Работа, CV-та, HR-и, съвети - 79

Аз пък мисля, че обявяването на диапазон е най-добрия вариант, но тогава работодателят трябва да може и много конкретно да разпише план с цели и изисквания за всеки pay grade. В една утопия това е най-справедливото решение за всички страни.

Аз съм абсолютно ЗА да са известни възнагражденията и общите положения от ДХ. Служител иска да си повиши възнаграждението - да поема повече задължения. Работодател/мениджър иска да се вършат повече задачи - компенсира служителя.

Това е такса "ако мине", както във вица. И аз наблюдавам много такива кандидати, ама това не е оправдание да им загубиш 4-5 или повече часа по интервюта и после да предложиш на половината на исканото. Че така губиш време и на собствените си колеги, които участват в интервю процеса.
Уточнява се в какъв диапазон може да са очакванията или поне се уточнява "да, може толкова" или "не, не може" и тогава се продължава.
Аз съм за имал случаи предварително да заявя колко искам и да ми кажат, че е малко над бюджета, но ше поискат разрешение от мениджъра. На второто интервю пак да питам и да ме уверят експлицитно, че могат да ми покрият очакванията и накрая след 3 интервюта и разговор с мениджърите да ми предложат абсурдно малко, 30% надолу, защото толкова им бил тавана. И това при все, че на техническите интервюта им надхвърлих очакванията и реално знаех повече от интервюиращия, а HRите като чуха, че имам опит и с подбора и обучението на джуниъри почнаха сметки как и това ще ми го хвърлят, нищо че не е обявено в изискванията и че позицията не е за тийм лийд. Ами намирам го за много обидно това и за голяма загуба на време, а е масова практика при еврейските аутсорски в България. Тия конкретни фирми перманентно съм ги сложил в черния си списък.

След тия изцепки винаги в първоначалния разговор питам какъв диапазон могат да ми предложат или, ако не искат да кажат, могат ли да ми покрият очакванията. И почти винаги ми отговарят, че горна граница нямат и ако ме харесали много нямало лимит за това какво могат да ми предложат. Супер несериозно е това за хора занимаващи се професионално с подбор на персонал. Не може да отиваш на пазара и да не знаеш колко пари имаш.

И според мен обявяването на диапазон на заплащането по позиции е важно, защото моите изисквания за сумата зависят и от вменените отговорности и условията във фирмата като цяло. И не става въпрос всички да взимат еднакво, а хората на една позиция с еднакви задължения да взимат сходни заплати, защото вършат сходна работа. За различните умения/знания си има и различни позиции и нива, които ако са справедливо определени не е проблем да са публични. В много големи корпорации на запад е така.

На много места отговорностите и работата са сходни, ама единият пише една програма за 2 дни, а другият за седмица и пет пъти идва да губи времето на старшия с въпроси. Обаче има самочувствието, че работи същото като другия и няма да е съгласен на половин заплата. И затова имат различни заплати, вече дали с някаква бонусна схема или по принцип си зависи от вида на работата.

Според мен най-голямото неразбиране тук идва от личната интерпретация на наглед общовалидни неща. Един има опит като администратор, друг като програмист или проектант, трети като търговец, четвърти като мениджър... Респективно програмистът, продавачката и мениджърът познават различни реалности и се изказват според това свое виждане на нещата, но по универсален въпрос, където има много нюанси.

Не съвсем. Едната продавачка маркира и приключва един клиент за една минута, друга - за 2 минути. Накрая заплатата все една и съща. Точно тая греда я гриза. Нюансите са в професиите, но принципите на изпълнение са аналогични.

Никога не ме е кефело да си обсъждам дохода с познати и приятели. Дори се старая да не го правя. Адски ми е тъпо като някой ми сподели взимам х пари и очаква и аз да му кажа. И да нямах клауза за конфидециалност, пак нямаше да разгласявам колко пари взимам. Тези теми не са ок да се обсъждат извън семейството. Дори майка ми не знае колко взимам, защото съм я усещала да сравнява мен и брат ми по тоя показател и не ми е приятно. Какво остава за външен човек от семейството!

Ама аз не говоря за махленско обсъждане с ох и ах, ами за управленско решение с цел да се мотивират служителите. Като се повдигне тази тема, веднага се коментират някакви селташки изцепки, а не става дума за това.

В много фирми просто трудно вдигат заплатите на хората. Едва ли не с хиляди разговори и пак на новите дават повече, на старите трудно увеличават. Виждам дори при нас как човек получава повишение, но заплатата същата. Разбира се това са и хора, които не умеят да се продадат, не умеят да си отстояват желанието за увеличение. Съгласяват се лесно и мениджмънта се възползва.

