- Публикувана: 21 юни 2022, 21:46 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2022, 20:36 ч.
💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 , "Почукай на вратата ми" по bTV Lady /Тема 6/
Кой е този Серкан Болат?
Еда: Извинявай, накарах те да чакаш. Благодаря.
Бурак: Какво става, Еда? Защо Кираз внезапно стана моя дъщеря? Защо съм женен за Мело? Кой е този Серкан Болат?
Еда: Серкан Болат...Е баща на Кираз. И той не знае, че има дъщеря.
Бурак: Еха. Не си ми го разказвала така. Каза ми, че бащата не е искал Кираз да се появи на този свят.
Еда: Не искаше, така е. Серкан преживя болест. Имаше рак. Заедно изкарахме трудни дин. Беше много сложно. Той и така е обсебен човек. Има фобия за болестта. И тази болест го направи още повече...Груб и затворен в себе си човек... Чакахме резултатите от последните му изследвания.
Еда: Сигурна съм, че резултатите ще бъдат добри.
Серкан: Ще видим, Еда. Ще видим. Нищо не се знае.
Еда: Не гледай часовника. Добре ли си?
Серкан: Гади ми се много.
Еда: От вчера и на мен ми се гади. Сигурно е нещо психологично.
Серкан: Надявам се, че не си бременна.
Еда: Защо говориш така?
Лекар: Г-н Серкан?
Еда: Добре дошли.
Лекар: Реших сам да ви съобщя добрата новина. Резултатите са готови. Всичко е чисто. Справихте се с рака.
Еда: Справил се е?
Серкан: Напълно?
Еда: Няма нищо? Всичко е чисто?
Лекар: Напълно.
Лекар: Всъщност поздравявам ви и двамата за цялото старание по време на лечението.
Еда: Благодаря. Всичко е чисто. Нали ти казвах. Твоята майка... Моята леля...Момичетата...Трябва да съобщя на целия свят. Казах ти, че всичко ще бъде наред.
Еда: Известно време всичко беше наред. Мислех, че всичко е зад нас. Че пред нас ще бъдат само хубави дни. И те започнаха. А после Серкан поиска да работи. Върна се на работа, аз също се върнах.
Еда: Серкан? Помниш ли деня, когото се целунахме за първи път? На пресконференцията.
Серкан: Да, денят , когато ме целуна.
Еда: Да, може да се каже така. И си помислих, че може би трябва да се оженим?
Серкан: Не разбирам. Защо толкова настояваш за сватба? Ще се оженим, когато му дойде времето.
Еда: За да се определи датата. Все отлагаш. Има ли нещо, което не зная?
Серкан: Еда, изглежда има нещо, което не знаеш. Не разбирам как не го разбираш. Знаеш, че имаме 7 огромни проекти. Трябва да подготвя 7 огромни международни проекти. И повече от половин месец ще се намирам зад граница. А ти тук стоиш и се опитваш да направя нещо, което няма да мога. И когато не мога да го направя, ще ми се ядосаш.
Еда: Добре. Няма да споменавам повече.
Серкан: Наистина. Моля те. Моля те. Няма ли да ядеш?
Еда: Вече се нахраних.
Серкан: Ядем тук в офиса само защото искаш.
Еда: Той каза един ден, че не иска да работи с мен. Каза, че е неправилно да работим на едно място.
Бурак: Причина?
Еда: Разсейвам го. С течение на времето започна да работи още повече. И още повече да работи. После се затворих в къщи. Затворих себе си у дома и не можах да завърша университета. Не можах за изоставя Селкан с болестта му. Затова започнах да обвинявам Серкан. След това отложи датата на сватбата. Започна да я отлага за по-дълго време. Престанах да го питам. След това един ден...
Еда: Всичко е чудесно, здраве на ръцете ви
Сейфи: Само бъдете щастливи, ние винаги ще готвим. Нали, г-жо Айдан?
Айдан: Приятен апетит.
Серкан: Защо сме тук в единствения ми почивен ден?
Еда: Серкан.
Серкан: Еда, имам много работа...
Еда: Подписваш примирие с майка си. От толкова месеци не погледна жената в очите. Какви планове имаш днес? Какво имаш да правиш?
Серкан: Имах.
Еда: Не го прави. Не я разстройвай. Хайде.
Серкан: Да, мамо. Благодаря за прекрасните блюда.
Айдан: Приятен апетит. Липсваше ми масата, зобиколена от много хора.
Еда: И на мен.
Айдан: Когато всички се съберат, човек започва да разбира стойността на семейството. Не знам, може би масата ще стане по-многолюдна. Може би към нас ще се присъедини един малък Болат...
Сейфи: Ще бъде много сладко.
Серкан: Според мен не мечтайте. Защото това няма да се случи. Не искам деца.
Айдан: Но Серкан, винаги казваше...Че децата са прекрасни, че много обичаш деца. Искаше деца.
Серкан: Това беше в миналото. Казах, че не искам деца. Ясно ли е? Затова затворете сега темата за децата.
Еда: Щеше да е добре и аз да знаех това, Серкан. Едва сега го разбрах. Той премина болестта наскоро. Минаха само няколко месеца, рано е да говорим за това.
Серкан: Еда, не говори така, сякаш не съм тук. Моля те. Правиш го постоянно. И пак те предупреждавам. Моля те, спри да говориш , сякаш не съм тук. Ясно ли е? Не искам деца, ясно? Не искам! Животът ми беше изложен на риск, така че никога не се знае, какво може да се случи. Ясно? Затова не искам деца.
Еда: А моето мнение? Моето мнение по отношение на децата, няма ли значение?
Серкан: Еда, аз не искам! Двама души планират дете, нали? Сега, ако аз не искам, какво ще правим? Какво ще правим? Или ще го приемем, защото така е добре за мен. Или ако наистина много искаш, тогава ще намерим друго решение.
Айдан: Серкан.
Серкан: Не е нужно да преувеличаваш, Еда!
Айдан: Серкан, защо така реагираш?
Серкан: Мамо, моля те. Виж отдавна не съм дете. Мога да реагирам, както си искам. Не искам деца, ясно. Толкова е просто. Не искам да се храня. Не искам да се намирам тук.
Искам да се занимавам с работа. Достатъчно, достатъчно. Не ме оставяте на спокойствие.
Еда: След това караниците станаха по-сериозни. Нещата отидоха по-надалеч. Започнахме да се караме постоянно. След това той ми каза това...Каза това, от което се страхувах и не исках да приема. Каза, че иска да се разделим. Че не иска да ме вижда повече. И не само да ме вижда, но не иска и да чува за мен. Мислех, че ще се виждаме, дори и да се разделим. Но той каза, че колкото по-далеч, толкова по-добре. Просто ме зачеркна.
Бурак: И ти замина за Италия?
Еда: Да. Мислех си, че може би съм бременна. Но разбрах, когато пристигнах в Италия. Това е историята.
Бурак: Никога ли не си искала да му кажеш?
Еда: Как да не съм искала? Разбира се, че мислех за това. Дори отидох пре него, за да му кажа. Но на човек, който не иска да ме види в живота си и не иска дете, какво да му кажа? Как? Затова не можах да му кажа.
