В момента чета ... 77

Да, на едно 11 годишно дете, а и по-малки ги гледат такива, му се показва Тайван. Ако ще правят предаване за деца за сексуалността, каквато и да било тя , то не виждам какво общо има с Тайван. Аз като родител бих искала да знам какво гледа детето и държа съдържанието да отговаря на заглавието. В крайна сметка сексуалността е отделна тематика и не е Тайван специфична .
Ако така се вмъкват теми, то си представям какво може да се вмъкне в предаването за България например и какво може да се спретне на децата под някакво заглавие без родителите изобщо да подозират.

Cioccolata само да ти кажа, че в деншно време много хора нямат тези права не защото имат определени разбирания и характеристик, а просто защото нямат пари за елементарното. Т.е. например едни най-обикн. родители , останали без работа колко време ще издържат преди да се сринат напълно безправни. КОЙ се притича на помощ на ВСЕКИ един човек с проблем???  И това е проблем от векове.  Описваш не определена чувствителна група, а СЛАБИТЕ от всяка група. Затова дразнят тези етикети. Има много слаби и без да са в модерно течение . Те как да привлекат внимание?

Във всяко общество има най-различни проблеми. Това не означава, че трябва да се допуска неравноправие, когато поне този проблем е съвсем лесен за решаване.

Не е лесен. Ако при дадена група проблеми не се допускат защото групата е много специална и винаги @специалността@ я прави защитена, то всички останали слаби и в беда какво трябва да направят за да им се помогне? Те нямат 100% гарантиран аргумент?
Не може някой с етикет да се ползва от изключителни права за защита и да се оплаква, защото рано или късно ще предизвика обратен ефект и завист у всички останали нуждаещи се и ще се получи обратното . Има много примери , само се замисли.
Според мен свръх протекция и спец. отношение само за децата и инвалиди и подобни, които наистина не могат.

Какви са специалните права и протекции? Това, което се иска, го написах вече - правата, които ползват хетеро двойките, ако са сключили брак. И правото да не бъдат сочени с пръст, да не бъдат дискриминирани на интервюта за работа. Кое му е специалното?

Както и да е, продължавайте да обсъждате глупости, но вече без мен.

Решавам да дам шанс на няколко филма тази сутрин. Започвам сериал с известна, награждавана актриса и една от първите сцени е разговор с бившата й любовница, която вече е омъжена за чернокож актьор (дори не съм сигурна, че това определение вече се приема), в който двете анализират връзката си.
Давам шанс на втори филм, който започва с етикета "Седмица на критиката в Кан": първата сцена е в цял план как чернокож и бяла правят силно автентичен по скромното ми мнение секс.

Обърнете внимание на дрехите, които се лансират за таргет тийнейджъри, за по-малките дори не ми се говори.
Толкова за това, кое как ни се налага непрекъснато. И не е като да не съм човек с либерално мислене.

Не участвам умишлено в голяма част от дискусиите по последните книги. Въпрос вече на късмет е да попадна на заглавие, което да ми хареса без непременно да е "коректно". А колко са досадни вече изтърканите похвати на ретроспекция, преплитане на не-знам-колко сюжетни линии. В един момент усещането е, че четеш едно и също, изфабрикувано по щампа.

Знаете ли, че Кармен Мола- авторът на “Кървавата годеница”, всъщност е псевдоним на трима мъже-сценаристи, избрали да пишат под това име?
Сутринта имаше представяне на книгата по Дарик и научих и този любопитен факт.

И май бяха спечелили голяма парична награда, след което са били обвинени в измама Хубавци! Повече репресирани мъже трябва да правят така!

Cioccolata @само@ е грешката според мен в мнението ти. Защото човека е такова животно. Няма как да остане със @само@ . На някое раб. място ще се получи професионален конфликт , но някой ще го отнесе под друг предтекст, в спортно някое състезание ще стане друг конфликт на интереси и т.н. и т.н.
Има ли патерица винаги ще влиза в употреба и за подпиране и за тояга и за какво ли не.
Нека имат права, но да се набитва в детски предавания тематиката и то по такъв начин и други подобни промивки на мозъци само дразнят. Виж например твоята реакция веднага и прочети моето мнение за детско предаване от къде тръгна. Т.е. твоята реакция и целия ферман нямаше нищо общо, но ползваш повода да го пейстнеш.
Да не се прекалява

