Сънищата

Аз имам проблем със сънищата. Практи4ески никога не сънувам хубави неща, или поне не си спомням за тях. Но когато сънувам са по4ти винаги кошмари, или ако не - странни, неразбираеми за мен неща, но с негативен и страшен привкус.

Мислих много преди да споделя нещо по темата. Понеже някой може да ме помисли за freak...Мъжът ми ми разказва страшни неща за мен. Неща, на които не мога да повярвам, а знам, 4е не ме лъже. Аз говоря насън и сомнабулствам. Но страшното не е това. Той казва, 4е не само говоря, ами разговарям с някой, движа се, крещя, съпротивлявам се и когато той ме хваща и тресе за да се събудя, го гледам с изражение на психи4но болна. Казвал ми е " Ако мога да те снимам и ти покажа, сигурно би променило целият ти мироглед". Той казва, 4е ме е вадил от под леглото и съм го удряла, понеже съм се съпротивлявала, хващал ме е да разговарям в банята с някой, изкарвала съм му акъла , крещяла съм му " не виждаш ли сенките?? Не виждаш ли? ", преди седмица отново съм станала изведнъж в леглото и съм казала най-нормално все едно съм будна " ужас, гущер! къде е, има гущер в леглото!". Той разбрал, 4е сънувам, сложил ме пак да легна и малко след това си мислел, 4е ставам защото съм будна, отишла съм до леглото на малката и съм казала като показвам желязото на леглото " ти ли направи това? защо го направи? " Той ме питал какво е направил, мислил, 4е съм будна. Аз съм се обърнала и легнала отново. Аз за такива неща не си спомням!!! А преди три дни съм говорила на бг. и той нищо не разбрал, но каза, 4е съм повтаряла нещо няколко пъти, но понеже и той е бил в присъница, не си спомняше.

Какво друго да кажа. Понякога ме е страх да заспя.

Имам доста познати дето говорят на сън и един дето се разхожда. Като ни бяха на гости ни предупредиха да не се изненадаме, ако се озове при нас

Свекито разказва как си разговаря със свекъра той докато спи. 

Сьнувам стари приятели....може би ми липсват определени хора и чрез сьня си се свьрзвам с тях.
Често сьнувам и стари познати или просто образи запечатали се в сьзнанието ми от миналото, когато си бях в БГ.Стари гаджета сьщо
С 2 думи  - В Сьнищата ми са хора.

Мистик,
Познавам едно момиче тук, което е като теб. Обикновено, когато е много развълнувана от нещо или чака нещо с нетърпение започва да говори и ходи на сън. Доста често и удря приятелят си в съня си. Прави си изследване за дълбочината на съня и т.н. и се оказа, че никога не изпада в дълбок сън. Затова и много често е страшно уморена.

Защо сънуваме? Сигурно, за да не забравяме някои неща.....

А дали не мислим постоянно за това нещо и затова го сънуваме или мечтаем да ни се случи ?

Не, аз не мисля постоянно за моите кошмари. По-скоро ми се иска да ги забравя, ама....
Става ми мило, като сънувам баба ми и дядо ми, които починаха преди 11 години /за 3 дена/. Имах голям грях към тях и много ги сънувах. Въпреки че, ми беше мило, като се събудех и си виках: по-добре да не ги бях сънувала. Интересното е, че след изповядах този грях / аз съм вярваща/ и нито веднъж не са идвали в съня ми. Сякаш са ми простили.

Сьнувам 4есто и цветно. От *ергенските* ми години имам един много ярьк сьн, 4е сьм на брега на Дунава и цялата тази голяма вода залива мене и приятелите ми. Никога не ме удави, но след такьв сьн сьм като разбита. Много ми се присьнва родния град. Но пьк никога не сьнувам баща ми(по4инал е преди 20 години) и по4ти не сьнувам малкия.

ИТАЛИЯ хи4 не я сьнувам

И аз като Вечерница все сънувам, че пътувам. Когато дойдох тук, дълго време сънувах кошмари - че ме свалят от самолета, че ме арестуват, че ме питат защо нямам виза и ме връщат обратно...

Сега пък сънувам все непознати места - Северна Корея (хабер си нямам ка изглежда), Лондон, а наскоро пък  Ню Йорк. Кофти, че тъкмо се качвам на някакво метро или влак, за да стигна до центъра, и все ще се намери някое детенце да ме събуди точно в този момент, та си оставам само с илюзията, че без малко съм стигнала.

Има един философ-Щайнер...Той казва,че сънят е момента ,когато духът прави връзка с Космоса.Според него спим,не защото сме уморени,а се уморяваме целенасочено,за да спим...Защото духът ни има нужда да се лекува и учи чрез срещата си със сензитивния свят...Много често сънищата ни са спомени от това пътуване на духа...
Но пък според Фройд-сънуваме нещата,които най-силно са се запечатали в ума ни през деня..както и проекция на най-силните ни емоции-страхове,надежди...И естествено,когато говорим за Фройд да не забравяме,че според него всичко е свързано с либидото...Всички високи,дълги неща като сградите например,олицетворяват мъжкия полов орган,а всичко с дупка(дори шкафовете)-женския...Та, май според чичко Фройд  всички имаме нужда от повечко кекс...
А моите сънища са по-скоро приятни,наистина са като бягство от действителността,макар че заради бременността ми, са накъсани от твърде честите прибежки до WCто