В момента чета ... 77

  • 41 049
  • 738
  •   1
Отговори
# 495
  • Мнения: 11 150
Имам Където пеят раците - Дилия Оуенс  и питам този път предварително как я намирате? Simple Smile
sea.sea това беше мое хрумване.

# 496
  • Мнения: 10 755
Имам Където пеят раците - Дилия Оуенс  и питам този път предварително как я намирате? Simple Smile
sea.sea това беше мое хрумване.

"Където пеят Раците" е прекрасна книга, с поетична, описателна проза. Два пъти я прочетох, за да ми звъни ритъмът на изреченията в главата. Четох я на английски език обаче, и не знам как е в превод.

# 497
  • Мнения: 11 150
Звучи добре. Мерси!

# 498
  • Мнения: 42 961
Аз си отговорих на въпроса защо не помнех Убийството на Роджър Акройд - изглежда спомените ми от книгата са се омешали с тези от екранизацията. Сериалът с Дейвид Суше ми е любим, но специално този епизод е уникално тъп - не знам кой е бил режисьорът, но е направил на нищо хубавата книга. Единственото положително в епизода, е че за около половин минута се появява младият Джейми Бамбър.
Дори Поаро се държи неприятно в екранизацията, докато в книгата е по-скоро закачлив, донякъде и лукав (като котарак, както констатират самите персонажи).

# 499
  • Мнения: 11 150
Аз много харесвам английските филми по Агата Кристи и по Шекспировите произведения.

# 500
  • Мнения: 42 961
И аз ги харесвам, но специално тази книга не е направена добре. Дори оценката на епизода в ИМДБ е 7,3, която е една от ниските (на 60 и някое място по оценка, от общо 70 епизода).

# 501
  • Мнения: 5 495
Имам Където пеят раците - Дилия Оуенс  и питам този път предварително как я намирате? Simple Smile
sea.sea това беше мое хрумване.
Ами не е от най-оптимистичните Simple Smile Макар че не може да се сравнява с Хосейни Simple Smile
Аз затова го отбягвам Хосейни. Много тежки теми засяга и много крайно. Не че някои животи не са такива безнадеждни от началото до края, ама достатъчно ми е да гледам по телевизията подобни неща. Натоварва ме много.
Аз пък затова го харесвам, затова харесвам и книги за холокоста, за всякакви тежки случаи - защото не всичко е розово, защото има много хора, които преживяват големи трудности и защото така осъзнавам колко съм благословена и ме кара да се радвам и на малките неща.

Скрит текст:
Хомосексуализмът не е нещо неморално и действително съществува откакто ги има хората. Проблемът не е в него. Извратена е културата, която се изгражда около него в момента (либерализма - и то тази форма на либерализъм, която имаме в момента, а не по принцип). Както и напъните всяко малцинство да бъде представено във всеки един сюжет - книга, сериал, филм. Малцинствата затова са малцинства, защото са малко и не са равномерно представени в обществото.
Скрит текст:
И понеже са малко, нямат право да чувстват, да искат свобода и равноправие? Под неморално имах предвид кръвосмешението и канибализма, за които се говори в примера за прозореца  и точно това имах предвид - не може да се сравняват с хомосексуалността. Отделно, в тази книга, доколкото разбирам, че набляга на това как се чувства човек, които е различен, а не се популяризира и натрапва неговата сексуална ориентация. Напъните да се представи всяко едно малцинство се правят, за да им се признаят правата да са такива, каквито са и да не се заклеймяват заради това, че са различни, стига с това да не пречат на останалите.

Последна редакция: чт, 23 юни 2022, 14:22 от Джинa

# 502
  • София
  • Мнения: 7 509
"Червените орхидеи на Шанхай" е брутална. Напомня на "Последното момиче" Sad Ще ми трябва някоя по-лека книжка след това да разпусна. Иначе ми е много интересна. Да си призная нямаше да посегна към нея, ако не беше Хепи Миж (избягвам книгите на Сиела, след доста разочарования). Тази мисля, че няма да ме разочарова.

