Работа, CV-та, HR-и, съвети - 79

Изтичането на данни и корпоративния шпионаж са сериозни заплахи пред всеки един бизнес и го поставят в риск пред конкурента. Сега ясно е, че хората споделят помежду си в това число данни за заплати и т.н., но дори човек да е добронамерен би могъл да си навлече големи неприятности, особено в западния свят. Немога да снимам конкретните точки от трудов договор, съгласие за конфиденциалност и правилник за вътрешен ред за дадена компания по разбираеми причини, но ще ги преразкажа по-общо, без конкретики. Като цяло при започване на работа ти се връчват един куп документи за подпис и нямаш време и шанс да ги прочетеш на спокойствие или да не се съгласиш с тях, тъй като вече си приключил трудово правоотношение с предишния работодател, нямаш доходи - бързаш да започнеш работа и е малко параграф 22 цялата ситуация.

И в трите (трудов договор, NDA, правилник за В.Р.) може да е записано, че всяка информация е конфиденциална, независимо как се материализира (устно, писменно, дигитално, брайлово и др.) за бивши, настоящи и бъдещи служители, клиенти, парньори и т.н., включително свързана с дружеството, както лични и всякакви други данни за лицата. Има редица други клаузи за разионализации, интелектуални собствености, конфликти на интереси и т.н., като общо взето никакви права и само задължения за работника - по договор на практика е "собственост" на компанията и ако не е лоялен биха могли да последват съдебни преследвания за всякакви вреди, загуби, пропуснати ползи, разходи за курсове, подбор на кандидати, увредено имущество и т.н. В един от договорите по спомен изрично пишеше, че неможе да споделяш данни за заплати, пароли, фактури и т.н. с колегите си. Дори и да не е казано изрично никога не е ясно какво как ще се изтълкува от правист, независимо от контекста. При това действието на някои клаузи важат и след прекратяване на трудовия договор. Имаше случай на "осъден за клевета" служител писал в бг-работодател.

От една страна разбирам защо се случва всичко това, но от друга не го приемам напълно. Пак казвам, че трябва да е ясно примерно ако искаш да станеш "Маркетинг мениджър", "Лекар" или "Пилот на самолет" например, колко ще ти е стартовата заплата и как ще расте през годините. Едно време бях студент в чужбина и там имаше кариерни проспекти с описание на позициите и рейндж на заплатите. Дори като погледнех витрината на някоя рекруитмънт агенция, първото нещо, което ми се набиваше болднато на очи бяха заплатите. Обученията в дадена професия не са никак евтини; времето за завършване е голямо; допълнителните разходи свързани с повишаване на квалификация, закупуване на оборудване, придобиване на практически опит/знания и т.н. не са малки. Няма причина заплатите да не е публична информация у нас, но не е така. Човек трябва да е наясно за какво се бори, тъй като всяка смяна на работата си е индивидуално и рисковано бизнес начинание. Също като данъкоплатец държа да знам колко реално получават държавниците ни и др. Но удобството и правото унас е на страната на работодателя и силните на деня - от мен точка по този въпрос.