И въпреки това пак не бих си споделяла заплатата, като Пенка от съседния екип знае колко взимам, на дали това ще й помогне много. Ще стане махленско обсъждане. Понеже ако отиде при мениджъра и каже Шерилин взима ХХХХ пари, а аз УУУУ, искам и аз като нея… и какво? Не се иска увеличение по тоя начин…

Не ти да казваш, Шер. Отгоре да се знае в какви граници се движат парите, това имам предвид, а не със сутрешното кафе да обменяте с колегите инфо.

Разни проучвания сочеха, че при хората/групите където по-свободно се коментират заплатите доходите като цяло са по-високи. То и затова Обама прокара закон в тая насока. Колко е достоверно вече е друг въпрос. Познавам хора, които предпочитат да не знаят колко са прецакани вместо да се борят за повече. Личен избор е.

Оставяйки на страна колко абсурден е израза "пише една програма за 2 дни", ако първият останалите 3 дни от седмицата си клати краката, то накрая вършат една и съща работа. Ако не - то първия ще има 2-3 пъти повече задачи, съответно отговорности и те ще са видни от срещите за планиране и ще е ясно защо е по-добре платен. Тоест ще е честно и прозрачно. Сроковете за изпълнение са част от служебните отговорности, не са нещо странично. Самочувствието няма особено значение, всеки ако го питаш ще каже, че заслужава да е милиардер.
Бонусите се предполага да са за допълнителна/извънредна работа, защото не са гарантирани и могат да се отрежат по всяко време. Ковид го показа много ясно как става това на заблудените. Знам, че много фирми практикуват това 10%-20% от заплатата да е под формата на "гарантиран бонус", но аз не го харесвам това и винаги съм се договарял за твърдата заплата, а бонуса го гледам като нещо с половин стойност.

За различните нива на опит/знания/умения както съм писал има различни нива на старшинство. В твоя пример единият ще е ниво 2, другият ниво 5. Съответно различни заплати, бонуси и т.н. Същото важи и за различните роли/позиции. В големите корпорации си имат таблички за целта, показващи вариантите за хоризонтално и вертикално израстване със съответните диапазони за заплати, привилегии и задължения. В една или друга степен са публична информация. Няколко пъти при оферти за работа в чужбина ми пращат такава таблица още с представянето на фирмата. Официална, без NDA и подобни.

Ее, да ама като научат, че на колежката за 5 години са й вдигнали с нищожна сума, а на другата, почнала вчера дават два пъти повече… ще стане страшно. А и никога двама души не работят еднакво, дори да са на една и съща позиция…

Аз не държа да знам заплатите на колегите на сходни позиции. Не бих казала, че съм любопитна. Ако тръгна да питам, нищо особено няма да постигна - в най-лошия случай ще ми стане неприятно. Щом съм опряла до това да сравнявам заплати, значи нещо не ми е ок - не си харесвам заплатата, дразня се на фирмата/мениджмънта/колегите. Ако е така, има изход - искам си повече пари (с времето прецених, че нищо страшно няма в това да проведа такъв разговор, но след като се подготвя максимално добре) или се оглеждам за други позиции - било то вътрешно или в други компании. А ако съм на мнение, че фирмата е добра и си заслужава (и е от топ фирмите на пазара), то правя компромис (в крайна сметка няма перфектна работа и все с нещо човек прави компромис). За всичко си има решение, а аз не искам да хабя нерви за глупости.

И аз съм на мнение, всеки да си гледа в чинийката. Ако не ти харесва и се озърташ настрани, явно не си доволен от настоящото положение, и любопитстването няма да ти реши проблемите. Що се отнася до отгоре, всеки мениджър знае всеки от неговите служители, колко взима. Поне при нас е така. Мениджърите са тези, които управляват възложения им бюджет, и разпределят бонуси, увеличения на база представяне.

Тая ситуация с "тайната" на заплатите в България по една или друга причина (несподеляне, договор за конфиденциалност, дезинформация, картел и т.н.) е в полза на работодателите, повечето от които селски тарикати и мутри. Ето затова шефа ще си сменя всяка година бе-ем-ве-то, а повечето от нас ще броят колко години им остават до изплащане на вноските по кредита. И после всеки вика - няма кадри.. няма настройчици, няма лекари и сестри, няма синиъри и т.н. Какво лошо има в любопитството - добре е да си сверяваш часовника от време на време. Работодателите го правят с проучвания на пазара на труда и заплатите (или с информатори от НАП), но като отидем на интервю работодателите питат "за каква минимална заплата би работил".. (и който каже цифрата пръв - губи). А какъв е вашия бюджет за тази позиция, с какво ще ме мотивирате напред във времето, има ли заложена индексация и бонуси?!?

Много интересно.
Почти всички жени с които съм говорил са привърженици на теорията за gender gap-а, тоест че глобално жените са дискриминирани от работодателите и им се плаща умишлено по-малко.
Същевременно, тук в женския форум, излиза че повечето жени са твърдо против всякакви опции това да се провери и да се изкара наяве.
Неприлично било да се обсъжда... Информация само за семейството било...

Много интересно наистина!