# 503
  • Мнения: 11 784
За по-лека, но не и лековата като смисъл, бих препоръчала “Марковалдо”, Итало Калвино.  Кратки разкази, на някои от тях доста се посмях, други мъничко ме понатъжиха, но отново - много любим (след “Ако пътник в зимна нощ”) за мен автор.
Ако пък искам нещо смешно и забавно да прочета- Удхаус винаги е моят избор.

# 504
  • Мнения: 2 198
Раците изобщо не ми допаднаха на мен, не можах да се припозная или симпатизирам на който и да е от героите. Добре, че бързо се чете поне.

Отдавна не съм писала, ама като цяло повече слушам в сторител, отколкото чета.
Започнах на киндъла Младите лъвове на Ъруин Шоу, но наистина не остава време и съм много в нсчалото още. Започва интересно поне.

Изслушах Тревожни хора на Фредерик Бакман . Самата структура на книгата не ми хареса, на места нелепа, но пък казва много простички истини за живота, което ми допадна, даже към края си ме разчувства.

Сега слушам Казусът Кукоцки на Людмила Улицкая . До средата съм, честно казано очаквах нещо доста по различно, а то нищо съществено не се случва, но за момента не е лоша.

# 505
  • София
  • Мнения: 12 021
Аз също не харесах особено Раците ..
Ето какво съм писала , след като я прочетох:     Една наистина чудесна книга за романтично настроени девойчета на гимназиална възраст. Приятна за четене като сюжет, стил и атмосфера, но не мога да се присъединя към масовия хайп. Оценка 3* с известна щедрост от моя страна.

Продължавам с "Хиляда години молитви" (Июн Ли).
Това им харесвам на сборниците с разкази, какъвто е и тази книга, че по всяко време можеш да я оставиш на пауза и да продължиш четенето след време със следващия разказ, без да губиш нищо от очарованието.
А специално Июн Ли е много талантлива авторка и стилът ѝ много ми допада - някакъв особен източен магически реализъм.
Препоръчвам тази книга (има я в Читанка), както и "Калната река", другата ѝ книга, преведена на български.

# 506
  • Мнения: 11 784
Момичета, благодаря за споделенето за “Раците”- срещам често да се хвалят, а мен дори не можаха да ме привлекат с нещо да ги включа поне в чакащия за четене списък. Сега със сигурност няма и да попаднат.

# 507
  • Варна
  • Мнения: 2 208
Тази нощ хвърлих едно око на " Момичето с гръмовния глас" и отметнах 1/3 . Наистина по интересен начин е написана книгата. С изказа се свиква и увлича историята . Отначало ми беше странен начинът на изразяване като напр. " цяла нощ не спах заради толкоз спомняме" или " станах със зараншните песни на петлите", а използваните думи съзнанието ми автоматично ги поправя (" ено"," гримирвам"- " едно", " гримирам "), та горе- долу чета на книжовен език книгата.

Интересно ми е, т.к. до момента нямам спомен дали съм чела друга книга от африкански писател. Simple Smile

# 508
  • София
  • Мнения: 2 229
Аз приключих петата за Робърт Хънтър. Хареса ми, както всъщност и предишните. Иска ми се да продължа с поредицата, но си я пестя  за да стигне за по-дъглго време. Може би пак ми е ред за Филипа Грегъри.

# 509
  • Мнения: 11 784
Покрай Итало Калвино забелязах и един друг италиански автор - Примо Леви. С търсачката попаднах на сравнително малко коментари за него, затова бих се радвала, ако още някой може да сподели също впечатления от негови творби? Само една преведена намерих коментирана, колебая се дали да я търся (“Периодичната система”) или някоя друга негова книга (но ще трябва вече и на друг език…)?

Общи условия

Активация на акаунт