Бурак: Добре, а сега? Тоест...Той дойде, тук е. Какво иска от теб.
Еда: Той е като дете, което е намерило старата си играчка. Опитва се да играе отново с нея.
Бурак: Но играчката вече не работи?
Еда: Точно така. Вече не работи. Но това е Серкан Болат. Ще се опита да играе, а когато разбере, че не работи, ще я зареже. Разбирам, в какво положение те поставям.
Бурак: Не. Да си представиш брак с Мело е много забавно. Не еважно. Важното е да си щастлива. Точно нашето „щастие“ дойде.
Еда: Добре. Ти върви. Ще ти помогна, върви. Ще се радвам, това да остане между нас. Търсите Бурак ли, г-жо Дениз?
Дениз: Защо ми е този безполезен братовчед? Търся накой по-симпатичен. Интересно къде е Серкан Болат?
Свикнала съм да си казвам мнението, дори да не се хареса на някого
Не мога да приема за цялата, истинската истина казаното от Еда. Пак ще кажа, това е нейната част от историята. Чухме от Айдан причината все още да е много ядосана на Еда, но все още не сме чули нищо от Серкан.
Не мога да приема обяснието и сравнението на Еда, че за Серкан тя, Еда, и техните отношения, са като забравена детска играчка и детето/Серкан/ си е намерило старата играчка и отново иска да играе с нея. Много грубо и елементарно обяснинеие и сравнение за човек като Серкан, сдържан, интровертен, наблюдателен, анализиращ всичко и всички около себе си, но и способен на дълбоки чувства на уважение, грижа и обич към майка си, страстна, всепоглъщаща, пронизваща и подчиняваща всичко в него и живота му, цялото му съзнателно същество, любов към Еда.
Обяснявам си донякъде думите на Еда, защото е все още е много, много ядосана и обидена на Серкан и безкрайно разочарована от случилото с тях, с липсата на логични обяснения от него за причината/причините за думите и действията му.
Еда: Извинявай, накарах те да чакаш. Благодаря.
Бурак: Какво става, Еда? Защо Кираз внезапно стана моя дъщеря? Защо съм женен за Мело? Кой е този Серкан Болат?
Еда: Серкан Болат...Е баща на Кираз. И той не знае, че има дъщеря.
Бурак: Еха. Не си ми го разказвала така. Каза ми, че бащата не е искал Кираз да се появи на този свят.
Еда: Не искаше, така е. Серкан преживя болест. Имаше рак. Заедно изкарахме трудни дин. Беше много сложно. Той и така е обсебен човек. Има фобия за болестта. И тази болест го направи още повече...Груб и затворен в себе си човек... Чакахме резултатите от последните му изследвания.
Еда: Сигурна съм, че резултатите ще бъдат добри.
Серкан: Ще видим, Еда. Ще видим. Нищо не се знае.
Еда: Не гледай часовника. Добре ли си?
Серкан: Гади ми се много.
Еда: От вчера и на мен ми се гади. Сигурно е нещо психологично.
Серкан: Надявам се, че не си бременна.
Еда: Защо говориш така?
Лекар: Г-н Серкан?
Еда: Добре дошли.
Лекар: Реших сам да ви съобщя добрата новина. Резултатите са готови. Всичко е чисто. Справихте се с рака.
Еда: Справил се е?
Серкан: Напълно?
Еда: Няма нищо? Всичко е чисто?
Лекар: Напълно.
Лекар: Всъщност поздравявам ви и двамата за цялото старание по време на лечението.
Еда: Благодаря. Всичко е чисто. Нали ти казвах. Твоята майка... Моята леля...Момичетата...Трябва да съобщя на целия свят. Казах ти, че всичко ще бъде наред.
Еда: Известно време всичко беше наред. Мислех, че всичко е зад нас. Че пред нас ще бъдат само хубави дни. И те започнаха. А после Серкан поиска да работи. Върна се на работа, аз също се върнах.
Еда: Серкан? Помниш ли деня, когото се целунахме за първи път? На пресконференцията.
Серкан: Да, денят , когато ме целуна.
Еда: Да, може да се каже така. И си помислих, че може би трябва да се оженим?
Серкан: Не разбирам. Защо толкова настояваш за сватба? Ще се оженим, когато му дойде времето.
Еда: За да се определи датата. Все отлагаш. Има ли нещо, което не зная?
Серкан: Еда, изглежда има нещо, което не знаеш. Не разбирам как не го разбираш. Знаеш, че имаме 7 огромни проекти. Трябва да подготвя 7 огромни международни проекти. И повече от половин месец ще се намирам зад граница. А ти тук стоиш и се опитваш да направя нещо, което няма да мога. И когато не мога да го направя, ще ми се ядосаш.
Еда: Добре. Няма да споменавам повече.
Серкан: Наистина. Моля те. Моля те. Няма ли да ядеш?
Еда: Вече се нахраних.
Серкан: Ядем тук в офиса само защото искаш.
Еда: Той каза един ден, че не иска да работи с мен. Каза, че е неправилно да работим на едно място.
Бурак: Причина?
Еда: Разсейвам го. С течение на времето започна да работи още повече. И още повече да работи. После се затворих в къщи. Затворих себе си у дома и не можах да завърша университета. Не можах за изоставя Селкан с болестта му. Затова започнах да обвинявам Серкан. След това отложи датата на сватбата. Започна да я отлага за по-дълго време. Престанах да го питам. След това един ден...
Еда: Всичко е чудесно, здраве на ръцете ви
Сейфи: Само бъдете щастливи, ние винаги ще готвим. Нали, г-жо Айдан?
Айдан: Приятен апетит.
Серкан: Защо сме тук в единствения ми почивен ден?
Еда: Серкан.
Серкан: Еда, имам много работа...
Еда: Подписваш примирие с майка си. От толкова месеци не погледна жената в очите. Какви планове имаш днес? Какво имаш да правиш?
Серкан: Имах.
Еда: Не го прави. Не я разстройвай. Хайде.
Серкан: Да, мамо. Благодаря за прекрасните блюда.
Айдан: Приятен апетит. Липсваше ми масата, зобиколена от много хора.
Еда: И на мен.
Айдан: Когато всички се съберат, човек започва да разбира стойността на семейството. Не знам, може би масата ще стане по-многолюдна. Може би към нас ще се присъедини един малък Болат...
Сейфи: Ще бъде много сладко.
Серкан: Според мен не мечтайте. Защото това няма да се случи. Не искам деца.
Айдан: Но Серкан, винаги казваше...Че децата са прекрасни, че много обичаш деца. Искаше деца.
Серкан: Това беше в миналото. Казах, че не искам деца. Ясно ли е? Затова затворете сега темата за децата.
Еда: Щеше да е добре и аз да знаех това, Серкан. Едва сега го разбрах. Той премина болестта наскоро. Минаха само няколко месеца, рано е да говорим за това.
Серкан: Еда, не говори така, сякаш не съм тук. Моля те. Правиш го постоянно. И пак те предупреждавам. Моля те, спри да говориш , сякаш не съм тук. Ясно ли е? Не искам деца, ясно? Не искам! Животът ми беше изложен на риск, така че никога не се знае, какво може да се случи. Ясно? Затова не искам деца.
