За всички родители. Моля, прочетете!

Разбрахме какво са искали родителите ти от теб:да учиш да имаш образование, професия, работа. То не, че образованието гарантира работа, но все пак. А ти какво си искала за себе си?

Моля да ми простиш за директните думи, но с решението си да се зобиш с наркотици вместо да хванеш живота си в ръце наистина доказваш, че не си зряла за самостоятелни решения.
Не знам какво точно са направили родителите ти, но вече си голяма и можеш да правиш каквото поискаш. Силно се надявам да се изправиш, да подредиш живота си, другата възможност е до пенсия да хленчиш как те са ти съсипали живота. Знам, че сега е много модерно за всичко да са виновни родителите, но ето - имаш шанс да пораснеш. Ти избираш.

На мен ми се струва, че просто търсиш оправдание за своите действия, ако щеш, че го правиш напук, за да накажеш родителите си. Не си на 5, вземаш собсвени решения и ти носиш последствията от тях. По пътя, който си избрала няма нищо хубаво.

Познавам две момчета, които умряха на 20+ от наркотици.
По казуса.
Та, изпратили те хората в университет, издържат те, достатъчно пари ти дават - грешка!
Трябваше да те оставят да идеш да работиш в някоя фабрика и да живееш самостоятелен живот.
Явно всичко е почнало в гимназията, преди горките хорица да се провинят с избор на специалност/ университет, нали?

Университет ли? Образование и планове за бъдещето? Една гьостерица за тебе по празната ти кратуна и да те натирят родителите ти от къщи да не им разваляш гледката заслужаваш.

Откъде намираш пари за тежките наркотици? Проституираш ли или от вашите крадеш?

Ужас! И после защо България била на тоз хал. И по-зле ще става с тази младеж дето расте.

Колко от тук пишещите родители се съобразяват се децата си дали да ходят на курсове и школи, дали да учат в най-близкото училище и да спят до 7,30 или да стават в 6,00, за да ги возят с колата до другия край на града, за да учат в елитното школо? Колко от вас ще посъветват седмокласниците относно избора на училище и профил, но ще ги оставят те да направят своя избор? Колко от вас са чували от родителите си "Ти не разбираш, затова ще ме слушаш." или "Аз съм родителят и знам по-добре от теб". Колко от вас са казвали на децата си или са чували от родителите си, че едва ли не са се провалили, ако не влязат в училище Х? Като чета в родителските теми какви очаквания имат родителите, на колко неща записват децата си, какъв натиск е да попаднат в училище от топ 5 на София, щото ако не е в шепата елитни няма нищо друго освен Бузема искрено се радвам, че живея далеч от столицата и моите деца ще имат избор дали да учат в топ 5 (толкова са елитните училища в града ни), в училище от втория ешелон (6-10 място в града) или в някое непрестижно от втората половина класацията. Едното ми дете има ограничени възможности, но има и желание да опитва различни неща. ОК, давам тази възможност и не ми е драма, ако се откаже, защото не е за нея. Другото дете за сега няма желание за нищо допълнително, ОК нека играе. Важното е не да ходи по задължение, а с желание.
Авторке , мисля че си на прав път - осъзнала си своята слабост. Направи следващата крачка и потърси помощ - психолог, който първо да работи с теб за преодоляване на тази неувереност и емоционална зависимост от родителите ти. Майната му на това, което искат ТЕ, важното е, теб накъде те влече. Пълнолетна си, лято е - намери си работа, но в друг град. Стой далеч от сегашните си познати и приятели, ако и те се друсат. Работи, издържай се и прави своите си избори. Да пораснеш психически и емоционално не е лесна работа, особено при силно контролиращи и определящи живота ти родители. Но и наркотиците не са решение на проблемите, а задълбочаване.

Точно в най-близкото училище я записах, за да спи до късно. Изобщо не го знам колко е елитно.
Моето училище някога беше на другия край на града. Е, и?

То, че има родители с ненормални изисквания и представи, има. Тя обаче не казва какво е искала тя. Има разлика между родители психари, които смачкват детето си и такива, които искат да му подсигурят бъдеще, а неговата екзистенциална криза е, че не му дават постоянно да е по купони и дискотеки, да се налива като казак и сексуалните партньори да са с номер на Боинг.

Всички, които са на мнение, че детето трябва да получи най-доброто. Още от люлката се почва. Разбирам прекрасно авторката.

