на този свят в самота и без любов, Сирил е обречен цял живот да носи кръста си в търсенето на обич, взаимност и човешка близост.
Емоционален, откровен, ироничен и сложен роман, семейна сага в истинския смисъл на думата, която разказва не само за съдбата на Сирил, но и е портрет на живота в Ирландия от 40-те години на миналия век до наши дни..

Това е една Голяма Книга за любовта. Да, друга любов, непонятна за повечето от нас и чужда, но все пак любов.
Това е и една Голяма Книга за Ненавистта и за Омразата към тези, които мислят, чувстват се и постъпват по различен от общоприетия начин.
Книга за смелостта да бъдеш различен, да отстояваш своето различие, да се самоидентифицираш и да признаеш и да приемеш себе си такъв, какъвто си.

Разбира се, 5*.