Еда: А моето мнение? Моето мнение по отношение на децата, няма ли значение?
Серкан: Еда, аз не искам! Двама души планират дете, нали? Сега, ако аз не искам, какво ще правим? Какво ще правим? Или ще го приемем, защото така е добре за мен. Или ако наистина много искаш, тогава ще намерим друго решение.
Айдан: Серкан.
Серкан: Не е нужно да преувеличаваш, Еда!
Айдан: Серкан, защо така реагираш?
Серкан: Мамо, моля те. Виж отдавна не съм дете. Мога да реагирам, както си искам. Не искам деца, ясно. Толкова е просто. Не искам да се храня. Не искам да се намирам тук.
Искам да се занимавам с работа. Достатъчно, достатъчно. Не ме оставяте на спокойствие.
Еда: След това караниците станаха по-сериозни. Нещата отидоха по-надалеч. Започнахме да се караме постоянно. След това той ми каза това...Каза това, от което се страхувах и не исках да приема. Каза, че иска да се разделим. Че не иска да ме вижда повече. И не само да ме вижда, но не иска и да чува за мен. Мислех, че ще се виждаме, дори и да се разделим. Но той каза, че колкото по-далеч, толкова по-добре. Просто ме зачеркна.
Бурак: И ти замина за Италия?
Еда: Да. Мислех си, че може би съм бременна. Но разбрах, когато пристигнах в Италия. Това е историята.
Бурак: Никога ли не си искала да му кажеш?
Еда: Как да не съм искала? Разбира се, че мислех за това. Дори отидох пре него, за да му кажа. Но на човек, който не иска да ме види в живота си и не иска дете, какво да му кажа? Как? Затова не можах да му кажа.
Бурак: Добре, а сега? Тоест...Той дойде, тук е. Какво иска от теб.
Еда: Той е като дете, което е намерило старата си играчка. Опитва се да играе отново с нея.
Бурак: Но играчката вече не работи?
Еда: Точно така. Вече не работи. Но това е Серкан Болат. Ще се опита да играе, а когато разбере, че не работи, ще я зареже. Разбирам, в какво положение те поставям.
Бурак: Не. Да си представиш брак с Мело е много забавно. Не еважно. Важното е да си щастлива. Точно нашето „щастие“ дойде.
Еда: Добре. Ти върви. Ще ти помогна, върви. Ще се радвам, това да остане между нас. Търсите Бурак ли, г-жо Дениз?
Дениз: Защо ми е този безполезен братовчед? Търся накой по-симпатичен. Интересно къде е Серкан Болат?
Свикнала съм да си казвам мнението, дори да не се хареса на някого
Не мога да приема за цялата, истинската истина казаното от Еда. Пак ще кажа, това е нейната част от историята. Чухме от Айдан причината все още да е много ядосана на Еда, но все още не сме чули нищо от Серкан.
Не мога да приема обяснието и сравнението на Еда, че за Серкан тя, Еда, и техните отношения, са като забравена детска играчка и детето/Серкан/ си е намерило старата играчка и отново иска да играе с нея. Много грубо и елементарно обяснинеие и сравнение за човек като Серкан, сдържан, интровертен, наблюдателен, анализиращ всичко и всички около себе си, но и способен на дълбоки чувства на уважение, грижа и обич към майка си, страстна, всепоглъщаща, пронизваща и подчиняваща всичко в него и живота му, цялото му съзнателно същество, любов към Еда.
Обяснявам си донякъде думите на Еда, защото е все още е много, много ядосана и обидена на Серкан и безкрайно разочарована от случилото с тях, с липсата на логични обяснения от него за причината/причините за думите и действията му.
Дилеми и на мен ми беше трудно да разбера Еда. Разбирам, че е обидена, но това да крие детето...прекалено е , но филм да става. 
Маргаритки , маргаритки..
Маргаритки , маргаритки..
Какво още се случва:
Серкан и Еда работят по новия поект, Серкан в офиса в Истанбул, Еда –в Шеле. Няколко пъти си препращат чертежи, нанасят корекции, преправят, късат... При поредната промяна от Серкан Еда избухва:
Еда: Виж. Нека този Серкан Борат не ме подлудява! Да не ме подлудва. Достатъчно. Какво значи да се заменят чинари с борове? Кажи на шефа си, че отивам там. Кажи му.
Керем: Сестра Еда, разреши. Нека разбия лицето на Серкан Болат.
Еда: Какво винаги ти казвам? Нека главата ти работи, не юмруците. Кажи на мело и леля да се погрижат за Кираз. Ще се върна, преди да се събуди.
Керeм: Добре. Колата ти не се върна от ремонт. С какво ще отидеш? На велосипед?
Еда: Вярно, нямам кола.
Еда: Разбира се.
Шофьор: Здравейте, г-жо Еда. Колата ви е готова.
Еда: Това е да си Серкан Болат.
Керем: Самоуверен е. Кога е изпратил шофьора? Откъде знае, че ще отидеш?
Еда: Познава душата ми. Душата ми. Лека работа.
Първо, трябва да ида в къщи. Нека Серкан Болат да почака още малко.
Шофьор: Както желаете, г-жо Еда.
Енгин: Серкан.
Серкан: Енгин, какво правиш тук?
Енгин: Нищо не правя? Ти какво правиш? Полудя ли? Защо гониш хората?
Серкан: Енгин, трябва да си вървиш. Еда ще дойде. Трябва да останем насаме.
Енгин: Ааа! Преди хората затваряха казина за своите любими, а ти затваряш компанията, така ли?
Серкан: Енгин, затварям заради работа. Ще работим насаме.
Енгин: Даа. Какво преследваш, братле?
Серкан: Освен работата...Опитвам се да разбера дали още има чувства към мен.
Енгин: Не, не ми остана. Не ми остана нито капка разбиране към теб, братле. Нищо, аз съм горе.
Серкан: Не, Енгин. Не може да се качиш. Трябва да си идеш. Моля ти се, иди си у дома.
Енгин: Не мога да се прибера. Не мога, защото напеуснах. Ще прекарам нощта тук.
Серкан: Отиди в моя дом. Иди да яздиш коне, направи нещо, каквото и да е...
[b]Енгин:[/b] Сериозно ли?Добре.
Серкан: Да. Добре. Тръгвай вече, моля те. Добре. Чудесно. Трябва и аз да се приготвя.
Серкан: Добре дошла, Еда.
Еда: Къде са всички?
Серкан: Почиват си.
Еда: Тка не може, Серкан. Не може да работим така. Пропуснах много на работа. Защо го правиш?
Серкан: За да бъдем по-продуктивни. Не се притеснявай. Няма да обсъждаме нищо друго, освен работата. Ще поработим добре, ще разрешим този въпрос. И ще приключим. Става ли?
Еда: Освен работата, нищо друго няма да обсъждаме.
Серкан: Да, докъде стигнахме?
Еда: На тенис корта. Тези чинари няма да бъдат отсечени и тревата няма да бъде засадена, Серкан.
Серкан: Да, това беше лоша идея. Промених си мнението.