Щом осъзнава проблема, половината решение е в ръцете й. Ако другата половина изтича като пясък между пръстите, един психолог може й да помогне да се събере. Пожелавам от сърце да намери своя човек.

Авторке,ти как си представяш живота?
Работиш,учиш в университет-да,това е реалния живот.
За да постигнеш нещо,трябва да положиш някакви усилия.
Първо учиш,после работиш.Като имаш добра професия ще имаш и добри доходи.


Ти вземаш наркотици-защо?
Съсипваш живота си и вървиш към дъното.
За това не са виновни родителите ти,а вероятно си попаднала в лоша среда.
Ако все още имаш малко акъл в главата си,смени средата,сподели проблемите с родителите си и,ако трябва започни лечение.
Иначе ще свършиш в някоя канавка.

Че родителите обират негативите, е ясно. Това им е ролята - да дават живот и ако този живот не съответства на потребностите, да търпят и да се справят с цупни, тръшкане и ревове. Като порасне детето, става друго.

С тежки наркотици, дано да порастне.
Момчетата, които познавах, не успяха (да порастнат).

Аз смених квартала. Тръгването на дъщеря ми в първи клас беше преломният момент да се реша на тази крачка от гледна точка на локация и удобства. В новия квартал има три училища и въпреки, че исках конкретна паралелка заради конкретен език заради някои проблеми на детето, не съм убедена, че това беше най-доброто за нея. Правилният избор от моя страна да, но не уцелихме клас и випуск май. В пети клас и нещата се подобряват, след две години ще кандидатства в три-четири професионални гимназии, което предлагат подходящи специалности за нея. И подредбата на желанията ще зависи и от бала, но и от това какво точно се предлага за нейния набор. Изборът ни е много ограничен, поради особеностите на детето ми. Малкият има възможности и голям избор, но за сега е заявил, че иска да учи в една конкретна професионална гимназия, макар че може би има сили и за МГ.
Та и моите учат в училището до блока ни и стават 40 минути преди звънеца. Ами удобство си е.

Потърси психиатър или някакъв специалист за зависимостите! И то в най-скоро време.
Сама няма как да се справиш!

Така, така, родителите са виновни и криви, защото се мъчат да й помогнат да си вземе живота в ръце и да се реализира някъде. От всяко дърво свирка не става, това ми е пределно ясно. Обаче като няма глава авторката за университет, да излиза от къщи, където е удобно настанена под крилото на родителите си и да се хваща на работа. В някоя фабрика, цех, улиците да мете, то и за това хора трябват.

А тя лежпери на топло и удобно на гърба на родителите си и наркотици нагъва да се спаси от празнотата си. Че са виновни, виновни са - не защото се опитват да й осигурят най-доброто, което могат, а защото отглеждат един лентяй и неблагодарник.

Вместо за наркотици, отиди и си дай парите за терапия. Наистина не е необходимо да си причиняваш увреждания, за да накажеш вашите. Това пак не е твоят живот, а е същият капан, от който уж искаш да избягаш.

То е ясно, че всеки иска детето му да е добре, според собствените си разбирания. Стига това да не пречи на емоционалното и психическо израстване на детето. Човек остава в тази емоционална възраст, в която му е липсвала любовта на родителите. Затова най-важното е да даваме на децата си любов и подкрепа дори и да следват друг път от този, който сме си представяли за тях. Те са отделни личности и ще направят своите си грешки, колкото и да се опитваме да ги предпазим от нашите.
Наркотиците и алкохолът, за съжаление, са от най-големите възможни грешки.

Имам наблюдения за училище (гимназия) в краен софийски квартал. Занемарени деца, масово дебели, незнаещи таблицата за умножение, непогледнали книга в живота си, не мога да преценя колко от тях взимат наркотици, но употребяващите не са изключение. Едно момиче от 11 клас ми каза, че няма интереси към нищо, не знае какво да прави с живота си, че смята да се самоубие след като завърши училище, защото животът е скучен, безсмислен и труден.

Авторке, не пропилявай шансовете си животът ти да бъде по-различен и по-добър.

Виновни техните в смисъл необяснили вредата от наркотиците, тоест че не са нещо готино, а отрова, която убива и то не чак толкова бавно. От един момент нататък връщане няма. С тежките наркотици този момент идва бързичко, доколкото знам.
Аз още отсега говоря срещу наркотиците, дано някой ме чува.

Учене, работа и драма - добре дошла в света на големите.
Някой ти взимал решенията, някой мислел вместо теб? Явно така е добре, че ти чудно си го измислила с тая дрога….

