Сисче, на мен преди известно време ми се завърна една приятелка от детството в живота. Бяхме близки като деца, не сме се виждали от 17 години.
Писа, поздравява за рождени и имени дни, нови години, чувахме се няколко пъти и накрая - познай! Да й дам назаем около $3,000, щяла да ми ги върне до септември. Имала от кого друг да поиска, ама на мене най-малко щяло да ми се отрази на стандарта.
Имай едно наум и с твоята.
Писа, поздравява за рождени и имени дни, нови години, чувахме се няколко пъти и накрая - познай! Да й дам назаем около $3,000, щяла да ми ги върне до септември. Имала от кого друг да поиска, ама на мене най-малко щяло да ми се отрази на стандарта.
Имай едно наум и с твоята.
[/quote]
Точно! И аз така прецених. Тя така започна разговора с недомлъвки, че веднага се усетих накъде ще бие. Мислено прецених, че в името на старото приятелство съм готова да й дам до $500 и да ги забравя, защото ми е ясно, че тя нищо няма да ми върне. Обаче тя ме застреля между очите направо с тия 3 бона.
И после си мислех, че аз дори не я знам къде живее вече, защото отдавна продаде каквото й беше останало от баща й и ако ме блокира, просто няма начин да се свържа с нея. Остави едно неприятно чувство у мене, а я познавам от седемгодишна.
Ако имах къща и градина и аз бих канила редовно приятели...
Само и вечерния спорт да го бях спряла, цена нямаше да имам. Ама сега е лято - на балкончето с чаша бяло вино, с приятели на по биричка. Не може рязко да стана машина, ще взема да комплексирам някого с изваяна красота. 