Onur Özaydın Naz Faslı
Еда: Ще си взема кафе.Искаш ли?
Серкан: Престанах да пия.
Еда: Ще се радвам да не съсипеш чертежите ни.
Серкан: Изглежда имаш среща?
Еда: Не разбрах?
Серкан: Постоянно се гледаш телефона
Еда: Написа ли писмо на г-жа Дениз?
Серкан: Написах. Чакам потвърждение.
Еда: Тя не си проверява пощата. Може би ще й се обадиш?
Серкан: Обадих се. Каза, че ще погледне след час.
Еда: Няма да види след час. Играе си с теб.
Серкан: Защо да си играе, Еда? Добре, след като ще останем тук още час, да хапнем. Разбирам, че не искаш да ядем сами навън. Тогава нещо поръчам тук, става ли?
Еда: Ако нямаш какво да кажеш...Ще порабатя още малко. След това си тръгвам .
Серкан: Всъщност има. Презентацията, която направи миналия път. Говореше за сърцето на хотела. Защо е този камък? Защо не дърво или цвете? Защо избра камък?
Еда: Защото моето сърце се вкамени. Искаше да чуеш това, нали? Не, Серкан. Моето сърце си е на място и се намира в същото състояние. И работи прекрасно, знаеш ли?
Серкан: Разбирам. Все още си ми много ядосана. Тогава не беше принудена да идваш тук, Еда.
Еда: Защото виждам твоята игра. И не бягам. И вдигам залога.
Серкан: Тоест, играя игра, така ли?
Еда: Да. За теб всичко е игра, Серкан. Слушай. Каза ми да си отида и аз си тръгнах. Преживях много и се развих. Не ни се получи. Приех го. Приеми го и ти.
Серкан: Не те ли интересува мнението ми?
Еда: Тези отношения свършиха отдавна. Ако искаш го приеми, ако искаш недей. Трябва да работя, Серкан. По-добре да донеса вещите си тук.
Серкан: Разбира се. Лека работа.
Скрит текст:
- Пъръл моли колегите си да се опитат да задължат Серкан в офиса. Цялата нейна работа, всички срещи и проекти, да изпращате на него. Ясно, разбрахме ли се?
- Серкан идва в офиса, разпитал е за проекта в Катар, никой не го е отнел.
Пъръл припряно и объркано обяснява, забравила е да му каже, станало е недоразумение...
Серкан: Заради недоразумение ли дойдох тук?
Пъръл: Добре ли си? Това е нашият офис Нашият офис. Можеш да ръководиш проекта Шиле от тук, както и останалите. Макар, че е моят проект. Няма да съм тук. Отивам с Джан да му махнат шевовете. Ще работя от къщи. Работата е за теб.
- Еда и г-жа Дениз обядват приготвиният и предвиден за Серкан Болат специален обяд. След като познава г-н Серкан отдавна...Дениз пита Еда какви жени харесва Серкан Болат
Еда: Които не звънят, не питат. Не отговарят на обажданията. Дори тези, които са наблизо и не го гледат. Хвани бягащия. Такива жени го привличат.
Дениз: За какво говориш? Тича след тези, които него поглеждат?
Еда: Точно. Точно така. Казах ти, че му харесва трудното.
Идва Керем, носи чертежи. Извинява се, че пречи, но
Керем: Серкан Болат го изпрати. Не можем да посадим тези чинари. Прави място за спа процедури, чинарите му пречат.
Еда: А! Добре, ще се погрижа. Извинете, трябва да вървя.
- Мело и Айфер отиват при Еда, за да говорият за плика. След куп недуразумения става ясно, че тя не е писала писмо на Серкан. Добре де, кой го е написал тогава? Еда предполага, че е г-жа Дениз, зациклили е на Серкан. Така ли? Добре. Нека се увлича и да не го пуска изобщо, дай Боже. Писмото нека стигне до Серкан, няма да пречат на доброто дело. Хайде.
Мело се съмнява, че зетят, бившият зет Серкан няма да погледне г-жа Дениз, не е негов тип. Надяват се Еда да не е разстроена и да не разстройва.
Еда: Защо да се разстройвам? Да правят каквото искат. Хайде.
- Енгин си общува с майките на приятелите на Джан, споделят си неволите на домашната работа. Пъръл чува Енгин, скарват се с Енгин, той си тръгва.
- Айдан вижда мело да флиртува
Айдан: Ай, безсрамници. Омъжена жена.
Сейфи: Струва ми се, че тук на всички свежият въздух е повлиял. Всеки намира...Защо ме гледате така? И на вас ли ви повлия?
- Серкан идва в офиса, разпитал е за проекта в Катар, никой не го е отнел.
Пъръл припряно и объркано обяснява, забравила е да му каже, станало е недоразумение...
Серкан: Заради недоразумение ли дойдох тук?
Пъръл: Добре ли си? Това е нашият офис Нашият офис. Можеш да ръководиш проекта Шиле от тук, както и останалите. Макар, че е моят проект. Няма да съм тук. Отивам с Джан да му махнат шевовете. Ще работя от къщи. Работата е за теб.
- Еда и г-жа Дениз обядват приготвиният и предвиден за Серкан Болат специален обяд. След като познава г-н Серкан отдавна...Дениз пита Еда какви жени харесва Серкан Болат
Еда: Които не звънят, не питат. Не отговарят на обажданията. Дори тези, които са наблизо и не го гледат. Хвани бягащия. Такива жени го привличат.
Дениз: За какво говориш? Тича след тези, които него поглеждат?
Еда: Точно. Точно така. Казах ти, че му харесва трудното.
Идва Керем, носи чертежи. Извинява се, че пречи, но
Керем: Серкан Болат го изпрати. Не можем да посадим тези чинари. Прави място за спа процедури, чинарите му пречат.
Еда: А! Добре, ще се погрижа. Извинете, трябва да вървя.
- Мело и Айфер отиват при Еда, за да говорият за плика. След куп недуразумения става ясно, че тя не е писала писмо на Серкан. Добре де, кой го е написал тогава? Еда предполага, че е г-жа Дениз, зациклили е на Серкан. Така ли? Добре. Нека се увлича и да не го пуска изобщо, дай Боже. Писмото нека стигне до Серкан, няма да пречат на доброто дело. Хайде.
Мело се съмнява, че зетят, бившият зет Серкан няма да погледне г-жа Дениз, не е негов тип. Надяват се Еда да не е разстроена и да не разстройва.
Еда: Защо да се разстройвам? Да правят каквото искат. Хайде.
- Енгин си общува с майките на приятелите на Джан, споделят си неволите на домашната работа. Пъръл чува Енгин, скарват се с Енгин, той си тръгва.
- Айдан вижда мело да флиртува
Айдан: Ай, безсрамници. Омъжена жена.
Сейфи: Струва ми се, че тук на всички свежият въздух е повлиял. Всеки намира...Защо ме гледате така? И на вас ли ви повлия?
Серкан и Еда работят по новия поект, Серкан в офиса в Истанбул, Еда –в Шеле. Няколко пъти си препращат чертежи, нанасят корекции, преправят, късат... При поредната промяна от Серкан Еда избухва:
Еда: Виж. Нека този Серкан Борат не ме подлудява! Да не ме подлудва. Достатъчно. Какво значи да се заменят чинари с борове? Кажи на шефа си, че отивам там. Кажи му.