ЖДБ! Родителите били виновни..
Това им е “работата” на родителите - да искат най-доброто за детето си. А на детето “работата” му е да е знае то какво иска и да си го отстоява.

Първото ми висше го записах заради родителите ми. 3 г се мъчих и накрая го зарязах. Казах, че не е моето и че искам добре да помисля каква искам да бъда. Заминах в чужбина да работя, върнах се след година и чак на 24 записах и започнах да уча избраната от мен специалност. Как пък не ми хрумна да ги обвиняеам и да ги наказвам със самоубийствени действия.
Как ще си живееш живота и какви избори взимаш в него е Лична отговорност.

Всъщност разбирам я авторката, когато друг взима решенията ти без да се интересува какво искаш вариантите са няколко- или смачкан индивид, или бунт. Наркотиците вече са производна на първия вариант, просто избива в тая посока, съчетано с други предразположености към това. Обаче явно трудно се разбират от масата хора.
Прост пример- карат те да учиш и да работиш счетоводител, когато искаш нещо съвсем различно.

Божкееее!!!! И аз ЖДНБ!!!!

Родителите виновни, щото изпращали отрочето на курсове и в елитно училище, за да се реализира и да има шанс за по-добър живот! Издържат ученето му в университет, не ги е срам!!!!! То, обаче скучае, събира се с отрепки и почва да се друса..... И затова са виновни родителите, щото се трепят да работят, за да осигурят добруването на лиглата!!!!

Пътувала съм 6 години до друг град, ставала съм в 5,30 ч., за да хвана автобус, родителите ми не са плащали за курсове, щото в 90-те години всеки лев се даваше за "оцеляване". На някоя глезла всичко ѝ се дава и осигурява, но пак е недоволна от живота и "нямала била чувства" - ти да видиш!!!

Една дебела гьостерица за подобни лигли, да им дойде акълът!!!!!

А най-добре да поработи малко в някое производство на поточната линия, да види какво е животът и току виж почувствала нещо....!!!!

Ееее, хубава курсова работа ще се получи пак.

Ако имаш някакъв личен проблем и желаеш да го обсъждаш във  форума, го представи най-ясно и виж какви съвети ще получиш.
Да се явяваш от нищото и да даваш съвети на много майки, хвърляйки им върху главите собствените си проблеми с упреци, не е много продуктивно.
Ако искаш да започнем отначало?

Прочетох. Писах, сега редактирам.
Авторката се гъбарка с нас и определено НЕ ЗАСЛУЖАВА нормални отговори. Не знам к'во е взела и все тая.

Авторката е писала под влияние на наркотици - замъгляват осъзнаването и вината е на всички наоколо.Потърси помощ и минута не отлагай защото днес е само един , а утре може и да няма- само и от теб единствено зависи. Ти си пълнолетна и отговорна , повярвай ми родителите винаги ще застанат зад теб , ако тръгнеш по правилния път без наркотици. Но важното е да тръгнеш без обръщане и оглеждане за старите " приятелчета" . По новият път няма да е леко, но изборът е твой дали ще се спъваш в камъните и ще затъваш  или ще ги използваш като стъпало.Тръгвай!!! С воля, подкрепа от родителите  и малко късмет ще успееш 🍀🍀🍀

Всъщност нашите ми бяха харесали друга професия, пак хубава, но не ме влечеше. Нямаше кой знай какъв натиск обаче, само насочване. Като видяха, че съм много убедена какъв е моят избор, вдигнаха рамене и казаха ок.
Моето отроче отсега ми казва - не щяло да учи в университет. Казвам - добре, но да знаеш, няма да имаш много парички. Ще работиш някоя тежка и неприятна работа и няма да можеш да си позволяваш да си купуваш каквото си искаш. Ти решаваш.

Много е хубаво някой да ти е виновен и да се опиваш от мисълта, че си жертва на нечии амбиции, а не на собствената си пасивност и безидейност. Дерзай все така.

Баща и брат алкохолици, майка психичнобона - тези едва ли са те пратили зорлем да учиш някъде, та да са ти определили пътя.  По скоро от друго естество е проблемът и това трябва да осъзнаеш. Беше писала че си се отделила, много щастлива и независима. Какво стана, тежка ли дойде  отговорността за себе си? Айде помисли, колко тежка идва, когато засяга бъдещето на друг човек - родителите дето трябва да четат! едва ли тръгват с лоши мисли за децата си, но същите трябва да имат някакво виждане за бъдещето си, не после да плачат, ама ТЕ ме накараха.
Наркотиците са ясни, пряк път към блатото, не решение.

