В момента чета ... 77

Обичам ви и ви съчувствам! ❤
Тепърва ще влизате в дълбокото.

Аз стигнах до втора част на Невидимите фурии на сърцето и до момента най-много се радвам, че е в превод на Владимир Молев. Просто винаги ме впечатлява този човек. Мисля, че е страхотен професионалист и подозирам, че прецизно си избира върху кои заглавия да работи.

Прочетох "Проста истина" от Дейвид Балдачи. Доста време се чудех какво чета и ....защо го чета. Едно криминале, без което можех спокойно да мина.
Прочетох "Моята година със Селинджър" от Джоана Рейкоф. Авторката разказва за година, в която е работела в малка литературна агенция, на която е бил клиент Селинджър, вече известен писател. Беше ми интересно да разбера как са се възторгвали неговите читатели от книгите му, за  особеностите на характера му, и най-вече  да си спомня как с приятели коментирахме "Спасителя в ръжта" . Всеки беше длъжен да я прочете! Сега си я извадих от библиотеката  да чака ред. Какво ли ще прочета сега в нея?

Аз довърших Остатъкът от деня  . Въпреки една негативна препоръка тук на мен много ми хареса книгата. Как така нищо не се случва? Случват се страшно много неща и то толкова различни. Има и несподелена любов и объркан родител, и неразбрал син и социални структури и служба и кариера и бит и порядки и любови споделени и несподелени и описания на пейзажи, хора, характери , населени места , йерархии , политика вътрешна и световна ... какво ли не се случва в тази книга. Но наистина е от типа тихите води, защото всичко се случва под повърхността на лустриран и спокоен изказ на обучен първокласен наблюдател на толкова много събития и хора. И с още толкова събития и хора на съдбите на които не е наблюдател, а са му в ръцете, т.е. неговите подчинени. Книгата е супер просто. Сега ще търся да прочета нещо друго.

Прочетох “Жена без път” на Уила Катър/носител на Пулицър/.Чудесна,дълбока,човешка.

С две-три мнения (главно негативното 😀) от последните страници доста ме заинтригува  този хартиен дворец.
"Чета" Дневникът на Ане Франк (слушам) и паралелно с нея "Малък живот" на Х. Янагихара.

Чета “Кестеновия човек”, за първи път чета книга по сериал. Всичко е предадено с изключителна  точност от Нетфликс, което ме впечатли. Книгата е много интересна.

Може би неволна грешка-сериалът е по романа.           
 Като че ли се преситих на скандинавски ноар, след като изчетох почти всичко от Юрт и Русенфелд, Несбьо, Адлер Улсен и Стиг Ларшон и затова "Кестеновия човек" не ме впечатли чак толкова. Не е лоша, разбира се.

Прочетох Бели нощи и въпреки вестникарската хартия и ситен шрифт , ми хареса.
Не мога да кажа, че ме е грабнала в началото, но породи у мен различни емоции.
И макар, че не можах напълно да оправдая Аня за отчуждението  към дъщерите си, никога, ама никога не искам да разбера от първо лице какво е да избираш кое от децата си да спасиш.
Действието се развива по време на ВСВ и обсадата на Ленинград.
Другата времева линия представя живота на двете й дъщери. Едната със семейство, но пред разпадащ се брак, а другата е журналистка , обикаляща света .
И понеже главната героиня е рускиня, няма начин да не е вмъкната и приказка в книгата.

Започнах Перлата, която се освободи от черупката си. По принцип такъв тип заглавия не ми вдъхват доверие, но нямах друго интересно на киндъла. То пък се оказа интересна, научих нови за мен скандални навици за Афганистан. Историята върви успоредно почти в наши дни за едно момиче , и преди години за пра-баба и. Относно историята от настоящето, четейки проблемите на децата през цялото време не можех да повярвам, че това е сега, случва се в наши дни…

Прочетох Невидимите фурии на сърцето и за мен това е една удивителна и шеметна творба, за която ще изсипя само суперлативи, въпреки че имаше един момент, в който бях скептична, че ще ме изненада с нещо изключително. Обаче успя… Четенето бе невероятно, пленително и въздействащо изживяване.

Спечели ме с ведрост, лекота и хумор в писането. А също и с образцов сарказъм.
Силно начало, което увлича и предразполага да очакваш една интересна история.
Следващия момент - младежките години на героя - не ме трогна и дори леко намали вниманието ми към сюжета, но после… когато стигнах втората част… ме разчувства.
Сякаш книгата от юношеството си премина в зрялост. И направо те сграбчва до последната страница.

Изключително запомнящи се, ярки герои, сред които за мен главният Сирил бледнееше. Не успях да му симпатизирам напълно, но тези около него бяха впечатляващи. И именно те са скъпоценните камъни на това четиво за мен.

Централните теми са любовта, приятелството, политиката и гражданските права, религията и моралът, но най-вече отношението между човеците и анонимния, безпристрастен свят на природата. Всяка от тях е разгледана духовито и с размах.

Върнах се дори да прочета какво писахме преди седмици, когато се разгоря дискусия за хомосексуалността в книгата… и какво да видя - изтрити са мненията. 🤦♀🤦♀🤦♀
Направо се почувствах в Ирландия, сред вездесъщите свещеници…

За тези, които още не са чели книгата и имат колебания, то нека знаят, че това не е книга за “педали” (цитирам от творбата), а това е книга за човешките сърца - които туптят и спират в най-неочаквани моменти. Които биват разбивани и открадвани също така изненадващо.

Хареса ми много и на какво се дължи заглавието, а именно  - цитат и вдъхновение от думите на Хана Аренд за поета У. Х. Одън - че животът е написал като с четка върху лицето му невидимите фурии на сърцето му.

Аня, на мен Фуриите ще са ми един от фаворитите за Книга на годината.
Радвам се,че и теб те е докоснала. Силна. Вълнуваща. И, да, някак светла и лека книга , въпреки всички гадни неща, които се случват в нея.

Аз още се надявам моите любими Симон и Хана да си намерят повече спътници до номинациите.

Как върви с Хартиеният дворец… напреднала си още, нали?

Да, остават ми към 150 страници

Живот в скалите - на 50стр съм и не е моето нещо. Още нищо не е станало, само описания през погледа на детето и едни дълги мъдри мисли, ама като са написани на диалект, нищо не разбирам.😂Ох, аз съм упорито магаре и може би ще я прочета за година-две. Има също и Пасиансът на ангелите, ох, ох.
Иначе чакам да получа Мексиканска готика,  Били Съмърс, Мозайка от убийства и Дървесна история (тези са ми в списъка след мнения от темата за тях) и Малък наръчник по хюга. С нетърпение ще започна някоя от тях. Малко да разнообразя  от скалите.

С въпросното творение, не само че не бих упорствала, но и не бих подхващаха да чета - срещала съм цитати на тези мъдрости и ми стигаше.
Прочетох набързо “Капан за Пепеляшка”, но не ми хареса - стилово, като изказ. Обръщенията “мумийке” и “миличко” също помогнаха за това. Може и до превод да е, но нямам желание да я чета втори път, за да видя как звучи в оригинал.