Керем: Сестра Еда, разреши. Нека разбия лицето на Серкан Болат.
Еда: Какво винаги ти казвам? Нека главата ти работи, не юмруците. Кажи на мело и леля да се погрижат за Кираз. Ще се върна, преди да се събуди.
Керeм: Добре. Колата ти не се върна от ремонт. С какво ще отидеш? На велосипед?
Еда: Вярно, нямам кола.
Еда: Разбира се.
Шофьор: Здравейте, г-жо Еда. Колата ви е готова.
Еда: Това е да си Серкан Болат.
Керем: Самоуверен е. Кога е изпратил шофьора? Откъде знае, че ще отидеш?
Еда: Познава душата ми. Душата ми. Лека работа.
Първо, трябва да ида в къщи. Нека Серкан Болат да почака още малко.
Шофьор: Както желаете, г-жо Еда.
Енгин: Серкан.
Серкан: Енгин, какво правиш тук?
Енгин: Нищо не правя? Ти какво правиш? Полудя ли? Защо гониш хората?
Серкан: Енгин, трябва да си вървиш. Еда ще дойде. Трябва да останем насаме.
Енгин: Ааа! Преди хората затваряха казина за своите любими, а ти затваряш компанията, така ли?
Серкан: Енгин, затварям заради работа. Ще работим насаме.
Енгин: Даа. Какво преследваш, братле?
Серкан: Освен работата...Опитвам се да разбера дали още има чувства към мен.
Енгин: Не, не ми остана. Не ми остана нито капка разбиране към теб, братле. Нищо, аз съм горе.
Серкан: Не, Енгин. Не може да се качиш. Трябва да си идеш. Моля ти се, иди си у дома.
Енгин: Не мога да се прибера. Не мога, защото напеуснах. Ще прекарам нощта тук.
Серкан: Отиди в моя дом. Иди да яздиш коне, направи нещо, каквото и да е...
[b]Енгин:[/b] Сериозно ли?Добре.
Серкан: Да. Добре. Тръгвай вече, моля те. Добре. Чудесно. Трябва и аз да се приготвя.
Серкан: Добре дошла, Еда.
Еда: Къде са всички?
Серкан: Почиват си.
Еда: Тка не може, Серкан. Не може да работим така. Пропуснах много на работа. Защо го правиш?
Серкан: За да бъдем по-продуктивни. Не се притеснявай. Няма да обсъждаме нищо друго, освен работата. Ще поработим добре, ще разрешим този въпрос. И ще приключим. Става ли?
Еда: Освен работата, нищо друго няма да обсъждаме.
Серкан: Да, докъде стигнахме?
Еда: На тенис корта. Тези чинари няма да бъдат отсечени и тревата няма да бъде засадена, Серкан.
Серкан: Да, това беше лоша идея. Промених си мнението.
Onur Özaydın Naz Faslı
Скрит текст:
Питай какво ти е на ум
Ако главата поеме пътя
Вие се спъвате, тогава ние падаме.
С маршрута, който загубихме
В най-невероятната бележка
Ние почитаме миналото.
Не знам от кой филм е краят?
Всеки паднал зар внезапно пада на земята.
Сърцето вече кърви веднага
3 сутринта, слънцето изгрява
Казвате „пиши“; вали.
Ах! Не можеше, красота на света.
Сякаш е заобиколен от капан.
Ако наистина вярва, пред сърцето ми
Той стои на колене
Той отново е в Наз Фасли...
хайде какво ти е на ум
Ако е хазарт
Ако имаме късмет ще отидем
Гледахме всичко е наред
Пролетта най-накрая дойде
Хвърляме плик върху миналото
Не знам от кой филм е краят?
Всеки паднал зар внезапно пада на земята.
Сърцето вече кърви веднага
3 сутринта, слънцето изгрява
Казвате „пиши“; вали.
Ах! Не можеше, красота на света.
Сякаш е заобиколен от капан.
Ако наистина вярва, пред сърцето ми
Той стои на колене
Той отново е в Наз Фасли...
Ако главата поеме пътя
Вие се спъвате, тогава ние падаме.
С маршрута, който загубихме
В най-невероятната бележка
Ние почитаме миналото.
Не знам от кой филм е краят?
Всеки паднал зар внезапно пада на земята.
Сърцето вече кърви веднага
3 сутринта, слънцето изгрява
Казвате „пиши“; вали.
Ах! Не можеше, красота на света.
Сякаш е заобиколен от капан.
Ако наистина вярва, пред сърцето ми
Той стои на колене
Той отново е в Наз Фасли...
хайде какво ти е на ум
Ако е хазарт
Ако имаме късмет ще отидем
Гледахме всичко е наред
Пролетта най-накрая дойде
Хвърляме плик върху миналото
Не знам от кой филм е краят?
Всеки паднал зар внезапно пада на земята.
Сърцето вече кърви веднага
3 сутринта, слънцето изгрява
Казвате „пиши“; вали.
Ах! Не можеше, красота на света.
Сякаш е заобиколен от капан.
Ако наистина вярва, пред сърцето ми
Той стои на колене
Той отново е в Наз Фасли...
Еда: Ще си взема кафе.Искаш ли?
Серкан: Престанах да пия.
Еда: Ще се радвам да не съсипеш чертежите ни.
Серкан: Изглежда имаш среща?
Еда: Не разбрах?
Серкан: Постоянно се гледаш телефона
Еда: Написа ли писмо на г-жа Дениз?
Серкан: Написах. Чакам потвърждение.
Еда: Тя не си проверява пощата. Може би ще й се обадиш?
Серкан: Обадих се. Каза, че ще погледне след час.
Еда: Няма да види след час. Играе си с теб.
Серкан: Защо да си играе, Еда? Добре, след като ще останем тук още час, да хапнем. Разбирам, че не искаш да ядем сами навън. Тогава нещо поръчам тук, става ли?
Еда: Ако нямаш какво да кажеш...Ще порабатя още малко. След това си тръгвам .
Серкан: Всъщност има. Презентацията, която направи миналия път. Говореше за сърцето на хотела. Защо е този камък? Защо не дърво или цвете? Защо избра камък?
Еда: Защото моето сърце се вкамени. Искаше да чуеш това, нали? Не, Серкан. Моето сърце си е на място и се намира в същото състояние. И работи прекрасно, знаеш ли?
Серкан: Разбирам. Все още си ми много ядосана. Тогава не беше принудена да идваш тук, Еда.
Еда: Защото виждам твоята игра. И не бягам. И вдигам залога.
Серкан: Тоест, играя игра, така ли?
Еда: Да. За теб всичко е игра, Серкан. Слушай. Каза ми да си отида и аз си тръгнах. Преживях много и се развих. Не ни се получи. Приех го. Приеми го и ти.
Серкан: Не те ли интересува мнението ми?
Еда: Тези отношения свършиха отдавна. Ако искаш го приеми, ако искаш недей. Трябва да работя, Серкан. По-добре да донеса вещите си тук.
