Оцеляване с ревливо бебе

  • 1 035
  • 9
  •   1
Отговори
  • Мнения: 245
Здравейте, дами!

Моята бебка е на три месеца и от самото начало е голям киселяк.

В родилното бяхме 15тина майки - е само две бебета опищяваха етажа и едното от тях беше моето.
Още на втория ден една от лекарките на визитация ми каза "как се казва това ревливо бебе?"

И така започнаха 13-те седмици, в които малката садистка мрънка и се дере за всичко - не обича да лежи в количката, не обича и в кошарата си, мама и тати да я люлеят бързо и писва, дори шезлонга и омръзна; играчките не ги отразява много, както и активната гимнастика. Абе един яко критичен бебок!

След ежедневна фрустрация и много липса на сън стигнах до един извод - за да оцелея най-много ще ми помогнат контактите с майки минаващи през същото като мен.

Та ако четете това и се припознавате - моля пишете ми на лично, или тук, да си поговорим, да си се оплачем една на друга. Като група за морална подкрепа така да се каже, само дето не сме зависими от алкохол или наркотици.

# 1
  • Мнения: 6 921
Споко оцелява се вече две г и половина✅
С времето ще свикнете,вече и да мрънка не й обръщам внимание.
И тя така не искаше да лежи в първия кош искаше само да я носим и да клюкари 😄
А с какъв силен глас е ...👀само нас слушат в блока 😀

Има надежда общо взето като вземе да седи вече в количката и да си гледка,но пак е мрънкала особено покрай зъбите.

Ако искаш пиши ми.
Май са малко тези като нас.
Да са здрави пък!
Критична,мрънка гледа лошо сега и голям срам я гони 😄чудо,но пък е много умна бързо проходи и проговори ❤️устата не й спира

# 2
  • София
  • Мнения: 5 466
Споко,оцелява се 😂
И аз съм майка на един такъв бивш ревливко,който вече е на пет години и с мъжа ми със смях си спомняме за моментите, в които обикаляхме квартала по нощите с колата,само и само да се спре,в началото сме го водили и на лекар ,мислихме че нещо му има,гушкахме се постоянно,в моментите в които не беше на ръце,се возехме с количката в тревиста местност 😂
Две години спахме на бял шум,майка ми периодично се чудеше "Еййй,ти пък след толкова трамбоване с това дете,как пък не заслабна???",а приятелките ми и до ден днешен също със смях се сещат "Помниш ли Боре колко много ревеше?" 😂😂😂
 В един момент нещата си дойдоха на мястото,детето и до ден днешен е чувствително ,та си мисля че е до темперамент и при бебетата може би и до нервна система.
Имах доста напрегната бременност,което също според много източници има отношение към емоциите на бебето след това.

# 3
  • Мнения: 5 325
Здравей, сестро по душа Grin
Моето е на 2 години и 7 месеца почти, чакам деня, в който ще стане по - добре. Мисля, че дойде (пу пу пу). До преди само 3 седмици беше в пика си на истерии, мрънкане, викане, крещене и тн. Така си е от бебе - нищо не й харесва, дори да направиш това, което иска, пак няма да й хареса.
Има и такива деца, но е много трудно. И при нас само тя огласяше отделението. Smile

# 4
  • Мнения: 15 356
Писах лично на авторката, но ще пиша и пост.
Има деца,които изискват повече,д-р Сиърс ги е описал много добре във "Всичко за бебето".Около 20% от хората са свръхчуествителни,има книга "Свръхчувствителните деца".Има и железен дефицит,който влияе на съня и поведението,при нас е силно неглижиран.
Децата минават 10 скока в първата година и половина,скоковете се характеризират със силна мозъчна активност засечена на енцефалограми.Всяко дете минава различно през тях .Има и растежни кризи ,също влияят.
И не на последно място режимът-силно изморено дете,има повече нужда от успокояване.Хронично недоспалото дете е раздразнително .

# 5
  • София
  • Мнения: 2 566
Брат ми е бил така. Мисля, че нищо не е помогнало, просто са изтърпяли непрестанния рев. Спял само на ръце. Като цяло и до ден днешен ( 38 години по-късно) мама казва, че такова друго чудо не е виждала, аз съм била много по-спокойно бебе, но ѝ е отнело доста време да се реши на второ. Може би като стане на около 6 месеца и почне да се заглежда и заиграва повече ще има напредък. Сега все още ѝ е рано да се заиграва. И все пак - изключете всякакви физиологични причини като недохранване, недоспиване, преумора, твърде много дразнители и т.н. Сигурно сте ги пробвали, но все пак повечето бебета плачат с причина.

# 6
  • Мнения: 380
Аз вече съм забравила доста неща от този период, но помня че от безсилие викнах линейка, защото големия ми син не спираше да реве🤣. Сега се смея ,но тогава въобще не ми беше смешно, дойде доктора а той заспа 🤪. Както прочетох и в друг коментар после свикнах и така до първи клас ,винаги плачещ, винаги намръщен ,но майка ми казва че има само едно по -ревливо дете от него и това съм АЗ🤣🤣🤣. Желая ти успех и много много търпение 🤗

# 7
  • Мнения: 53
Не си сама, важно е да го знаеш. Много сме като теб. Моето си мрънка но нали е здрава, това ме крепи и дава сили. Всичко отминава но си трябва да имаш железни сили и търпение. Поплаквам си и ми олеква, събирам сили и така. Времето си минава и ето моето бебе става на 3 месеца. Поне при нас нещата влизат в режим и ми е малко по-лесно докато не почне нов скок.

Абе трудно си е да си майка, няма какво да се лъжем. Да са ни живи и здрави децата, с другото искаме или не ще се справим. Бъди силна, ти си най-добрата майка на детето ти.

# 8
  • Мнения: 15 356
Момичета,не се примирявайте.Търсете помощ и варианти,майчинството може да е прекрасно.Да ,с трудни моменти,но има начин.

# 9
  • Мнения: 53
Момичета,не се примирявайте.Търсете помощ и варианти,майчинството може да е прекрасно.Да ,с трудни моменти,но има начин.

Съгласна съм с теб. Моята майка и сестра ми помагат много когато таткото не може.

С първото дете всичко беше песен, сега обаче е малко по-трудно но както написах, всичко това е период и отминава.

Общи условия

Активация на акаунт