На мен ми звучи като куп глупости, с искрено извинение, ако звучи грубо. И аз взимах наркотици в тийнейджърските години, щото нещо ми било криво.. ама всъщност кривата си бях аз. Обичайна за съжаление, съвременна тийн драма. Почнах на 15-16г. Спрях ги, когато срещнах мъжа ми.. демек някъде на 21г. Сега съм едва на 24 и живея нов живот.. всичкото минало ми се вижда толкова далечно… и умирам от срам като си спомня, ама… нали за това са грешките.  🙂 За момент  не съм обвинявала обаче родителите си. Винаги са се старали и са искали най- доброто за мен. Не разбирам и къде е проблема с родителите на авторката. Има деца в толкова проблемни среди и не посягат към дрогата. Това си е въпрос на личен избор, никой друг не е крив. Така че, не схващам какво общо има темата с родителите… да ги накара да чувстват вина за решенията на децата си? Супер, в един розов свят всичко ще се нарежда както искаме. В реалността обаче, децата порастват и вземат сами решенията си. Родителя може да се надява, да помага, да насочва… но не и да живее живота на детето си.

Що си мислите, че най добрия колеж за вас е най доброто за детето ви? Избора за живота му е негов, не ваш, вашата работа е да го насочите, но не и да взимате решенията вместо него. Защото следва или бунт, или смачкан недоволен индивид, на който други са му все виновни. Как беше в онази тема за родителите - " благодарение на родителите си изкарвам много пари- казва човека, който едва дочаква петък, защото ненавижда работата си "

И какво излиза? Цял живот родителите ти се решавали вместо теб и ти сега вземаш 1 решение и то е да се друсаш??? Ами правилно са правили хората. Не си достатъчно пораснала да разбираш последиците от решенията си.
Някий спомена за раннното ставане- аз ставах в 5, защото пътувах от село за да уча. Не съм умряла от това. Така се научих, че имам отговорности.

Донякъде те разбирам авторке, но не обвинявай за всичко родителите си.
Щом смяташ, че вървиш по чужди стъпки, направи нещо за да не бъде така. Първо спри наркотиците и посети специалист, който да ти помогне за този проблем. После си изясни какво точно искаш и кое ще те направи щастлива.

Това пък откъде дойде?!?!

Авторката е писала:


Оставам с впечатлението, че родителите са спомогнали за отличието в училище и университет, но авторката е недоволна, понеже те са я насочвали.

При родители алкохолици едва ли постиженията на децата им са им първа грижа!

И домашно насилие. Плюс това авторката е анорексичка, влюбена в дъртия си женен шеф, с когото си правят номерца от детската градина... Сега и тежки наркотици. Чудя се как ли е жива още?

Пак си правят гаргара с нас.

Защо си мислиш, че сме насочвали децата си по определен коловоз??? Окуражавали и стимулирали сме ги, вярно е, но винаги с целта един ден да имат колкото може повече опции и да  могат да си избират те, а не тях да ги избират и да се хваната с каквото е останало.
Моето чаве само си избра гимназията (ние намеквахме за друга), само си избра какво да следа (ние бяхме говорили за предимствата на друго житейско поприще) и после само се ориентира да работи това, което ние смятахме за най-добро за него. Което показва, че най-добре сме си познавали детето, но и много се пазехме да не ни се каже някога "вие ме натикахте там" и затова не сме натиквали никъде.
Впрочем и това не е панацея. Срещала съм теми като тази, но точно в обратен смисъл - аз бях глупава и млада, защо ме оставихте и не се намесихте, бяхте длъжни... демек и тако, и вако, все родителите са виновни.

П.П. Работещ човек, изкарващ много пари, никой родител не може да го кара насила да работи. Ми да си смени работата, ама май не му стиска, защото е хубаво да изкарваш много пари. Да не говорим, че като стиснеш зъбки 5 или 10 години на много пари, после можеш и да не работиш. Това коя друга лежерна работа ще го осигури?




Ами авторката има само 7 поста, не 7000, 700 или даже 70. Лесно се изчитат и ако намериш каквато и да е връзка и консистентност в тях, аз трамвай ставам.

Темата е пързалка.
Тя пише,че родителите и са алкохолици,че избягала от вкъщи и живеела сама.
А сега пък университет...Е кое от двете?

Достатъчно по темата.