Серкан: Разбира се. Лека работа.
Еда и Серкан отново в работен режим, а след малко ще видим и тази прекрасна сцена.
Наближава тази сцена, в която й се обажда малката. Серкан си помисли, че има друг мъж в живота на Еда...
Все още можем да бъдем щастливи.
Серкан: г-жа Дениз се обади. Харесала е много чертежите.
Еда: Радвам се. Аз оправям зоната около басейна. Искаш ли да погледнеш?
Серкан: Не мога да повярвам, че така си развила способностите си. Извивявай, усмихваш ли се сега?
Еда: Ами хареса ми да получавам комплименти от теб, касаещи работата. Тогава вече тръгвам.
Сервитьорка: Гн- Серкан,у вечерята е готова.
Серкан: Благодаря. Не си принудена да останеш.
Еда: Можем да вечеряме заедно. Мирише приятно. Ще прибера нещата си и ще дойда.
Серкан: Добре.
Еда: Ах, Еда. Каква вечеря.
Еда: Серкан, какво става тук?
Серкан: Казах, че имам специален гост...И малко са прекалили.
Еда: Явно са свикнали с твоите специални гости.
Серкан: Заповядай.
Еда: Миреше прекрасно.
Серкан: Кое?
Еда: Картофите.
Серкан: Приятен апетит.
Еда на ум: Момиче, бягай. Бягай от тук. Заседна. Откъде се взе тази вечеря? Не съм с ума си.
Серкан на ум: Тя ме подлудява. Каква е тази красота?
Еда на ум: С годините започва да изглежда още по-добре.
Серкан: Еда? Добре ли си?
Еда: Добре съм, просто стана горещо. Изглежда, че ядох прекалено много.
Серкан: Ще отворя. По-добре ли е?
Еда: Това цветята на майка ми ли са?
Серкан: Да.
Еда: Как не ги забелязах през дена?
Серкан: Вероятно защото гледаше мен.
Еда: Станали са толкова красиви. Кой се грежеше за тях?
Серкан: Аз.
Еда: Колко щастлив беше тогава.
Серкан: Все още можем да бъдем щастливи.
Еда: Не ми причинявай това.
Серкан: Можем, Еда. Косата ти се е закачила.
Еда: С теб бях съгласна дори и на нащестието. Но ти не го разбра.
Извинявай
Бурак: Кираз заповтаря, че иска да говори с майка си.
Кираз: Ало, мамо. Обичам те много.
Еда: От работа не успях да нямеря възможност да ти се обадя. Извинявай.
Кираз: Много ми е мъчно за теб.
Еда: И на мен. И на мен за теб. Много ми липсваше. Добре, скоро ще си дойда. Довиждане, бебчето ми.
Кираз: Буба. Домъчняло ми беше да казвам „мамо“ на мама. Мама е много мил човек, нали. Като звезда.
Бурак: Така е. Много специална жена е.
Кираз: Когато татко се върне, ще му разкажа всички приключения. И с теб ще го запозная, не се притеснявай. Татко ще те обикне много.
Бурак: Хайде, време ти е за сън. Ще отида при лелите ти. Добре.
Кираз: Добре
Бурак: ИЗяде ли всичко? Изяде всички череши.
Еда: Благодаря за тази вечеря.
Серкан: Прекрасно. Да излезем, да тръгваме.
Еда: Добре, ще повикам такси.
Серкан: Няма нужда, ще те закарам там, където трябва.
Еда: Ще отида в хотела.
Серкан: Добре. Прекрасно, още по-добре. Защото трябва да говоря с г-жа Дениз за днешните скици.
Еда: Няма нужда да идваш до там, аз ще говоря с нея.
Серкан: Аз ще реша с кого да говоря и с кого не. Да вървим.
Еда: Добре.
Еда: Какво ти става?
Серкан: Нищо.
Еда: Добре, нищо. Няма ли да кажеш?
Серкан: Кой ти се обади?
Еда: Просто обаждане.
Серкан: Кой ти се обади? Защото се обади мъж. Възлюбеният ти ли е?
Еда: Не мога да повярвам! Наитина не мога да повярвам.
Серкан: Имаш ли възлюбен или не, Еда?
Еда: С какво право питаш? Първо за това помисли. С какво право?
Серкан: Имаш ли възлюбен или не? Прост въпрос.
Еда: Това ти е единственият проблем, нали? Затова ли идваш в хотела? Вманиачил си се в това. Еда среща ли се с някого. Успях ли да се срещна с някого след Серкан Болат! Това ти е единственият проблем!
Серкан: Да, това ми е проблемът. Ясно? Това ми е проблемът.
Еда: Спри колата. Спри колата, иначе ще скоча.
Серкан: Не прави глупости, Еда.
Еда: Спри ти казвам.
Серкан: Какво ще правиш? Еда, ще се качиш ли в колата?
Еда: Махай ми се от главата.
Серкан: Какво означава това? До Шиле има 7 километра.
Еда: Всичките 7 киломентра след мен ли ще караш?
Серкан: А какво да правя? Тук ли да те оставя?
Еда: Остави ме. Прави каквото искаш.
Серкан: Боже, дай ми търпение. Ти сама каза да попитам. .
Еда: Бог на мен да даде търпение. Остави ме на мира. Остави.
Серкан: Тогава ще дойда с теб.
Еда: Къде ще дойдеш с мен?
Серкан: И аз ще дойда. Щом искаш да ходиш, ела да ходим заедно.
Еда: Ходи тогава. Хайде, давай. Извърви тези 7 киломенра, ако можеш.
Серкан: Невероятно. В какво положение ме поставя тази жена. Минаха пет години, нищо не се е променило!
Серкан: г-жа Дениз се обади. Харесала е много чертежите.
Еда: Радвам се. Аз оправям зоната около басейна. Искаш ли да погледнеш?
Серкан: Не мога да повярвам, че така си развила способностите си. Извивявай, усмихваш ли се сега?
Еда: Ами хареса ми да получавам комплименти от теб, касаещи работата. Тогава вече тръгвам.
Сервитьорка: Гн- Серкан,у вечерята е готова.
Серкан: Благодаря. Не си принудена да останеш.
Еда: Можем да вечеряме заедно. Мирише приятно. Ще прибера нещата си и ще дойда.
Серкан: Добре.
Еда: Ах, Еда. Каква вечеря.
Еда: Серкан, какво става тук?
Серкан: Казах, че имам специален гост...И малко са прекалили.
Еда: Явно са свикнали с твоите специални гости.
Серкан: Заповядай.
Еда: Миреше прекрасно.
Серкан: Кое?
Еда: Картофите.
Серкан: Приятен апетит.
Еда на ум: Момиче, бягай. Бягай от тук. Заседна. Откъде се взе тази вечеря? Не съм с ума си.
Серкан на ум: Тя ме подлудява. Каква е тази красота?
Еда на ум: С годините започва да изглежда още по-добре.
Серкан: Еда? Добре ли си?
Еда: Добре съм, просто стана горещо. Изглежда, че ядох прекалено много.
Серкан: Ще отворя. По-добре ли е?
Еда: Това цветята на майка ми ли са?
