С какво ви дразнят свекървите? – 137

А всъщност ако хората се разбират и имат нормални отношения, какво значение има дистанцията? Не виждам нищо лошо близките да са близо. А 200 км хич не са толкова малко даже. Или има някаква предистория?

Поне като се обадят, че идват, ще имаш достатъчно време да обърнеш две уискита.

Може. А може и една от причините да се разбират да е голямата дистанция. Зависи от хората.

200 километра е разстояние при което можеш да не ги виждаш често.

Аз и преди съм писала, свекърите живеят на горния етаж, а нашите в друго населено място (но пак доста близо), и с едните, и с другите се разбираме супер. Със свекърите много рядко се засичаме, което за мен е даже минус, но това е друга тема, важното е, че се уважаваме и разбираме.

Ако хората и отношенията са нормални, близостта/разстоянието не са проблем.

 

Тук е ключът според мен. В разбиранията за "нормално". Трябва да се доближават много, иначе се получават проблеми.

Имам нужда от съвет . Историята е малко сложна. Имам две момчета голямото е на 8г. и е умствено болно с много диагнози. Преди да родя второто дадох големия да го гледа майка ми вече трета година е при нея, те са в др. град. Сега свекървата на мака ми ще я взимат да живее с тях, защото е възрастна и трябва някой да се грижи за нея. Проблема е, че най вероятно бабата е със старческа деменция, на памперс е. Но отношенията не са цветущи м/у майка и свекървата . Другия проблем е, че бабата има двама сина. Прекарала е два или три инсулта и не е водена при никакви доктори освен при невролог. Бабата не може да се самообслужва, върви с бастунче. Майка ми е личен асистент на сина ми и се грижи изцяло за него. Мъжа на майка ходи на работа и грижите за бабата не са пълни сутрин и вечер, лекарствата изписани от невролога не ги пие редовно, хигиената на бабата не е на ниво, когато са сами с майка бабата говори тежки думи , прави налудничеви постъпки, бяга от къщата и обикаля сама. Говорих със социални грижи за съвет. Имах за задача да говоря със синовете на бабата и да им обясня, на какво има право майка им като болен пенсионер и че трябва да я заведат на психиатър, защото според мен има старческа деменция. Казах им че трябва да изкарат ТЕЛК и с него може да кандидатстват за програма с личен асистент и да се положат адекватни грижи за майка им. Тотално ме отрязаха единия с думите " това ли беше всичко, няма да стане ай чао", другия ме отряза " вие какво искате да я вкарате в лудницата" и затвори тел.. Майка се страхува и трепери, от моменти възможни да се случат, като бягайки бабата дали ще се завърне невредима, няма спокойствие, няма физическата възможност да се занимава с нея да я следи какви ги върши, нито за личната хигиена на бабата и редица други неща. Страхува се ако се случи нещо с бабата от нея ли ще търсят отговорност, майка си има друга отговорност да се грижи 24ч за детето ми, за което и се плаща. Как да постъпим още повече, че става дума за човешки живот на възрастен!!

Не завиждам на майка ти. Всеки й тръсва собствените си отговорности.
Свекървата си има деца, не е работа на майка ти да я гледа. На нейно място не бих се съгласила. Същото важи и за детето ти.

Сори, тук ме изгуби: Хм, не си ли чувала, че децата са отговорност на своите родители?
Питаш как да постъпиш. Да започнеш да се грижиш за собственото си дете, например.

Защо майка ти е длъжна да приеме свекърва  си, при положение, че тя има двама сина? Да не би да живее в неин, на свекървата имот, или?
Двамата сина просто трябва да си поемат отговорността.

Мисля, че трябва да имате мярка в изискванията към майка ти, за да не се наложи нея да гледате накрая.

Съжалявам, че потърсих съвет и получих критика! Има си причина да е при майка ми , по добре ли щеше да е в дом и да го изоставя и да не получава обич от никого? Проблема е бабата, че синовете и не поемат елементарни грижи за майка си и хигиената е нарушена има бактерии, болести, майка  си е в собствения дом и не може да предприеме нищо защото се страхува. Аз детето си го виждам многократно през цялата година НА ЖИВО , не през интернет. Не изопачавайте проблема!

Сигурно и синовете на свекървата си имат причини да не обгрижват майка си.
Моят съвет е всеки да си гледа задълженията. Ти си гледаш децата, а синовете на свекървата да си гледат майката.

Да, ти най-добре знаеш причините да оставиш детето при майка ти, но за мен това е абсолютно неприемливо. Давам си сметка, че съм крайна, но твърдя, че децата трябва да се отглеждат от родителите им, а не от баби и дядовци. Нямам дете с увреждане, но имам дете, което се роди в 32 г.с. без самостоятелно дишане и със сериозна инфекция. За него лекарите не даваха и 5% шанс да оцелее. Е, оцеля и сега е 29-годишно здраво-право магаре. Но, когато ни изписаха, не ми е минало и през ум да го дам да го отглежда някой друг, въпреки че гледането на такова дете не е като гледането на нормално родено. Не пиша това, за да се изкарвам герой. Намирам за напълно нормално всяка майка да си гледа детето. И просто няма начин да приема оставянето на дете да бъде отглеждано от някой друг, колкото и трудно да е. Във форума има жени с по 2-3 деца, едно от които е с аутизъм или тежко умствено увреждане. Ами, гледат си ги, така както правят нормалните майки. По тази причина ти дадох съвет да започнеш да се грижиш лично за собственото си дете. Нормално или с умствено увреждане, то има нужда най-много от теб.

Аз съм го дала временно, естествено че ще си го взема 6 години съм го гледала и пак ще си го гледам! Просто в нашия град никой не искаше да го вземе в пред училищна, а тя е задължителна. И намерих алтернатива при майка ми докато малкото тръгне на ясла . Това е причината не съм го изоставила за цял живот!

Аз имам дете с увреждане. Напуснах работа и си го гледам 24ч. Преди да се случи това правихме оити за второ дете. Когато видях какво е положението прецених, че ако се  получи и успея да износя бременността въпреки обгрижването на детето с физическо увеждане няма да бъда добър родител за едно от двете деца и прекратих опитите за второ дете. Съжалявам не мога да вляза в положение на питащата и не мисля че е правилно детето с увреждане да се пробута на отглеждане при бабата и да бъде лишено от майчина обич и грижа.
От там нататък по същия начин стои въпроса със свекървата. Тя е отговорност на синовете и майката не е длъжна да я обгрижва. Между другото ЛА е на трудов договор за 8ч. т. е. пълен раб. ден и ако се обърне към социалните/общината като работодател, че й пречат да си изпълнява задълженията по договора може би ще й предложат помощ с някакъв социален патронаж за бабата.