Бавно напредвам с “Правек”, но с тази книга така и трябва- изисква размишления, съзерцание, особена нагласа да се чете. Все пак стигнах до коментирания “сън-не-сън” и сцената с бучиниша (гъбите още предстоят).
Първо, не се чувствам достатъчно компетентна и на такова ниво, че да мога да анализирам такъв сложен автор като Олга Токарчук. Тя пише, използвайки богат и сложен език, зад които стоят множество алегории и препратки, включително в тази книга и библейски такива - както директно, така и индиректно.
Извадени от контекста конкретни фрази или цели сцени звучат абсурдно-налудничево, понякога имам чувството, че си играе с възприятията на читателя, но вярвам, че не го е правила от опита си на психолог, а е избрала сложен литературен похват за ценители.
Конкретно за сцената с бучиниша и Клоска- според мен не трябва да се отделя като моментна снимка на дадената ситуация, а да се разглежда в пълнотата на образа, който представя чрез Клоска, който мисля и че предстои да се доразвива в книгата (както казах вече - бавно напредвам).
Що се отнася до “сън-не-сън”- определението е част от историята с Удавника и представяне на “съществуването” му в едно малко по-различно, метафизично ниво и в този смисъл такова странно определение има своето място, макар и звучащо толкова мъгляво и отвлечено. Не знам защо тази новосъздадена дума при мен предизвика асоциация с квантовата физика и двойнствената природа на частиците, едновременно паралелно съществуващи в различни измерения. В книгата намерих препратка и към Големия взрив, може би заради това да ми хрумват странни аналогии.
Или накратко - за мен специално Олга Токарчук с това произведение е още по-сложен за анализиране автор, произведението не е такова, което да мога да изчета “на един дъх”, предпочитам като вкусни хапки да го поглъщам на малки парченца, да се спирам, да поразмишлявам, да търся отговори на ненаписаните, но скрити вътре въпроси.
Но това, което ми харесва най-много е усещането, че авторката не осъжда героите си, не сочи назидателно с пръст и колкото и лоши да са някои от деянията им, оставя на читателя сам да прецени кое добро, кое е зло и кое - справедливо.

Дочетох "Правек" и мислех да напиша няколко реда за идеите в романа, но вместо това просто мога да дам линк към статията за ЛСД в уикипедия, защото всичките идеи - за разтягането на времето, прозрението за Сътворението, разтварянето във Вселената и сливането с други съществувания, са описани точка по точка като ефекти. Всеки един от героите съществува, за да може авторката да опише конкретено преживяване, което е лично нейно и така е от началото до края. В един момент се почувствах като дете, което е видяло как става фокусът и загубих интерес - никаква дълбочина и замисъл няма смисъл да се търсят, там където има прозрения, сънища и халюцинации.

Пак ще припомня- авторката е работила и като психолог, това че има аналогии с определени състояния може да произлиза пък от професионалнен опит. За личния ѝ живот друго  - не мога да коментирам нещо, за което нямам информация.
Това, че е избрала да пише абстрактно- не е единственият такъв автор, има достатъчно примери за сюрреалисти в литературата, но нямам намерение да ставам адвокат на творчеството ѝ- просто не я четете, ако не ви допада.
По същата логика - знания, можем да припишем разни състояния и на Алекс Майкълидис- ако съдим по описани състояния в книгите, но той също е работил в сферата.

Което не означава, че не е имала и личен опит с вещества - точно психатрите са изследвали ефекта на лсд върху конкретни психични заболявания преди да го забранят, а и много творци са го взимали заради мощния ефект върху въображението.

Както казах- не си позволявам да коментирам нечий живот, без да знам подробности за него, а дори и да знаех, не считам, че е мое право да осъждам кого и да е било публично, но по написано в книга не бих съдила така директно, тъй като има достатъчно разнообразна литература и различни похвати. Книгата има отличия, което означава ли, че присъдилите ги също трябва така да категоризираме категорично?
С което за мен се изчерпва тази тема, много е просто- наслаждавайте се на четивата, които ви дойдат и пропускайте тези, които ви натоварват излишно.

Има специална тема за "Прозореца на Овертон", може би и затова постингът на потребителя е изтрит, защото доведе до една дълга и изморителна дискусия, на която и аз не смятам, че й е точно тук мястото.

Къде написах, че книгата не е стойностна и не заслужава отличия? Въобще не омаловажавам творчеството на авторката и нейния литерарурен принос, а давам личното си мнение, каквато е целта на темата - да споделяме лични впечатления.
Керуак и Киси също са експериментирали с лсд и други вещества, но са създали знаменити творби, за музикантите да не говорим.