Серкан: Да.
Еда: Как не ги забелязах през дена?
Серкан: Вероятно защото гледаше мен.
Еда: Станали са толкова красиви. Кой се грежеше за тях?
Серкан: Аз.
Еда: Колко щастлив беше тогава.
Серкан: Все още можем да бъдем щастливи.
Еда: Не ми причинявай това.
Серкан: Можем, Еда. Косата ти се е закачила.
Еда: С теб бях съгласна дори и на нащестието. Но ти не го разбра.
Извинявай
Бурак: Кираз заповтаря, че иска да говори с майка си.
Кираз: Ало, мамо. Обичам те много.
Еда: От работа не успях да нямеря възможност да ти се обадя. Извинявай.
Кираз: Много ми е мъчно за теб.
Еда: И на мен. И на мен за теб. Много ми липсваше. Добре, скоро ще си дойда. Довиждане, бебчето ми.
Кираз: Буба. Домъчняло ми беше да казвам „мамо“ на мама. Мама е много мил човек, нали. Като звезда.
Бурак: Така е. Много специална жена е.
Кираз: Когато татко се върне, ще му разкажа всички приключения. И с теб ще го запозная, не се притеснявай. Татко ще те обикне много.
Бурак: Хайде, време ти е за сън. Ще отида при лелите ти. Добре.
Кираз: Добре
Бурак: ИЗяде ли всичко? Изяде всички череши.
Еда: Благодаря за тази вечеря.
Серкан: Прекрасно. Да излезем, да тръгваме.
Еда: Добре, ще повикам такси.
Серкан: Няма нужда, ще те закарам там, където трябва.
Еда: Ще отида в хотела.
Серкан: Добре. Прекрасно, още по-добре. Защото трябва да говоря с г-жа Дениз за днешните скици.
Еда: Няма нужда да идваш до там, аз ще говоря с нея.
Серкан: Аз ще реша с кого да говоря и с кого не. Да вървим.
Еда: Добре.
Еда: Какво ти става?
Серкан: Нищо.
Еда: Добре, нищо. Няма ли да кажеш?
Серкан: Кой ти се обади?
Еда: Просто обаждане.
Серкан: Кой ти се обади? Защото се обади мъж. Възлюбеният ти ли е?
Еда: Не мога да повярвам! Наитина не мога да повярвам.
Серкан: Имаш ли възлюбен или не, Еда?
Еда: С какво право питаш? Първо за това помисли. С какво право?
Серкан: Имаш ли възлюбен или не? Прост въпрос.
Еда: Това ти е единственият проблем, нали? Затова ли идваш в хотела? Вманиачил си се в това. Еда среща ли се с някого. Успях ли да се срещна с някого след Серкан Болат! Това ти е единственият проблем!
Серкан: Да, това ми е проблемът. Ясно? Това ми е проблемът.
Еда: Спри колата. Спри колата, иначе ще скоча.
Серкан: Не прави глупости, Еда.
Еда: Спри ти казвам.
Серкан: Какво ще правиш? Еда, ще се качиш ли в колата?
Еда: Махай ми се от главата.
Серкан: Какво означава това? До Шиле има 7 километра.
Еда: Всичките 7 киломентра след мен ли ще караш?
Серкан: А какво да правя? Тук ли да те оставя?
Еда: Остави ме. Прави каквото искаш.
Серкан: Боже, дай ми търпение. Ти сама каза да попитам. .
Еда: Бог на мен да даде търпение. Остави ме на мира. Остави.
Серкан: Тогава ще дойда с теб.
Еда: Къде ще дойдеш с мен?
Серкан: И аз ще дойда. Щом искаш да ходиш, ела да ходим заедно.
Еда: Ходи тогава. Хайде, давай. Извърви тези 7 киломенра, ако можеш.
Серкан: Невероятно. В какво положение ме поставя тази жена. Минаха пет години, нищо не се е променило!
Има /ли/някой в живота й...
Айдан: Хий! Серкан дойде, Серкан дойде! Кемал, Серкан дойде!
Кемал: Айдан, спокойно, добре.
Айдан: Лесно е да се каже.
Кемал: Серкан е мъдър. Ще подкрепи връзката ни, не се притеснявай.
Айдан: Изглежда, че сега ще получа инфаркт. Успокой се.
Серкан: Мамо.
Айдан: Скъпи.
Серкан: Г-н Кемал.
Кемал: Серкан.
Айдан: Серкан, здравей. Чакаме те от сутринта.
Серкан: Вие? Защо вие?
Кемал: Прав е. Защо? Това е нъпрос, който вие трябва да обсъдите. Ще ви оставя насаме. Спокойно ще обсъдите всичко. Серкан.
Серкан: г-н Кемал.
Айдан: Е?
Серкан: Какво „Е?“, мамо?
Айдан: Но не мога да прочета мислите ти. Моля те, кажи нещо.
Серкан: Искаш да ти кажа нещо. Добре. Мамо. Много съм ядосан в момента. Наистина много съм ядосан. Случи се това, от което се страхувах. Сигурно сега съм единственият в този свят, който предпочита да бъде ерген.
Айдан: Но самотата възвиси Всемогъщия, синко.
Серкан: Ти...Знаела ли си?
Айдан: Кое?
Серкан: Че имаш някой в живота си.
Айдан: Невъзможно ли е да се знае?
Серкан: Тогава ще ти кажа. Не мога да го приема по никасъв начин. И нямам никакво намерение. Не го приемам.
Айдан: Така ли?
Серкан: А ти какво очакваше да кажа? „Всичко най-хубаво“ ли?
Айдан: Всъщност, да. Нядявах се да кажеш така.
Серкан: В такъв случай въобще, ама изобщо не ме познаваш.
Айдан: Но синко, не можеш да заповядаш на сърцето.
Серкан: Мамо, моля те, не ми говори за любов.
Айдан: Да, добре, хубаво. Няма да говоря. Човек не обича да дели любимите си. Прав си.
Серкан: Да дели ли? Да деля? Няма ме в тази картина. Наясно ли си? Какво делене?
Айдан: А-а! Възможно ли е такова нещо?! Ти си короната на главата ми.
Серкан: Мамо, за теб ли говорим в момента?
Айдан: За кого говорим?
Серкан: Разбира се, че за Еда говорим. За кого друг да говорим. За Еда говорим.
Айдан: А!
Серкан: Добре ли си? Добре ли си? Това питие кое по ред е?
Айдан: Може ли едно кафе?
Серкан: Наистина.
Айдан: Говорим за Еда, разбира се.
Серкан: Ами да, да. Любов. Няма да кажа тази дума.
Мело: Дада. Защо не си в настроение?
Айф и Мело: Серкан Болат.
Айфер: Защо се виждаш с този мъж? Въобще не разбирам?
Еда: За удоволствие ли го правя, лельо? Сякаш не знаеш, че работим.
Айфер: Нужно ли е да роботите заедно? Можете да работите и поотделто.
Айдан: Не е нужно да сте като залепени, Серкан. Има нещо наречено технологии, Серкан.
Серкан: Днес бяхме заедно в офиса:
Еда: Днес отидох в офиса му.
Айфер: Къде отиде? Как? В Истанбул ли отиде?
Мело: О, Боже мой!
Айдан: Заедно ли? Значи Пъръл я нямаше, така ли?
Серкан: Не се тревожи. Не бой се. И без това, както казах...Тя е продължила живота си. Продължава.
Айдан: Ааа! Искаш да кажеш, че в живота й има някой.
Еда: Мисли, че в живота ми има някой.
Айфер: Да. В живота ти има някой. В живота си имаш Кираз. Разбра ли? Още колко ще крием детето от този човек?
Мело: Дада...Ако знаеш колко пъти излъгахме днес, ще се чудиш да се смееш ли или да плачеш. Хиляда пъти излъгахме, за да се измъкнем.
Еда: Права си. Няма да стане така.
Айфер: Така е
Еда: Не може така.
Един от важните, но в същото време един от най-колоритните разговори между Айдан и Серкан. Всеки говори за себе си, споделя собствените си признати и непризнати страхове и проблеми. В края на краищата се получава много забавен разговор.
Ако гледате епизода, ще чуете колко пъти, почти при всяка своя реплика Айдан/Неслихан произнася/възклицава с „А“ по абсолютно различен начин. Страхотна! И мимиките, погледи, жестовете, позите на тялото по време на разговора , които правят и двамата! Прекрасно изиграно от Керем и Неслихан. Страхотна, превъзходна Неслихан!
Писала съм и друг път. Едно от малкото ми разочарования при актьорите е актрисата, изпълняваща ролята на Айфер. Според мен ролята е много, много, много благодатна. Има много „материал“ за игра. Различни житейски ситуации, различни настроения, различни емоции, много екранно време. Актрисата Еврим Доган, която изпълнява ролята, по мое мнение, е доста симпатична на външен вид. И толкова. Още като си отвори устата или направи мимика или жест ми се иска да я отстраня от картинката. Не харесвам играта й, не харесвам как пресъздава персонажа Айфер.
Айдан: Хий! Серкан дойде, Серкан дойде! Кемал, Серкан дойде!
Кемал: Айдан, спокойно, добре.
Айдан: Лесно е да се каже.
Кемал: Серкан е мъдър. Ще подкрепи връзката ни, не се притеснявай.
Айдан: Изглежда, че сега ще получа инфаркт. Успокой се.
Серкан: Мамо.
Айдан: Скъпи.
Серкан: Г-н Кемал.
Кемал: Серкан.
Айдан: Серкан, здравей. Чакаме те от сутринта.
Серкан: Вие? Защо вие?
Кемал: Прав е. Защо? Това е нъпрос, който вие трябва да обсъдите. Ще ви оставя насаме. Спокойно ще обсъдите всичко. Серкан.
Серкан: г-н Кемал.
Айдан: Е?
Серкан: Какво „Е?“, мамо?
Айдан: Но не мога да прочета мислите ти. Моля те, кажи нещо.
Серкан: Искаш да ти кажа нещо. Добре. Мамо. Много съм ядосан в момента. Наистина много съм ядосан. Случи се това, от което се страхувах. Сигурно сега съм единственият в този свят, който предпочита да бъде ерген.
Айдан: Но самотата възвиси Всемогъщия, синко.
Серкан: Ти...Знаела ли си?
Айдан: Кое?
Серкан: Че имаш някой в живота си.
Айдан: Невъзможно ли е да се знае?
Серкан: Тогава ще ти кажа. Не мога да го приема по никасъв начин. И нямам никакво намерение. Не го приемам.
Айдан: Така ли?
Серкан: А ти какво очакваше да кажа? „Всичко най-хубаво“ ли?
Айдан: Всъщност, да. Нядявах се да кажеш така.
Серкан: В такъв случай въобще, ама изобщо не ме познаваш.
Айдан: Но синко, не можеш да заповядаш на сърцето.
Серкан: Мамо, моля те, не ми говори за любов.
Айдан: Да, добре, хубаво. Няма да говоря. Човек не обича да дели любимите си. Прав си.
Серкан: Да дели ли? Да деля? Няма ме в тази картина. Наясно ли си? Какво делене?
Айдан: А-а! Възможно ли е такова нещо?! Ти си короната на главата ми.
Серкан: Мамо, за теб ли говорим в момента?
Айдан: За кого говорим?
Серкан: Разбира се, че за Еда говорим. За кого друг да говорим. За Еда говорим.
Айдан: А!
Серкан: Добре ли си? Добре ли си? Това питие кое по ред е?
Айдан: Може ли едно кафе?
Серкан: Наистина.
Айдан: Говорим за Еда, разбира се.
Серкан: Ами да, да. Любов. Няма да кажа тази дума.
Мело: Дада. Защо не си в настроение?
Айф и Мело: Серкан Болат.
Айфер: Защо се виждаш с този мъж? Въобще не разбирам?
Еда: За удоволствие ли го правя, лельо? Сякаш не знаеш, че работим.
Айфер: Нужно ли е да роботите заедно? Можете да работите и поотделто.
Айдан: Не е нужно да сте като залепени, Серкан. Има нещо наречено технологии, Серкан.
Серкан: Днес бяхме заедно в офиса:
Еда: Днес отидох в офиса му.
Айфер: Къде отиде? Как? В Истанбул ли отиде?
Мело: О, Боже мой!
Айдан: Заедно ли? Значи Пъръл я нямаше, така ли?
Серкан: Не се тревожи. Не бой се. И без това, както казах...Тя е продължила живота си. Продължава.
Айдан: Ааа! Искаш да кажеш, че в живота й има някой.
Еда: Мисли, че в живота ми има някой.
Айфер: Да. В живота ти има някой. В живота си имаш Кираз. Разбра ли? Още колко ще крием детето от този човек?
Мело: Дада...Ако знаеш колко пъти излъгахме днес, ще се чудиш да се смееш ли или да плачеш. Хиляда пъти излъгахме, за да се измъкнем.
Еда: Права си. Няма да стане така.
Айфер: Така е
Еда: Не може така.
Един от важните, но в същото време един от най-колоритните разговори между Айдан и Серкан. Всеки говори за себе си, споделя собствените си признати и непризнати страхове и проблеми. В края на краищата се получава много забавен разговор.
Ако гледате епизода, ще чуете колко пъти, почти при всяка своя реплика Айдан/Неслихан произнася/възклицава с „А“ по абсолютно различен начин. Страхотна! И мимиките, погледи, жестовете, позите на тялото по време на разговора , които правят и двамата! Прекрасно изиграно от Керем и Неслихан. Страхотна, превъзходна Неслихан!
Писала съм и друг път. Едно от малкото ми разочарования при актьорите е актрисата, изпълняваща ролята на Айфер. Според мен ролята е много, много, много благодатна. Има много „материал“ за игра. Различни житейски ситуации, различни настроения, различни емоции, много екранно време. Актрисата Еврим Доган, която изпълнява ролята, по мое мнение, е доста симпатична на външен вид. И толкова. Още като си отвори устата или направи мимика или жест ми се иска да я отстраня от картинката. Не харесвам играта й, не харесвам как пресъздава персонажа Айфер.
Препоръчани теми